Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
гр. Варна, 10.04.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
апелативен съд, гражданско отделение, на тринадесети
март през две хиляди и тринадесетата година в публично съдебно заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА;
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;
ПЕТЯ ПЕТРОВА;
като разгледа докладваното от съдията П.
Христова
въззивно гражданско дело № 81 по описа за 2013-та
година:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано
по въззивни жалби срещу решение № 1851/22.10.2012 г.
по гр.д. 1444/2011 год. на ОС Варна.
С
решението на ВОС СА ОСЪДЕНИ С.С.А.,
„СТЕЛМИ" ООД със седалище и адрес на управление с. Одърци,
общ. Добричка, обл. Добрич, ЕИК *********,
представлявано от С.С.А. и Маргарита Георгиева Атанасова, заедно и поотделно, П.Д.Т.
и „Албена 2000 Строителство и инженеринг" ООД гр. Варна, район Приморски,
бул. „Васил Левски" №58, ет.2, офис 3 ЕИК
*********, представлявано от Х.Д.М.; ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА Н.Г.Ж., СУМАТА
157 464,20 лв., представляваща сумата от 150 000 /сто петдесет хиляди/
лева , като частичен иск от сумата от 250 000 лева, обезщетение на причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане и сумата от 7464,20 лева,
обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със
законната лихва върху сумата от 150 000 лева, считано от 01.11.2006 год. до
окончателното й изплащане.; ОСЪДЕНИ СА същите
лица да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Окръжен съд гр.Варна на правените по делото разноски
в размер на 350 лв. и дължимата държавна такса в размер на 6 298,60 лева.
Срещу решението, в частта му, касаеща „Албена 2000
Строителство и инженеринг" ООД гр. Варна, район Приморски, бул. „Васил
Левски" №58, ет.2, офис 3 ЕИК *********,
представлявано от Х.Д.М.; е подадена въззивна жалба
от същото дружество. Решението по отношение на този ответник се атакува като
неправилно и незоконосъобразно, като се твърди, че не
са взети предвид договорните отношения между двете дружества – ответници,
съобразно които „Стелми”ООД, следва да поеме
отговорността за вреди от злополуки при строителството, което му е възложено.
Твърди се, че е налице съпричиняване, а присъденият
размер на обезщетението е прекомерно завишен в условията на евентуалност.
Срещу тази жалба са постъпили писмени отговори от П.Д.Т.
и от Н.Г.Ж.. Г-н Т. твърди, че жалбата е частично основателна, като решението
по отношение на него е недопустимо, поради липса на предявен иск по чл. 45 ЗЗД
в производството. Г-н Ж. изцяло оспорва въззивната
жалба.
ВТОРАТА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА е постъпила от С.С.А.. С нея
обжалваното решение се атакува в частта му, касаещо иска срещу г-н А., като се
твърди че решението в тази му част е недопустимо, тъй като иск по чл. 45 ЗЗД не
е предявяван – докладван бил от съда
само иск по чл. 49 ЗЗД, който срещу г-н А. би бил неоснователен.
Срещу тази жалба са постъпили писмени отговори от
същите лица – г-н Т. и г-н Ж. със същите съображения.
С молба от 01.03.2013 г. П.Д.Т. се е присъединил
към жалбата на С.С.А. срещу решението в частта, с която е осъден солидарно да
заплати исковите суми, описани по-горе, ведно с другите ответници.
Докладът на първата инстанция е коригиран по
отношение на квалификацията на предявените по делото искове, с оглед
направеното оплакване от неточна правна квалификация на спора: Предявените
искове срещу г-н А. и г-н Т. са с правно основание чл. 45 ЗЗД; искът срещу
работодателя на ищеца „Стелми” ООД е с правно
основание чл. 200 КТ, което следва да се коригира, доколкото касае солидарната
отговорност на страните, въпреки, че по отношение на този иск решението не е
обжалвано.
Страните - въззивници са
изразили становище за недопустимост на корекциите в доклада.
Съдът,
предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред ОС е образувано
по искове на Н.Г.Ж. за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди от трудова злополука, предявени срещу работодателя му „Стелми” ООД, с. Одърци, срещу
преките причинители С.С.А., служител на работодателя, и П.Д.Т., служител на
възложителя на обекта „Албена 2000 Строителство и инженеринг” ООД, и срещу
самия възложител. Исковете са предявени в следните размери: 150000 лв.
неимуществени вреди , като частичен иск от общо дължимата сума от 250000 лв., и
7464,20 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми от
датата на непозволеното увреждане 01.11.2006 год., трудова злополука – падане
по време на работния процес на строителен обект, с причинени множество телесни
увреждания. От имуществените вреди се претендират 3000 лв. за обработка на стволови клетки, 3500 лв. за лечение с растежни фактори;
964,62 лв., заплатени за лекарства.
Работодателят не е депозирал писмен отговор срещу
исковата молба и не е взел участие в процеса.
Ответниците
– въззивници в настоящия процес пред ОС са оспорили
исковете, като не са били спорни фактическите обстоятелства по причиняването на
трудовата злополука, спорни са били вредите и техния размер, както и
отговорността на всеки от ответниците за вредите.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРОИЗВОДСТВОТО: Исковете
неправилно са квалифицирани, ДОКЛАДВАНИ и разгледани като такива по чл. 49 ЗЗД,
предявени в условията на солидарност. Иск по чл. 49 ЗЗД е предявен всъщност
само срещу възложителя на обекта И ТО в качеството му на възложител на работата
на един от преките извършители. Срещу преките извършители са предявени и
разгледани от съда искове по чл. 45 ЗЗД, неправилно квалифицирани от съда, но
при заявени и разгледани фактически основания по правилната правна
квалификация, което изключва недопустимост на решението.
Срещу работодателя е разгледан иск по чл. 200 КТ,
неправилно квалифициран като тъкав по чл. 49 ЗЗД, но
в тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението, обаче, е атакувано в частта, с която е
прието, че преките извършители и възложителя на г-н Т. отговарят солидарно с
работодателя и в тази й част жалбата е основателна. Отговорността на
работодателя по чл. 200 КТ не е и не може да бъде солидарна с тази на преките
извършители, респективно на възложителя на работата на единия от преките
извършители – обезщетенията по чл. 200 КТ и по чл. 45 ЗЗД са за една и съща
вреда, поради което и ищецът има право или на едното, или на другото
обезщетение. Тъй като двата вида отговорност – на работодателя и на преките
извършители, произтичат от различни факти – нарушео
задължение на работодателя да осигурява безопасни и здравословни условия на
труд и противоправното поведение на преките
извършители, тази отговорност не може да се реализира в условията на
солидарност.
Съдът
намира, че предявените искове срещу физическите лица са по чл. 45 ЗЗД, в
условията на солидарност и за цялата сума. Физическите лица не могат да бъдат
солидарно отговорни с работодателя, тъй като отговорността им произтича от
различни факти. Реализирането на отговорността на работодателя в съдебен процес
не изключва отговорността и на физическите лица – преки причинители на
злополуката, при положение, че работодателя не е платил обезщетението, което е
присъдено в полза на пострадалия.
По отношение на възложителя на обекта, чийто
служител г-н Т. е един от преките причинители, отговорни за злополуката,
отговорността му е гаранционно-обезпечителна и е в
размера, в който отговаря г-н Т., следователно отговорността на преките
извършители и възложителя на работата на един от тях може да бъде реализирана в
условията на солидарност.
Доколкото не се твърди работодателят да е платил
присъденото обезщетение, исковете, предмет на въззивното
производство, са допустими.
ПО СЪЩЕСТВО: Между страните не е било спорно, че Н.Г.Ж.
и бил в трудово правоотношение със „СТЕЛМИ" ООД по отношение на длъжността
„общ работник". Не е било спорно, че към момента на претърпяната от него
злополука, 01.11.2006 год., работодателят е изпълнявал строителство на обект в
гр. Варна, възложен от „Албена 2000 - Строителство и инженеринг" ЕООД гр.
Варна. Ответникът С.А. е бил собственик и управляващ дружеството изпълнител на
строежа, а ответникът П.Т. - технически ръководител в дружеството – възложител.
Между ответника "Стелми"
ООД и ответника "Албена-2000-Строителство и инженеринг" ЕООД на
10.07.2006 г. е бил сключен договор за изпълнение на СМР на обект
"ЖСК" по ул."Подвис" №11,
включващ монтаж армировка и груб строеж -етажи и покрив.
Между дружествата имало и споразумение от
16.01.2006 г. за съвместното осигуряване на ЗБУТ при едновременната работа на
обекта.
Съгласно това споразумение координацията на
съвместното прилагане на споразумение се възлага на ответника П.Т. от Страна на
„Албена – 2000- Строителство и инженеринг”, а от страна на подизпълнителя
„СТЕЛМИ” ООД - на С.А.. Съгласно споразумението преди започване на работа от
подизпълнителя, двамата ответника е следвало да извършат проверка на работните
площадки относно трудовата безопасност и в случай на премахване на предпазно
съоръжение, то е следвало да се възстанови от подизпълнителя.
Въззивникът П.Т. е работил на трудов договор от 20.12.2005 г.
в "Албена 2000-Строителство и инженеринг" ЕООД на длъжност технически
ръководител с място на работа по допълнително споразумение п-л Ж.К."Подвис".
По отношение на П.Т. и С.А. има влязла в сила
присъда № 368/28.07.2010 год. по НОХД № 4524/2009 год. по описа на Варненски
районен съд, потвърдена с решение № 315/26.10.2010 год. по ВНОХД № 1415/2010
год. на Варненски окръжен съд, по силата на която теса признати за виновни, че
са осъществили от обективна и субективна страна състав на престъпление по
чл.134, ал.1 т.1 от НК , като на 01.11.200бг., в гр.Варна, на строителен обект
ЖСК на ул. "Подвис" № 11, поради немарливо
изпълнение на изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност - извършване на строително монтажни работи на
височина, като допуснали работното място на височина да не бъде обезопасено
чрез приспособление /съоръжение, ограждение/, което
да е достатъчно високо и да е изградено най-малко от защитна бордова лента за
крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно
алтернативно решение, каквито са изискванията на чл.61 от Наредба № 2 от
22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на СМР, причинили на Н.Ж. тежка телесна повреда, изразяваща
се в осакатяване на долните крайници, обусловено от компресия на гръбначния
мозък и последвала дегенерация на гръбначномозъчното вещество, причинила
парализа на долните крайници със загуба на функцията и движенията им.
Претърпените вреди и проведено лечение, както и
състоянието на г-н Ж. към настоящия момент се установяват от проведената СМЕ,
писмените доказателства по делото и събраните гласни доказателства. След
инцидента Н.Ж. е бил отведен в спешен център на МБАЛ "Св. Анна", след
което бил приет за лечение в катедра по неврохирургия МБАЛ "Св.
Анна". По спешност е бил опериран в Неврохирургична
клиника на същата болница, за отстраняване на костните фрагменти от телата на
счупените прешлени, притискащи гръбначния мозък, с последващо укрепване на
гръбначния стълб с метална плака: Ламинектомия Тх 9 ет Тх
10 /т. е. оперативно отстраняване на части от костни фрагменти на 9ти и Юти гръдни прешлени /; Спинодезис
металика - укрепване с метална плака.
В резултат на падането ищецът Н.Ж. е получил
счупване с луксация на 9-ти и 10-ти гръдни прешлени,
компресия на гръбначния мозък, контузия на главата, сътресение на мозъка,
контузия на гръдния кош, счупване на У1П-Х ребра двустранно. Компресията на
гръбначния мозък на нивото на счупените 9-ти и 10-ти гръдни прешлени, е
причинила долна параплегия /парализа/ на долните
крайници с невъзможност за движения и изпълняване на функцията им до момента,
без медицински данни за възстановяване на същите, което обуславя осакатяване на
долните крайници. Компресията на гръбначния мозък е обусловила и невъзможност
за контролиране на тазовите резервоари, със самоволно отделяне на урина и на фекалии, което причинява постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
При последващо лечение в Клиника по неврохирургия
на МБАЛ "Св. Иван Рилски" - гр. София /от 16.08.2007 г до 01.09.2007
г/, е приета същата диагноза /, като междувременно при оперативна интервенция
допълнително е отстранена ламина и от 12 ти гръден
прешлен и е експлантирана металната плака: Реинтерламинотомия на 12 ти гръден прешлен - за който също
се приема фрактура /счупване/.
Травматичната компресия на гръбначния мозък на
нивото на счупените гръдни прешлени, е причинила долна параплегия
/пълна парализа/ на долните крайници с невъзможност за движения и изпълняване
на функцията им. Представените медицински документи удостоверяват, че в
контузения участък на гръбначния мозък на ниво 9-ти и 10-ти гръдни прешлени
прогресиращо се развиват дегенеративни процеси, обуславили
лезия на гръбначния мозък на протежение 2,5 см, с миеломатични /дегенеративни/ промени във възходяща и в
низходяща посока. При по-късни магнитно-резонансни изследвания - от 10.10.2008
г., се установява разширяване /прогресиране/ на дегенерацията на
гръбначномозъчното вещество в травмирания участък на
гръдния отдел на гръбначния мозък, регистрирана като: "Посттравматична
сирингомиелия на ниво Тх 7
- Тх 9, с надлъжен размер на кистичните
лезии около 55 мм Така установената травматична
компресия на гръбначния мозък на нивото на фрактурите на прешлени в гръдния
отдел, с последвалата дегенерация на гръбначномозъчното вещество и лезия на протежение 2,5 см, с разпространяване във
възходяща и низходяща посока и без възможности за възстановяване на травмираната част от гръбначния мозък, причинява долна параплегия - т. е. пълна парализа на долните крайници и
загуба завинаги на функцията и движенията им, което обуславя осакатяване на
долните крайници. Травматичната компресия на гръбначния мозък, с описаните
по-горе прогресиращи дегенеративни увреждания до лезия
на гръбначния мозък на нивото на счупените гръдни прешлени, е обусловила и
невъзможност за инервация и контролиране на тазовите
резервоари, със самоволно отделяне на урина и на фекалии,
което причинява постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Фрактурата-луксация /Счупването с
изкълчване/ на 9-ти и 10-ти гръдни прешлени и счупването на 12 - ти гръден
прешлен са причинили трайно затрудняване на движенията на снагата за не
по-малко от 12 месеца. В конкретния случай, в резултат от усложненото счупване,
са били отстранени костните фрагменти на счупените прешлени - ламинектомия на 9-ти и 10-ти гръдни прешлени, а
допълнително е била отстранена костна пластина и от тялото на 12-ти гръден
прешлен, което обуславя постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Счупването на VIII - X ребра двустранно, от своя страна също
обуславя трайно затруднение на движенията на снагата за около 1,5-2 месеца.
Установява се от СМЕ, че към времето на извършване
на експертизата /м. февруари, 2012 г/, Н.Ж. е с парализа /пълна неподвижност/
на долните крайници, с невъзможност да се самообслужва и да поддържа лична и
битова хигиена при обичайни условия - не е в състояние да се изправи и да
посещава тоалетна, баня, да извършва каквито и да е движения на долната част на
тялото си.
Състоянието му се утежнява и от невъзможността да
регулира тазовите си резервоари - т. е. урината и фекалиите
при него се отделят неконтролирано, по всяко време, без усет за тези действия.
Не може да поддържа хигиена по отношение на дрехите, на жилището си, което го
изолира от социални връзки. Не може да си доставя храна, лекарства или др.
необходими принадлежности. Нуждае се от придружител за извършване на всички
тези дейности. По тези причини е признат от ТЕЛК със 100 % инвалидност, с
придружител - от самото начало на страданието му. Прогнозата за състоянието му
е крайно неблагоприятна. Гръбначномозъчното вещество е структура, която няма
способността да се регенерира и на този етап на развитие на медицинската наука
и практика не са установени методи за лечение на подобни състояния на
травматично или болестно увреждане на гръбначен мозък.
Съставът на отговорността по чл. 45 ЗЗД на С.
Анастасов и П.Т. е безспорно доказан по силата на цитираната по-горе влязла в
сила присъда, с която със задължителна за гражданския съд сила /чл. 300 ГПК/ е
разрешен въпросът относно наличието на противоправно
поведение в условията на съизвършителство и за
двамата въззивници, наличието на причинени вреди за
г-н Ж. и причинно-следствената връзка между противоправното
поведение и вредите. Вредите са именно описаните в исковата молба телесни
увреждания, които са причинил болките и страдания и материални щети на г-н Ж..
Солидарната отговорност за преките извършители произтича от закона.
Отговорността на възложителя на работата на г-н Т.
„Албена-2000-СИ” ЕООД по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна
по отношение на отговорността на г-н Т., поради което и този възложител
отговаря също солидарна с двамата преки извършители за причинените вреди, в
обема на отговорността на г-н Т.. Тази отговорност следва да бъде ангажирана, с
оглед на трудово-правните отношения на г-н Т. с дружеството
и на виновното противоправно поведение на тази ралботник в дружеството, от което са произтекли вреди,
установено с влязла в сила присъда. Споразумението за съвместно осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд с работодателя на пострадалия не
обвързва последния и не изключва отговорността на възложителя в конкретния
случай, именно поради влязлата в сила присъда срещу г-н Т.. Отговорността на
г-н Т. е лична и е гарантирана от отговорността на работодателя му по чл. 49 ЗЗД спрямо пострадалия. Правата си по споразумението спрямо работодателя на
пострадалия, възложителят на обекта, който съвпада с възложителя на работата на
едно от виновните лица, може да реализира в друго производство.
По отношение на размера на дължимото обезщетение,
следва да се преценят всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
на увреждането. В случая се касае за тежка телесна повреда, която напълно е инвалидизирала г-н Ж. и има неблагоприятна прогноза – няма
лечение за увреждането му. В момента г-н Ж. е с парализа /пълна неподвижност/
на долните крайници, с невъзможност да се самообслужва и да поддържа лична и
битова хигиена при обичайни условия - не е в състояние да се изправи и да
посещава тоалетна, баня, да извършва каквито и да е движения на долната част на
тялото си. Състоянието му се утежнява и от невъзможността да регулира тазовите
си резервоари - т. е. урината и фекалиите при него се
отделят неконтролирано, по всяко време, без усет за тези действия. Не може да
поддържа хигиена по отношение на дрехите, на жилището си, което го изолира от
обществото.
Към момента на увреждането г-н Ж. е бил на 27
години, в разцвета на силите си. След увреждането е загубил перспектива за
нормален живот, при значителни физически и мрални
страдания до края на живота си. Лишен е от възможност да създаде поколение след
себе си, настанен е в дом за тежко болни хора.
Предявеният частичен иск за сумата от 150000 лв.
като обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълния му
размер, който ще репарира част от тежките неимуществени вреди, търпяни от г-н Ж., ведно със законната лихва от датата на
увреждането.
Направено е възражение за съпричиняване
на вредите от страна на г-н Ж. и за намаляване на размера на обезщетението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Липсват, обаче,
доказателства за съпричиняване на вредите. Инцидентът
е изцяло резултат от необезопасяването на обекта, а
не на поведение на пострадалия.
По отношение на иска за обезщетение на имуществени
вреди в размер на 7 464,62 лева, и този иск е основателен и доказан. За
направените разноски за лечение са представени писмени доказателства по делото.
Проведеното лечение е изцяло във връзка с телесните увреждания и неговата
необходимост не зависи от преценката на НЗОК, а от преценката на лекуващите
лекари. Адекватността на лечението и назначаването му от лекуващите г-н Ж.
лекари се установява от заключението на вещото лице по СМЕ, раздел ІІ. По
делото са представени фактури за заплащане на дейностите, които НЗОК не поема.
Новото лечение със стволови клетки и растежни фактори
е наложено именно поради настъпилата парализа за г-н Ж., а не поради негово
хрумване и в този смисъл разходите са намаляване на имуществото му пряко
причинено от поведението двамата преки извършители на престъплението, от което
са настъпили телесните увреждания. При даденото заключение за липса на сигурно
лечение и добра прогноза за уврежданията на гръбначния стълб без значение е
колко време е минало между инцидента и проведеното лечение, без значение е и
дали лечението е било успешно. Искът за имуществени вреди се явява основателен
и доказан.
В заключение, решението на ВОС следва да бъде
отменено в частта му, с която , и вместо него да се постанови друго, с което:
По отношение на присъдените разноски по делото,
решението на ВОС следва да се коригира, като решението се отмени в частта, с
която въззивниците са осъдени да заплатят солидарно с
работодателя на пострадалия дължимата д.т. по исковете и въззивниците
бъдат осъдени да заплатят солидарно д.т. по
предявените срещу тях отделно от исковете срещу работодателя претенции
от още 6298,60 лв.
Въззивниците следва да заплатят на адв.
Н.В. от ДАК адвокатски хонорар за настоящата инстанция в размер на 3600 лв., на
осн. чл. 38, ал.2 ЗА.
Предвид горното , съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 1851/22.10.2012 г. по гр.д. 1444/2011
год. на ОС Варна, с което С.С.А., П.Д.Т.
и „Албена 2000 Строителство и инженеринг" ООД гр. Варна, район Приморски,
бул. „Васил Левски" №58, ет.2, офис 3 ЕИК
*********, представлявано от Х.Д.М., са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ НА Н.Г.Ж., СУМАТА
157 464,20 лв., представляваща сумата от 150 000 /сто петдесет хиляди/
лева , като частичен иск от сумата от 250 000 лева, обезщетение на причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане и сумата от 7464,20 лева,
обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със
законната лихва върху сумата от 150 000 лева, считано от 01.11.2006 год. до
окончателното й изплащане, както и държавна такса по сметка на ВОС в размер на
6 298,60 лева, СОЛИДАРНО със
„СТЕЛМИ" ООД със седалище и адрес на управление с. Одърци,
общ. Добричка, обл. Добрич, ЕИК *********,
представлявано от С.С.А. и Маргарита Георгиева Атанасова, заедно и поотделно;
САМО В ЧАСТТА МУ, КАСАЕЩА ОТГОВОРНОСТТА НА С.С.А., П.Д.Т. и „Албена 2000
Строителство и инженеринг" ООД гр. Варна, район Приморски, бул. „Васил
Левски" №58, ет.2, офис 3 ЕИК *********,
представлявано от Х.Д.М., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН **********, И П.Д.Т.,***, на осн.
чл. 45 ЗЗД и „Албена 2000 Строителство и инженеринг" ООД гр. Варна, район
Приморски, бул. „Васил Левски" №58, ет.2, офис 3
ЕИК *********, представлявано от Х.Д.М., на осн. чл.
49 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО: 1. на Н.Г.Ж., обезщетение за причинените му
вреди вследствие на престъпление, извършено от С.С.А. и П.Д.Т., последният при
изпълнение на трудовите му задължения по трудово правоотношение с „Албена 2000
Строителство и инженеринг" ООД гр. Варна , установено с влязла в сила № 368/28.07.2010 год. по НОХД №
4524/2009 год. по описа на Варненски районен съд, в размер на СУМАТА 157 464,20 лв., представляваща
сумата от 150 000 /сто петдесет хиляди/ лева , като частичен иск от сумата
от 250 000 лева, обезщетение на причинени неимуществени вреди и сумата от
7464,20 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата от 150 000 лева, считано от 01.11.2006 год. до окончателното
й изплащане, 2. както и ДА ЗАПЛАТЯТ
по сметка на ВОС държавна такса по исковете в размер на 6 298,60 лева.
ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН **********, П.Д.Т.,***, и „Албена 2000 Строителство и
инженеринг" ООД гр. Варна, район Приморски, бул. „Васил Левски" №58, ет.2, офис 3 ЕИК *********, представлявано от Х.Д.М., ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на адв. Н.В. *** адвокатски
хонорар за въззивната инстанция в размер на 3600 лв.,
на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.
Решението
в частта му, с която „СТЕЛМИ"
ООД със седалище и адрес на управление с. Одърци,
общ. Добричка, обл. Добрич, ЕИК *********,
представлявано от С.С.А. и М. Г. А., заедно и поотделно, е осъдено да заплати
на Н.Г.Ж., СУМАТА 157 464,20 лв.,
представляваща сумата от 150 000 /сто петдесет хиляди/ лева , като
частичен иск от сумата от 250 000 лева, обезщетение на причинени неимуществени
вреди от непозволено увреждане и сумата от 7464,20 лева, обезщетение за
причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва
върху сумата от 150 000 лева, считано от 01.11.2006 год. до окончателното й
изплащане, както и да заплати по сметка на ВОС разноски в размер на 350 лв. и
държавна такса в размер на 6 298,60 лева, е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :