ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 999
гр. Пловдив, 04.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502026 по описа за 2021 година
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.4б от ЗДТ.
Постъпила е частна жалба от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК –
*********, чрез адв.З.Ц., против Определение № 5226/19.07.2021г.,
постановено по гр.д.№ 9647/2021г. по описа на Районен съд –Пловдив, XXI
гр.с., с което е оставено без уважение искането на дружеството за
възстановяване на внесената за образуване на производството по гр.д. №
9647/21 г. по описа на РС - Пловдив, ХХI гр.с., държавна такса в размер на 25
лв. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови връщане на
внесената държавна такса.
ПдОС – V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално
допустима, подадена е в законоустановения едноседмичен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.
По описа на Районен съд – Пловдив, XXI гр.с., по искова молба,
предявена на осн.чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК от „Теленор България“ ЕАД
е образувано гр.д.№ 9647/21г.
1
Районен съд – Пловдив, XXI гр.с., е изискал служебно и е
приложил ч.гр.д.№ 10464/20 г. по описа на ПдРС – VI гр.с., проведено на
осн.чл.410 от ГПК.
С Определение № 4397/27.06.2021г. Районен съд – Пловдив, XXI
гр.с., на осн. чл.130 от ГПК е върнал исковата молба на „Теленор България“
ЕАД и е прекратил производството по гр.д.№ 9647/21г., като е изложил
подробни аргументи, затова, че заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е
влязла в сила и заявителят въз основа на нея може да се снабди с
изпълнителен лист. Предвид на това, предявените установителни искове по
чл.422 от ГПК се явяват недопустими. Заповедта за изпълнение не подлежи
на обезсилване, предвид на вече направената констатация, че е влязла в сила.
Определение № 4397/27.06.2021г. по гр.д.№ 9647/21г. на Районен
съд – Пловдив, XXI гр.с., не е обжалвано и също е влязло в сила.
От „Теленор България“ ЕАД по по гр.д.№ 9647/21г. е депозирана
Молба с вх.№ 38439/12.07.2021г. за възстановяване на осн. чл.4б от ЗДТ на
внесената сума в размер на 25 лв. по с/ка на Районен съд –Пловдив,
представляваща държавна такса за прекратеното исково производство.
Районен съд –Пловдив, с атакуваното определение, за да остави
без уважение молбата излага основни съображения, че предявяването на иск,
чрез подаване на искова молба до съда, а не извършването на определено
съдопроизводствено действие от страна на съда, е основание за заплащането
й. Позовава се на разпоредбите на чл.3, ал.1 и чл.4, буква ”а” от Закона за
държавните такси. Посочва, че законът не свързва основанието за внасяне на
държавна такса със задължението на съда да постанови определен съдебен
акт; основанието за внасяне на таксата не е обвързано с очакван от вносителя
правен резултат. Понятието “услуга” по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗДТ следва
да се разбира като изпълнение на задължението на съда по чл.2 ГПК по
предвидения в този процесуален закон ред за образуване на исково
производство, в което да бъде извършена преценка за допустимостта и
основателността на заявеното от страна на ищеца искане за защита и
съдействие на лични и имуществени права.
Районният съд посочва също, че в конкретния случай внесената от
2
ищеца държавна такса е дължимо платена, защото е образувано дело и тъй
като съдът е изпълнил задължението си по чл.2 ГПК, тази такса не подлежи
на връщане. Обстоятелството, че производството е счетено за недопустимо и
е прекратено, не обосновава възстановяване на внесената такса. Ищецът е
страна по заповедното производство, която има достъп до образуваното
частно гражданско дело и може да извършва справки по делото, включително
и относно това кога е връчена заповедта за изпълнение на длъжника,
подадено ли е възражение против същата, кога и дали с него се оспорва
дължимостта на търсените суми или не. Обстоятелството, че на същия е
указано да предяви установителен иск от заповедния съд, не означава, че
заявителят трябва да предяви такъв задължително, само поради това, че е
получил указанията, при положение, че последният сам може да провери как
е протекло производството и да направи самостоятелна преценка дали има
интерес от установяване на вземанията по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК.
С частната жалба „Теленор България“ ЕАД възразява срещу
направените правни изводи. Поддържа, че дори и да е разполагал с
възможност за достъп до образуваното ч.гр.д. и да извършва справки по него,
то той като страна по никакъв начин не би могъл да обжалва и не би могъл да
възрази срещу преценката на заповедния състав за надлежното осъществяване
на процедурата по връчване на заповедта и срещу преценката дали са налице
предпоставките за даване на указания за предявяване на иск за вземането, тъй
като тези процесуални действия са от компетентността на заповедния съд.
Позовава се и на съдебна практика.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е
основателна. Съгл. чл.4б от ЗДТ – Недължимо платени такси се връщат по
искане на заинтересованата страна. В конкретния случай от „Теленор
България“ ЕАД, в качеството й на заинтересовано лице е направено
обосновано искане за възстановяване на внесената сума в размер на 25 лв. за
държавна такса за образуване на гр.д.№ 9647/21 г.. Това е така защото,
производството по същото гражданско дело е отпочнато по искова молба,
заведена от дружеството, въз основа на дадени указания, макар и от друг
състав на Районен съд, разглеждащ частно гражданско дело по реда на чл.410
от ГПК, които са преценени впоследствие от исковия състав като изначално
3
погрешно постановени. Правилността на дадените от заповедния съд
указания към заявителя за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК са относими
към преценката за наличие на предпоставките на чл. 4б ЗДТ. Заявителят, дори
и да има достъп до заведеното от него дело, е обвързан от съдебната преценка
и компетентност относно изпълнението на предпоставки на чл.414 и чл.415 от
ГПК и не разполага по закон с процесуална възможност за възражение или
обжалване пред по-горна инстанция при констатация за евентуално дадени
неправилни указания за предявяване на иск и разпореждане за внасяне на
държавна такса.
В тази насока е и константната съдебната практика –
Определение №456/30.09.2016г. на ВКС, по ч.т.д.№ 1077/2016г.,
ТК, II т.о.
Определение №43/19.01.2018г. на ВКС, по ч.т.д.№ 2428/2017г.,
ТК, I т.о.
Определение №203/30.06.2020г. на ВКС, по ч.т.д.№ 345/2020г.,
ТК, I т.о.
Приложението на разпоредбата на чл.4б изключва относимостта
на чл.2 ал.2, чл.3 ал.1 и чл.4, буква ”а” от ЗДТ, които касаят други хипотези
/описани по-горе от Районния съд/.
Обжалваното определение следва да бъде отменено; делото ще
бъде върнато на Районния съд за постановяване на съдебен акт за
възстановяване на осн. чл.4б от ЗДТ на „Теленор България“ ЕАД внесената
сума в размер на 25 лв. по с/ка на Районен съд – Пловдив за държавна такса за
образуване на делото.
Разноски.
В настоящото въззивно производство направените разноски от
частния жалбоподател остават за него, така както са направени.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
4
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение № 5226/19.07.2021г., постановено по гр.д.№
9647/2021г. по описа на Районен съд –Пловдив, XXI гр.с.
Връща делото на Районен съд –Пловдив, XXI гр.с., за
постановяване на съдебен акт за възстановяване на осн. чл.4б от ЗДТ на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК – *********, внесената сума в размер на 25
лв. по с/ка на Районен съд –Пловдив, представляваща държавна такса за
прекратеното исково производство по гр.д.№ 9647/2021г. по изписана сметка
с частна жалба с вх.№ 42847/29.07.2021г. /по описа на Районен съд –Пловдив/.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5