Р Е Ш Е Н И Е № 272
гр. Видин, 31.05.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на втори
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Даниел Димитров
ри
секретаря О.Петрова и в присъствието на прокурора....................., като
разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 3005 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на Ю.Г.А. ***, ЕГН **********, с която против „Български пощи“ ЕАД, ЕИК ********* е предявила иск с правно основание чл.357
във вр. с чл.188 т.1 от КТ.
Посочва се, че същата работи при ответника на
длъжност „контрольор пощенска служба в ПС Видин Ц, категория“, ОПС Видин към РУ
„Западен регион“. Със заповед № РД-02-110/31.10.2018 г. на директора на РУ
„Западен регион“ на „Български пощи“ ЕАД й е наложено дисциплинарно наказание
„Забележка” за нарушение на трудовата дисциплина, за това, че на като член на
Комисията по инвентаризацията през 2016 г. на имуществото в „Стол за храна“ при
ОПС – Видин и въпреки наличието на изрична заповед за инвентаризация такава не
е извършена, както и за това, че през 2017 г. в изпълнение на Заповед №
РД-00-1047/21.11.2017 г. също като член на Комисията по инвентаризацията на
имуществото в „Стол за храна“ при ОПС – Видин е констатирана липсата на товарна
платформа, касов апарат и бойлер 120 литра.
Твърди се, че Заповедта е необоснована и
незаконосъобразна, постановена в противоречие със закона.
Ищцата сочи, че за инвентаризацията през 2016 г. на
обект „Стол за храна“ в ОПС – Видин заповед не й е връчвана. За необходимостта
да се проведе инвентаризация и че е включена като член на Комисията по
инвентаризацията научила от отговорния счетоводител на ОПС – Видин Н. К.. Липси
не били констатирани и това било отразено в инвентаризационните описи, предоставени
от отговорния счетоводител, на когото били предадени и резултатите от
инвентаризацията.
Излага се, че със Заповед № РД-00-1047/21.11.2017
г. на ръководителя на ОПС – Видин била определена за член на Комисията по
инвентаризация на малотрайни и малоценни предмети /ММП/ за календарната 2017
година. Резултатът от инвентаризацията бил отразен в предоставените в началото
на инвентаризацията описи от отговорния счетоводител. Липси не били
констатирани. Излага се, че твърдението в заповедта за дисциплинарно наказание,
че в последващата финансова ревизия, инициирана от централното управление на
„Български пощи“ ЕАД е констатирана липса на товарна платформа, касов апарат и
бойлер 120 литра не отговарят на истината. Ищцата твърди, че горецитираните
вещи са налични и в момента.
Посочено е, че инвентаризацията започнала след
Заповед за инвентаризация, в която е посочен състава на Комисията по
инвентаризацията. На комисията се предоставят от отговорния счетоводител
инвентаризационни описи и по тях се проверява наличността на ММП, посочени в
тях. Наличността или липсата на ММП се отбелязва в края на реда срещу всеки
предмет от инвентаризационен опис.
Ищцата сочи, че в констативния протокол от
03.07.2018 г. от извършената извънредна инвентаризация, назначена от централното
управление на „Български пощи“ ЕАД не е констатирана липса на товарна
платформа, касов апарат и бойлер 120 литра. В инвентаризационния опис от
14.12.2017 г. на страница четвърта /лист 9 от делото/ е посочено наличието на
горецитираните ММП в обект „Стол за храна“ в ОПС – Видин.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да
отмени Заповед № РД-02-110/31.10.2018 г. на директора на РУ „Западен регион“ на
„Български пощи“ ЕАД, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„Забележка”.
Претендират
се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК от ответната страна
е постъпил отговор, с който се оспорва исковата претенция.
Подържа се, че
издадената заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание „забележка“ е
законосъобразна и при издаването й не са допуснати процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон.
Сочи се, че
преклузивните срокове по чл. 194 ал. 1 КТ за налагането на дисциплинарно
наказание „забалежка“ са спазени, тъй като заповедта е издадена в двумесечния
срок от откриване на нарушението.
От събраните по делото доказателства Съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Не се спори, че
между страните е налице трудово правоотношение, както и че със Заповед № РД-02-110/31.10.2018
г. издадена от директора на РУ „Западен регион“ на „Български пощи“ ЕАД на
ищцата, която е на длъжност „контрольор ,пощенска служба в ПС-Видин“, е
наложено дисциплинарно наказание „Забележка”.
От заповедта е
видно, че за да наложи
дисциплинарното наказание „забележка” работодателят е приел, че ищцата
е осъществила нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.187 т. 3, т. 7 и т. 10 КТ във връзка със задълженията й като член на Комисия по инвентаризация
По делото са разпитани
св. Л. С. и Л.С..
От показанията на свидетелите,които са служители при ответника, се установява,че
вещите- товарна платформа, касов апарат и бойлер 120 литра са налични,както и
че същите се отбелязват на отделен инвентаризационен лист.Св.С. излага данни
относно начина,реда и механизма на извършване на инвентаризациите,както и че
такива за 2016 и 2017 г. са осъществени.
Съдът дава вяра на свидетелите и кредитира показанията им, тъй като същите
са непротиворечиви и кореспондират на останалите доказателства, както и помежду
си.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният конститутивен иск е с правно основание чл. 357 във вр. с чл.188
т.1 от КТ за отмяна на наложеното със Заповед № РД-02-110/31.10.2018 г. на
директора на РУ „Западен регион“ на „Български пощи“ ЕАД, дисциплинарно
наказание „Забележка”.
Ищцата носи тежестта да докаже съществуването на трудово правоотношение
между страните и налагането на дисциплинарно наказание, като тези обстоятелства
не са спорни по делото.
В тежест на ответника е да докаже
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание, авторството на
нарушението, както и че ищецът е извършил,
посоченото в Заповедта дисциплинарно нарушение, че е спазена процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание, а именно: че е изслушан работника или служителя или че е взел писмените му
обяснения, и че е събрал и оценил посочените доказателства.
По отношение налагането на дисциплинарно наказание във връзка с извършено
от работника нарушение на трудовата дисциплина законът въвежда процесуални
изисквания по чл. 193 и чл. 195 от КТ, чието неспазване води до отмяна на
постановената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, без съдът да
проверява нейната материална законосъобразност.
Чл. 193 от КТ съдържа императивното изискване преди налагане на
дисциплинарното наказание работодателят да изиска и приеме писмени или устни
обяснения на работника по повод нарушението. За да се спази това изискване
работодателят следва изрично да
изиска обясненията по повод наличието на дисциплинарна преписка срещу
работника.
В настоящия случай ответникът
твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание.
Това твърдение обаче е голословно и неподкрепено по никакъв начин с
доказателства.
По делото от ответника обаче не е представена дисциплинарната преписка
въпреки указанията на съда в тази насока ,дадени в определение от 12.02.2019
г..
При това положение се възпрепятства и е невъзможно извършването на съответната проверка за законосъобразност
и в тази връзка следва да се приеме,че ответника не е доказал спазването на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и
съответно законосъобразността му,което от своя страна ,с оглед разпоредбата на
чл.193 ал.2 КТ,обуславя отмяната на дисциплинарното наказание без разглеждане
на спора по същество.
Отделно следва да се отбележи,че в случая е налице и нарушение на
процесуалните изисквания на чл. 195 от КТ. Съгласно същият текст
дисциплинарното наказание се налага под формата на писмена заповед. Законът
предявява определени изисквания и към съдържанието на заповедта. Задължителни
нейни реквизити са сведенията относно нарушителя, конкретното нарушение,
описано с обективните и субективните си признаци, времето на извършването му,
вида на наказанието и правното му основание, т.е законовият текст, въз основа
на който се налага. Липсата на който и да е от реквизитите на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, посочено в ал.1 от чл. 195 КТ, има за
последица незаконосъобразност на същото.
По начина, по който е оформена Заповед № РД-02-110 от 31.10. 2018 г. следва
да се приеме, че за изброените в нея дисциплинарни нарушения,а именно по
т.3,т.7 и т.10 КТ не е посочено времето
на извършване /липсва конкретна дата/. Липсата на този реквизит нарушава
правото на защита срещу уволнението на работника, както и прави невъзможна
проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да
извърши съдът. Ако не е ясен и точно определен предмета на съдебния контрол,
съдът не би могъл да разгледа спора по същество. Освен това, дисциплинарното
производство е своеобразно санкционно производство и с изтичането на сроковете
за налагане на дисциплинарно наказание, предвидени в чл. 194 КТ
/дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му/, се преклудира и
възможността за търсене на дисциплинарна отговорност. За тяхното спазване в
съдебното производство съдът следи служебно, а в настоящия случай по изложените
вече съображения такава проверка не би могла да бъде осъществена.
В обстоятелствената част на заповедта нарушенията по чл.187 т.7 и т.10 КТ
не са посочени и описани със съставомерните обективни и субективни признаци,което е в разрез
с изискванията на чл.195 ал.1 КТ.
Отделно от изложеното следва да се отбележи, че в заповедта си
работодателят е мотивирал налагането на дисциплинарното наказание с доклад № ВК-03-122 от 30.07.2018 г. Такъв
по делото обаче не фигурира,което обстоятелство
само по себе си обслужва тезата за немотивираност на заповедта за
уволнение.
При тези данни предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен, а Заповед № РД-02-110/31.10.2018
г. на директора на РУ „Западен регион“ на „Български пощи“ ЕАД, като
незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника дължи
на ищеца направените от него разноски, които са в размер на 300.00 лева,
съгласно приложен списък. Отделно ответника следва да заплати и дължимата се държавна
такса, която съдът определи на 80.00 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-02-110/31.10.2018 г. на директора на РУ „Западен
регион“ на „Български пощи“ ЕАД, с която на Ю.Г.А. ***, ЕГН **********,
на
основание чл.188 т.1 вр. чл. 187 т. 3, т. 7 и т. 10 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
ОСЪЖДА „Български пощи“ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ да заплати на Ю.Г.А. ***, ЕГН **********
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00
лева.
ОСЪЖДА
„Български пощи“ ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Съдебната власт по
сметка на ВдРС сумата от 80лв., представляваща държавна такса за
предявения иск, както и сумата в размер на 5.00 /пет/ лв., в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: