РЕШЕНИЕ
№ 1881
гр. София, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110152791 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. К. К., както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 1615.23 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Н.“, бл. ..., вх. ..,
ет. ..., абонатен номер ...., за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., както и сумата 48.17
лева за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
30.06.2023г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 217.49 лева – лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. –16.06.2023г.,
както и сумата 10.21 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.07.2020г. – 16.06.2023г.
Ищецът твърди, че било налице облигационно отношение, възникнало с ответника Н. К.
К., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
1
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент №..., находящ се в гр.
София, ж.к. „Н.“, бл. ....., вх. ..., ет. ..., като ответникът имал задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и цена на услуга за дялово разпределение, която се извършвала от „ПУМ
Инженеринг“ ООД, което не е сторил. Вземанията се претендират от ответника в качеството
му на потребител за битови нужди като собственик на топлоснабдения имот. Обосновава
правния си интерес от предявяване на установителни искове с издадената в негова полза
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36627/2023г.,
срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника. С оглед на тези обстоятелства,
моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато по отношение на ответника
търсеното вземане. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
Претендира разноски. Прави искане за привличане на трето лице-помагач.
Ответникът – Н. К. К., е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва
исковете по основание. Релевира довод за погасяване на вземането, включително главница
за дялово разпределение и търсените мораторни лихви върху двете главници, по давност с
изтичане на 3-годишен срок, считано от изискуемостта на вземането съгласно чл. 33, ал. 1 от
ОУ. Оспорва дължимост на цената на услугата за дялово разпределение с довод, че няма
доказателства за активна материална легитимация – основанието, на което се дължи сумата,
включително наличие на договор. Оспорва се вземането за лихви като акцесорна претенция
и поради липса на покана по отношение на лихвата върху главницата за дялово
разпределение. Възразява по искането за допускане на експертизи с довод, че оспорванията
са по правни въпроси. При тези доводи моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Конституираното трето лице-помагач „ПУМ Инженеринг“ ООД представя исканите
документи и не възразява по хода на делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 12.09.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Електронен Комерс“ СД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
27.09.2002г. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на
ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение. Отказ от услугата не е налице, но от представените доказателства се
установява, а и страните не спорят, че дяловото разпределение е извършвано от „ПУМ
Инженеринг“ ООД.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
2
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. В чл. 36, ал. 1 от ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и
начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от съответната ФДР и
се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата на договорните взаимоотношения
между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща
от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по
силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на
топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в
сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото
разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона
възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет
се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за
заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово
разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ
между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се
определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ
между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът
на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на
правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо
законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях,
като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително,
впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
В разглеждания случай ответникът не спори и това обстоятелство е било обявено за
безспорно с доклада по делото, че за процесния имот е осъществявана съгласно
нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради това претенцията на
ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение не представлява
недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките на цитираното
по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за възникване на
облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може
3
да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти,
но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ПУМ Инженеринг“ ООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Предвид изложеното, а и ответникът не спори, съдът намира за доказано, че процесният
имот е топлоснабден.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
4
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Видно от представените по делото доказателства, а и ответникът не спори,
топлоснабденият имот – апартамент №..., находящ се в гр.София, ж.к. „Н.“, бл. ...., вх. ..., ет.
...., в рамките на процесния период на предоставяне на услугата е собственост на Н. К. К..
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответника в
рамките на исковия период са съсобственици на процесния имот по силата на
придобиването му по реда на правна сделка. Като собственици на имота те се явяват страна
по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи
условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на
закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл.
и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
По делото не се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период и е обявено за безспорно, че ищецът е доставял топлинна енергия в
топлоснабден имот – апартамент №...., находящ се в гр. София, ж.к. „Н.“, бл...., вх. ..., ет. ...,
за процесния период в посочения обем, стойност и при спазване на нормативната уредба.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „Топлофикация София”
ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по
основание.
Възразява се обаче против размера на търсените вземания, с довод, че са погасени по
давност. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. За изясняване на така възникналия спор следва да се отбележи,
че се претендира стойност на предоставена услуга за периода 01.05.2020г.- 30.04.2022г.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
5
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е неоснователно. Видно е,
че се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2020г., а заявлението по чл.410
ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение по иск по чл.422 ГПК, е
депозирано на 30.06.2023г. Вземанията, възникнали преди 30.06.2020г. се явяват погасени
по давност. В случая обаче такива вземания не се установиха. Това е така, защото
изискуемостта на вземанията, които се търсят за м.05.2020г. възниква 45 дни след изтичане
на периода за който се отнасят, т.е. изискуемостта им настъпва след 30.06.2020г.
При липса на оспорване на размера на друго основание, съдът приема, че вземането за
главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №..., находящ
се в гр. София, ж.к. „Н.“, бл. ., в..х. ..., ет. ..., абонатен номер ..., за периода 01.05.2020г. –
30.04.2022г. възлиза на 1615.23 лева, а за главница за дялово разпределение в размер на
48.17 лева за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г.
Както се посочи по-горе, вземането е изискуемост съобразно чл. 33 от ОУ, без да е
необходима покана, поради което върху него следва да се начисли лихва поради забава в
плащането, която, изчислена по реда на чл. 162 ГПК посредством лихвен калкулатор,
възлиза на 217.49 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021г. –16.06.2023г., поради което предявения иск следва да се уважи.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 10.21 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020г. –
16.06.2023г.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 225.64 лева, от които 87.82 лева по
ч.гр.д.№ 36627/2023г. на СРС, 55 състав, и 137.82 лева – разноски в настоящото
производство: 37.82 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение,
дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане
на правната помощ. От тях, дължими от ответника съобразно размера на уважената част от
иска /1880.89 лева/ са разноски в общ размер на 224.41 лева, от които 87.34 лева по ч.гр.д.
№ 36627/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и 137.07 лева в настоящото производство,
6
всички за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение.
С оглед отхвърляне на иска за лихва върху главницата за дялово разпределение право на
разноски има ответника. Разноски за адвокатско възнаграждение са своевременно
претендирани на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 вр. чл. 36 ЗА, които, определени по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ възлизат на 489.11 лева. При тълкуване на разпоредбите на чл. 7,
ал. 2 и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г., съдебната практика приема, че под материален
интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата законодателят е имал предвид цената на
всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор. Съответствието на
адвокатското възнаграждение на предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер се
преценява съобразно материалния интерес, като под материален интерес се взима предвид
цената на всеки обективно съединен иск поотделно и се определя за всеки от така
съединените искове минималното възнаграждение, след което вече определените
минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноските.
Съгласно постоянна практика на ВКС по приложението на чл. 69 ГПК, при обща искова
претенция за заплащане на суми, дължими въз основа на множество фактури, цената на иска
се определя в зависимост от обстоятелството дали плащанията са осъществени въз основа на
един договор или всяко едно от плащанията е обусловено от наличието или липсата на
отделно облигационно правоотношение /в този смисъл определение № 617 от 27.10.2017 г.
по ч. т. д. № 1848/2017 г. на ВКС, II т. о., определение № 359 от 30.07.2018 г. по ч. т. д. №
1663/2018 г. на ВКС, I т. о., определение № 167 от 25.03.2016 г. по ч. т. д. № 192/2016 г.
ВКС, ІІ т. о. и потвърденото с него определение № 283 от 30.11.2015 г. по т. д. № 784/2015
г., ВКС, ІІ т. о. и др. /. В случая се касае за задължения за плащане на доставки на ел.
енергия, извършени в изпълнение на един и същ договор, а не за отделни самостоятелно
възникнали облигационни правоотношения с предмет доставка на ел. енергия. Поради това е
неоснователен доводът, че вземането по всяка от посочените и представени от ищеца
фактури е предмет на защита с отделен иск, съответно минималното адвокатско
възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. следва да бъде определено за всяка от
главниците поотделно. В този смисъл е също Определение № 50107 от 10.05.2023 г. на ВКС
по т. д. № 965/2022 г., I т. о., ТК.
Съобразно размера на отхвърлената част от иска, дължимите на адв. Д. Ч. разноски
възлизат на 2.65 лева. Разноски за заповедното производство не се дължат, защото няма
доказателства да са извършени – възражение по чл. 414 ГПК е подадено лично от длъжника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„Н.“, блок ..., вх. .., ет...., ап....., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 36627/2023г. на СРС, 55 състав,
7
а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 1615.23 лева –
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., както и
на сумата 48.17 лева за осъществено дялово разпределение за периода 01.05.2020г. –
30.04.2022г., за топлоснабден имот – апартамент № ...., находящ се в гр. София, ж.к.
„Н.“, бл. ..., вх. ..., ет. ..., абонатен номер ...., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК-30.06.2023г., до окончателното плащане;
на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за сумата 217.49 лева – лихва за забава върху главницата за
доставена топлоенергия за периода 15.09.2021г. –16.06.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020г. –
16.06.2023г. в размер на 10.21 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. К. К., ЕГН ***, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 224.41 лева – разноски съобразно уважената
част от иска, от които 87.34 лева по ч.гр.д. № 36627/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и
137.07 лева в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., да
заплати на адв. Д. Й. Ч., ЕГН ***, с адрес гр. София, ул. „В.“ № ..., партер, сумата 2.65 лева–
разноски в настоящото производство съобразно отхвърлената част от иска за оказано на
ответника Н. К. К. процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ПУМ Инженеринг“ ООД, ЕИК ;;;;,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8