Решение по дело №270/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Н. С. К. от [населено място], [улица]против Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № 1316-1 / 12.12.2024г., издаден от орган по приходите при Община Горна Оряховица, в частта му потвърдена с Решение № РД9400-1-1 / 28.02.2025г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ на Община Горна Оряховица, с който за периода от 01.08.2024г. до 31.10.2024г. е определен данък върху недвижимите имоти в размер на 463,30лв., от които внесени 205,91лв. и дължими 257,39лв., такса битови отпадъци в размер на 1 374,45лв., от които внесени 288,28лв. и дължими 1 085,17лв. и за невнесените в срок задължения са начислени лихви. Жалбоподателят твърди недължимост на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода от 01 до 31.10.2024г., тъй като имотът е продаден на 01.10.2024г. и следователно в този период К. не е собственик, респективно данъчно задължено лице. По отношение на такса битови отпадъци претендира определянето й само за компонента за поддържане на териториите за обществено ползване, с оглед подадена от праводателя му декларация, че имотът няма да се ползва. Моли за отмяна на обжалвания административен акт съобразно изложените доводи и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Горна Оряховица - оспорва жалбата. Излага, че оспореният акт е издаден при спазване на процесуалните и материалните норми, поради което се явява законосъобразен. Моли се същия да бъде потвърден и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Предмет на обжалване е Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № 1316-1 / 12.12.2024г., издаден от орган по приходите при Община Горна Оряховица, в частта му потвърдена с Решение № РД9400-1-1 / 28.02.2025г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ на Община Горна Оряховица, с който за периода от 01.08.2024г. до 31.10.2024г. е определен данък върху недвижимите имоти в размер на 463,30лв., от които внесени 205,91лв. и дължими 257,39лв., такса битови отпадъци в размер на 1 374,45лв., от които внесени 288,28лв. и дължими 1 085,17лв. и за невнесените в срок задължения са начислени лихви.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Н. С. К. придобива на 19.07.2024г. с постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – София недвижим имот находящ се в [населено място], парцел 1, кв.113, с площ от 7 800кв.м., представляващ цех за тежки метали с РЗП 4 370кв.м. За закупения имот К. подава ДД по чл.14 от ЗМДТ на 31.07.2024г. Имотът е продаден на 01.10.2024г., съгласно [нотариален акт] / 2024г.

Органът по приходите при община Г. О. установява, че дължимите за имота данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци не са заплатени от К., поради което и е издаден акт за установяване на задължение. На 31.01.2025г. задълженията са заплатени частично, което е и отразено в решението на горестоящия орган при оспорването на АУЗД.

В хода на съдебното производство нови доказателства не се представят от страните.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, при спазване на процесуалния закон.

Спорът между страните е правен.

Първият спорен въпрос е относно определения срок, за който жалбоподателя дължи местни данъци и такси за имота. След като имота е придобит на 19.07.2024т. и продаден на 01.10.2024г., жалбоподателя твърди, че дължи местни данъци и такси единствено за периода 01.08 – 01.10.2024г. Аргументът му е, че след 01.10.2024г. той не е собственик на този имот и не е данъчно задължено лице за него. Ответникът излага доводи, че по силата на чл.28, ал.3 от ЗМДТ жалбоподателят дължи данък и за месеца, през който е прехвърлен имота, поради което и правилно е определен периода на облагане в акта за установяване.

По общо правило собственикът на недвижим имот е данъчно задължено лице за дължимите за него данъци и такси. На пръв поглед при спазване на това общо правило становището на жалбоподателя е съобразено с материалния закон и се явява основателно – с оспорения акт са начислени данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за м.10.2024г., през който той вече не е собственик на имота.

Законът за местните данъци и такса предвижда две кореспондиращи си изключения на общото правило за данъчно задълженото лице, съдържащи се в чл.15, ал.2 и чл.28, ал.3 от ЗМДТ. В първия посочен текст се предвижда при прехвърляне на собствеността на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността. А вторият посочен текст задължава при прехвърляне на недвижим имот дължимият до прехвърлянето данък, включително за месеца на прехвърлянето, да се заплаща от прехвърлителя преди прехвърлянето. Тези две законови норми обективират изключението от общото правило за дължимост на данък върху недвижимите имоти от лице, което не е собственик на същите за ограничен период, а именно месеца, в който е извършено прехвърлянето на собствеността. Причините, довели до такова законодателно решение не са предмет на настоящия спор, поради което и при спазване на Конституцията законът следва да се прилага според точното му съдържание. В конкретния случай именно законът предвижда данък да се заплати от лице, което не е собственик през целия период на имота, поради което и съображенията на жалбоподателя за липсата на право на собственост не представляват основание за отмяна на административния акт. Органите по приходите при община Г. О. правилно определят периода на дължимост на данък върху недвижимите имоти, съобразно представените документи за прехвърляне на собственост. От 01.08.2024г. / месецът, следващ придобиването на имота/ съгласно чл.15, ал.2 от ЗМДТ, след като имотът е придобит на 19.07.2024г., съгласно постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – София. В постановлението изрично е вписано следното „собствеността преминава върху купувача от датата на постановлението“ /ред 6 отдолу нагоре на стр.2/. До 31.10.2024г. / месеца, през който имотът е продаден/ съгласно чл.28, ал.3 от ЗМДТ, след като имотът е продаден на 01.10.2024г. съгласно нотариален акт. Въз основа на изложеното съдът намира за неоснователна жалбата в частта, в която се оспорва начисления данък върху недвижимите имоти.

По отношение на таксата за битови отпадъци ЗМДТ не съдържа специални правила относно периода на дължимост на същата, а препраща към чл.11 от ЗМДТ - разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМДТ предвижда, че таксата се заплаща от лицата по чл.11 за имотите на територията на общината. Лицата по чл.11 от ЗМДТ са собствениците на облагаеми с данък недвижимите имоти, ползватели, концесионери и лица, на които им е предоставено право на ползване на държавен имот. След като собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти са данъчно задължени лица за такса битови отпадъци, то за периода през който лицето дължи данък върху недвижимите имоти той дължи и такса битови отпадъци. В конкретния случай след като се установи, че жалбоподателя дължи данък недвижими имоти за процесния имот в периода от 01.08.2024г. до 31.10.2024г., то за този период той дължи и такса битови отпадъци.

Вторият спорен въпрос между страните е свързан именно с таксата битови отпадъци и по-специално за предвидената в чл.71, т.2 от ЗМДТ частично освобождаване от заплащане на същата при липсата на ползване на имота. Жалбоподателят твърди, че неговия праводател е подал декларация по чл.71, т.2 от ЗМДТ в законоустановения срок и тази декларация го ползва – имотът е освободен през цялата година. Ответникът твърди, че всеки собственик е длъжен да подаде декларация ако желае да бъде освободен частично от заплащане на такса смет, жалбоподателят не е подал такава декларация, поради което и дължи пълния размер на таксата.

Настоящият състав намира, че декларацията по чл.71, т.2 от ЗМДТ обективира едно намерение на собственика за бъдещо ползване на притежаван от него недвижим имот, а именно, че този имот няма да бъде използван през цялата следваща календарна година. Тази декларация е ежегодна – бъдещото намерение не се предполага за всяка следваща година, а се заявява в предвидените от закона срокове – преди настъпване на годината. Това бъдещо намерение е субективното отношение на собственика на недвижим имот към развитието на собствеността си. След като декларацията обективира субективното отношение на определено лице, то тя не може да има действие спрямо други лица, било те съсобственици или бъдещи собственици на същия имот. Не случайно правото за освобождаване от заплащане на такса смет е предвидено единствено за собственика. Всеки собственик следва да заяви дали ще се възползва от това право, ако са налице предпоставките за това. Предишния собственик не може да знае какво е намерението на следващия собственик, още повече в хипотеза на извършена повече от 7 месеца след декларирането публична продан. Следователно подадената от предходен собственик декларация по чл.71, т.2 от ЗМДТ не разпростира своето действие и спрямо новия собственик. За съхранение на правата на собствениците и без да е предвидено в ЗМДТ, общинския съвет на Г. О. дава възможност за придобитите през годината имоти, декларацията да се подава в двумесечен срок от датата на придобиването им – чл.15, т.2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите в община Горна Оряховица. В посочения от наредбата срок от Н. К. не е подадена декларация по чл.71, т.2 от ЗМДТ, поради което и не е налице задължение за органа по приходите за освобождаване от заплащане на таксите по чл.62, т.1 и частично по т.2 от ЗМДТ.

Между страните липсва спор, а и от ответника са представени доказателства за предоставянето на услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в общината.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорения акт е постановен при спазване на материалния закон и в частта относно определянето на дължима такса битови отпадъци, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски. При отчитане на материалния интерес, правния спор и осъщественото процесуално представителство, настоящия състав намира за справедливо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Н. С. К. от [населено място], [улица]против Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № 1316-1 / 12.12.2024г., издаден от орган по приходите при Община Горна Оряховица, в частта му потвърдена с Решение № РД9400-1-1 / 28.02.2025г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ на Община Горна Оряховица.

 

ОСЪЖДА Н. С. К. с [ЕГН] от [населено място], [улица]да заплати на О. Г. О. сумата от 100 лева / сто лева/.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от получаването му.