№ 15775
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110114585 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба и уточняващи такива /л.48 и л.53/ срещу Р. А. К., с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 185,68 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г.
до м.09.2019 г., ведно със законната лихва от 02.12.2022 г. до изплащане на вземането;
31,07 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 08.11.2021 г., 10,43лв. –
мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 08.11.2022 г. върху главницата за
дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66307/2022 г., по описа на СРС, 180-ти
състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“
Е., съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва да е
1
собственик или ползвател на процесния имот. Оспорва да е изпаднал в забава.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност и излага подробни съображения в
тази насока. Прави искане да не се допускат съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в §
1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г. физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието
"потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
2
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
От систематично тълкуване на нормите на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ и §1, т. 2
"а" от ДР на ЗЕ във връзка и с разпоредбата на чл. 57 ЗС, се обосновава извод, че по
принцип потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди се явява
собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота е
учредено вещно право на ползване. При последната хипотеза – потребител на
топлинната енергия, който е страна и по облигационното правоотношение с
топлопреносното предприятие, е титулярът на ограниченото вещно право на ползване
по смисъла на чл. 153 ЗЕ и § 2 "а" от ДР на ЗЕ, който е задължен да заплаща
стойността на доставената за имота топлинна енергия като разход, съгласно изричното
разпореждане на чл. 57 ЗС.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия за недвижим имот, представляващ обект с абонатен № 262712, находящ се в
гр. София, /адрес/.
От приложеното на л. 14 по делото копие на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 12, том VI, рег. № 13519, дело № 735/2015г., се установява, че
ответникът Р. К. е дарила на сина си А.С. процесния апартамент, като е запазила
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху жилището.
По изложената аргументация следва извода, че през исковия период ответникът
е притежавала качеството „потребител на топлинна енергия“, респективно доводите,
формулирани с отговора на исковата молба се явяват неоснователни.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че през
исковия период процесното жилище, представляващо апартамент партерен етаж,
находящ се в гр. София, /адрес/, е било топлофицирано; че сградата, в която се намира
топлоснабденият имот е била присъединени към топлопреносната мрежа; че през
исковия период е доставена топлинна енергия в количество и качество, посочено в
исковата молба на стойност 185,68 лв. – за периода м.05.2019 г. – м. 09.2019 г., че
евентуално дължимата се мораторна лихва върху сумата е в размер на 31,07 лв. – за
периода 15.09.2020 г. – 08.11.2021 г.; че евентуално дължимата се мораторна лихва
върху главница за извършена услуга дялово разпределение е в размер на 10,43 лв. за
периода 01.12.2019 г. – 08.11.2022г.
Така изложеното обуславя извода за основателност на претенцията за доставена
топлинна енергия, поради което следва да бъде разглеждане релевираното от ответника
възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
3
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД. По отношение на вземанията предмет на настоящото производство
давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен
срок.
В процесуалноправната разпоредба на чл. 422, ал. 1 ГПК е законоустановено, че
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Заявлението по чл. 410 ГПК е
депозирано на 02.12.2022г., респективно погасени по давност са вземанията станали
изискуеми преди 02.12.2019г. Предмет на исковата претенция е вземане за доставена
топлинна енергия в размер на 185.68лв. за периода м. 05.2019г. – м.09.2019г., което
вземане е погасено по давност, доколкото 45 дневния срок, систематизиран в чл. 33 от
ОУ за последния месец от периода е изтекъл на 15.11.2019г., респективно искът се
явява неоснователен.
По исковите претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед извода за неоснователност на претенцията за доставена топлинна
енергия, неоснователна се явява и акцесорната претенция за лихва за забава в размер на
31.07лв. за периода 15.09.2020г. – 08.11.2021г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва за периода 01.12.2019г. –
08.11.2022г. в размер на 10.43лв. върху дяловото разпределение предявена срещу
ответника следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о.,
ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл.
7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай
минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за
иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне,
а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита
на длъжника, в този смисъл – Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч.
т. д. № 3074/2018 г., Определение № 1821/23.08.2021г. на СГС, постановено по гр.д. №
7006/2021г.
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съгласно практиката на
СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след
4
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение от
длъжника, чрез процесуален представител, осъществил безплатна правна помощ по
смисъла на чл. 38 ЗАдв. на адвоката се дължи възнаграждение по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което е в размер на 200.00лв.
В случая със заповедта е уважено заявление на ищеца за суми в общ размер на
3812.85лв., като с възражението се оспорва вземането на ищеца частично, за сумата от
227.18лв.
С оглед изложеното и като съобрази, че с възражението по чл. 414 ГПК
вземането на заявителя се оспорва частично, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ищцовото дружество следва да заплати на адв. К.Б. възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на длъжника в заповедното производство в размер на 11.92лв.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ищецът следва да заплати на адв. Н. И. сумата
от 400.00лв. – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника в
исковото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, срещу Р. А. К. , ЕГН
**********, искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 185,68 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г.
до м.09.2019 г., до обект с абонатен № 262712, представляващ апартамент /адрес/,,
ведно със законната лихва от 02.12.2022 г. до изплащане на вземането, 31,07 лв. –
мораторна лихва върху доставената топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. –
08.11.2021 г. и 10,43лв. – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 08.11.2022 г. върху главницата за дялово разпределение, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
66307/2022 г., по описа на СРС, 180-ти състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., да
заплати на адв. К.И.Б. от САК, сумата от 11.92лв. – възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., да
заплати на адв. Н. И. И. от САК, сумата от 400.00лв. – възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в исковото производство.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т. С.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5