Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Павликени,
28.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТИНА МИНЕВА
при
участието на секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладваното от съдия Катина
Минева АНД № 124 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба от С.Г.Й., с ЕГН **********, чрез адвокат С.С.- *АК срещу наказателно постановление №
19-0311-000075/11.04.2019 на Началник на РУ към ОДМВР- ***, РУ ***, с което жалбоподателят е
санкциониран, както следва: 1. на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 лева /двеста лева/ за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП; 2. на основание чл. 174, ал. 1, т.2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1 000,00 лева /хиляда лева/ и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3,
т.1 ЗДвП, на основание Наредба N *** на МВР е постановено отнемане на
10 контролни точки.
В депозираната въззивна жалба са
изложени доводи касателно неправилността и незаконосъобразността на атакуваното
наказателно постановление, претендират се нарушения на материалния закон, с
изложение на аргументи в твърдените насоки, както и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя.
В съдебното заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от
защитника му- адвокат
С.С.- САК, с искане за отмяна на атакувания санкционен акт, с оглед неговата
незаконосъобразност и неправилност. Претендират се разноски- заплатено
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.
Представя преписката от проведеното пред нея производство, ведно с
доказателства за компетентност на административно-наказващия орган.
Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения
и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по
реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
производство, е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
легитимирана страна– наказаното физическо лице, чрез пълномощника му адвокат с.С.-
САК, съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, подадена е в преклузивния срок
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП, подлежи на
разглеждане по същество, което предпоставя пораждането на предвидения в
закона суспензивен и деволутивен ефект.
Съдът, след като
съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН,
намира за установено от фактическа страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят С.Г.Й., с ЕГН **********
е правоспособен водач на МПС, категории А, В, М и АМ. Санкциониран е 18 пъти за
нарушения на ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му.
На 28.01.2018 г. около 23:50 часа в град П. по ул.
„****“, посока
центъра на град П., жалбоподателят Й. управлявал лек автомобил марка "БМВ".
Модел ***, с ДК
№ ***,
собственост на К. Т. К., в автомобила Й. *** жалбоподателят загубил
управление на автомобила, напуснал лентата си за движение, поднесъл автомобила
в насрещното платно, върнал се отново в своята лента за движение, като
последвал удар в паркиран лек автомобил- марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с ДК № ***,
последвало обръщане в дясно на автомобила на жалбоподателя в отбивка за
паркиране. Двете МПС-та били с нанесени материални щети.
Следствие на ПТП-то С.Й. получил тежка травма на лявата
ръка- осъкатяване на ляв горен крайник, бил закаран за оказване на спешна
медицинска помощ в МОБАЛ ***, където му била взета и кръвна проба. На мястото
на ПТП били изпратени свидетелите А.Н. и П.П. ***, който пристигнали на мястото
на ПТП, след като Й. бил вече транспортиран към лечебното заведение.
Било
образувано досъдебно производство № **/2018 г. по описа на РУ ***, пр.
пр. № ***/2018
г. по описа на РП- *** за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1 б.
"б" във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
Съгласно
Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта № ***/31.01.2018г. в изпратените за изследване проби от кръв,
взети от жалбоподателя, се доказало наличие на 1,10 ‰ алкохол.
С
постановление на прокурор при Районна прокуратура Павликени от 21.02.2019 г.
наказателното производство по досъдебно производство № **/2018
г. по описа на РУ ***, пр. пр. № ***/2018 г. по описа на РП- *** било
прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. На основание чл. 243, ал. 3 НПК прокурорът изпратил
материалите по досъдебното производство на Началник РУ *** с оглед
преценка за осъществен състав на административно нарушение, а именно нарушение
на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП.
След
изпращане на материалите на Началник РУ *** било
издадено обжалваното наказателно постановление, което било подготвено от
свидетеля Х.Я., с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 пр. 1 ЗДвП
било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200, 00
/двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т.2 ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000,00 лева
/хиляда лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 ЗДвП, а на основание Наредба N *** на МВР е постановено отнемане на 10 контролни точки.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на
свидетелите А.Н., П.П. и Х.Я., както и писмените доказателства, приобщени на
основание чл. 283 НПК – справка за нарушител водач, заповед рег. № ***/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи, постановление на прокурор при РП- *** от 21.02.2019
г. по досъдебно производство № **/2018 г. по описа на РУ ***, пр.
пр. № ***/2018
г. по описа на РП- ***.
Съдът
кредитира показанията на тримата разпитани свидетели, които са логични,
последователни и взаимнокореспондиращи си. Следва да се посочи, че въпреки
изминалия период от време от процесните събития до разпита им в съдебно
заседание, свидетелите демонстрират съхранен спомен за случилото се, който възпроизвеждат
в съдебно заседание. Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които
прецени като еднопосочни, последователни и безпротиворечиви, съответни на
гласните такива.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
При разглеждане на дела срещу
наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество - чл.
63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени
от жалбоподателя.
На първо място съдът счита, че в
случая наказателното постановление е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН
вр. чл. 243, ал. 3 НПК - след като
производството е препратено от прокурора за преценка осъществен ли е състав на
административно нарушение. В този случай разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН
въвежда изключение от правилото, че административнонаказателно производство се
образува със съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Наказателното постановление е издадено от орган, разполагащ с материална
и териториална компетентност, видно от представената заповед рег. № ***/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи.
Съдът
обаче намери, че при съставяне на наказателното постановление са допуснати
множество нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяната му.
Видно
от приложения препис на постановление на прокурор при РП- *** от 21.02.2019
г. по досъдебно производство № **/2018 г. по описа на РУ ***, пр.
пр. № ***/2018
г. по описа на РП- *** досъдебното производство е образувано и водено срещу
неизвестен извършител за деяние с правна квалификация по чл. чл. 343, ал. 1 б.
"б" във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
В хода
на наказателното производство не е извършено привличане в качеството на
обвиняем на жалбоподателя С.Й..
На
първо място следва да се отбележи, че жалбоподателят С.Й. е била участник, но
не и субект на наказателното производство. Наказателното производство, правилно
е образувано срещу неизвестен извършител, тъй като принципно правило е че се
образува за разследване на определено деяние, притежаващо признаците на
престъпление, а не срещу определено лице – чл. 207, ал.1 НПК. Едва след като се
съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване
на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за
прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на
прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно
постановление. В случая обаче, жалбоподателя С.Й. не е бил привлечена в
качеството на обвиняем по реда на чл. 219 НПК, поради което и с оглед
разпоредбата на чл. 54 НПК, не е притежавал това качество. Именно поради
липсата на процесуално качество на обвиняем жалбоподателя Й. не е имал право да
обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство и да
вземе активно участие в процеса до момента на прекратяването. Не случайно в
разпоредбата на чл. 243, ал.4 НПК, сред лицата имащи право да обжалват
постановлението за прекратяване се включвата само субектите на процеса, но не и
останалите участници. След като С.Й. не е субект на процеса, същият не е пряк
адресат и на последиците от приключващия наказателното производство акт,
въпреки, че същият му е бил връчен. Ето защо, изводите на прокурора не са
обвързващи за наказващия орган и е следвало при наличието на данни да се
проведе допълнително разследване в хода на административнонаказателното
производство и с всички допустими средства да се установи има ли извършено
нарушение и кой е неговия автор. На тези основни въпроси на производството
постановлението на прокурора не дава отговор.
В
настоящата хипотеза административно наказателното производство е образувано по
чл. 36, ал.2 ЗАНН, без да е съставен АУАН. Налице е трансформация от
наказателно, в административнонаказателно производство. Именно поради това е
допустимо ползването на събраните в хода на наказателното производство
доказателства и съобразяването с фактическите констатации на прокурора в
постановлението за прекратяване, които принципно следва да заместят АУАН, поне
по основните въпроси – деяние, автор и вина. В конкретния случай обаче се
установи, че постановлението не съдържа подобни констатации и наказващият орган
е бил длъжен да извърши допълнителна проверка по реда на чл. 52, ал.4 ЗАНН, за
да даде мотивиран отговор на въпросите по чл. 53, ал.1 ЗАНН. Още повече, че
материалите от досъдебното производство въз основа на които са правени изводи
от административно наказващия орган не са приобщени по надлежния ред към административнонаказателната
преписка и същите липсват към нея, а и видно от показанията на свидетеля Я. ***.
Допълнителна проверка по реда на чл. 52, ал.4 ЗАНН не е извършвана и жалбоподателя
Й. по никакъв начин не е уведомявана, че срещу него се провежда административнонаказателно
производство. По този начин се е достигнало до абсурдната ситуация С.Й. да е
конституиран, като участник в административнонаказателното производство едва с
издаване на наказателното постановление. Това очевидно е в разрез с основния
принцип на процеса за осигуряване правото на защита на нарушителя - чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 15 НПК и представлява съществено процесуално нарушение.
Настоящият
състав споделя мнението, че в случаите в които наказателното производство се
прекратява преди привличането на обвиняем, постановлението за прекратяване,
следва да се ползва, само като повод за образуване на
административнонаказателно производство по общия ред на чл. 36, ал.1 ЗАНН – със
съставянето на АУАН. Това е така тъй като нарушителят не е бил субект на
процеса, не е имал възможност да даде обяснения, да проведе активната си защита
в процеса, да разбере в какво се обвинява и каква санкция го застрашава. /в
този смисъл Решение № 104 от 10.03.2014 г. по КНАХД № 10078/2014 г. на
Административен съд – *** и Решение от 21.10.2011 г. по Н. Д. № ***/2011
г. на Административен съд – ***/. За пълнота следва да се посочи, че пречката по
чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 24, ал.1, т.6 НПК, няма да е налице, тъй-като
разпоредбата изрично изисква спрямо същото лице за същото деяние да е налице
постановление за прекратяване, докато в случая не е налице привлечено лице.
След
като жалбоподателя Й. е бил лишен изцяло от правото да участва в производството
до издаване на крайния му акт и да осъществи правото си на защита, на още по-силно
основание е налице и нарушение на правото му на защита.
За
пълнота на изложението следва да се посочи и също така, че досежно описание на
нарушението по пункт първи от наказателното постановление съдът намира, че не
са спазени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН - липсва пълно и точно
описание на нарушението с посочване на всички съставомерни признаци от състава
му, както и на обстоятелствата по извършването му. Като нарушена е посочена разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, която задължава водачите на пътни превозни средства при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Нито в обстоятелствената част на наказателното постановление, нито
в санкционната му част се съдържа посочване на това с кое конкретно от
обстоятелствата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП не се е съобразил жалбоподателят - дали с
атмосферните условия, дали с релефа, видимостта, интензивността на движението в
пътния участък или с други обстоятелства. В обстоятелствената част на
наказателното постановление пък липсва посочване на кое да е от изброените в
чл. 20, ал. 2 ЗДвП обстоятелства, което да сочи каква е всъщност тезата на
наказващия орган - издателят на наказателното постановление не е коментирал
нито какви са били атмосферните условия, видимостта и интензивността на
движението към момента на настъпване на ПТП, нито е посочил с кое точно от тях
като е следвало да се съобрази жалбоподателят при избиране скоростта си на
движение, не го е направил. Допуснатото нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
при издаване на наказателното постановление ограничава правото на защита на
жалбоподателя и възможността му да разбере какво е повдигнатото му
административнонаказателно обвинение, респективно - да организира защитата си
срещу него.
Съдът
констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклите
фази на административнонаказателното производство по установяване на
административните нарушения и по налагане на административно наказание са
опорочени поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до липсата
на адекватно организирана защита от страна на жалбоподателя С.Й., а това
обстоятелство обезпредметява обсъждането на въпроса, касателно правилността на оспорения санкционен акт.
Ето защо, съдът намира, че така
издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Не би
могло да бъде удовлетворено искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски, тъй като в ЗАНН не е предвидена
изрична нормативна уредба за произнасяне от съда в очертаната насока, а същите
могат да бъдат претендирани от наказващия орган единствено по предвидения
специален ред в ЗОДОВ при отмяна на наказателното постановление /в този смисъл Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г.
по т.д. № 7/2008 г., ОСК на ВАС, докладчик-съдия П. Н./.
Така мотивиран, на основание
чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Районен
съд Павликени, IV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 19-0311-000075/11.04.2019 година, издадено от И. Г. И.- началник РУ към ОДМВР ***, РУ ***, с
което жалбоподателят С.Г.Й., с ЕГН ********** е санкциониран, както следва: 1. на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева /двеста лева/ за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП; 2. на основание чл. 174, ал. 1, т.2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1 000,00 лева /хиляда лева/ и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3,
т.1 ЗДвП и на основание Наредба N *** на МВР е
постановено отнемане на 10 контролни точки, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Велико Търново, на основанията предвидени в
НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВМ