РЕШЕНИЕ

 

№

гр.Червен бряг 18.10.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 270 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК

                       

В РС – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по Ч.гр.д. № 1154/2018 г. по описа на с.с. – ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.В.Д.***и М.М.– ***чрез пълномощника адв. Д.Ц. от САК, преупълномощена от *** е депозирал в деловодството на съда искова молба за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение против длъжника Г.К.И., с ЕГН ********** ***. С нея на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД се иска от съда да приеме за установено, че вземането по издадената Заповед за изпълнение № 706/22.11.2018 г. по Ч.гр. Д. № 1154/2018 г. по описа на ЧРС за сумата от 1554.02 лв. /хиляда петстотин петдесет и четири лева и две стотинки/ – главница; 129.60 лв. /сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/ – лихва за забава, изчислена върху сумата от 893.29 лв. /осемстотин деветдесет и три лева и двадесет и девет стотинки/ за периода от 26.04.2017 г. до 21.11.2018 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 22.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 34.67 лв. /тридесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/държавна такса съществува и осъди ответника да им заплати направените съдебно-деловодни разноски в настоящето производство. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна и с разпореждане по чл.131 от ГПК, е изпратена исковата молба с приложенията и е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок, ответника не е изпратил писмен отговор. Иска се и прилагане на ЧГр.д.№ 1154 по описа на съда за 2018 г.

ИЩЕЦА – редовно призован не се явява. В писмено становище процесуалният представител поддържа иска. Позовава се на писмени доказателства и претендира разноски по приложен списък по чл.80 от ГПК..

ОТВЕТНИКА – редовно призован не се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от адвокат Ц.А. от ПлАК, назначен на основание чл. 47, ал.6 от ГПК, като процесуален представител на ответника, вписана под № 1416 в националния регистър за правна помощ. Моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявения от ищеца иск

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

    От приложените като доказателство по делото договори № М 4989855/31.05.2016 г. и № М 5488321/28.12.2016 г. между Г.К.И. и ***и незаплатени услуги на обща стойност 1718.29 лв., неустойки в размер на 312.64 лв. и 348.09 лв., начислени съгласно договора и съдебна спогодба, ***по гр.д.№12268/2014 г. и протокол от 21.04.2016 г. на СГС, както и от приложеното ЧГр.д.№ 1154 по описа на съда за 2018 г., се установява активната и пасивната легитимация на страните.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА :

Предявен е положителен установителен иск е с правна квалификация чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заявен при наличие на правен интерес – установяване със СПН съществуването на оспореното в заповедното производство парично вземане. В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 706/22.11.2018 г. по Ч.гр. Д. № 1154/2018 г. по описа на ЧРС. В подкрепа на твърденията са приложени: сключен между страните писмени договори № М 4989855/31.05.2016 г. и № М 5488321/28.12.2016 г., носещи подписа на ответницата. Ищецът е изпълнил своите задължения, но Г.К.И. не е заплатила порзваните услуги на обща стойност 1718.29 лв., което ангажира и отговорността й за неустойки в размер на 312.64 лв. и 348.09 лв., начислени съгласно договора и съдебна спогодба, ***по гр.д. № 12268/2014 г. и протокол от 21.04.2016 г. на СГС. Били издадени фактури за претендираните суми.

Съдът, след преценка доводите на ищеца и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

            По делото са приети и приложени като доказателства – копие на договори № М 4989855/31.05.2016 г. и № М 5488321/28.12.2016 г. между Г.К.И. и ***; ***При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:

***, чрез процесуалният си представител е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в ЧРС. Образувано било ч.гр.дело ЧГр.д.№ 1154 по описа на съда за 2018 г. (прието като доказателство по делото), по което била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Ищеца е приложил договори № М 4989855/31.05.2016 г. и № М 5488321/28.12.2016 г. между Г.К.И. и ***; ***Посочените документи са приети като писмени доказателства по делото. Съдът намира, че от представените писмени доказателства може да бъде направен извод, че между страните е сключен твърдените от ищеца договори, и че правоотношенията между страните се уреждат от тях. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си и е изправна страна, тъй като е предоставило услуги за нуждите на ответницата. В тежест на последната е било да установи, че е заплатила ползваните услуги, за което са издадени данъчни фактури. Ответника не е сторил това, поради което следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество претендираните суми в пълен размер. На основание чл.86 от ЗЗД, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която съгласно чл.422, ал.1 от ГПК е датата на подаване на заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение – 22.11.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.  

С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в настоящето производство, а именно: 79.59 лв. и 349.10 лв. за назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника или разноски в общ размер на 428,69 лв.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г.К.И., с ЕГН ********** ***, че вземането на ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.В.Д.***и М.М.– ***за сумата 1554.02 лв. /хиляда петстотин петдесет и четири лева и две стотинки/ – главница; 129.60 лв. /сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/ – лихва за забава, изчислена върху сумата от 893.29 лв. /осемстотин деветдесет и три лева и двадесет и девет стотинки/ за периода от 26.04.2017 г. до 21.11.2018 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 22.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 34.67 лв. /тридесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/ държавна такса, за което е издадена Заповед за изпълнение № 706/22.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 1154/2018 г. по описа на съда СЪЩЕСТВУВА.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Г.К.И., с ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ на ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.В.Д.***и М.М.– ***направените по настоящето производство разноски в общ размер на 428,69 лв. /четиристотин двадесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки/.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: