Решение по дело №9707/2007 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2334
Дата: 28 юни 2010 г. (в сила от 3 април 2013 г.)
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20073110109707
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2007 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2334

28.06.2010 г., град  Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                         XXХ СЪСТАВ, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ

на 27 май 2010 г.                                                      Година 2010

в  публично заседание в следния състав:

                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

при участието на секретар Хр. И.

разгледа докладваното от съдия М. Коюва

гражданско дело № 9707 по описа за 2007 год.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Предявен е иск от ищците Д.С.М. и В.С.С. /заместили в хода на процеса по реда на чл. 120 от ГПК /отм./ починалия В.И.Д./ срещу ответниците Д.Г.М. и Д.К.М. /С./ пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС осъждане на ответниците да предадат владението върху реална част от поземлен имот ПИ № *** по КК на гр. Варна идентичен с № *** по ПНИ на местност „***”, землище на кв. Виница, гр. Варна, целия с площ *** кв.м., като претендираната реална част е с площ от *** кв.м. /част от стар имот № ***/, при граници на реалната част: от две страни път и останалата част от имот № ***, така както е очертана в жълт цвят на скица на л.29. На основание чл. 431, ал.2 от ГПК /отм./ се иска отмяна на НА за дарение № *** г. на ВН.

            Иска е основан на твърдение за придобиване на собствеността от ищците по силата на Заповед № *** г. на Кмета на Община Варна, с която е възстановено правото им на собственост върху описания имот.

Твърди се, че ответниците владеят имот без правно основание, тъй като не са могли да трансформират евентуално правото си на ползване в право на собственост, поради което искат предаване на владението на спорния имот.

Ищците твърдят, че са придобили собствеността на основание приключила в тяхна полза реституционна процедура, като имота е придобит от наследодателя им В.И.Д., който е придобил имота на основание извършена съдебна делба по гр.д.№ 239/1955 г. с протокол от 24.03.1955 г.

В хода на проведените по делото съдебни заседания ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат предявения иск и молят за постановяване на положително решение в тяхна полза.    

Ответниците, чрез процесуалните си представители оспорват иска, твърдят, че наследодателя на ищците не е бил собственик на процесния имот преди образуването на ТКЗС, като сочат, че са придобили валидно право на собственост след като са заплатили мястото и са построили сграда преди 01.03.1991 г. В евентуалност се прави възражение, че имота е придобит по давност от ответника Д.М. от *** г. до момента на конституиране на Д.С. като ответник в процеса.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищците основават правата си на Заповед №*** г. изд. от кмета на Община Варна по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ /л.4,25,170/ влязла в сила на *** г., с което е приключила реституционната процедура по възстановяване на правото на собственост на В.И.Д. за поземлен имот № *** по ПНИ на м. „***”, землище на кв. ***, гр. Варна, с площ от *** кв.м., при граници: имоти с №№ ***.

От удостоверение за наследници на В.И.Д. /л.73/ се установява, че е починала на *** г. /след завеждане на исковата молба/, като негови наследници са ищците Д.С.М. и В.С.С., деца на починала дъщеря Т.В.С. /поч. на *** г./.

Съгласно съдебен протокол от 24.03.1955 г. по гр.д. № 239/1955 г. /л.8/ В.  И.Д. *** цялата с площ от *** дка, само *** декара, при съседи: А.К., К.С., Д.И..

Съгласно приложения НА № *** г. на ВН /л.6/ отв. Д.И. и съпруга й са дарили на непълнолетната Д.К.С. със съгласието на майка й А.Х.С. земеделска земя, 4-та категория, в м. „***”, землището на кв.***, гр. Варна, с площ от *** кв.м., представляващ имот пл. № *** по КП „***”, с граници: №№ *** и път.

По делото е изискана и приета преписка от Район „***”-Община Варна за закупуване на имота /л.173-186/, като в оценителния протокол е оценена и сграда със застроена площ от *** кв.м. /л.174/.

Приложена е и преписка от ОСЗ-Варна по заявление вх.№ *** г. за възстановяване на правото на собственост на В.И.Д. /л.187-279/, по която е приложено и Решение № *** г. /л.198/, с което е възстановена в съществуващи /възстановими/ стари реални граници нива с площ от *** дка находяща се в терен по параграф 4 на *** в м-ст „***” имот представляващ пл. № *** по КП „***”, заявен с пореден номер *** от заявлението и установен с делбен протокол. Възстановяването на правото на собственост е определено да се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ като границите на имота ще се определят въз основа на влязъл в сила ПНИ по чл. 28, ал.9 ППЗСПЗЗ.

 От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ /л.164-166/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че имот №*** описан в НА № *** г. е частично идентичен на стар имот № ***, който по ПКП към ПНИ е записан на В.И.Д., който пък е идентичен на имота описан в делбен протокол за съдебна делба от 24.03.1955 г. по гр.д № 239/1955 г./л.8/. Като вещото лице дава заключение, че имота предоставен за ползване не е идентичен с имот № *** от ПКП. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че за местността няма планове от 1956 г. и от 1989 г., поради което изводите за частична идентичност са направени на база помощния кадастрален план по графика.

От заключението на вещите лица по допуснатата и приета от съда тройна СТЕ /л.296-299/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че ПИ№ *** по КП на ползвателите попада в стар № *** измерен графично с площ от *** кв.м., като № *** по регистъра е записан на неидентифициран собственик. Новообразувания № *** е с обща площ от *** кв.м., който включва част от № *** по КП на ползвателите с площ от *** кв.м. и част от № *** с площ от *** кв.м. Вещите лица сочат, че новообразуван ПИ№ *** по ПНИ обхваща част от № *** описан по НА№*** г. с площ от *** кв.м. и е част от възстановения имот с Решение № *** г. на ОСЗГ-Варна /л.198/. Имот № *** е идентичен с ПИ № *** по КК на гр. Варна. По ПКП и ПНИ е отразена постройка в строеж в имот № ***. Вещите лица не установяват идентичност на предоставения имот за ползване по Удостоверение № *** г. /л.185/ на Д.Г.М. ***.  

По искане на ищцовата страна за доказване на твърденията им, по делото са разпитани свидетелите Е.С.А. и И.Г. И./л.281/. По искане на ответната страна са разпитани свидетелите А.Х.С. и Т.Ц.Г. /л.282-283/ Показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:

Предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е допустим. Ищците твърдят, че в тяхна полза е приключила реституционната процедура по възстановяване на правото на собственост като е издадена заповед на кмета по реда на §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като е въведена двуфазност на реституционната процедура.

За бъде основателен искът за предаване владението на един недвижим имот с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо да са налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищците да са собственици на претендирания имот, а ответниците да се намират във владение на същия, без да имат правно основание за това.

Изложената по делото фактическа обстановка, съпоставена с наведените от ищците фактически твърдения, като основание на твърдяното право, обуславят изводите на решаващият състав за недоказаност на активната материалноправна легитимация на ищците по исковете за собственост.

Съдът прави този извод, тъй като макар заключеният на вещите лица да сочат, че част от процесния имот е идентичен на имота по делбения протокол от 1955 г., по който наследодателя на ищците е получил нива в местността „***” с площ от *** дка, то съдът не споделя извода за идентичност. Вещите лица сочат, че по ПКП към ПНИ стар № *** с площ от *** кв.м. е записан на В.И.Д. при граници: Д.И.А., А.И.Г., А.В.К. и път. По делбения протокол от 24.03.1955 г. по гр.д.239/1955 г. е записано, че В.И.Д. *** цялата от *** дка, само ***дка, при съседи: А.К., К.С.и Д.И.. При така посочените граници има съвпадение само на две, ако се приеме, че А.К. е А.В.К. и Д.И. е Д.И.А. За изясняване на въпроса със границите не допринасят и изслушаните свидетели на ищеца, тъй като се сочат имена на лица по нотариалния акт. В тази връзка съдът прави извод, че не се доказва идентичността на имота получен от наследодателя на ищците съгласно делбата извършена през 1955 г. с имота, който му е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, поради което ищците не се легитимират като собственици на процесния имот за реалната част от имот №***. Отделно от това по делото не се събраха доказателства кой реално владее имота към настоящия момент.  

Съдът прави извод, че ищците не се легитимират като собственици на процесния имот на заявеното от тях основание, а съответно и активно материалноправно легитимирани по исковете за собственост на земеделската земя. Предявеният иск за собственост като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Поради отхвърлянето на предявения иск съдът няма основание за отмяна на НА№*** г., но същия не може да бъде отменен по реда на чл. 431, ал.2 от ГПК /отм./, тъй като в него е обективирана сделка, а именно дарения. По този ред могат да се отменят само констативни актове съставени по обстоятелствена проверка от нотариусите. Също така не е необходимо да се произнася по наведеното от ответниците възражение за придобиване на имота по давност.

Изходът на спора при настоящето разглеждане на делото и релевираното искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски от ответниците, съпоставено с ангажираните по делото доказателства, установяващи действително реализирани такива, обуславят основателност на искането в доказаните му параметри.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците Д.С.М., ЕГН **********,***, и В.С.С., род.на *** *** /заместили в хода на процеса по реда на чл. 120 от ГПК /отм./ починалия В.И.Д./ срещу ответниците Д.Г.М., ЕГН **********,*** и Д.К.М./С./, ЕГН **********,*** иск за осъждане на ответниците да предадат владението върху реална част от поземлен имот ПИ № *** по КК на гр. Варна идентичен с № *** по ПНИ на местност „***”, землище на кв. ***, гр. Варна, целия с площ *** кв.м., като претендираната реална част е с площ от *** кв.м. /част от стар имот № ***/, при граници на реалната част: от две страни път и останалата част от имот № ***, така както е очертана в жълт цвят на скица на л.29 и в червено на скица на лист 299 от делото, които приподписани от съда са неразделна част от решението, на основание чл. 108 от ЗС.

ОСЪЖДА Д.С.М., ЕГН **********,***, и В.С.С., род.на *** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.К. Манева/С./, ЕГН **********,*** сумата от *** /***/ лева, представляваща реализирани от ответницата съдебно деловодни разноски по делото пред ВРС, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: