Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….11.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА МАРКОВА
при
участието на секретаря Елена П.,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 1641/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 29089/03.10.2019 г.
на И.Н.Ж., ЕГН **********,***, с която е предявен иск за осъждането на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А, да заплати сумата 100000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпяни неимуществени вреди -
болки, страдания и телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на
14.02.2018 г., около 19:00 ч., в гр. Варна, по ул. „Вяра“, посока към бул. „Цар
Освободител“, по вина на И.Н.И., водач на л.а. „***“, ДК № В 0215 ВТ, ведно със
законната лихва считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, сумата 16222.22 лв., обезщетение за
забава върху главницата от 100000.00 лв., за периода 26.02.2018 г. (уведомяване на ответника) – 02.10.2019 г., сумата 7054.20 лв.,
обезщетение за претърпяни имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
закупуване на медицинско изделие, превързочни материали и медикаменти, такси за
медицински прегледи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска до изплащането, сумата
1554.75 лв. (размерът
изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), обезщетение за претърпяни имуществени вреди, изразяващи
се в разликата между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и
следващото се трудово възнаграждение, за периода 15.02.2018 г. – 12.10.2018 г.,
както и сумата 152.34 лв.,
обезщетение за забава върху главницата от 1540.59 лв., за периода 12.10.2018 г.
– 02.10.2019 г. и законна лихва върху тази сума считано от предявяване на иска
до изплащането, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ. Претендира се присъждане на
разноските по делото. В с.з., чрез процесуален представител, поддържа
изложените доводи и съображения.
Ищцата твърди, че с влязло в сила
Решение по АХД № 583/2019 г., на ВРС, III с., виновния водач бил освободен от наказателна
отговорност за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро НК и му е наложена глоба в размер на 1000.00 лв., по реда на чл. 78, ал. 1 НК.
Отговорността на ответника
се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”,
за управлявания от Иванов автомобил, обективирана в полица № BG/22/117001977338, валидна до
14.07.2018 г. и Анекс № 6/07.02.2018 г.
В резултат на
произшествието ищцата била транспортирана за спешно лечение в МБАЛ „Св. Анна -
Варна“ АД, а на 12.08.2016 г., където се установили счупвания на тялото на 9-ти
гръден прешлен и малък пищял на дясна подбедрица, както и двустранни плеврални
изливи. Установени били ожулвания и кръвонасядане. Била извършена външна
фиксация на десния крак – с ортеза. Била подложена на оперативна интервенция с
оглед вътрешна фиксация между 8-ми и 10-ти гръдни прешлени, при която било
поставено допълнително медицинско изделие. Престоят в болницата продължил до
26.02.2018 г. Заявява, че не можела да се движи и да се обслужва сама, което
наложило използването на комбиниран стол за тоалет и къпане, инвалидна количка
и проходилка. Ползването им продължило повече от 5 месеца, а проходилката и към
настоящият момент при домакинстване и готвене. Счупването на крака й
зарастнало, но болките не отшумяли, движението й било по-затруднено в сравнение
с това преди инцидента и винаги с помощно средство. Твърди, че около 20 дни
след инцидента се наложило да бъде приета по спешност в болница, където се
установило, че в резултат на приеманите многобройни медикаменти е получила
Гастродуоденит, който се наложило да бъде лекуван отделно. С решение на ТЕЛК №
4420/09.11.2017 г. имала призната намалена трудоспособност 78 %, а след
произшествието движението й било затруднено в още по-голяма степен, изпитвала
страх от падане и ново увреждане на крака или гръбначния си стълб.
Още излага, че ползвала
отпуска за временна неработоспособност за времето от 15.02.2018 г. до
12.10.2018 г., след което се върнала на работа. В резултат от временната
нетрудоспособност получавала обезщетение, което било в по-нисък размер от
трудовото възнаграждение, което би получила за същия период.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът
„ЗК „Лев Инс“” АД, оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че
предприетото непосредствено преди произшествието пресичане от ищцата не било на
обозначено за целта място, а именно на около 6 м. преди пешеходна пътека, което
било установено и от наказателния съд. Още сочи, че ищцата е предприела
пресичането внезапно, без да се огледа и прецени разстоянието и скоростта на преминаващите автомобили. С
това си поведение ищцата била допринесла за настъпването на ПТП и вредоносния
резултат. Оспорва твърденията за характера, интензитета и продължителността на
неимуществените вреди. Счита, че тази претенция е завишена по размер. Оспорва в
резултат на произшествието ищцата да е търпяла твърдяните имуществени вреди.
Претендира разноски. В с.з., не изпраща представител.
В
срока по чл. 372 ГПК,
ищцата депозира допълнителна искова
молба, в която репликира всички възражения на ответника, в това число и
възраженията за съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат
като сочи, че той се дължи единствено и само на поведението на виновния водач.
Поддържа изложените в исковата молба твърдения.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа
страна:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК, за
признати и ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата: - наличието на застрахователно правоотношение
между собственика на л.а. „***“, ДК № ***и ответното
дружество, обективирано в застрахователна полица „Гражданска отговорност“ №
BG/22/117001977338, валидна до 14.07.2018 г. и Анекс № 6/07.02.2018 г.; - че ПТП е настъпило на 14.02.2018 г., около 19:00 ч., в гр. Варна, по ул.
„Вяра“, в посока бул. „Цар Освободител“, в района на маг. „Мосю Бриколаж“.
Не се
спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното анд №
583/2019 г., на ВРС, III с., че с Решение № 484/14.03.2019 г.,
И.Н.И., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 14.02.2018 г., в гр.
Варна, при управление на МПС – л.а. „***", с ДК № В 0215 ВТ, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и по
непредпазливост причинил на И.Н.Ж., средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на тялото на 9-ти гръден прешлен на гръбначния стълб, което обусловило
трайно затруднение в движението на снагата за период от 4 м. и счупване на
малкия пищял на дясната подбедрица, което обусловило трайно затруднение в
движението на десния долен крайник за 1.5 м. - престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б“, предл. 2 НК като е освободен от наказателна отговорност и му е наложена
глоба в размер на 1000.00 лв., по реда на чл. 78а НК. Решението е влязло в
законна сила на 30.03.2019 г..
Представена по делото е медицинска
документация, установяваща престоя на ищцата в болнично заведедение след ПТП,
извършена оперативна интервенция и посещения на различни специалисти.
Представени по делото са болнични
листи – 5 бр., от които се установява, че ищцата е била във временна
неработоспособност за периода 12.02.2018 г. – 26.06.2018 г. и 27.07.2018 г. –
12.08.2018 г.
Представено е удостоверение от
19.11.2019 г., издадено от НОИ, ТП – Варна, от което се установява, че на
ищцата е изплатено обезщетение за временна неработоспособност за периода м.
02.2018 г. – м. октомври.2018 г., общо в размер на 4191.50 лв.
Представени са доказателства, за
направени от ищцата разходи във връзка с проведеното лечение и фактура №
31192/19.02.2018 г. за закупено медицинско изделие.
Представена
по делото е писмена застрахователна претенция, отправена от ищцата до ответника, надлежно получена от него на 26.02.2018 г., в
която е посочена и банкова сметка и допълнение към претенцията, получено от
ответника на 19.12.2018 г. Не са налице данни и твърдения ответника да е
изисквал представянето на други доказателства, касаещи произнасянето по
претенцията както и да е изплащал
обезщетение или да е постановявал отказ по претенцията.
Представено по делото
е Експертно решение № 04420/09.11.2017 г., по силата на което на ищцата е
определена трайно намалена работоспособност в размер на 78 %, за срок от три
години до 01.11.2020 г.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, чието основно и допълнително заключение, неоспорено от страните и кредитирано
от съда като компетентно и безпристрастно дадено, е приобщено към
доказателствения материал. От заключението се установява, че по силата на
Трудов договор от 04.06.2007 г., ищцата е работила като шивач в „Миазоо“ ООД.
Получаваното брутно трудово възнаграждение към 15.02.2018 г. е било в размер на
722.40 лв., на месец. Експертът е установил, че на 15.06.2018 г. общият трудов
стаж на ищцата би станал 35 години, при което брутното й трудово възнаграждение
би възлизало на 726.00 лв., месечно. Така при наличните данни за получено
обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 15.02.2018 г. – 12.10.2018
г., в размер на 4191.50 лв., разликата между обезщетението и брутното трудово
възнаграждение, което ищцата би получила за същия период, възлиза на 1554.75
лв.
По делото е назначена
съдебно-медицинска експертиза, чието основно и допълнително заключение,
неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно
дадено, е приобщено към доказателствения материал. От заключението се
установява, че на 14.02.2018 г. в резултат на ПТП, ищцата като пешеходец е
получали счупване на тялото на 9-ти гръден прешлен, счупване на малкия пищял на
дясната подбедрица, ожулвания и кръвонасядания в областта на десен горен и ляв
долен крайници, които са в резултат на удари от детайли на лек автомобил, в
посока отдясно наляво за пешеходеца, с последващо падане, удар в подлежащата
настилка и последвало внезапно форсирано сгъване на гръбначния стълб напред.
Експертът сочи, че е проведено оперативно лечение – метална фиксация на гръдни
прешлени, имобилизация с шина на десен долен крайник като на 26.02.2018 г.
ищцата е изписана без неврологичен дефицит, с намалена болева симптоматика и с
подобрение. Установява се още, че временната нетрудоспособност на ищцата е във
връзка с травматичните увреждания в резултат на ПТП. Към момента на
експертизата ищцата продължава да се придвижва с патерици. Вещото лице посочва,
че предвид изминалия продължителен период от време и основния статус на ищцата,
придвижването с помощни средства ще остане завинаги. Експертът е установил още,
че металната стабилизация за гръбначен стълб, обезболяващите, марлените
компреси и антибиотиците са във връзка с травматичните увреждания, а останалите
лекарствени средства са във връзка с установения гастродуоденит. В с.з.
експертът пояснява, че е възможно при прекомерното използване на
противовъзпалителни средства и кортикостероидни препарати е възможно да се
предизвика гастродуоденит, който представлява възпалително заболяване на
лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника.
Във връзка с релевираното възражение
за съпричиняване, по делото е назначена и САТЕ, чието заключение неоспорено от
страните е прието от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът
посочва, че ударът е настъпил в дясно платно на ул. „Вяра“, в посока бул. „Цар
Освободител“ като вероятната траектория на движение на автомобила е била в лява
пътна лента, а тази на пешеходката от ляво на дясно, спрямо посоката на
движение на автомобила към бул. „Цар Освободител“. Вероятната средна скорост на
пострадалата е била 5 км./ч. От заключението се установява още, че ищцата е
имала възможност да забележи приближаващия автомобил и своевременно да определи
реакция на по-бързо напускане на платното за движение или да не навлиза в него
до преминаване на автомобила. Ищцата е била видима за водача при приближаването
му към мястото на произшествието като взаимната им видимост е била категорична,
тъй като в района не са налице изкуствени или естествени прегради, намаляващи
видимостта. Експертът е изчислил, че скоростта на удара е била около 40 км./ч.,
а тази преди това е невъзможно да бъде изчислена. От изготвената скица на
произшествието се установява, че ударът е настъпил на около 6.3 м. преди
наличната пешеходна пътека. В с.з. на експерта са зададени уточняващи въпроси.
За установяване на
твърдяните болки и страдания, по делото е допуснато събирането на гласни
доказателства, чрез разпит на един свидетел на страната на ищцата – Николай
Маринов Стоянов, син на ищцата като показанията му се ценят при отчитане на
родствената му връзка с ищцата и в частите, в които са резултат на
непосредствени, лични възприятия и не противоречат на останалите приети за
установени факти по делото.
При тази фактическа установеност,
настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор
за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на
застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. Предявеният иск черпи
правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е
предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което
причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”.
Основателността
на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените
в резултат на застрахователно събитие вреди, предполага установяването при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно
застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите
вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размeр.
Както бе посочено във възприетата
фактическа установеност обстоятелството, че към датата на произшествието е било
налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника, за управлявания от виновния водач л.а. „***",
ДК № ***и ответното дружество, обективирано в застрахователна полица
„Гражданска отговорност“ № BG/22/117001977338, валидна до 14.07.2018 г. и Анекс
№ 6/07.02.2018 г., е прието за ненуждаещо се от доказване между страните по
делото.
Не са спорни и фактите на настъпилото
застрахователно събитие на 14.02.2018 г., както и че то представлява покрит от
застрахователното правоотношение риск. С оглед обхвата на застрахователното
покритие, регламентиран в разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.
45 ЗЗД.
Постановената от наказателния съд,
влязла в сила присъда, на която е приравнено и решението по чл. 78а от НК за
освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, е задължителна за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на
настоящият състав относно това дали е
извършено деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на
изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото
производство не може да се изследва и въпросът относно причините, поради които
е настъпило произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за
вината. Що се отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези
факти могат да се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. В хода на производството
безпротиворечиво се установява и причинната връзка между причинените вреди на
ищцата и събитието.
Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
последователната съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на
обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
От събраните в хода на производството
гласни доказателства и специални знания се установява, че в резултат на
произшествието ищцата е получила счупване на тялото на 9-ти гръден прешлен и
счупване на малкия пищял пищял на дясна подбедрица, ожулвания и кръвонасядания
в областта на десен горен и ляв долен крайници. Предвид здравния статус на
ищцата – съпътстващи заболявания гонартроза, коксартроза, захарен диабет,
затлъстяване и дискоординационен синдром, тя все още се придвижва с помощни
средства и в този начин на придвижване няма да настъпи промяна. Установява се
още, че възстановителния период е бил съпроводен с усложения в състоянието й -
гастродуоденит, претърпяни значителни болки и дискомфорт.
При анализа на всички обективни
обстоятелства в конкретния казус – полученото увреждане на здравето, изразяващо
се в телесни травми; причинените болки и страдания в резултат на причиненото
увреждане – по време на инцидента, както и след това; съобразявайки възрастта
на пострадалата; продължителността и степента на претърпените болки и
страдания, причинените неудобства, свързани с ежедневното обслужване; нарушен
житейски ритъм, невъзможност да бъде полаган труд, неблагоприятната прогноза за
възстановяване и при съобразяване с конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие (в този смисъл е даденото разрешение в
практиката на ВКС, формирана в множество решения - Р № 83/06.07.2009 г. по т.
д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г.
на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II
ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни
актове, съдът намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се
остойностят в размер на 50000.00 лв.
Несъмнено
настъпването на пътнотранспортно произшествие, с причинени травматични
увреждания, е съпътствано с извършване на разходи по лечение и възстановяване.
От представените по делото писмени доказателства и експертно
заключение се установява
причинно-следствената връзка между извършените разходи и настъпилото събитие. По изложените съображения съдът намира, че претенцията
на ищцата за претърпяни имуществени
вреди в размер на сумата 7054.20 лв., за основателна.
Основателен се
явява искът за обезщетяване на причинените на ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в разликата между полученото обезщетение за временна неработоспособност
и неполученото трудово възнаграждение за периода 15.02.2018 г. – 12.10.2018 г.
Безспорно е, че временната неработоспособност на ищцата е в причинна връзка с
настъпилото ПТП. От приетата за установена фактическа обстановка, се
установява, че на ищцата е изплатено обезщетение за временна неработоспособност
за периода м. 02.2018 г. – м. 10.2018 г., в размер на 4191.50 лв. като за същия
период би получила брутно трудово възнаграждение в размер на 5746.25 лв. При
което разликата между обезщетението и
брутното трудово възнаграждение възлизаща на 1554.75 лв. представлява
имуществена вреда, която подлежи на репариране.
При тези изводи
на съда, подлежат на обсъждане релевираното от страна на ответника по делото
възражение за съпричиняване, изразяващо се предприето пресичане от
страна на ищцата не на обозначено за целта място, а именно на около 6 м. преди
пешеходна пътека, както и в предприемане на пресичането внезапно, без да се
огледа и прецени разстоянието и скоростта на преминаващите автомобили. Съдът намира, че втората група
обстоятелства, с които е обосновано възпражението за съпричиняване имат
отношение към причините за настъпване на произшествието, поради което няма да
бъдат обсъждани. Както бе посочено по-горе в мотивите причините за настъпване
на произшествието са релевантни към въпроса за вината, който попада в обхвата
на разпоредбата на чл. 300 ГПК.
При разглеждането на възражението съдът следва да извърши
преценка
доколко поведението на ищцата е способствало за настъпване
на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който наред с проявеното от
виновния неправомерно поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия,
действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от
закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди. (така Р № 169/28.02.2012 г., т.д. №
762/2010 г., ВКС, ІІ ТО).
Пресичането на платното за движение на
необозначено за целта място от страна на ищцата се установява от събраните в
хода на настоящото производство специални знания, поради което и обоснованото с
това поведение на ищцата възражение за съпричиняване следва да бъде прието за
доказано.
При определяне степента на
съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и
това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един
от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралелът и
сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата,
които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай
преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на
пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното
произшествие и способствали настъпването на вредоносния резултат, ще определят
и приноса му за настъпването на вредите.
С оглед на така изложеното и с оглед
на разписаното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължение на водачите при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие
съдът приема, че приноса на пострадалата в конкретния случай, следва да бъде
определен в процентно изражение в размер на 20 %.
С този размер следва да редуцира
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, определено от съда по реда на чл.
52 ЗЗД или на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 40000.00 лв.
като за разликата до претендирания размер от 100000.00 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Със същия размер следва да бъдат
редуцирани и обезщетенията за имуществени вреди. Така за направените разходи
във връзка с лечението, на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на
5643.36 лв. като за разликата до претендирания размер 7054.20 лв., искът следва
да бъде отхвърлен. За имуществените вреди, представляващи разлика между
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и дължимото трудово
възнаграждение за периода 15.02.2018 г. – 12.10.2018 г. на присъждане подлежи
сумата 1243.80 лв. като за разликата до претендирания размер 1554.75 лв., искът
подлежи на отхвърляне.
Върху уважените претенции ищцата претендира заплащане на
законната лихва. При произнасянето си съдът съобрази разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 КЗ, предвиждащи,
че в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и се заплащат от
застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от Кодекса или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В случая по делото са налице данни, че ищцата е предявила претенция пред
застрахователя–ответник, надлежно получена на 26.02.2018 г. Не са налице данни
ответникът да е бил уведомяван от застрахованото лице за настъпилото
произшествие. Поради което, съдът намира, че върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40000.00 лв. се дължи законна лихва, считано от
26.02.2018 г. като за периода 26.02.2018 г. – 02.10.2019 г., изчислено от съда
възлиза на 6488.89 лв. За разликата до предявения за същия период размер 16222.22
лв., искът следва да бъде отхвърлен. Дължима се явява и законната лихва,
считано от предявяването на иска – 03.10.2019 г. до изплащането.
Върху дължимото обезщетение за имуществени вреди в размер
на 5643.36 лв., се претендира присъждане на законна лихва, считано от
предявяването на иска - 03.10.2019 г. до изплащането, която претенция следва да
бъде уважена.
Върху дължимото обезщетение за имуществени вреди в размер
на 1243.80 лв. също се претендира заплащане на законна лихва за периода
12.10.2018 г. (последния ден на
присъденото обезщетение за неработоспособност) – 02.10.2019 г., която претенция също подлежи на
уважаване. Изчислено от съда дължимата лихва възлиза на 123.00 лв. За разликата
до предявения за същия период, размер 152.34 лв., искът следва да бъде
отхвърлен. Дължима се явява законната лихва, считано от предявяването на иска –
03.10.2019 г. до изплащането на сумата.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищцата макар и да се следват направените по делото разноски, съразмерно
уважената част от иска, не се присъждат, доколкото не са налице данни за
направени подобни разходи.
Предвид оказаната правна помощ и
процесуално представителство на ищцата от страна на адв. С.Х., при условията на
чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, съобразно представения Договор за процесуално
представителство № **********/01.10.2020 г., то на адв. Х. се следва
възнаграждение изчислено от съда при съобразяване на чл.
7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Минималния размер на възнаграждението възлиза на 4029.67 лв.,
при което съразмерно с уважената част от иска на присъждане подлежи сумата 1724.90
лв.
На осн. Чл. 78,
ал. 3 ГПК, съобразно направеното искане, разноски се следват и на ответника за
възнаграждение за вещо лице – 300.00 лв. Така съразмерно с отхвърлената част от
иска на присъждане подлежи сумата 171.59 лв.
На осн. чл. 78,
ал. 6 ГПК ответното дружество, следва да бъде осъдено да заплати в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски окръжен съд, дължимата за
разглеждане на делото държавна такса в размер на 2139.96 лв., сумата 700.00
лв., възнаграждения за вещи лица, както и 5.00 лв., за служебното издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А ДА
ЗАПЛАТИ на И.Н.Ж., ЕГН **********,***, сумата 40000.00 лв. (четирдесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпяни неимуществени вреди - болки,
страдания и телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 14.02.2018 г.,
около 19:00 ч., в гр. Варна, по ул. „Вяра“, посока към бул. „Цар Освободител“,
по вина на И.Н.И., водач на л.а. „***“, ДК № В 0215 ВТ, ведно със законната
лихва считано от предявяване на иска – 03.10.2019 г. до окончателното
изплащане, сумата 6488.89 лв. (шест хиляди четиристотин осемдесет и
осем лева и 89 ст.), обезщетение за забава върху
главницата от 40000.00 лв., за периода 26.02.2018 г. – 02.10.2019 г., сумата 5643.36 лв. (пет
хиляди шестстотин четирдесет и три лева и 36 ст.), обезщетение
за претърпяни имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на
медицинско изделие, превързочни материали и медикаменти, такси за медицински
прегледи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на
иска – 03.10.2019 г. до изплащането, сумата
1243.80 лв. (хиляда
двеста четирдесет и три лева и 80 ст.), обезщетение за претърпяни имуществени вреди, изразяващи
се в разликата между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и
следващото се трудово възнаграждение, за периода 15.02.2018 г. – 12.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска –
03.10.2019 г. до изплащането, както и сумата
123.00 лв. (сто
двадесет и три лева), обезщетение за забава върху
главницата от 1243.80 лв., за периода 12.10.2018 г. – 02.10.2019 г., на осн.
чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429 КЗ като ОТХВЪРЛЯ
иска, за разликите до предявените
размери, както следва: - до 100000.00 лв., неимуществени вреди, - до 16222.22 лв., обезщетение за забава
върху сумата 100000.00 лв., - до 7054.20
лв., обезщетение за претърпяни имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за лечение, - до 1554.75 лв., обезщетение за претърпяни
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между полученото обезщетение за
временна нетрудоспособност и следващото се трудово възнаграждение и - до 152.34
лв., обезщетение за забава върху сумата 1554.75 лв.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А ДА
ЗАПЛАТИ на адв. С.Х., ЕГН **********,***, сумата 1724.90 лв.
(хиляда седемстотин двадесет и четири лева и 90 ст.), възнаграждение за процесуално
представителство, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
ОСЪЖДА
И.Н.Ж., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А сумата 171.59 лв. (сто
седемдесет и един лева и 59 ст.),
разноски по делото,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната
власт, сумата 2139.96 лв.
(две хиляди сто тридесет и девет лева и
96 ст.), дължима държавна такса, сумата 700.00 лв. (седемстотин лева),
възнаграждения за вещи лица, както и сумата 5.00 лв. (пет
лева), за служебното издаване на
изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: