Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 21.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на 24.01.2020г. /двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година / в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Валентина Гъркова
като разгледа докладваното от съдията Борислав Методиев гражданско дело № 882 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.Б.А.-И., ЕГН ********** с адрес: ***, ж. к. „З-юг“, бл. 19, вх. Д, ап. 3, И.Н.И., ЕГН **********, лично и като законен представител на Н.И.И. с ЕГН:**********, с адрес: ***, ж. к. „*-юг“, бл. **, вх. Д, ап. 3, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „В., У. II П.“, представлявано от адв. В. У. от САК, с която са предявили против „З. Д. Е. Р.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Й. Ц. Ц., Р. Г. Б. и И. К. В. Л. със седалище и адрес на управление:*** три субективно съединени иска – за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпените от тях травми - на И.Б.А.-И. с ЕГН:********** в размер на 2 500.00 (две хиляди и петстотин) лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на настъпилото пътнотранспортно произшествие 15.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата; на И.Н.И., ЕГН ********** в размер на 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на настъпилото пътнотранспортно произшествие 15.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и на Н.И.И. с ЕГН:********** в размер на 2000.00 (две хиляди) лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на настъпилото пътнотранспортно произшествие на 15.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищците твърдят, че на 15.07.2015г., около 16.00 часа на път II-13, гр.К.-гр.И., общ.К. е настъпило ПТП между товарен автомобил марка „Д. *******“ с рег. №******** и лек автомобил марка „Ф.“ модел „Ш.“ с рег. №** **** **. Посочват, че Л. А. Т., като водач на товарен автомобил марка „Д. *******“ с рег. №********, собственост на С. Ц. Н., при извършване на маневра ляв завой, неизпълнява задължението си да укаже на останалите участници в движението, че ще предприеме завой, при което реализира ПТП с изпреварващия го лек автомобил марка „Ф.“ модел „Ш.“ с рег. №** **** **, управляван от И.Н.И.. Релевира се, че в резултат на настъпилото ПТП, ищците - водачът на лекия автомобил И.И. и пътничките Н.И.И. и И.Б.А.-И. са претърпели неимуществени вреди, вследствие от претърпените травми. След настъпването на ПТП Н.И.И. и И.Н.И. са били откарани в ЦСМП гр.В. филиал К., като първа помощ им е оказана в болницата в гр.К..
На 16.07.2014г. бил извършен преглед на Н.И.И. от съдебен лекар д.р П. Г., при който като наранявания са установени: охлузвания на главата, кръвонасядания на лицето и горен крайник.
На 18.07.2014г. бил извършен преглед и на И. Н.И. от съдебен лекар, който установил наличието на кръвонасядания по горни крайници.
На ищцата И.Б.А.-И. също е бил извършен преглед от съдебен лекар д-р П. Г., при който били констатирани кръвонасядания и охлузвания по тялото и крайниците.
Твърди се, че по своя медико-биологичен характер, получените травми на ищците са им причинили болки и страдания за значителен период от време.
Във връзка с настъпилото ПТП на водача на товарния автомобил марка „Д. *******“ с рег. №******** – Л. А. Т. с ЕГН:********** е съставен АУАН №****** от 15.07.2014г. по описа на ПП-КАТ гр.К. при ОДМВР-П.. Релевира се, че отговорността на виновния водач на товарния автомобил се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №09114001455305, със срок на валидност от 29.05.2014г. до 28.05.2015г., издадена от „Х. З.“АД, със сегашно наименование „З. д. Е. Р.“ЕАД. Твърди се, че в посоченото застрахователно дружество има образувани щета №0100-07-14-0061-1122-4 от 25.09.2014г. за пострадалата ищца И.Б.А.-И., щета №0100-07-14-0061-1122-5 от 25.09.2014г. за пострадалия ищец И.Н.И. и щета №0100-07-14-0061-1122-6 от 25.09.2014г. за пострадалата ищца Н.И.И., като с писмо изх. №1038/16.04.2015г. от „Х. З.“АД, определят застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди за Н.И.И. в размер на 300 лева, застрахователно обезщетение за претъпените неимуществени и имуществени вреди за И.Н.И. в размер на 100 лева, като за пострадалата И.Б.А.-И. до настоящия момент няма определено обезщетение.
Моли се, съда да осъди „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е. Р.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Й. Ц. Ц., Р. Г. Б. и И. К. В. Л. със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на претърпените от тях травми - на И.Б.А.-И. в размер на 2500.00 (две хиляди и петстотин) лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпилото пътнотранспортно произшествие 15.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата; на И.Н.И., ЕГН ********** в размер на 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на настъпилото пътнотранспортно произшествие 15.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и на Н.И.И. с ЕГН:********** в размер на 2000.00 (две хиляди) лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на настъпилото пътнотранспортно произшествие на 15.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата, определено на база Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Ответникът «ЗД Е. Р.»ЕАД в срока по чл.131 ГПК, подал писмен отговор, с който оспорил предявените искове по основание и размер. Оспорен е описания в исковата молба механизъм за настъпване на ПТП, както и че вината за него е на застрахования при тях водач. Твърди се, че ищецът И.И., като водач на лекия автомобил е допринесъл за настъпването на инцидента. Оспорва се фактът, че ищците И.Б.А.-И. и Н.И.И. са били пътници в лекия автомобил «Ф. Ш.», към момента на настъпване на ПТП, тъй като не бил съставен протокол, съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба №Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Оспорва се твърдението, че описаните в исковата молба телесни увреждания у ищците А.-И. и И. са в причинно-следствена връзка с ПТП, описано в представения по делото протокол за ПТП. Релевира се, че нямало медицински документи за извършени прегледи на двете ищци, а тези които са били налични са след датата на инцидента, поради което и травмите може да са били получени от участие в друго ПТП или битови инциденти. Направено е възражение за съпричинавяне, а именно, че ищцата И.А.-И. е била без поставен предпазен колан, а Н.И., не е била поставена в система за обезопасяване, съгласно чл.137в от ЗДвП. Оспорен е размера на предявените искове от двете ищци, тъй като били изключително завишени. Направено е възражение за изтекла погасителна давност, за периода от 15.07.2014г.-11.07.2016г., по отношение на претенцията на Н. и И. Иванови за лихва за забава. Счита се, че относно Н.И., лихва въобще не се дължи, тъй като на същата е било определено обезщетение в размер на 300 лева и въпреки изричната молба на застрахователя не е била представена банкова сметка. ***, че на основание чл.497 от КЗ по отношение на Н.И. не се дължи лихва.
Оспорен е по основание и размер и предявения от ищеца И. И. иск. Релевира се, че И. не е получил травми в резултат на настъпилото ПТП, описано в исковата молба, както и че е налице причинно-следствена връзка, между описаните в исковата молба травми и инцидента от 15.07.2014г.. Излагат се доводи, че представените медицински документи са след датата на ПТП, време през което ищецът И. би могъл да пострада от друго ПТП или битов инцидент. Оспорен е размера на иска на ищеца, тъй като бил значително завишен. Направено е възражение за съпричиняване на претърпените вреди, като се твърди, че И. е бил без предпазен колан и е допринесъл за настъпване на сблъсъка между автомобилите. Оспорва се, че на И. се дължи лихва за забава, като се прави и възражение за изтекла погасителна давност за периода от 15.07.2014г. до 11.07.2016г.. Сочи се, че вземането за лихва винаги се погасява с тригодишна давност. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Приет по делото е протокол за пътнотранспортно произшествие №1391038 от 15.07.2014 г., съставен от мл. автоконтрольор ПП - КАТ при РУ-К. към ОДМВР-П. /л. 7/. В него е отбелязано, че участник 1, водача на „Д. *******“, с регистрационен № ******** - Л. А. Т. от с.Б. при завиване на ляво в крайпътен път не пуска ляв пътепоказател и реализира ПТП с изпреварващия го участник 2, водача на автомобил „Ф. Ш.“ с рег. №******** – И. Н. И. ***. Като място на реализирането на ПТП е посочено – път II-13 гр.К. – гр.И.. На начертаната от служителя на пътна полиция схема се установява, че участник 1, при маневра ляв завой, за завиване в крайпътен път, отнема предимството на изпреварващия го участник 2. Също така в протокола за ПТП е отбелязано, че автомобил „Д. *******“, с регистрационен № ******** е имал Застраховка „Гражданска отговорност“ при „H.“, с полица №09114001455305, със срок на валидност от 29.05.2014г. до 29.05.2015г., а автомобил „Ф. Ш.“ с рег. №ВР3248ВС е имал Застраховка „Гражданска отговорност“ при „Б.“, с полица №03514000960624, със срок на валидност от 30.03.2014г. до 30.03.2015г..
От приети по делото молба от И.Б.А.-И. /л.11-12/ и молба от И.Н.И., лично и като законен представител на Н.И.И. /л.24-25/, адресирани от ищците до ответното дружество, се установява, че те са уведомили застрахователя „Х. З.“АД по полица №09114001455305, със срок на валидност от 29.05.2014г. до 29.05.2015г., издадена за автомобил „Д. *******“, с регистрационен № ********, за настъпило ПТП на 15.07.2014г. и са поискали изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени, вследствие на получени от ПТП-то телесни увреждания. Двете молби са заведени при застрахователното дружество съответно с вх. №4757 от 25.09.2014г. и 4759 от 25.09.2014г., като към същите са представени и съответни писмени доказателства под опис.
Видно от прието по делото писмо от „Х. З.“АД с изх. №1038 от 16.04.2015г. до ищеца И.Н.И. е, че във връзка с подадена от последния молба вх. №4759/25.09.2014г. в застрахователното дружество е образувана щета №0100-07-14-0061-1122-5-6 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, във връзка с която застрахователна експертна комисия е определила застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от Н.И. в размер на 300 /триста/ лева и застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от И.И. в размер на 100 лева.
От представено Удостоверение за раждане серия АРВР №****** от **.**.2011г. на Община В., се установява, че ищцата Н.И.И. е малолетна, като е родена на ***г. и родители на същата са другите двама ищци И.Б.А.-И. и И.Н.И..
Видно от прието писмо с Рег. №285000-986 от 10.03.2015г. на РУ-К. до ищеца И.Н.И. е, че последният е уведомен, че при извършена проверка в масивите на ЦСМП-., е установено, че дъщеря му Н.И.И. е прегледана на 15.07.2014г. в 16.10 ч., като пътник пострадал при възникнало ПТП.
По делото са приети и съдебно-медицинско удостоверение №49/2014г. за лицето И.Б.А.-И. /л.8-9/; рецептурна бланка на името на И.Б. /л.10/; Фиш за спешна медицинска помощ от 15.07.2014г., издаден от ЦСМП гр.В. филиал К. на името на Н.И.И. /л.13/; искане и резултат от образно изследване за Н.И. от 15.07.2014г. /л.14/; съдебно-медицинско удостоверение №47/2014г. за лицето Н.И.И. /л.15-16/; амбулаторен лист №003284 от 16.07.2014г. за Н.И.И. /л.17/; искане за образна диагностика за Н.И. от 16.07.2014г. /л.18/; рецептурна бланка от 16.07.2014г. за Н.И. /л.19/; Фиш за спешна медицинска помощ от 15.07.2014г., издаден от ЦСМП гр.В. филиал К. на името на И.Н.И. /л.21/; съдебно-медицинско удостоверение №50/2014г. за И.Н.И. /л.22/ и болничен лист №6667724 от 16.07.2014г. на името на И.Н.И., от които се установяват, извършени на ищците прегледи и назначени лечения.
Изискана и приета по делото от РУ-К. е административно-наказателна преписка, съдържаща Протокол за ПТП№1391038 от 15.07.2014г.; АУАН №654654 от 15.07.2014г. и издадено, въз основа на него Наказателно постановление №14-0285-000373 от 18.08.2014г., видно от което е, че на Л. А. Т., като водач на „Д. *******“, с регистрационен № ********, за реализирано ПТП на 15.07.2014г. с лек автомобил „Ф. Ш.“ с Рег. №********, и извършено нарушение по чл.37, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.178, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експретиза, се установява, че от техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е внезапно предприета маневра „завиване наляво“ от товарна композиция /автовлак/, с теглещ автомобил марка „Д. ** ** ***“ с рег. №******** и прикачено към него ремарке с рег. №******* за навлизане в крайпътен имот, за което на пътя съществува просек, без да сигнализира тази маневра, с което водачът е поставил сам себе си и водача на лек автомобил „Ф. Ш.“ с рег. №******** в условия на невъзможност да предотвратят настъпилото ПТП. Уточнено е, че водачът на лек автомобил „Ф.“ модел „Ш.“, при движение със разрешена скорост от около 81км/ч. не е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП чрез своевременно реагиране на намаляване на скоростта и аварийно спиране при възникналата опасност, докато водачът на товарен автомобил марка „Д. ** ** ***“, с рег. №******** е имал техническа възможност от огледалото за обратно виждане да види и възприеме предприетата маневра „Изпреварване“ от лекия автомобил, покрай него и след това да продължи движението си.
Съдът кредитира експертното заключение по съдебно-автотехническа експретиза като вярно, обективно и кореспондиращо на събраните по делото доказателства.
От приетото заключение на съдебномедицинската експертиза, което също следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, изготвено от експерт в съответната област на медицината, въз основа и на представената по делото относима медицинска документация /която съдът не следва да обсъжда самостоятелно, тъй като не разполага с необходимите специални знания/, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищците са получили следните увреждания: 1. ищцата И.А.И. е получила: охлузвания и кръвонасядания на крайниците; 2. ищцата Н.И. е получила: охлузвания на главата, кръвонасядане на брадичката и лява раменна става; 3.ищецът И.И. е получил: кръвонасядания на лява раменна става и дясна мишница. Според вещото лице болките и страданията на пострадалите са били с неголям интензитет и характерни за посочените наранявания. Налице е причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и получените от пострадалите увреждания. Оздравителният период за уврежданията, причинени на ищците е от порядъка на 7-12 дни. Прието е, че нараняванията на пострадалите са получени, в резултат на участието им в ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св.Б. И. А., посочен от ищците, относно участието на последните в твърдяното ПТП, механизма на същото и претърпяните травми и настъпилите вследствие на тях болки и страдания. Св.А. заявава, че на 15.07.2014г., решили да отидат до гр.П. на разходка, като пътували със собственият му лек автомобил „Ф. Ш.“. Около 14-14.30 часа тръгнали от гр.К.. На прав участък между гр.К. и гр.П., виждат камион, изнесен в дясната част на пътното платно. Когато тръгнали да преминават покрай него, товарният автомобил без да сигнализира със съответните пътепоказатели завил наляво, в резултат на което последвал удар между двата автомобила. В техния автомобил пътували пет човека – ищецът И., който бил водач на автомобила, свидетелят, който се возил на предна дясна седалка до водача, жена, с която свидетелят живее на семейни начала пътувала зад него, дъщеря му – ищцата И.А., пътувала зад шофьора, а между двете жени отзад посредата, в детско столче пътувало детето Н.И.. Вследствие на удара, между автомобилите, седалката на която пътувало детето, била кимнала между двете предни седалки, а то било увиснало надолу. Първо ищецът И. излязъл и след това извадил детето – ищцата Н.И.. След тях излезли св. А. и двете жени. Техният автомобил бил навлязъл до половината под камиона. Сигнализирали са на тел.112 за настъпилото ПТП, като непознат човек закарал свидетелят, жената с която той живее на семейни начала, ищцата И.А.-И. и детото-ищцата Н.И. до болницата в гр.К.. На мястото на инцидента оставал ищецът И.И.. В следващите дни всички също са ходили по блоници, където са им извършили прегледи и са им били назначени лечения. Ищецът И.И. излязъл в болничен.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са три субективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл.226 /отм./, вр. чл.257 /отм./, респ.
чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, които са процесуално
допустими.
Разгледани по същество, исковете са
частично основателни поради следните съображения:
Правната норма, регламентирана в чл.226, ал.1 /отм./ респ. чл. 432, ал. 1 от КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищците, като им е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника – застраховател.
С правната
норма на § 22 от ПЗР на КЗ законодателят изрично е предвидил, че за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ (в сила от
01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от отменения КЗ. Съответно приложим в
настоящия случай ще е чл.226, ал.1 /отм./ КЗ и доколкото в тази разпоредба за
разлика от чл.432 от КЗ не е предвидено изискването на чл.380 от КЗ, а именно
задължение за лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция и да предостави
пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от
страна на застрахователя, то това изискване не е елемент от фактическия състав,
който трябва да бъде установен.
С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение № 1187/05.11.2019 г., приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 10.12.2019 г. за безспорни между страните са обявени следните обстоятелства: че на 15.07.2014г. е настъпило ПТП между товарен автомобил марка „Д. *******“ с рег. №******** и лек автомобил марка „Ф.“ модел „Ш.“ с рег. №** **** **, както и че към датата на настъпване на ПТП – 15.07.2014г. за товарен автомобил марка „Д. *******“ с рег. №********* е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при „ЗД Е. Р.“ЕАД /с предходно наименование „Х. З.“АД/, което обстоятелство се установява и от посочената в съставения от органите на МВР протокол за ПТП полица №09114001455305, със срок на валидност 29.05.2014г. – 29.05.2015г..
Застраховани лица по смисъла на кодекса за застраховането са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание – чл. 257 от КЗ /отм./чл. 477 от КЗ, респ. Л. А. Т., като водач на товарен автомобил марка „Д. *******“ с рег. №******** има качеството на „застрахован“.
На следващо място, от съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства, както и от приетите заключения на съдебно-автотехническата и съдебномедицинската експертизи се установяват по категоричен начин елементите от фактическия състав на деликта.
В протокола за ПТП, издаден от органите на МВР, е описан следният механизъм на процесното събитие: на 15.07.2014 г. около 16:00 часа, участник 1 - водача на товарен автомобил „Д. *******“, с регистрационен № ******** - Л. А. Т. от с.Б. при завиване наляво в крайпътен път не пуска ляв пътепоказател и реализира ПТП с изпреварващия го участник 2, водача на автомобил „Ф. Ш.“ с рег. №******* – И. Н. И. ***. Като място на реализирането на ПТП е посочено – път II-13 гр.К. – гр.И.. На начертаната от служителя на пътна полиция схема се установява, че участник 1, при маневра ляв завой, за завиване в крайпътен път, отнема предимството на изпреварващия го участник 2.
Съдът намира за доказано, че процесното събитие е настъпило именно при описания в протокола за ПТП механизъм.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Действително, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, за което притежава съответните специални знания предвид професията си, а не се е доверил само на разказа на водачите. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В случая не е оспорена автентичността на протокола за ПТП, удостоверителната компетентност на съставителя му или реда по който е съставен. Следователно, протоколът установява механизма на ПТП.
Действително, когато вписаните в протокола обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, дори да липсва оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, съдебномедицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава /в този смисъл: решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о./. Относно механизма на ПТП, съдът съобрази и останалите доказателства по делото, които кореспондират с протокола за ПТП - наказателно постановление № 14-0285-000373 от 18.08.2014 г. на Началник РУ-К. при ОДМВР-П. и приетата и кредитирана от съда по настоящото производство САТЕ.
Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е внезапно предприета маневра „завиване наляво“ от товарна композиция /автовлак/, с теглещ автомобил марка „Д. ** ** ***“ с рег. №******** и прикачено към него ремарке с рег. №******* за навлизане в крайпътен имот, за което на пътя съществува просек, без да сигнализира тази маневра, с което водачът е поставил сам себе си и водача на лек автомобил „Ф. Ш.“ с рег. №******** в условия на невъзможност да предотвратят настъпилото ПТП. Уточнено е, че водачът на лек автомобил „Ф.“ модел „Ш.“, при движение със разрешена скорост от около 81 км/ч. не е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез своевременно реагиране на намаляване на скоростта и аварийно спиране при възникналата опасност, докато водачът на товарен автомобил марка „Д. ** ** ***“, с рег. №******** е имал техническа възможност от огледалото за обратно виждане да види и възприеме предприетата маневра „изпреварване“ от лекия автомобил, покрай него и след това да продължи движението си. Това се потвърждава и от показанията на св.Б. А., които кореспондират с отразеното в протокола и заключението на изготвената САТЕ. Ето защо и при съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът намира за доказано, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило при обстоятелствата, посочени в протокола за ПТП.
Произшествието е настъпило поради виновното /доколкото категорично не се установи обратното видно от САТЕ/ и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който е предприел маневра „завой наляво“, без да сигнализира със съответния ляв пътепоказател. Водачът на застрахования при ответника автомобил е нарушил чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, като при завиване наляво за навлизане в крайпътна територия водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство не е пропуснал движещо се по пътя който напуска ППС, въпреки че е бил длъжен да го пропусне, като по този начин е отнел предимство на управлявания от ищеца И.И. автомобил и е реализирал процесното събитие.
Деянието на водача на товарен автомобил марка „Д. ** ** ****“, с рег. №******** – Л. А. Т., е противоправно, защото е извършено в противоречие с изискванията на правилата, уредени в чл. 37, ал. 2 от ЗДвП (при маневра завой наляво за навлизане в крайпътна територия не е подал ляв пътепоказател и не е пропуснал ППС, движещо се по пътя който напуска, вследствие на което е причинил процесното ПТП, с изпреварващия го лек автомобил „Ф. Ш.“ с рег. №********). В този смисъл съдът съобрази наказателно постановление №14-0285-000373 от 18.08.2014 г. на РУ-К. при ОДМВР-П., показанията на свидетеля Б. И. А. и САТЕ.
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД - всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като в ал.2 е уредена оборимата презумпция, че във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
В настоящия случай презумпцията на ал.2 не беше оборена и безспроно се доказа, че водачът на товарен автомобил марка „Д. ** ** ***“, с рег. №******** – Л. А. Т., съзнателно, познавайки правилата на ЗДвП, е нарушил разпоредбата на чл.37, ал.2, като е предприел маневра завиване наляво за навлизане в крайпътен участък /земен път/, без да сигнализира това със съответния пътепоказател, не е пропуснал движещия се по пътя, който напуска лек автомобил „Ф. Ш.“ с рег. №******** и виновно е реализирал ПТП.
Установи се от доказателствата по делото, че е налице и причинно-следствена връзка между настъпването на ПТП и претърпените от ищците травми, т.е получените от последните телесни увреждания са резултат от участието им в пътния инцидент. От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебномедицинска експретиза е видно, че според съдебния лекар нараняванията на ищците И.А.-И., Н.И. и И.И., са получени от участието им в ПТП. Поради това съдът невъзприема възраженията на порцесуалния представител на ответното дружество, че ищците И.А.-И. и Н.И. не са пътували в лек автомобил „Ф. Ш.“ с рег. №********, към момента на настъпване на ПТП, както и че получените наранявания са в резултат от друг пътен или битов инцидент. Съвкупният анализ на събранните по делото писмени и гласни доказателства установяват пътуването на И.А.-И. и Н.И.И. в лек автомобил „Ф. Ш.“ с рег. №********, към момента на настъпване на ПТП на 15.07.2014г.. Този факт се установява от показанията на св.Б. А., които съдът кредитира при съобразяване на разпоредбата на чл.172 от ГПК, с оглед всички други данни по делото. Показанията на св.А. се потвърждават от приетата по делото съдебномедицинска експретиза, при чиято защита на заключението, вещото лице заяви, че получените травми от ищците са в резултат от настъпило ПТП. Също така по отношение на ищцата Н.И. по делото е налице и медицинска документация от датата на ПТП – 15.07.2914г., като за ищцата И.А.-И. е приета медицинска документация след тази дата. Свидетелските показания на св. Б. А. кореспондират и с приетата САТЕ, относно факта, че вследствие на удара от ПТП, движението на тялото на детето-ищцата Н.И. е било отзад напред спрямо автомобила и почти успоредна на надлъжната му ос. При съпоставяне на показанията на св.А. с останалите доказателства по делото, съдът намира, че следва да кредитира същите, досежно факта на присъствието на ищците И.Б.А.-И. и Н.И.И. на 15.07.2014г. в лек автомобил „Ф. Ш.“ с рег. №********, към момента на настъпване на ПТП, като логични и последователни.
Всичко изложено и предвид застрахователното правоотношение по застраховката „Гражданска отговорност“ между Л. А. Т., като ползвател на товарен автомобил марка „Д. ** ** ***“, с рег. №******** и ЗД „Е. и Р.“АД /с предишно наименование „Х. З.“ АД/, № *********, валидна от 29.05.2014 г. до 29.05.2015 г., доказва по безспорен начин наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.226, ал.1 /отм./ чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Понятието „справедливост“ по смисъла на тази разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968 г. /.
По иска на ищцата И.Б.А.-И.:
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на СМЕ се установява, че като последица от пътнотранспортното произшествие на 15.07.2014г. ищцата е получила като травматични увреждания – охлузвания и кръвонасядания на крайниците. Болките и страданията на А.-И. са били с неголям интензитет и характерни за посочените по-горе наранявания. Оздравителния период за уврежданията е от порядъка на 7-12 дни. Налице е причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и получените от пострадалата увреждания.
При тези доказателства съдът приема за безспорно установено ищцата И.А.-И. да е претърпяла неимуществени вреди вследствие на ПТП.
При съобразяване начина на получаване на травмите, техния вид и характер, възрастта на ищцата /към деня на ПТП на 29 г. /, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, липсата на обективни данни за трайна промяна в начина й на живот, както и с оглед социално-икономическите условия в страната към релевантния момент, съдът приема справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД от 1000 лв., до който размер предявения иск се явява основателен.
По иска на ищцата Н.И.И., чрез законния й
представител И.Н.И.:
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на СМЕ се установява, че като последица от произшествието ищцата е получила като травматични увреждания – охлузвания на главата; кръвонасядане на брадичката и лява раменна става. Болките и страданията на Н.И. са били с неголям интензитет и характерни за посочените по-горе наранявания. Оздравителния период за уврежданията е от порядъка на 7-12 дни. Налице е причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и получените от пострадалата увреждания.
При тези доказателства съдът приема за безспорно установено ищцата Н.И.И., да е претърпяла неимуществени вреди вследствие на ПТП.
При съобразяване начина на получаване на травмите, техния вид и характер, възрастта на ищцата /към деня на ПТП на 3 г. /, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, липсата на обективни данни за трайна промяна в начина й на живот, както и с оглед социално-икономическите условия в страната към релевантния момент, съдът приема справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД от 1000 лв., до който размер предявения иск се явява основателен.
По иска на ищеца И.Н.И.:
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на СМЕ се установява, че като последица от произшествието ищецът е получил като травматични увреждания – кръвонасядания на лява раменна става и дясна мишница. Болките и страданията на И.И., както и на другите ищци са били с неголям интензитет и характерни за посочените по-горе наранявания, като оздравителният период за уврежданията е от порядъка на 7-12 дни. Налице е причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и получените от пострадалия увреждания.
При тези доказателства съдът приема за безспорно установено ищецът И.Н.И. да е претърпял неимуществени вреди вследствие на ПТП.
При съобразяване начина на получаване на травмите, техния вид и характер, възрастта на ищеца /към деня на ПТП на 27 г. /, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, липсата на обективни данни за трайна промяна в начина му на живот, както и с оглед социално-икономическите условия в страната към релевантния момент, съдът приема справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД от 1000 лв., до който размер предявения иск се явява основателен.
По възраженията за съпричиняване:
С отговора на исковата молба и в срока по чл. 131 ГПК ответникът е въвел възражения за съпричиняване – твърди, че И.Н.И. се движил без поставен предпазен колан при настъпването на инцидента и е допринесъл за настъплане на ПТП между двата автомобила. Твърди се, че ищцата И.Б.А.-И. също е била без предпазен колан, което е допринесло за претърпените от нея увреждания, както и че ищцата Н.И. не е била поставена в система за обезопасяване – пълен или непълен клас, съгласно правилото на чл.137в от ЗДвП.
Възраженията на ответника са неоснователни, като недоказани, поради следните съображения:
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като вината на последния не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал.2 ЗЗД. От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно средство, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда– създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос на последния. Доказателствената тежест за установяването на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че ищецът И.Н.И., като водач на лек автомобил „Ф. Ш.“ е допринесъл за настъпването на ПТП. От приетата по делото и неоспорена САТЕ, се установява, че единствената причина за настъпването на ПТП е внезапно предприета маневра „завиване наляво“ от товарна композиция /автовлак/, с теглещ автомобил марка „Д. ** ** ***“ с рег. №******** и прикачено към него ремарке с рег. №******* за навлизане в крайпътен имот, за което на пътя съществува просек, без да сигнализира тази маневра, с което водачът е поставил сам себе си и водача на лек автомобил „Ф. Ш.“ с рег. №******** в условия на невъзможност да предотвратят настъпилото ПТП. Уточнено е, че водачът на лек автомобил „Ф.“ модел „Ш.“, при движение със разрешена скорост от около 81км/ч. не е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП чрез своевременно реагиране на намаляване на скоростта и аварийно спиране при възникналата опасност, докато водачът на товарен автомобил марка „Д. ** ** ***“, с рег. №******** е имал техническа възможност от огледалото за обратно виждане да види и възприеме предприетата маневра „Изпреварване“ от лекия автомобил, покрай него и след това да продължи движението си.
От изложеното може да се направи извод, че ищецът И.И. не е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като е бил в обективна невъзможност да предотврати същото.
Не се установява по делото при условията на пълно и главно доказване ищците И.И. и И.А.-И. да не са ползвали предпазни колани, както и ищцата Н.И. да не е била поставена в система за обезопасяване – пълен или непълен клас, съгласно правилото на чл.137в от ЗДвП при настъпването на инцидента. За изясняването на този въпрос са назначени съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертиза, които съдът кредитира като компетентни и неоспорени от страните. От показанията на св.Б. А. се установи, че ищците А.-И. и И. са пътували с поставени предпазни колани, а ищцата Н.И. е била в детско столче. От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че двете предни и задни седалки на лек автомобил „Ф. Ш.“ са били оборудвани с фабрично заводски монтирани триточкови обезопасителни инерционни колани. Според вещото лице изготвило съдебно-медицинската експертиза, като се вземе предвид механизма на ПТП, а именно дясно страничен удар от товарен автомобил, както и вида и харатера на получените телесни увреждания, по медицински път не може да се установи дали двамата ищци са били с поставени обезопасителни колани. Посочено е, че при процесното ПТП, в конкретния случай сблъсъкът е осъществен отстрани и поставянето или непоставянето на предпазен колан не би имало отношение към получените травми от И.А.-И. и И.И.. Според вещото лице няма медицински данни, по които да се установи, че детето Н.И. е било поставено в система за обезопасяване, както и че върху телата на всеки един от ищците не са констатирани травматични увреждания, които са характерни и се получават в случай, че са използвани предпазни колани и опезопасителна система за детето.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП и виновно. За да бъде намалено на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на всеки един от пострадалите следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Съдът намира, че застрахователят не е доказал при условията на пълно и главно доказване, направените от същия възражения за съпричиняване, поради което и възраженията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД са неоснователни.
По претенцията за лихва за забава:
При непозволено увреждане в съответствие чл. 84, ал. 3 от ЗЗД делинквентът е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл. 86 от ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност“, но е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в чл. 223, ал. 2 /отм./ от КЗ, според която разпоредба застрахователят заплаща обезщетение и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. От казаното следва, че застрахователят отговоря за дължимата от делинквента законна лихва (от момента на настъпване на увреждането – застрахователното събитие) – арг. чл. 227, т. 2 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 223, ал. 2, изр. 2 КЗ (отм.).
Доколкото приложим към датата на увреждането – 15.07.2014г., е отмененият кодекс за застраховането, то възражението на ответното дружество, че не се дължи лихва за забава по отношение на ищцата Н.И.И., тъй като не е било съобразено правилото на чл.497 от КЗ / в сила от 01.01.2016г./, се явява неоснователно.
Относно възражението на ответника за изтекла погасителна давност за периода от 15.07.2014г. до 11.07.2016г. на претендираната, от всеки от ищците лихва за забава, то съдът намира, че същото е основателно. Лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. С оглед на това, ако искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви, се погасяват тези лихви, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска / в този смисъл Решение № 24/17.02.2009г. по т.д.№ 574/08г. І т.о./.
Предвид горното, тъй като претенцията на всеки един от ищците е за заплащане на законната лихва от датата на увреждането – 15.07.2014г., а искът е предявен на 12.07.2019г., то възражението на ответника за изтекла погасителна давност за периода от 15.07.2014г. до 11.07.2016г. се явява основателно.
По изложените съображения върху главницата на определеното на всеки един от ищците обезщетение се дължи и законната лихва от 12.07.2016г. до окончателното изплащане.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на ищците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете. Ищците са направили разноски за платена от ищеца И.Н.И. държавна такса в размер на 240.00 лева и платен депозит за вещи лица общо 350 лева. Съобразно уважената част на исканите обезщетения общо 3000.00 лева при претендирани 6000.00 лева, съдът следва да им присъди 295.00 лева.
На пълномощника на ищците адвокат У. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗА, в размер съобразно уважения иск и съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това, дължимото на основание чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважения иск адвокатско възнаграждение е в размер на 315.00 лева.
На ответника
на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски съобразно
отхвърлената част на иска. Ответникът е направил разноски за възнаграждение на
вещи лица в общ размер на 350.00 лева. Дължимото юрисконсултско възнаграждение,
съобразно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ е в размер на
100.00 лева. Така съобразно отхвърлената част от исковете на ответника се
дължат разноски в размер на 225.00 лева.
Водим от гореизложените съображения и на
основание чл.235 ГПК, Козлодуйският Районен Съд, трети състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. Д. Е. Р.” ЕАД, (предишно наименование „Х. З.” АД) ЕИК *********, представлявано от Й. Ц. Ц., Р. Г. Б. и И. К. В. Л. със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Б.А.-И. с ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП на 15.07.2014 г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на товарен автомобил марка „Д. ** ** ***“, с рег. №******* , ведно със законната лихва от 12.07.2016 г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за претърпени неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 2500 лв..
ОСЪЖДА „З. Д. Е. Р.” ЕАД, (предишно наименование „Х. З.” АД) ЕИК *********, представлявано от Й. Ц. Ц., Р. Г. Б. и И. К. В. Л. със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.И. с ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП на 15.07.2014 г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на товарен автомобил марка „Д. ** ** ***“, с рег. №******** , ведно със законната лихва от 12.07.2016 г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за претърпени неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 1500 лв.
ОСЪЖДА „З. Д. Е. Р.” ЕАД, (предишно наименование „Х. З.” АД) ЕИК *********, представлявано от Й. Ц. Ц., Р. Г. Б. и И. К. В. Л. със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.И., с ЕГН:**********, чрез законния й представител И.Н.И. с ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП на 15.07.2014 г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на товарен автомобил марка „Д. ** ** ***“, с рег. №******** , ведно със законната лихва от 12.07.2016 г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за претърпени неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 2000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЗД Е. Р.“ ЕАД (предишно наименование „Х. З.” АД) с ЕИК *********със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на И.Б.А.-И. с ЕГН:**********, с адрес: ***, на И.Н.И. с ЕГН:**********, с адрес: *** и на Н.И.И., с ЕГН:**********, чрез законния й представител И.Н.И. с ЕГН:**********, с адрес: *** съдебно - деловодни разноски в настоящата инстанция в размер на 295.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38 от ЗА „ЗД Е.
Р.“ ЕАД (предишно наименование „Х. З.” АД) с ЕИК *********със седалище и адрес
на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат В. У. от АК-София адвокатско възнаграждение в размер на 315.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК И.Б.А.-И. с ЕГН:**********, с адрес: ***, И.Н.И. с ЕГН:**********, с адрес: *** и Н.И.И., с ЕГН:**********, чрез законния й представител И.Н.И. с ЕГН:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЗД Е. Р.“ ЕАД (предишно наименование „Х. З.” АД) с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** сторените разноски в размер на 225.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: