гр.София, 12.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Десислава Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №16951 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.10.2018 год., постановено по гр.дело №10454/2018 год. по описа на СРС, ГО, 31 с-в, е отхвърлен предявения от Г.Е.К. *** с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата от 4000лв.- обезщетение за неимуществени вреди- болки, страдания и психически дискомфорт, причинени от ухапване на 27.11.2017 г. от безстопанствено куче на територията на Столична община.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Г.Е.К.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като е положил дължимата грижа, вменена му със ЗЗЖ по отношение надзора на безстопанствените кучета на територията на общината. Липсвали данни каква точно е дължимата грижа за осъществяване надзор и грижи за безстопанствените кучета, предотвратяване на агресивното им поведение спрямо хората и овладяване на популацията. Твърди, че ответникът не е осъществил всички необходими и предписани от закона действия в тази насока. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а искът- уважен изцяло. Претендира разноски.
В подадения в срок отговор на въззивната жалба ответникът оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно. Излага подробни съображения относно правилността на изводите на първостепенния съд. Не претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е неправилно по следните съображения:
Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Ищцата Г.Е.К. твърди, че на 27.11.2017г. в гр.София, ж.к.„Младост“, на кръстовището на ул.„Филип Аврамов“ и ул.„Свето преображение“ била застигната и ухапана в задната част на лявата подбедрица от безстопанствено куче. Била и поставена ваксина против тетанус и направена превръзка, след което и ваксина против бяс. Последващи ваксини против бяс и били направени на 30.11.2017г., 05.12.2017г., 12.12.2017г. и на 25.12.2017г. През първите шест дни от лечението ходела всеки ден в поликлиниката за смяна на превръзката. За период от десет дни и по предписание на лекуващия лекар държала левия си крак изправен, което й причинило страдания и неудобства. Болките в лявата подбедрица продължили с различен интензитет около месец. От настъпването на инцидента изпитвала болки и неудобства при стъпване, клякане, ставане и в ежедневното си обслужване. Работата й била свързана със стоене права, а поради ухапването ежедневно изпитвала затруднение, болка и дискомфорт. Допълнително й причинявало неудобство и притеснение необходимостта да носи специални чорапогащи. Вследствие на ухапването била неспокойна при излизане извън дома си, изпитвала притеснение, че ще бъде нападната от куче. Получените рани й причинявали постоянни болки и страдания, поради което станала раздразнителна, сприхава, неуверена и непълноценна. Претендира от ответника обезщетение в размер на 4000 лева за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът С.О.оспорва иска и претендира отхвърлянето му изцяло. Твърди, че е изпълнил законовите си задължения и не носи отговорност за настъпилите вреди, оспорва наличието на противоправно поведение. Излага, че са предприети мерки по Програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на общината, в изпълнение изискванията на ЗЗЖ, поради което не е налице противоправно бездействие. Оспорва и фактическите твърдения на ищцата относно настъпването на инцидента, причинната връзка между вредите и инцидента, както и че кучетата са били безстопанствени. Твърди, че нараняванията са в резултат на падане или друго съприкосновение с твърда повърхност. Оспорва претендирания размер на обезщетението. Не претендира разноски.
От представените и приети по делото писмени доказателства и свидетелски показания се установява, че на 27.11.2017г. на кръстовище в гр.София, ж.к.“Младост“ до сградата на общинската администрация, ищцата е била ухапана от куче. Съгласно неоспореното от страните заключение на вещото лице по СМЕ, уврежданията на ищцата са в резултат на ухапване от куче. Доколкото по делото ответникът, в чиято тежест е да стори това, не е установил кучето да има конкретен собственик, следва да се приеме че същото е безстопанствено.
За да отхвърли предявения иск изцяло първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е пасивно материално легитимиран да отговаря по него, тъй като е представил програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на общината, справки за дейността на Общинско предприятие „Екоравновесие“ в периода от 2008 до 2017 година, както и отчет по изпълнението на програмата. Налице била планомерна и последователна дейност на служителите на ОП„Екоравновесие“ по решаване на проблема с популацията на безстопанствени кучета на територията на София, а не за противоправно бездействие. Настоящият състав намира тези изводи за неправилни. Изготвянето и изпълнението на програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и извършването на заложените в нея дейности само по себе си не освобождава от отговорност ответника, тъй като от една страна не е ясно дали залегналите в програмата мерки са ефективни и достатъчни за недопускане на агресивни животни и предотвратяване нападенията над хора, а от друга страна не е установено дали мерките са прилагани пълно и точно. В тази връзка следва да се отбележи, че самото наличие на инциденти с нападения на агресивни животни над хора е индиция или за недостатъчно ефективни мерки, или за непълното им прилагане. Следователно ответникът е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск, а от събраните по делото доказателства се установява наличието на всички необходими елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане.
Относно размера на присъденото обезщетение съдът намира следното:
От представените по делото писмени доказателства, заключението на съдебно- медицинската експертиза и показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищцата е ухапана от куче по лявата подбедрица. Раната е почистена и превързана в медицински център, поставена е ваксина против тетанус. Предприето е правилно лечение с хирургическа обработка на раните, смяна на превръзките, противобясна профилактика. Според вещото лице по СМЕ раните от кучешко ухапване са изключително интензивно болезнени поради това че са дълбоки и прободни, често се развива инфекция, която трудно се лекува. Болките и страданията са затруднявали професионалните задължения на ищцата, налагало се е да отделя време за допълнителни медицински манипулации. Ищцата лежала вкъщи след инцидента с високо вдигнат крак, не ходела на работа, имала затруднения в придвижването, не можела да спи през нощта от болки за период над един месец. Продължава да изпитва болка когато стои дълго време права, както и изпитва страх от кучета. Предвид изложеното и в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД настоящият състав намира, че едно общо обезщетение в размер на 1500 лева би компенсирало ищцата за претърпени от нея болки, страдания, стрес и дискомфорт.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде частично уважена, обжалваното решение- отменено да горепосочения размер, а ответникът- осъден да заплати определеното по реда на чл.52 от ЗЗД обезщетение.
При този изход на спора жалбоподателят- ищец има право на разноски съразмерно на уважената част от иска. Ищецът е направил разноски в размер на 1040 лева в първата инстанция и 530 лева във въззивната инстанция, или общо 1570 лева, от които следва да му се присъдят общо 392,50 лева- съразмерно на уважената част от иска. Възражението относно размера на адвокатското възнаграждение настоящият състав намира неоснователно, тъй като същото е съобразено с размера на иска, фактическата и правна сложност на спора и минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба №1 на ВАдвС.
На основание чл.280, ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 12.10.2018 год., постановено по гр.дело №10454/2018 год. по описа на СРС, ГО, 31 с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Г.Е.К. *** с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 1500лв,- обезщетение за неимуществени вреди- болки, страдания и психически дискомфорт, причинени от ухапване на 27.11.2017г. от безстопанствено куче на територията на Столична община, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.О.с ЕИК ******да заплати на Г.Е.К. с ЕГН **********, на основание чл.49 от ЗЗД сумата 1500лв. (хиляда и петстотин лева)- обезщетение за неимуществени вреди- болки, страдания и психически дискомфорт, причинени от ухапване на 27.11.2017 г. от безстопанствено куче на територията на СО, ведно със законната лихва за периода от 14.02.2018г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 392,50 лева (триста деветдесет и два лева и 50 стотинки)- разноски по делото за двете съдебни инстанции, съразмерно с уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.10.2018 год., постановено по гр.дело №10454/2018 год. по описа на СРС, ГО, 31 с-в в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/