Р Е
Ш Е Н
И Е №260030
гр.Враца, 02.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в
публично съдебно заседание, проведено на 06.10.2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.П.
при
участието на секретаря Мария Ценова
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П.П.
търговско дело № 13 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Г.А.А.
и Х. Т.Б., чрез пълномощниците им
адвокат Й.Д. и адвокат И.Ж., двамата от САК, са предявили обективно и
кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във
връзка с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД против Застрахователно акционерно дружество
"Армеец", вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***.
В
исковата молба се твърди, че на 09.04.2018 г., около 11:40 ч., с посока на движение от гр.
Враца към гр. Монтана, по път I-1 /Е-79/ А. В. Б. е
управлявал л.а. "Форд Галакси", с peг. № ***. Твърди се, че по същото време и по същия път
с посока на движение от гр. Монтана към гр. Враца, в лентата за насрещно
движение Ц. П. П. е управлявала л.а. "Ситроен С З" с peг. № ***. В
района на км. 132 + 330 м., след извършване на маневра "изпреварване"
на попътно движещ се автобус "Сетра", поради неопитност и движение с
несъобразена скорост с пътните условия и релефа на местността, Ц. П. е навлязла
в лентата за насрещно движение, при което е настъпил сблъсък между управлявания
от нея л.а. "Ситроен С З" с peг. № *** и л.а. "Форд
Галакси" с peг. № ***, вследствие на което последната напуска пътното
платно и се установява в крайпътната канавка. Твърди се, че в резултат на настъпилия удар е пострадал
пътника в л.а. "Форд Галакси" с peг. № *** - А. Т.А., който е получил
несъвместими с живота травматични увреждания и по-късно е починал в МБАЛ
"Христо Ботев" - гр. Враца на 10.04.2018г.
Твърди се, че за настъпилото
ПТП били уведомени органите на реда, на местопроизшествието е пристигнал екип
на Отдел "Пътна Полиция" - гр.Враца и екип на Спешна Медицинска
Помощ, които извършили необходимите действия, но смъртта на А. А. е била
неизбежна. Сочи се, че е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 967000-4795/13.04.2018г. Образувано е досъдебно производство № 459/2018 г.,
по описа на РУ-Враца срещу Ц. П. П. за извършено от нея престъпление по чл.
343, ал.4, вр. ал. 3, предл. 4 и предл. 5, б. "б", хип. 1, вр. чл.
342, ал.1 от НК. Наведени са доводи, че е образувано НОХД № 485/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Враца, което е приключило по реда на съкратено съдебно
следствие по Глава 27, чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимата Ц. П. е призната
за виновна по повдигнатото й обвинение и присъдата е влязла в законна сила на
24.01.2020 г.
Сочи се, че починалия А. А. е баща на ищеца Г.А. и брат на ищцата Х.Б.,
които са загубили своята опора в живота, обичта и грижата, с които той ги е
дарявал.Според изложеното в исковата молба, няма паричен еквивалент на загубата
им.
Твърди се, че към датата на
ПТП по отношение на увреждащия л.а. "Ситроен С З" с peг. № *** е била
налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, полица № BG/11/117002760894, валидна от 17.10.2017г. до
16.10.2018 г., сключена при ЗАД "Армеец", като ответното дружество е
образувало ликвидационни преписки по щети със следните номера:
-№ 10018100101779Н по подадено
от Г.А. искане за обезщетение на претърпените от него в резултат на ПТП от
09.04.2018г. неимуществени вреди;
-№ 10018100102714Н по подадено
от Х.Б. искане за обезщетение на претърпените от нея в резултат на ПТП от
09.04.2018г. неимуществени вреди.
Поддържа се, че по
подадено от ищеца Г.А. до ЗАД
"Армеец" искане за изплащане на застрахователно обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в резултат на възникналото на 09.04.2018г.
ПТП, ответното дружество е изискало да бъдат представени редица документи от
образуваното и намиращо се на производство към този момент ДП № 459/2018 г., по
описа на РУ-Враца. Но според изложеното в исковата молба, голяма част от
изисканите от ответното дружество документи все още не са били налични в
кориците на воденото досъдебно производство, което е довело до невъзможност да
бъдат представени поради етапа, в който се е намирало разследването.
Твърди се, че ответното
дружество не е определило размер на обезщетение за претърпените от Г.А.
неимуществени вреди вследствие на ПТП от 09.04.2018 г., но с уведомително писмо
изх. № 10018-K3-2173/03.08.2018г. същото е уведомило ищеца, че предвид
непредставянето на исканите документи от негова страна не е налице основание за
изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи се, че и ищцата Х.Б. до ЗАД "Армеец"
е била уведомена от ответното дружество, с писмо изх. №1-5658/30.07.2018г., че
липсва основание за изплащане на застрахователно обезщетение по предявената
претенция.
Наведени
са доводи, че на основание чл.300 ГПК не подлежат на доказване както механизма
на настъпилото ПТП на 09.04.2018г., вината на водача на л.а. "Ситроен С 3"
с рег. № ***-Ц.
П., така и наличието на пряка и непосредствена причинно – следствена връзка
деянието и смъртта на А. А., които обстоятелства са били установени с влязлата
в законна сила присъда на, задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици.
Иска
се, съда да постанови решение, с което ответното дружество ЗАД "Армеец" АД гр. София да бъде
осъдено да заплати на ищеца Г.А.А., сума
в размер на 200 000 лева - главница, представляващи застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, търпени в следствие смъртта на баща му А. Т.А.,
причинена от ПТП настъпило на 09.04.2018 г., ведно с лихвата за забава, считано
от 03.08.2018 г. - датата на постановения отказ за плащане, до окончателното
изплащане на присъдената сума; както и да заплати на Х.Т.а Б. сума в размер на
100 000 лева - главница, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие смъртта
на брат й А. Т.А., причинена от ПТП настъпило на 09.04.2018 г., ведно с лихвата
за забава, считано от 30.07.2018 г. - датата на постановения отказ за плащане,
до окончателното изплащане на присъдената сума. Към исковата молба са
представени писмени доказателства: констативен протокол за ПТП с пострадали
лица с рег.
№967000-4795/13.04.2018г.; присъда №1/08.01.2020г. постановена по НОХД
№485/2019г. по опис на Окръжен съд – Враца; препис-извлечение от акт за смърт
№0340/12.04.2018г. съставен от Община Враца; удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки с изх. №024/26.04.2018г. на Община Ботевград, област Софийска;
удостоверение за наследници с изх. №03994/16.04.2018г. на Столична община,
район Подуяне; писмо от ЗАД "Армеец" АД с изх. №Л-4434/23.05.2018г.;
писмо от ЗАД "Армеец" АД с изх. №10018-КЗ-2173/03.08.2018г.; писмо от
ЗАД "Армеец" АД с изх. №Л-5658/30.07.2018г.;проверка за сключена
застраховка "гражданска отговорност"; удостоверение от
"Уникредит Булбанк"АД за номера на банковата сметка на ищеца Г.А.;
удостоверение от "Уникредит Булбанк"АД за номера на банковата сметка
на ищцата Х.Б.;адвокатски пълномощни 2 бр.
В
срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответника ЗАД "Армеец" АД, чрез
юрисконсулт Л.М.-Л. оспорва предявените искове
изцяло както по основание, така и по размер.
Оспорва наличието на покрит риск по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Поддържа се, че застрахователния договор
е абсолютна търговска сделка, същественото съдържание на която се свежда до
задължението за осигуряване на застрахователно покритие (носене на риск) и до
задължението за изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на
покрит застрахователен риск. В този смисъл се навеждат доводи, че към момента
на сключване на застрахователния договор - 2017г., застрахованият не е носил
отговорност за причиняване на вреди към разширения кръг лица, при условията на
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, поради което и
застрахователят не се е ангажирал да носи подобен риск. Поддържа се
становището, че към датата на сключване на процесната полица не е съществувала
обективна вероятност застрахованият автомобилист да носи имуществена
отговорност към далечния кръг роднини по Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018
г. на ОСНГТК на ВКС на починало лице, чиято смърт застрахованият виновно е
причинил. Липсата на подобна вероятност води логически до липсата на риск,
който да бъде покриван от застрахователя. Твърди се, че съгласно нормата на чл.20 ЗЗД, действителната воля на страните по процесната полица не е включвала
подобно застрахователно покритие като съществена част от съдържанието на застрахователното
правоотношение и липсата на посочения покрит риск е рефлектирало и върху
размера на заплатената от застрахования застрахователна премия. Законодателят
изисква застрахователните премии да са достатъчни и да се изчисляват на базата
на разумно актюерско допускане. Сочи се, че преди постановяването на
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС такова допускане не
е правено от нито един отговорен актюер на застрахователно дружество в България.
При изчисленията на риска по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, актюерите, извън другите
рисковоопределящи фактори, вземат под внимание и средностатистическия брой
легитимирани лица да претендират обезщетение за смърт. Поддържа се още, че към
датата на сключване на процесната полица този прогнозен брой е бил значително
по-малък от актуалните допускания, породени от Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Същевременно към датата на сключване на полицата
през 2017 г. за отговорния актюер, съответно застрахователя, нито е било
обективно възможно да предвиди подобен риск, нито е съществувало такова
задължение. Ответника навежда и доводи, че в случая, по сключения
застрахователен договор ЗАД "АРМЕЕЦ" АД не се е съгласявало и не носи
риска от възникване на имуществена отговорност на застрахования за вреди към
далечния кръг роднини по Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на
ВКС на починало лице, чиято смърт застрахованият виновно е причинил.
Ответникът оспорва
материалноправната легитимация на ищцата Х.Б. да получи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на брат си А. А.. Твърди
се, че приложените към исковата молба писмени доказателства не обосновават в
достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, залегнало
в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. За получаване на обезщетение за
неимуществени вреди не е достатъчна формалната връзка на родство. Възможността
за обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.
се допуска само като изключение, когато
болките и страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет
и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Оспорва съществуването
на трайна и дълбока емоционална връзка на ищците с починалия А. А.. Твърди, че
пострадалият и ищците не са живеели в едно и също населено място, в едно и също
домакинство и между тях не са съществували отношения на близост и в тази връзка
оспорва да са
настъпили за ищците сериозни като интензитет и продължителност морални болки и
страдания в резултат на смъртта на А. А.. Навеждат се и доводи, че е налице
липса на проявление на неимуществени вреди за ищците, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
С отговора се оспорва и твърдението
в исковата молба, че ищците търпят неимуществени вреди. Твърди се, че не са
представени никакви доказателства в тази насока и при непозволеното увреждане
вредата не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от тази страна,
която претендира обезщетение, в случая - ищците. Поддържа се, че съгласно чл.
52 от ЗЗД, обезщетението се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
В отговора, ответникът потвърждава наличието на
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по
полица № BG/11/117002760894, сключен между ЗАД
"Армеец" и собственика на л. а. "Ситроен С 3" с peг.
№ ***, валидна към датата на настъпване на процесното ПТП.
Оспорва се наличието на пряка
причинно-следствена връзка между реализираното с участието на водача Ц. П.
пътнотранспортно произшествие и настъпилата смърт на А. Т.А.. Съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК, постановената от наказателния съд присъда има
обвързваща гражданския съд сила относно деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Причинно-следствената връзка между деянието и вредите,
както и вида и размера на вредите, следва да бъдат установени в настоящото
производство. Твърди се, че леталният изход на А. А. е настъпил на фона на
множество налични хронични заболявания и общото му здравословно състояние е
било силно влошено и преди настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие.
В условията на евентуалност, се
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на А. А..
Твърди се, че А. А. е бил без поставен предпазен колан
или с неправилно поставен такъв, което е допринесло за настъпване на уврежданията
и леталния изход, а никой не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение. Поддържа се, че в приложение към исковата молба констативен протокол за ПТП, в л.а. "Форд
Галакси", в който на задна седалка се твърди че е пътувал и А. А., са
пътували още двама души, които са получили наранявания, без опасност за живота.
Загинал е само А. А..
В условията на евентуалност, се
оспорват предявените искове и по размер, тъй като
претендиралите обезщетения са силно и необосновано завишени, неадекватни и
несъразмерни с твърдените неимуществени вреди.
Съобразно чл. 493а, ал. 4 от Кодекса за
застраховането, когато по изключение друго лице, извън лицата по чл. 493а, ал.
3 от КЗ претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото
лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които
е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя
съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2. Съгласно § 96 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КЗ,
обн. ДВ бр. 101 от 07.12.2018 г., до влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата почл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5 000 лв. Поддържа се
становището, че предявения от Х.Б. иск
за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. е неоснователен, прекомерно и
необосновано завишен по размер. Дори същият да бъде счетен за основателен,
размерът на обезщетението не следва да надхвърля определения такъв в Кодекса за
застраховането от 5 000 лева.
В случая, претенцията на Х.Б. за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е предявена от лице,
попадащо извън кръга от лица, очертан от ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/ 1969 г.
Съобразно постановеното ТР № 1/2018 г. по тълк.д. № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на
ВКС, такова лице има право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
близък само по изключение, когато
бъде доказано наличието на отношения с починалия приживе, изразяващи се в
създадена дълбока и трайна емоционална
близост, довела до продължително проявяващи се болки и страдания, обосноваващи
допускането на изключение. Твърди се, че в случая не са налице предпоставките
за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на ищцата Х.Б..
Изтъква се,че претендираните обезщетения не
кореспондират с преживените болки и страдания от страна на ищците. Същите не са
съобразени по размер със съдебната практика в сходни случаи и със социално -
икономическата обстановка в страната.
Оспорва се и искането
за присъждане на законна лихва. Застрахователят не е изпадал в забава, тъй като
по образуваните доброволни претенции са изискани документи, които са от
значение за установяване основанието и размерите на претенциите, но такива не
са представени от страна на ищците. Евентуално, оспорва началния момент, от
който се претендира лихва.
В
депозираната допълнителна искова молба, ищците излагат становище за неоснователност на
твърденията на процесуалния представител на ответника за наличие на изключение
от покритие или непокрит риск по отношение на претенцията на ищцата Х. Б..
Поддържа се, че са неоснователни твърденията, че ответника не бил носил
отговорност към целия кръг от лица, съобразно ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС,
тъй като нямат нормативно основание. Разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
действащия КЗ, сочи, че застрахователя носи отговорност за причинените на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, за които застрахованото лице отговаря.
Законодателят не е посочил които са тези трети лица, т.е. всяко лице различно
от увреждащия, което твърди, че е претърпяло вреди от непозволено увреждане е
легитимирано да предявява претенция спрямо застрахователя по тази застраховка.
Сочи се, че оспорването на материално-правната
легитимация на ищците отново е голословно. Посочват, че естествено е писмените
доказателства към исковата молба да не са достатъчни за доказване на болките и
страданията, затова са релевирали съответните доказателствени искания за
гласни такива.
Оспорването на пряката причинно-следствена връзка
между деянието на Ц. П. и смъртта на А. А. ищците го отдават, на ползването от
ответника на стари документи по същото произшествие, писани преди
постановяването на присъда по НОХД № 485/2019 г., по описа на ОС-Враца,
респективно преди влизането в сила на същата.
Възражението за съпричиняване, релевирано от ответника
е своевременно направено, но е неоснователно, което ще бъде установено в хода
на процеса.
Възражението за наличието на максимално определен
размер на обезщетението за лицата, посочени в чл. 493а, ал. 4 от КЗ е неоснователно.
Разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 от КЗ, във вр. с §96 от ПЗР на ЗИДКЗ от 2018
г., противоречи на Конституцията на Република България и на правото на ЕС и не
следва да се прилага (в тази връзка е налице и отговор на Съда на Европейския
Съюз, по направено преюдициално запитване - дело С-277/12, което по силата на
ДЕФС е задължително за съдилищата).
Считат за неоснователно възражението за изключително
завишен размер на претенциите на ищците.
Неоснователно според изложеното в допълнителната
искова молба се явява и оспорването на акцесорния иск за присъждане на лихва,
както и момента на изпадане в забава на ответното дружество. В предвидените в
КЗ срокове ответното дружество не е удовлетворило претенцията на ищцата,
заявени пред него, поради което за нея са налице предпоставките за търсена
правата й по съдебен ред, ведно с всички законни последици.
С депозирания отговор на допълнителната искова молба
ответникът заявява, че поддържа изцяло
изложеното в отговора на исковата молба, в това число направените оспорвания,
възражения, твърдения и доказателствени искания.
Не възразява да бъде отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между ЗАД "Армеец"
АД и водача на л.а. "Ситроен С З" с peг. № ***. Поддържа се
оспорването, че не е налице покрит риск по отношение на ищците в производство
по делото.
Поддържа се оспорването на материалноправната
легитимация на ищцата Х.Б. да получи застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в резултат смъртта на нейния брат.
Поддържа се оспорването на наличието на неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от ищците. Евентуално,
оспорва се техния интензитет и се изтъква, че за получаване на обезщетение за неимуществени
вреди в случай на смърт на близък не е достатъчна само формалната връзка на
родство.
Поддържа се оспорването на наличието на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Твърди се, че дори
да е налице влязла в сила присъда, в производството по настоящото дело следва
да бъде установено наличието на пряка причинно-следствена връзка между
процесното пътнотранспортно произшествие и настъпилия летален изход за А. А.,
както и да бъде установено наличието или липсата на принос от страна на
пострадалия за настъпването на вредоносния резултат. Поведението на пострадалия
не е изследвано в хода на наказателното производство, инициирано във връзка с
процесното пътнотранспортно произшествие.
Поддържа се направеното в условията на евентуалност
възражение за принос за настъпване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице, като на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, при установяване
наличието на съпричиняване, обезщетението следва да бъде намалено. Поддържа се възражението
за съпричиняване от страна на пострадалия, както във връзка с липсата на
поставен предпазен колан към момента на настъпване на произшествието, в
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Твърди, че са налице предхождащи събитието травми/
заболявания на ищеца, които са допринесли за настъпване на леталния изход за А.
А., както и че сами по себе си същите
биха довели до летален изход.
Поддържа се оспорването на исковете по размер. Счита,
че ищцата Х.Б. не попада в кръга от лица, които имат право да търсят и получат
обезщетение за неимуществени вреди в резултат смъртта на А. А.. Дори да се
приеме, че са налице предпоставките за присъждане на застрахователно
обезщетение на Х.Б., съобразно ТР № 1/ 21.06.2018 г. по т.д. № 1/ 2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, в тези случаи размерът на обезщетението не може да надвишава 5
000,00 лева, съгласно действащия Кодекс за застраховането.
Противно на изложеното в допълнителната искова молба
счита, че не е налице противоречие на §96 ПЗРКЗ с КРБ или с правото на ЕС.
В отговора са развити правни съображения относно
тълкуването на правните разпоредби на чл. 493а КЗ. В резултат на което се сочи,
че всяка една от алинеите и всички, разгледани заедно, водят до извода, че чл.
493а КЗ е посветен не на задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" и елементите на застрахователния договор, а на деликтната
отговорност на автомобилиста, която е предмет на застраховането. В отговора са
развити правни съображения и относно прилагането на Член 9, ал.1, б. „а“ от
Директива 2009/ЮЗ/ЕО. Посочено е също наличие на относима задължителна практика
на Съда на ЕС по повод Директива 2009/1
ОЗ/ЕО, както и такава постановена по отменените
с нея Директиви, която според ответника е релевантна.
Ответникът твърди, че лимитът на застрахователното
покритие е минималната сума на застрахованата гражданска отговорност във връзка
с договора за застраховка. Тя се различава от самата застрахована деликтна
отговорност и размерът на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото
намира следното:
Предявените
в условията на обективно и субективно съединяване осъдителни искове са с правно
чл.432, ал.1 КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Като
безспорни по делото с доклада по чл. 146 ГПК са отделени следните обстоятелства: че по отношение на л.а.
"Ситроен С З" с peг. № ***, към
09.04.2018г., е била налице валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по полица №
BG/11/117002760894, валидна от 17.10.2017г. до 16.10.2018г., сключена при ЗАД "Армеец"
АД гр.София.
Няма спор също, че за
причиненото ПТП е налице влязла в сила
на 24.01.2020 г. присъда №1/08.01.2020г., постановена по НОХД №
485/2019 г. по описа на Окръжен съд – Враца, по силата на която водачът на автомобила
Ц. П. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.
343, ал. 4, вр. с ал.3, б. "б", пр. 1, вр. чл.
342, ал. 1 НК. На основание чл. 300 ГПК
присъдата е задължителна за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Доколкото същото покрива признаците на чл. 45 ЗЗД следва да се приеме, че застрахования при ответника водач е осъществил непозволено
увреждане.
Спорът между страните
е по отношение материалноправната легитимация на ищцата Х.А., размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, претендирано от ищците, както и възражението
на ответника направено в условията на евентуалност, дали пострадалия А. А. е
бил с обезопасителен колан по време на ПТП и по този начин е
допринесъл за настъпване на вредите, с оглед приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
Механизмът и
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП не са спорни. Установено е
безспорно, че на 09.04.2018 г. около 11.40 ч. на
път Е-79 в района на км 132+300, община Враца, с посока на движение от гр.
Монтана за гр. Враца, при управление на лек автомобил марка
"Ситроен", модел "С 3" с рег. № ***, собственост на П. Д.
П. от гр. Монтана, Ц. П. е нарушила правилата за движение, регламентирани в Закона
за движение по пътищата, вследствие на което, без да се е убедила, че има
видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, предприема
маневра за изпреварване на автобус марка "Сетра С 315 ХД", с рег. № М
5556 АР, със скорост от около 128 км/ч, която не е безопасна, за да може да
извърши изпреварването за кратко време, като с рязко навиване на волана надясно
за навлизане в полагащата й се лента е загубила контрол върху автомобила, връща
се в насрещната пътна лента и блъска челно правомерно движещият се лек автомобил
"Форд Галакси" с рег. № ***, собственост на "ЙОЕЛ" ЕООД гр.
Монтана с управител П. Б. Ж., и по непредпазливост е причинила смъртта на водачът
на лек автомобил "Форд Галакси" с рег. № *** - А. В. Б. от гр.
Монтана; пътникът на предна дясна седалка в лек автомобил "Форд
Галакси" - М. А. Й. от гр. Бяла Слатина; пътникът на задна лява седалка в
лек автомобил "Форд Галакси" - А. Т.А.,***, която е настъпила на
10.04.2018 г. в МБАЛ "Христо Ботев" гр. Враца; и телесни увреждания
на пътниците, возещи се в лек автомобил "Форд Галакси" - В. ***
средна телесна повреда; Д. А. А. от с. Оходен, област Враца две средни телесни
увреждания.
Не се спори между страните и
се установява от представените доказателства/ удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. №024/26.04.2018г.
на Община Ботевград, област Софийска; удостоверение за наследници с изх.
№03994/16.04.2018г. на Столична община, район Подуяне/, че ищецът Г.А. е син, а ищцата Х.Б.
е сестра на пострадалия А. Т.А., починал на 10.04.2018г.
Не се спори и по
обстоятелството, че ищците живеят в гр. София, а не в с.Соколаре, област Враца,
в което е живял пострадалия А. А..
За изясняване на делото от
фактическа страна е назначена и изслушана комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза с вещи лица д-р Ф.Т.и инж.В.П.. От заключението се
установява, че л. а. "Форд Галакси" се е движил в полагащата му се дясна лента
за движение в посока от гр. Враца за гр. Монтана със скорост към момента на
удара от около 60.7 км/ч и при достигане до мястото на удара е бил ударен челно
косо от насрещно движещият се в неговата лента л. а. "Ситроен С 3",
който се е движил по път Е 79 в посока гр. Монтана - гр. Враца, изпреварвайки
Автобус "Сетра С 315 ХД". Посочено е, че поради движение със скорост
от около 127.9 км/ч с рязко навиване на волана на дясно за влизане в полагащата
му се лента, водачът на л.а. "Ситроен С 3" е загубил контрол върху
управлението на автомобила, вследствие на което се връща в насрещната лента,
при което последва сблъсък между двата леки автомобила. Експертът е установил,
че в следствие на настъпилия челен удар и получените ударни импулси, л. а. "Форд
Галакси" се е отклонил в дясно и запазвайки посоката си на движение се
установил в покой на десният банкет. При така описания
механизъм, тялото на пострадалия А. А. ***, който се е намирал на задната лява
седалка (зад шофьора) на автомобила, в момента на удара в резултат на
получените ударни импулси се е движило напред (в посоката на движение на
автомобила) и в дясно към предната седалка, при установянето автомобила на
десния банкет, тялото се е движило назад и в ляво към облегалката на задната
седалка и лявата врата. В заключението е посочено, че от техническа гледна точка и с оглед мястото
на което се е намирал А. А. в автомобила при настъпване на удара, същият е бил
без поставен предпазен колан. Но ефективността на инерционните колани е най-голяма при скорости на
автомобилите до 65 км/ч., като с увеличаване на скоростта рязко намалява
тяхната ефективност. В случая, експертът е отговорил и на въпроса, че от
техническа гледна точка поставения предпазен колан не би могъл да предпази А. А.
при реализиране на челен кос удар между два автомобила при движение със
скорости от около 128 км/ч и 61 км/ч и получените големи деформации. От техническа
гледна точка пътникът на задната лява седалка А. А. не е имал възможност да
предотврати с използване на обезопасителен колан опасните последици, тъй като
скоростта на движение на двата автомобила е била значителна. В заключението е установено, че от
приложената медицинска документация от НЗОК починалия А. А. е страдал от
инсулинозависим захарен диабет със съдови разстройства; хипертонична болест на
сърцето и стенокардия, като през годините е боледувал от инфекция на
дихателните пътища, инфекция на храносмилателната система и инфекции на
сърдечно съдовата система.
При извършената аутопсия и
хистологичния анализ на вътрешните органи е установено, че същия е страдал от
дифузен хроничен пиелонефрит при амилоидоза;
хипертрофия на миокарда с миокардиосклероза с хроничен застой в белите
дробове и черния дроб и атеросклероза; ХОББ; наличен изкуствен водач на
сърдечния ритъм - пейсмейкър. Експертът е посочил, че А. е починал от
белодробна мастна емболия възникнала, като усложнение на счупвания на кости
довела до дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. В обобщение е извел
извода, че процента на смъртност не може да бъде определен както по отделно,
така и в съвкупност, имайки предвид възрастта на пострадалия, тъй като всичко
зависи от индивидуалната реактивност на организма, а и пострадалия не е страдал
от заболявания, които водят до смърт в кратки срокове.
Съдебният състав намира, че
изготвеното заключение по допуснатата и назначена комплексна съдебно медицинска
и автотехническа експертиза е обективно и компетентно дадено.
За доказване на твърдението
на ищците за претърпени от тях болки и страдания от смъртта на А. А., по делото
е разпитана св. М. Ф. И., съседка на починалия А. ***. Св.И. установява с
показанията си, че покойния А. е живеел в село Соколаре, в една къща с майка
си, тя на първия, а той на втория етаж. Сина му Г. и сестра му Х. ***, но според
свидетелката са идвали на село всяка събота и неделя. Били са задружно
семейство и взаимно са си помагали. Св. И. сочи, че отношенията
между покойния А. и Г. са били много добри, типични като между баща и син, като
Г. си е идвал често и винаги е помагал както с пари за лекарства, така и за
всичко на баща си, в двора и къщата. Свидетелката твърди, че след смъртта на А.,
Г. си е идвал, всяка седмица на село. Установява още, че за погребението на А.
веднага са се отзовали и Г. и Х., като и двамата са приели много тежко смъртта
на А., били са сринати душевно. Според свидетелката, Х. е била споделила, че е
видяла пред очите си как той си отива и е било ужасно. Предпоследните му думи
са били в грижа за неговия син Ж..
Съдът кредитира показанията
на свидетелката И. като добросъвестни, непосредствени, а и съответни на данните
по делото.
При така изяснената
фактическа обстановка по делото съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице може
да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования делинквент, като
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. Съгласно изискванията на
нормата на чл.
498 от КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие
срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380
от КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496
от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение, пострадалият може да
предяви претенцията си пред съда. В случая ищците са предявили извънсъдебно
претенцията си към застрахователя, но последният е отказал да плати
обезщетение. Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на
следните факти: 1/настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправно
поведение на виновния водач, 3. / претърпените неимуществени вреди и 4. / наличието
на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
В случая изрично като
безспорно и ненуждаещо се от доказване е признато съществуването на валидно
възникнало и породило правното си действие към датата на събитието
застрахователно правоотношение с предмет автомобила, с който е причинено
произшествието. За безспорни са признати и обстоятелствата относно факта на
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
съобразно влязла в сила на 24.01.2020 г. присъда №1/08.01.2020г.,
постановена по НОХД № 485/2019 г. по описа на Окръжен съд – Враца, по силата на
която водачът на
автомобила Ц. П. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.
343, ал. 4, вр. с ал.3, б. "б", пр. 1, вр. чл.
342, ал. 1 НК.
Следователно претенцията е
безспорно доказана по основание.
Съгласно чл. 300
от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на
дееца. т. е. относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс,
съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни
факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези
за причинената смърт на лицето А. А. баща на ищеца Г.А. и брат на ищцата Х.А.,
както е описано в присъдата, признаваща вината на водача и именно заради които
същата е наказана за престъпление по чл.
343, ал. 4, вр. с ал.3, б. "б", пр. 1, вр. чл.
342, ал. 1 НК. Тези факти са елемент от състава на престъплението и без
наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление. С
оглед на горното налице са всички материално правни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина,
противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.
С представения по делото
писмен отговор от страна на ответното дружество е оспорена материалноправната
легитимация на ищцата Х.А., с доводите, че приложените към исковата молба
писмени доказателства не обосновават в достатъчна степен основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и ППВС №
5/1969 г. За получаване на обезщетение за неимуществени вреди не е достатъчна
формалната връзка на родство. Възможността за обезщетяване на лица, извън
изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. се допуска само като изключение, когато болките и
страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Кръгът от лицата,
легитимирани да получават обезщетение за неимуществени вреди от причинена при
непозволено увреждане смърт на близък, не е уреден в законодателството на
Република България. С Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г., по тълкувателно
дело №1/2016 г., ОСНГТК на ВКС обаче, с оглед развитието на обществените
отношения, задължението за синхронизиране на българското законодателство с
европейското / в частност Д. 2009/103/ЕО, 2012/29/ЕС/ и съвременните изисквания
за справедливост, приема че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г- на Пленума на ВС и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се
присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на ТР е прието, че
обезщетението следва да се присъди само тогава, когато може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че са
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни/като интензитет и
продължителност/морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните
за българското общество семейни отношения братята и сестрите, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Ищцата Х.А.,
като сестра на пострадалия А. А. попада в кръга на лицата, които имат право да
бъдат обезщетени справедливо при доказана особено близка връзка с починалия.
За установяване на
неимуществените вреди, за които ищцата претендира обезщетение са ангажирани
гласни доказателства. Данните изнесени от св. М. И. – съседка на починалия А. в
с.Соколаре, не са в противоречие с останалия доказателствен материал и се
подкрепят от него, поради което съдът възприема изцяло нейните показания. Същите
дават основание на съда да приеме, че между ищците Г., Х. и починалия А. А., не
е съществувала единствено формална роднинска връзка, а е съществувала здрава,
продължителна и дълбоко емоционална връзка, тъй като отношенията им се базирали
на привързаност, взаимопомощ и уважение. Ищците са понесли твърдените морални
болки и страдания от смъртта съответно на техния баща и брат. Тези
характеристики сочат, че отношенията им изпълват съдържанието
"изключителност",въведен с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и дават
основание да се присъди обезщетение както в полза на ищеца Г.А., така и в полза
на ищцата Х.А. за преживените от тях
неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на А. А..
При определяне на
заместващото обезщетение, в полза на сина на починалия А. А.- ищеца Г.А., следва
да се вземе предвид обстоятелството, че загубата на бащата, към когото ищецът е
бил силно привързан, ще го съпътства през целия му живот. И впоследствие той ще
бъде лишен както от емоционалния контакт, така и от неговата морална подкрепа и
духовна опора. Следователно, болките и страдания, които ищецът ще продължава да
изпитва от загубата на баща си, трябва да бъдат отчетени при определяне размера
на дължимото застрахователно обезщетение. Предвид доказаната трайна и дълбоко
емоционална връзка между ищеца и загиналия А. А., настоящият състав намира за
справедливо обезщетение за търпените болки, мъки и страдания в размер на
70 000 лв. Видно от представената по делото медицинска документация от
Националната здравноосигурителна каса за
общото здравословно състояние на А. А. за периода от 2000г. до 2018г., същият е
бил с влошено здравословно състояние. Пострадалият А. се е нуждаел от непрекъсното
лечение, бил е на хемодиализа и леталния изход на А. А. е настъпил на фона на множеството
му заболявания, при които организма му не е успял да се справи с причинените му
травми от настъпилото ПТП.
При определяне на
заместващото обезщетение, в полза на ищцата Х.А., които същата търпи и към
момента, съдът намира за справедлив размер на обезщетение на вредите й този в
размер на 5 000 лева. Неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не
подлежат на аритметично изчисляване. Тяхната същност са болките и страданията
от загубата на близки хора или на други неоценими блага, какъвто е човешкия
живот. Визираният от законодателя критерий "по справедливост" не е абстрактен,
и е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите
нематериални вреди. Този размер съдът намира за обоснован предвид установената
от съда емоционална връзка между претендиращия обезщетение и починалото лице,
установеното по-горе увреденото здравословно състояние на починалия и при
съобразяване с наложеното в §
96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018 г. / ограничение на обезщетението
в размер на 5 000 лева.
При това положение, съдът
следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, с доводи, че последния е бил без
обезопасителен колан, от значение за размера на дължимото от него обезщетение.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност
за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението
е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Според заключението на
изготвената комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза се
установява, че пострадалия А. А. не е бил с поставен предпазен колан в момента
на ПТП-то. Но също така в заключението се посочва, че ефективността на
инерционните колани е най-голяма при скорости на автомобилите до 65 км/ч., като
с увеличаване на скоростта рязко намалява тяхната ефективност. От техническа
гледна точка поставения предпазен колан не би могъл да предпази А. А. при
реализиране на челен кос удар между два автомобила при движение със скорости от
около 128 км/ч и 61 км/ч и получените големи деформации. От техническа
гледна точка пътникът на задната лява седалка А. А. не е имал възможност да
предотврати с използване на обезопасителен колан опасните последици, тъй като
скоростта на движение на двата автомобила е била значителна. Следователно по делото не е безспорно
установено, че пострадалия е нарушил разпоредбите на ЗДвП, като е бил без
поставен предпазен колан, а доказателствената тежест за установяване на това
обстоятелство е на ответното дружество и в този смисъл възражението за
съпричиняване е неоснователно.
Основателността на главния иск обосновава основателност и на акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
главницата за неимуществени вреди.
По отношение на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл.
429, ал. 3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.
494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички
разноски и лихви извън тези по чл.
429, ал. 2 и ал.
5 КЗ при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта
до датата на уведомяване на застрахователя. С оглед изложеното обезщетение за
забава се дължи за периода от момента на уведомяване от застрахователя. В
настоящия случай, считано от 03.08.2018г. датата на постановяване на отказа за
плащане по отношение на претенцията от
ищеца Г.А. и от 30.07.2018г. - датата на постановяване на отказа за
плащане по отношение на претенцията депозирана от ищцата Х.
А..
При този изход на спора и
обстоятелството, че ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски,
на основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията
следва да се заплати от осъдения ответник.Така, съгласно чл.1 от Тарифа за
държавните такси,които съдилищата събират по ГПК,дължимата държавна такса е в
размер на 3000лв., която ответникът следва да заплати по сметка на ВрОС.
Видно от представеният по
делото договор за правна защита и съдействие и списък с разноските по чл.80 ГПК,
представляващият ищците адвокат П. П. от САК е предоставила на същите безплатна
адвокатска помощ и съдействие-чл.38 ал.2 от ЗА. В този случай ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на адв.П., адвокат при АК София и адрес на
дейността:гр.***, претендираното минимално
възнаграждение определено по реда на Наредба №1/09.01.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения, а именно сума в размер на 2630 лв. за оказана на
ищеца Г.А. правна помощ и сумата в размер на 580 лв. за оказана правна помощ в
полза на ищцата Х.А. или общо сума в размер на 3210 лв.
Предвид отхвърлянето
на исковете в една част, ищците следва на основание чл. 78 ал.3 ГПК да заплатят на ответника
разноски и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от
иска. Ответникът е направил 805,00 лева разноски по
делото
и съобразно отхвърлената част от исковете, ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата 603,75лева.
Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на сумата 150 лева, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и с оглед разглеждането му в едно съдебно заседание.
Така мотивиран, Врачанският
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от
Изпълнителните директори Д. Н. М. и М. П. И. действащи заедно, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.А.А., ЕГН: **********, по сметка с IBAN: *** , сумата от 70 000лв./ седемдесет хиляди лева/,
представляваща дължимо обезщетение за причиняване на неимуществени вреди,
изразяващи се в преживените и търпени
болки и страдания, свързани със загубата на неговия баща А. Т.А.,
починал в резултат на ПТП от 09.04.2018 г., причинено от противоправното
виновно поведение на Ц. П. П. с управлявания от нея "Ситроен С З" с peг. № ***, който автомобил към този момент е
бил застрахован в ответното дружество по застраховка ГО, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 03.08.2018 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 200 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от
Изпълнителните директори Д. Н. М. и М. П. И. действащи заедно, ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Т. А.
- Б., ЕГН: **********, по сметка с IBAN: ***,
сумата от 5 000 лв./ пет хиляди лева/,
представляваща дължимо обезщетение за
причиняване на неимуществени вреди, изразяващи се в преживените и търпени болки и страдания, свързани със загубата на нейния
брат А. Т. А., починал в резултат на ПТП от 09.04.2018 г., причинено от
противоправното виновно поведение на Ц. П. П. с управлявания от нея "Ситроен С З" с peг. № ***, който автомобил към този момент е
бил застрахован в ответното дружество по застраховка ГО, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 30.07.2018 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 100 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от
Изпълнителните директори Д. Н. М. и М. П. И. действащи заедно, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. З. П., адвокат
при АК София с адрес на дейността : гр.***, адвокатско възнаграждение от 3210.00лв.
/ три хиляди двеста и десет лева/ за осъществена правна помощ по отношение на
ищците Г.А. и Х.А..
ОСЪЖДА Г.А.А., ЕГН: **********
и Х.Т. А. - Б., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***, представлявано от Изпълнителните директори Д. Н. М. и
М. П. И. действащи заедно, сумата от 603,75лева, представляваща направени
деловодни разноски, както и сумата от 150.00лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от
Изпълнителните директори Д. Н. М. и М. П. И. действащи заедно, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд -
Враца сумата от 3000,00 лв./ три хиляди лева/ държавна такса върху уважения
размер на предявените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: