РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Враца 09.11.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 18.10.2022 г. /осемнадесети
октомври две хиляди двадесет и втора
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 423 по описа на АдмС
– Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.И.Ч. ***, против Решение № 171 от 15.05.2022
г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД № 858 по описа на съда за 2021
г., с което е потвърдено издаденото срещу касатора НП № 21-0967-001242/19.08.2021 г. на Началник
група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ Враца, като с последното е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 400 лева, за нарушение
на чл.
638, ал. 3 от Кодекс за застраховането КЗ/.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост при постановяването му – касационни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК. Поддържа се становище, че съдът не е отчел в тяхната цялост
събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е постановено
при едностранен, необективен и избирателен анализ само на част от
доказателствата по делото и то само на тези, които ползват наказващия орган. Иска
се отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде изцяло
отменено.
В с.з. и допълнително представена по делото писмена защита, касаторът поддържа
касационната жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца, редовно призован не
се представлява в с.з. и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Враца, прави заключение за
неоснователност на касационната жалба. Намира, че описаното в НП нарушение е
доказано от обективна и субективна страна, а оспореното решение не страда от
визираните в касационната жалба пороци и моли да бъде оставено в сила.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана за това, че на 07.08.2021 г. около 02:40
часа в гр. В., на ул. „В.ю.“ до № ***, с посока на движение към гр. Мездра,
управлява л.а. БМВ 318 И, с рег. № ***, собственост на Т.Д.М., без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, към момента на проверката. За
установеното нарушение на КЗ е съставен АУАН сепия GA,
№ 375802/07.08.2021 г., в който е отразена същата фактическа обстановка.
Последвало е издаването на оспореното пред районния съд НП, в което деянието е
квалифицирано, като виновно нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ и на основание чл. 53 от ЗАНН
във вр. с чл.
638, ал. 3 от КЗ на М.Ч. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 400 лв.
За да потвърди НП районният съд е приел, че АУАН е съставен и НП издадено
от компетентни органи, в кръга на предоставените им в закона правомощия, при
липса на допуснати съществени процесуални нарушения. И в двата документа са
посочени всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното
нарушение – време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни
признаци от обективна страна – управление от касатора на автомобил, който не е
негова собственост и за който автомобил липсва сключен и валиден към момента на
проверката договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, което задължение, като водач му се вменява с правилото на чл.
638, ал. 3 от КЗ. В хода на съдебното следствие, при преценката на
доказателствената съвкупност, съдът е установил достатъчно данни за извършено от
обективна и субективна страна на вмененото на касатора в санкционния акт
нарушение на КЗ. Съдът е обсъдил и възможността за приложението на чл. 28 ЗАНН,
като обосновано е приел, с оглед охраняваните обществени отношения, както и обстоятелството,
че деянието не се отличава по какъвто и да е начин от другите деяния от този
вид, че института за маловажен случай е неприложим.
Решението на
районният съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие с
доказателствата и при правилно приложение на материалния закон. Наведените с
касационната жалба и в съдебно заседание доводи са неоснователни.
Противно на
изложеното в жалбата, съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал твърдените
нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са необходимите и относими
доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на
тях правилно е установена фактическата обстановка.
Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от въззивния
съд извод, че по несъмнен и безспорен начин са установени описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от
санкционираното лице на съставомерно от обективна страна деяние по повдигнатото
административнонаказателно обвинение, с правно основание нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ /за управление от несобственик на МПС, за
което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“/, съдържаща и санкцията за извършеното
нарушение – глоба в размер на 400 лв.
Никъде в оспореното решение съдът не
е визирал умисъл в извършеното нарушение, каквито твърдения са изложени в
жалбата, а в съответствие с чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е посочил, че
деянието, което е обявено от закона за административно нарушение /съответно
подлежи на административно наказание/, е виновно, когато е извършено и при
двете форми на вината – умисъл и непредпазливост, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, сред които не е настоящият.
Съответно на закона и данните по
делото е становището на районния съд, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като се има предвид характера на този вид административно нарушение и охраняваните с правилото на чл.
638, ал. 3 от КЗ обществени отношения, гарантиращи правата на физическите,
юридическите лица и причинените на трети такива имуществени и неимуществени
вреди. Посочената норма е императивна и възвежда задължително поведение –
управление на МПС след сключване на застраховка "Гражданска
отговорност" за посочените в нормата лица.
Факти, обстоятелства и доказателства, оборващи констатациите отразени в
АУАН и НП, а оттам и за различни правни изводи на въззивния съд не са посочени
и представени от касатора. Това, че изразява недоволство от издаденото НП и
счита същото за незаконосъобразно,
настоящият касационен състав счита за израз на правото му на защита, а
не релевантен към случая факт.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо,
обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон,
преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира
или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна
инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а оспореното
решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
От страните по делото не са претендирани разноски, поради което съдът се
освобождава от произнасяне по този въпрос.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 171 от 15.05.2022 г.
на Районен съд – Враца, постановено по АНД № 858/2021 г. по описа на съда за
2021 г., с което е потвърдено издаденото срещу М.И.Ч. НП №
21-0967-001242/19.08.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна
полиция“ Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.