Решение по дело №1598/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 967
Дата: 24 юли 2019 г. (в сила от 10 август 2019 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20192120201598
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

967

гр.Бургас, 24.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLVII–ми наказателен състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. МИТЕВ

 

 при участието на секретаря Диляна Бодурова, като разгледа НАХД № 1598 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е oбразувано по жалба на Т.К.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Г.К. ***, срещу Наказателно постановление № */03.04.2019 г., издадено началник отдел „Рибарство и контрол - Черно море” гр.Бургас, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.17, ал.1, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), на основание чл. 56, ал. 1 от ЗРА, е наложена глоба в размер на 1500лв. и на основание чл.90, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите са отнети в полза на държавата: 1 бр. пластмасова лодка, синя на цвят, дължина- 4 метра, 1 бр. извънбордов двигател марка „Селва“- 4 к.с., 3 бр. хрилни мрежи, 2 бр. гребла и 1 бр. котва.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се подробни аргументи в тази насока В съдебно заседание, в което делото е приключило, жалбоподателят не се явява лично, като се представлява от адв. К., която поддържа искането си за отмяна на НП.

За административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк.Енчева. Същата моли за потвърждаване на НП, като счита че санкционираното с него нарушение е безспорно доказано, а наложената санкция е съответна на обществената му опасност на деянието.

 

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

            На 04.10.2018 г., от страна на св. О.Р.- главен специалист РК в сектор „РК“-Бургас, св. Н.К.- специалист „рибарство и контрол“ в ИАРА, св. Я.Г. и св. К.М.- доброволци, била извършена проверка в местността „Ченгене скеле“. Проверяващите били разделени в два екипа, като св. Р. и М. извършвали проверка по вода със служебен катер, а св. К. и Г. извършвали проверка по суша. Св. К. и Г. забелязали лек автомобил, който спрял на брега на залива „Вромос“, като за автомобилът бил закачен колесар с лодка- синя на цвят , немаркирана, с дължина около 4 метра. Двама мъже- жалбоподателят Т. и св. Цветан Радков, влезли във водата с лодката, като се отдалечили на около 100-150 метра от брега, като ту се приближавали, ту се отдалечавали. През това време единият от двамата вадил от водата мрежи, а другият управлявал лодката. Св. К. се обадил на св. Р., който също започнал да наблюдава лодката и видял, че единият от мъжете вадил мрежи от водата, а другият управлявал лодката. След известно време лодката с двамата мъже се отправила към брега, като служебният катер потеглил след нея, но акостирал на друго място. Когато двамата мъже с немаркираната лодка излезли на брега, св. К. и св. Г. отишли при тях, легитимирали се и пристъпили към проверка. Към тях се присъединили и св. Р. и М.. Установило се, че жалбоподателят Т. не притежава лиценз за стопански риболов.

            За констатираното св. Р. съставил срещу Т. АУАН с бланков номер В 0008430 за извършено нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗРА. Били иззети 1 бр. пластмасова лодка, синя на цвят, дължина- 4 метра, 1 бр. извънбордов двигател марка „Селва“- 4 к.с., 3 бр. хрилни мрежи, 2 бр. гребла и 1 бр. котва. Актът бил връчен жалбоподателят, който записал, че няма възражения. На 09.10.2018 г. били депозирани писмени възражения, в които се излагали твърденията, описани в жалбата.

АНО приема, че с тези действия лицето извършва административно нарушение на чл.17, ал.1, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА)- за извършване на стопански риболов без разрешение, за което е ангажирана и административно – наказателната му отговорност. Били отнети и иззетите с АУАН вещи.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани най-вече в гласните доказателствени средства- показанията на св. К.  и Р.. Същите са последователни и безпротиворечиви. Освен това, същите към момента на проверката са били служители на ИАРА, поради което съдът счита, че същите по-внимателно и концентрирано извършват проверките в сравнение с доброволците, респ. забелязват повече и по-специфични детайли. Поради това и съдът на първо място не кредитира показанията на св. М. в частта , в която същият излага как е протекла проверката по вода и че св. Р. е проверил документите на лодката още във водата. Св. Р. заявява, че е проверявал документи на други лодки, поради което съдът приема, че явно св. М. смесва отделните проверки. Също така, съдът не кредитира показанията на св. Г., който заявява, че и двамата мъже в лодката са вадили мрежите и то едновременно. Тези показания противоречат на показанията на св. К. и Р.. Освен това, последният заявява, че при едновременно вадене на мрежите лодката би се обърнала. На последно място, съдът не кредитира и показанията на св. Радков, тъй като безспорно се установява, че от немаркираната лодка са били вадени мрежи от водата.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество  жалбата е основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.

Атакуваното наказателно постановление е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон. Легалната дефиниция на понятието „Риболов” се съдържа в текста на т.26 от §1. на Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗРА, съгласно която, същият е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Любителският риболов пък е дефиниран в разпоредбата на т. 27 от § 1. на ДР на ЗРА, съгласно която същият е улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно -състезателен характер, организиран по определени за това правила. Наказателното постановление е издадено за нарушение по чл.17, ал.1 ЗРА., като жалбоподателят е санкциониран на осн. разпоредбата на чл.56, ал.1 ЗРА. Съгласно чл.56, ал.1 от ЗРА „Който извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв.”. Законодателят въвежда в състава на административното нарушение по този законов текст /приложен спрямо жалбоподателя Т. с атакуваното НП/ извършването на стопанския риболов да е без разрешително или ако е във воден обект, различен от Черно море и река Дунав да е в нарушение на чл.17 от ЗРА – където пак са въведени изискванията за разрешително – съгл. чл.17, ал.1 от ЗРА „Стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва от юридически лица и еднолични търговци след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.”

Следва да се отбележи, че жалбоподателят е наказан за това, че извършва риболов без разрешение за съответната лодка (кораб), която е била използвана. Иначе казано, без значение се явява обстоятелството, какви уреди са използвани, защото дори и да бяха позволени и декларирани, то използването на лодка, за която липсва разрешение, се явява нарушението по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА. В този смисъл са неоснователни доводите за неясно описване на нарушението, тъй като е посочено какви конкретни действия са били извършвани- „направлява риболовните уреди чрез съзнателни движения“.

Що се отнася до авторството на деянието обаче, следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства, съдът приема, че същото не се установява по безспорен и категоричен начин, изхождайки от тяхната взаимна връзка.  

Видно от показанията на св. Р. и К., които съдът кредитира, не може да се установи кой от двамата мъже в лодката, която е била наблюдавана- жалбоподателят или св. Радков, е извършвал описаните в АУАН и НП действия- „направлява риболовните уреди чрез съзнателни движения“. И двамата свидетели заявяват, че единият мъж е вадил мрежи от водата, а другият е управлявал лодката, без обаче да заявят конкретно кой от двамата кое действие е извършил, тъй като това не можело да се установи заради разстоянието до лодката (тук може само да възникне въпросът защо св. К. не е използвал бинокъла, който заявява да е носил със себе си). След като на жалбоподателя е вменено от фактическа страна извършването на конкретно действие, то предмет на доказване е именно съответното действие. След като не може да се установи по безспорен начин извършване на деянието именно от жалбоподателя, то и самото НП се явява необосновано и недоказано. За пълнота следва да се отбележи, че действията на лицето, което е управлявало лодката биха могли да се квалифицират като помагачество, но съобразно чл. 10 от ЗАНН помагачите се наказват само в предвидените от закона случай, а в ЗРА не е предвидена отговорност за помагачество. Предвид на това, не се доказва по несъмнен начин, че жалбоподателят Т. е осъществил съставомерно поведение. Дори и управлението на лодката в конкретния случай да може да се квалифицира като стопански риболов по смисъла на закона, такива фактически действия не са били описани в НП, респ. вменени на жалбоподателя, поради което излизат извън рамките на предмета на делото.

В този смисъл съдът намира, че НП е необосновано и следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта, с която са отнети вещи, принадлежащи на жалбоподателя, тъй като не се установява същите да са послужили за извършено от него нарушение.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, съдът 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */03.04.2019 г., издадено началник отдел „Рибарство и контрол - Черно море” гр.Бургас, с което на Т.К.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, за извършено нарушение по чл.17, ал.1, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), на основание чл. 56, ал. 1 от ЗРА, е наложена глоба в размер на 1500лв. и на основание чл.90, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите са отнети в полза на държавата: 1 бр. пластмасова лодка, синя на цвят, дължина- 4 метра, 1 бр. извънбордов двигател марка „Селва“- 4 к.с., 3 бр. хрилни мрежи, 2 бр. гребла и 1 бр. котва.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                              

                                             

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ

Вярно с оригинала: Д.Б.