Мотиви към присъда № 5 по НОХД № 627/2012г. на НПРС, 5 състав
Делото е
образувано по внесен от Районна прокуратура – гр. Н. обвинителен акт по
досъдебно производство № 334/2011г. по описа на РУ на МВР – гр. Н., ПП № 687/2011г. на НПРП, срещу Г.А.А. с ЕГН **********, за това, че:
1.
на 14.06.2011г. в гр. К., кв. К., сам и при условията
на посредствено извършителство – посредством малолетния Ю.С. А. ЕГН **********,
от гр. К. – противозаконно унищожил чужди движими вещи /544 бр. Цигли, 450бр.
керемиди, дървено черчеве на прозорец и 5 бр. стъкла на прозорци/ на обща
стойност 492.63 лв., собственост на Ф.Р.А. ***
- престъпление по чл.216, ал.1 предл.1-во от НК;
2.
на 14.06.2011г. в гр. К., кв. К., се заканил с убийство
на И.С.И. – технически ръководител при ВиК гр. Ш., като това заканване
възбудило основател страх от осъществяването му – престъпление по чл.144,
ал.3 във вр. с ал.1 от НК;
3.
на 30.06.2011г. в кв.К., гр. К., при условията на
опасен рецидив и в съучастие като извършител с Е.Е.М. ***, е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред изразяващи неуважение към
обществото /нанесъл побой над Д.Д. ***, псувал, обиждал и заплашвал същия,
както и присъстващите граждани и полицейските служители С.С.И. и Д. Я.Д./ като
деянието е съпроводено със съпротива на органи на властта /посочените
полицейски служители/, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения
ред и се отличава с изключителен цинизъм и дързост – престъпление по чл.325,
ал.4 във вр. с ал.2 и ал.1 от НК;
4.
на 30.06.2011г. в кв.К., гр. К., при условията на
опасен рецидив и в съучастие като извършител с Е.Е.М. ***, по хулигански
подбуди умишлено причинил на Д.И.Д. *** средна телесна повреда изразяваща се в
причиняване на разстройство на здравето, временно опасно за живота /изпадане в
безсъзнание/ престъпление – по чл.131а, във вр. с чл.131, ал.1, т.12,
предл.1-во във вр. с чл.20, ал.2 от НК;
както и срещу Е.Е.М., ЕГН ********** за това, че:
1.
на 30.06.2011г. в кв.К., гр. К., при условията на
опасен рецидив и в съучастие като извършител с Г.А.А. от гр. К., е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред изразяващи неуважение
към обществото /нанесъл побой над Д.Д. ***, псувал, обиждал и заплашвал същия,
както и присъстващите граждани и полицейските служители С.С.И. и Д. Я.Д./ като
деянието е съпроводено със съпротива на органи на властта /посочените
полицейски служители/, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения
ред и се отличава с изключителен цинизъм и дързост – престъпление по чл.325,
ал.4 във вр. с ал.2 и ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.2 от НК;
2.
на 30.06.2011г. в кв.К., гр. К., при условията на
опасен рецидив и в съучастие като извършител с Г.А.А. от гр. К., по хулигански
подбуди умишлено причинил на Д.И.Д. *** средна телесна повреда изразяваща се в
причиняване на разстройство на здравето, временно опасно за живота /изпадане в
безсъзнание/ престъпление – по чл.131а, във вр. с чл.131, ал.1, т.12,
предл.1-во във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Делото бе
разгледано по реда на Глава Двадесет и седма „Съкратено съдебно следствие”, чл.
371, т. 2 от НПК.
В хода на
съдебните прения представителят на НПРП поддържа обвинението. Твърди, че
извършеното деяние и неговото авторство се установяват от всички материали по
делото. Предлага на подсъдимия А. да се наложи наказание “лишаване от свобода” по
всяко едно обвинение.
Защитниците
на подсъдимите, служебно назначени в хода на досъдебното производство, не
оспорват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Излагат се аргументи, че подсъдимите са съдействали на
органите за разкриване на обективната истина на фазата на досъдебното производство,
като са признали деянията. Молят да им бъде наложено справедливо наказание.
Двамата
подсъдими признават виновността си и поискаха разглеждане на делото по реда на
Глава Двадесет и седма „Съкратено съдебно следствие”, чл. 371, т. 2 от НПК, т.е
подсъдимите признават изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и се съгласяват
да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 14.06.2011г. подсъдимият Г.А. консумирал алкохол. Под въздействието
му решил да отиде в имота на свидетелката Ф.А.,***– кв. К. на гр.К., обл. Ш.. Предварително
знаел, че имота е необитаем.
Подсъдимият повикал със себе си
малолетния Ю. А. с обяснението, че двамата ще отидат някъде. Стигнали
дома на св. А.,*** и подсъдимият видял,
че вратата е заключена. Тогава повдигнал малолетния Ю. А. и така последният
преминал в двора, а след това оградата прескочил и подсъдимия. Като се озовали
до къщата, подсъдимият казал на малолетния Ю. да се качи на покрива на къщата и
да събаря керемиди. Детето изпълнило казаното и започнало да хвърля керемиди от
покрива, като успял да разпокрие половината от къщата, като хвърлял и
намиращите се там ламарини. Подсъдимият Г.А. носел със себе си вила и докато
малолетния хвърлял керемиди по земята, подсъдимия с вилата чупел стъклата на
прозорците. Повредил черчевето на един
от прозорците и изкъртил вратата на стаята заедно с касата й.
Непосредствено след извършването на гореописаното деяние, на
15.06.2011 г. органите на РУП Н., уведомили собственика на имота за извършеното
в него и извършили оглед на местопроизшествието,съпроводен с фотоалбум. Заключението
на назначената съдебно-оценителна експертиза сочи, че са били унищожени чужди
движими вещи – 544 бр. цигли, 450бр. керемиди, дървено черчеве на прозорец и 5
бр. стъкла на прозорци - всичко на обща стойност 492.63 лв., като щетата не е възстановена.
На същата дата 14.06.2011г.,
около 13,30ч. в кв. К., гр. К., пристигнали свидетелите И.И., С.С., Р.Ж., Х.В.
и В.М., всички служители на „В и К” Ш., които отишли на ул.”***” за да
прекъснат водоподаването на общинска чешма, намираща се на улицата, поради
течове. Свидетелите почнали работа, когато към тях се приближил подсъдимият Г.А..
След като разбрал целта на работата им, подсъдимият се прибрал в дома си, взел
една голяма брадва и се върнал отново при свидетелите. Започнал да размахва брадвата
и да се заканвана на св. И.И.,
технически ръководител на „В и К” – К., че ако не преустановят работа ще го
убие. Подсъдимият вдигнал брадвата и
замахнал към св. И.С.И., който успял да се отдръпне встрани. Свидетелят И.
изпитал основателен страх от предприетото спрямо него и отправените закани с
убийство, поради което казал на колегите си да се отдръпнат настрани, за да не
пострадат. Майката на подсъдимия и негов братовчед го задържали, а през това
време служителите на „В и К” напуснали мястото.
На 30.06.2011г., около 19,00ч. свидетелите Д.И.Д. и А.Т. А. се
срещнали в центъра на кв. К., пред магазина. Свидетелят Д.Д. бил осъждан за побой над
близък роднина на подс. Г.А., както и да изплати обезщетение на роднините на
пострадалия, чрез съдебен изпълнител. Малко по рано в същия ден св. Д.Д. видял подс. Е.М. да влиза в една къща
и от там да взема вещи. За това го запитал до кога смята да краде и сигнализирал в
полицията.
От магазина св. Д. си купил бутилка пелин, а св. Ангел А. изпил на
място една бира. След срещата двамата свидетели тръгнали да се прибират по домовете си заедно. Срещу
тях, по улицата се задал подс. Г.А. и носел брадва. Направо се насочил към св. Д.
и посегнал да го удари с брадвата по главата, като го питал крещейки кога ще изплати дължимите пари за
обезщетението. Свидетелят Д. не отговорил, а подсъдимият А. подал брадвата на племенника си, който също се
озовал там. Подсъдимият А. ударил с юмрук в лицето св. Д. и продължил да го обижда
и псува, да се заканва с убийство. В този момент на мястото пристигнал подс. Е.Е.М.,
на когото св. А.С. казал, че бият братовчед му Г.А.. Подсъдимият М. също ударил
св. Д. с юмрук по лицето. От този удар св. Д. залитнал и паднал на земята.
Двамата подсъдими започнали да удрят с юмруци и с крака св. Д. по главата, от
което той загубил съзнание. Случващото се било забелязано от живеещите наблизо и на мястото, където се
развило действието пристигнали и свидетелите А.Т. А., С. И. Д. и М.С.Х..
За случващото се били уведомени и органите на реда, като на мястото
пристигнали полицейските служители – С.С.И. и Д. Я.Д., униформени служители при РУП Н.. Заварили всички на
улицата, а на земята бил все още пострадалия Д., лицето му било в кръв, освен
това бил в явно безсъзнателно състояние. Подсъдимите А. и М. не реагирали на
присъствието на полицейските служители и демонстративно продължили да удрят Д..
За това двамата полицейски служители пристъпили към задържане на двамата
подсъдими. Тогава подс. Е.М. хукнал да бяга. След него тръгнал св. С.И.. В този
момент подс. Г.А. се насочил към св. Д. Д. като псувал и крещял закани „Ще ви
убия, ще ви заколя”. Подсъдимият А. направил опит да удари св. Д., но
последният се отдръпнал и нападателят паднал на земята. Тогава св. Д. поставил
белезници на ръцете на подс. А., за да преустанови по – нататъшните му
непристойни действия.
В същото време, на около
стотина метра от мястото на побоя, св. С.И. настигнал подс. Е.М. и го хванал,
но подсъдимия оказал съпротива – дърпал се, блъскал и искал да се откопчи и избяга.
Въпреки това св. И. успял да постави белезници на ръцете му, както и да седне
на тротоара. Подсъдимият М. обиждал и се заканвал на полицейския служител. През
цялото време буйствал и се опитвал да се освободи. Това наложило извикването на
втори полицейски екип. През времето докато пристигнат останалите служители на
МВР подс. А. не преставал да обижда, псува и да се заканва на полицейските
служители.
Двамата подсъдими били отведени в РУ”П” Н., а пострадалия Д. в МБАЛ
гр. Н., където бил настанен за лечение. От назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че на пострадалия Д.И.Д. е причинено: контузия на
главата; контузия на лявото око; подлигавично кръвонасядане на лявото око –
вътрешно; разкъсно – контузна рана в областта на дясната скула, счупване на
външната страна на дясната страна на дясната очница, оток в основата на носа,
счупване на носните кости и сътресение
на мозъка, като последното травматично увреждане е довело до изпадане на пострадалия в пълно
безсъзнание, непосредствено след травмата, което е довело до разстройство на
здравето временно опасно за живота.
От така описаната фактическа обстановка, съдът приема за безспорно
установено от признанията на подсъдимите в съдебно заседание, подкрепяни
напълно от събраните материали в хода на досъдебното производство: свидетелски
показания СМЕ, СОЕ, протоколите за оглед на местопроизшествие и изготвения
фотоалбум. В основната си част всички тези доказателства са ясни и
безпротиворечиви и разкриват описаната по-горе обстановка.
На основата на така изяснената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Подс. Г.А.А. със снета по делото самоличност от обективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл. 216 от НК, като на 14.06.2011г. в
кв. К., гр. К. е унищожил чужди движими вещи, а именно 544 бр. Цигли, 450бр.
керемиди, дървено черчеве на прозорец и 5 бр. стъкла на прозорци на обща
стойност 492.63 лв. Деянието си подсъдимият е извършил сам и посредством
малолетния Ю.С. А. от гр. К.. Така извършеното от подсъдимия осъществява обективните признаци
на престъплението унищожаване на чужди движими вещи, по смисъла на чл. 216,
ал.1, предл. 1-во от НК. От субективна страна
е налице пряк умисъл, защото подсъдимият
е съзнавал противообществения характер на извършеното и е искал настъпването на
тези последици.
По отношение на второто деяние, извършено на същата
дата, подс. Г.А. от обективна страна с действията си и вербално се е заканил с
убийство на св. И.И. и тази закана е възбудила основателен страх у свидетеля за
осъществяването й. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния
му характер и предвиждайки общественоопасните му последици, като е искал
настъпването им. Деянието осъществява фактическият състав на престъплението по
чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. За
съставомерността му се изисква заканата да е с такъв интензитет, че да е в
състояние да възбуди основателен страх за осъществяването й, в конкретния
случай закана за убийство и не се изисква деецът, когато отправя заканата, да
има предварително оформено решение да извърши убийството и да действа в
осъществяване на взетото решение.
С действията си на 30.06.2011г. подсъдимите Е.Е.М. и Г.А.
несъмнено са извършили непрестойни действия на обществено място, с които
действия грубо са нарушили обществения ред и са изразили явно неуважение към
обществото – набили са св. Д.Д., обиждали са и са заплашвали него.
Присъстващите граждани и полицейски служители. Тези техни действия са станали
достояние и на присъстващите там свидетели А.Т. А., С. И. Д., М.С.Х., като
подсъдимите не са ги преустановили дори при пристигането на свидетелите –
полицейски служители на С.С.И. и Д. Я.Д., повикани там да изпълнят своите
служебни задължение по възстановяване на обществения ред. Действията им са
съпроводени и със съпротива на орган на властта.
Всичко това
по своята същност представлява драстично нарушение на обществения ред, от което
намиращите се наблизо свидетели са били силно възмутени, уплашени от случващото
се, както за себе си така и за пострадалия Д.. Поведението на двамата подсъдими
е хулиганско и след пристигането на органите на реда, изпълняващи задълженията
си по опазване на обществения ред, какъвто статут безспорно имат свидетелите С.С.И.
и Д. Я.Д. в качеството им на служители при РУП Н., по смисъла на чл. 93, т. 2
от НК, чиято дейност, съгл. чл. 52а, ал.2, т.1 от Закона за МВР е
правоопазваща, охранителна дейност. Освен това деянието на подсъдимите съдържа
и признаците изключителен цинизъм и дързост. По своя интензитет, несъобразяване
с общоприетите и валидни за едно цивилизовано общество порядки, подсъдимите са
направили всичко, зависещо от тях да установят свои престъпни правила за
правораздаване и отношения между хората.
Съобразявайки
данните от приложените по делото справки за съдимост на подсъдимите, съдът
констатира, че и двамата са осъждани
многократно /налице са повече от две осъждания преди извършване на настоящото
престъпление с наложени наказания лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер/.
За подсъдимият Г.А. това са
осъжданията по НОХД № 363/2003 г. на ОС- гр.Ш.,
присъда от 10.12.2003 г. потвърдена от АС-Варна и с решение на ВКС от
19.12.2005 г. намалена на лишаване от свобода от 5 г. и 6 м.,влязла в законна
сила на 19.12.2005 г. за извършено тежко умишлено престъпление по чл.199, ал.1
,т. 4 от НК и по НОХД № 580/2007 г. на
ОС- гр. Ш., присъда №42/21.11.2007 г., влязла в законна сила на 07.12.2007 г.,
с която на подсъдимия, за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 198,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 4 години. Следователно настоящото деяние Г.А. е извършил при условията
на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, като в
случая не е изтекъл и срокът по чл.30, ал.1 от НК – не са изтекли пет години от
изтърпяването на наказанията по предишните присъди.
При тези данни е видно, че престъплението, осъществено от А., за което е
образувано настоящото дело се квалифицира по чл. 325, ал.4, във вр. с ал.2 ,
във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Това деяние подсъдимият е
извършил в съучастие с подсъдимия Е.Е.М., и двамата в качеството си на
извършители на изпълнителното деяние.
Подсъдимият Е.Е.М. също е осъждан многократно и е извършил престъплението
при условията на опасен рецидив. Това са осъжданията по НОХД № 537/2007 г. на
НПРС, присъда № 274/25.06.2008 г., в сила от 10.07.2008 г., с която, за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК на подсъдимия е наложено
наказание лишаване от свобода от 10
месеца и по НОХД № 494/2011 г. на НПРС,
присъда №80/18.10.2011 г., влязла в законна сила на 03.11.2011г., с която на
подсъдимия, за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 131а, предл. 2-ро
във вр. с чл. 129, ал.1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 3 години. Следователно настоящото
деяние Е.Е.М. е извършил при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29,
ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, като в случая не е изтекъл и срокът по чл.30, ал.1
от НК – не са изтекли пет години от изтърпяването на наказанията по предишните
присъди. При тези данни е видно, че престъплението, осъществено от Е.Е.М., за
което е образувано настоящото дело се квалифицира по чл. 325, ал.4, във вр. с
ал.2 , във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл. 20,ал.2 от НК.
При
извършване на това деяние, в условията на идеална съвкупност с него двамата
подсъдими са осъществили и състава на престъплението телесна повреда, спрямо пострадалия
Д.И.Д. ***. Телесната повреда е била причинена
и от двамата подсъдими, при общност на техния умисъл, като всеки от тях е нанасял силни , брутални удари с
юмруци и с крака по пострадалия, дори и когато той е престанал да мърда. Това е
довело до изпадането на пострадалия в
безсъзнание, както сочи заключението на назначената експертиза и показанията на
свидетелите. Характерът на телесната повреда е средна, тъй като е причинено
на разстройство на здравето, временно опасно за живота – изпадане в
безсъзнание. Безспорно подбудите на подсъдимите са хулигански, тъй като се
изразяват в незачитане установените норми на поведение в обществото, брутално
погазване на обществения ред и междуличностни отношения. Съдът намери, че се
доказва от обективна страна обвинението
за умишлено причиняване на телесна повреда по смисъла на. чл.131, ал.1, т.12,
предл.1-во от НК, вр. чл. 20, ал.2 от НК и за двамата подсъдими. От субективна
страна е налице пряк умисъл. Защото и двамата подсъдими са извършили и това
деяние при условията на опасен рецидив, както бе посочено по горе, съдът ги
призна за виновни в извършване на престъпление по чл. чл.131а, във вр. с
чл.131, ал.1, т.12, предл.1-во във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
При
определяне на вида и размерът на наказанията на двамата подсъдими съдът взе
предвид на първо място обстоятелството, че това е второто разглеждане на делото
в първа инстанция. При първоначалното разглеждане на делото е постановена
присъда № 28 от 28.03.2012г. по НОХД № 648/2011г. на НПРС. Същата е обжалвана
само от двамата подсъдими и е отменена от ШОС, а досъдебното производство е
върнато на НПРП. При настоящото разглеждане на делото съдът не може да
постанови присъда с наказания, които биха утежнили положението на подсъдимите,
поради липса на протест на прокурора.
При определяне на вида и размера на наказанията за всяко едно от
престъпленията, извършени от подсъдимия Г.А., съдът се съобрази с това, че за
него делото се гледа при условията на съкратено съдебно следствие, тъй като той
признава изцяло фактите по всички предявени му обвинения.
При индивидуализацията на наказанието, следващо се на подсъдимия за
извършеното от него престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, съдът констатира, че у
подсъдимия Г.А. не съществува усещането, че поведението му е в противоречие с
установените правила в обществото, липсва зачитане на чуждата собственост и съществува
стремеж към създаване и налагане на
собствено правосъдие и правила за поведение. Предишните наложени наказания не
са изпълнили в нужната степен ролята си да поправят и превъзпитат дееца да
спазва установените правила в обществото. Смекчаващо отговорността му
обстоятелство е сравнително младата му
възраст, тъй като подсъдимият е на 32 години и голяма част от съзнателния си живот
е прекарал , изтърпявайки наказание лишаване от свобода. Целта на наказанието
обаче, независимо от предишните осъждания винаги следва да е да поправи и
превъзпита дееца и тази цел следва да е определяща при индивидуализация на
конкретното наказание. За това престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода до 5 години. Съдът намери, че наказание лишаване от свобода, в размер
на 1 г. и 8 месеца би изпълнило целите на личната и генерална превенция в
максимална степен. На основание чл. 58а, ал.1 от НК съдът намали така
определеното наказание с една трета и определи наказание от една година и един
месец лишаване от свобода.
За престъплението по чл. 144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, по аналогични съображение с изложените
по-горе, съдебният състав намери, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание в размер на 2 години лишаване от свобода. Съобразно разпоредбата на
чл. 58а, ал.1 от НК наказанието бе намалено до 1 година и 4 месеца лишаване от
свобода.
За престъплението по чл. 325, ал.4 вр. ал.2 и ал.1 от НК, съдебният състав
отново обсъди степента на обществена
опасност на деянието и дееца, както и изложените по горе смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства и
намери, че на подсъдимия следва да се наложи наказание в размер на 6 години
лишаване от свобода. Това е максимален размер на предвиденото в закона
наказание за контретното престъпление, но предвид изключителната бруталност на
извършеното, демонстрираният цинизъм,
желание са саморазправа, скандалзиране на обществото и грубо незачитане на
общоприетите правила на поведение, съпроводени и със съпротива на органите на властта, съдебният състав
счита, че именно това е адекватното наказание за този подсъдим. Това наказание следва да бъде намалено с предвиденото от
закона от 1/3 от него или да изтърпи наказание от 4 години лишаване от свобода.
За престъплението по чл. чл.131а, във вр. с чл.131, ал.1, т.12, предл.1-во
във вр. с чл.20, ал.2 от НК съдът намира, че наказанието, което подсъдимия следва
да изтърпи е в размер на 6 години лишаване от свобода, което следва да бъде
намалено с предвиденото от закона от 1/3 от него или да изтърпи наказание от 4
години лишаване от свобода.
Наложените на
подсъдимия Г.А. наказания, съдебният състав групира при условията на чл. 23,
ал.1 от НК, като му наложи определи едно общо в размер на 4 години лишаване от
свобода.
На основание
чл. 59, ал.1, т.1 от НК, беше приспаднато изцяло времето, през което подсъдимия
Г.А.А. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано
от 01.07.2011 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
На основание
чл. 41, ал.6 от НК във вр. чл. 57 и чл.60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС беше
определено изтърпяването на наложеното общо наказание от 4 години лишаване от свобода
да стане при първоначален режим на изтърпяване на определеното общо наказание
“Строг”, което да се изтърпи в затвор от закрит тип.
При определяне и индивидуализация на наказанието, за извършеното от подсъдимия Е.М. престъпление по чл. чл. 325,
ал.4, във вр. с ал.2, ал.1 , във вр. с чл. 20, ал.2 от НК съдът се съобрази с
общите принципи на индивидуализация на наказанието намери, че личността на
подсъдимият се характеризира с висока обществена опасност. За този подсъдим
също не се намират многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Отегчаващите такива се коренят в липса на критичност,
незачитането на обществените порядки и морал, желанието за саморазправа с хора
без провокация от тяхна страна, ниска правна култура независимо от множеството
му осъждания, което показва, че е налице
също и липса на постигнати от предишните му наказания превъзпитателни и
възпиращи ефекти. Всичко това мотивира съда да му определи наказание за
извършеното от него престъпление по чл. 325, ал.4 вр. ал.2 и ал.1 от НК, в
размер на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, което след редукция по чл.
58а от НК се намалява до лишаване от свобода от 3 години. За този подсъдим
съдът съобрази, спрямо подсъдимия Г.А., че следва да определи по малко като
размер наказание, защото престъплението е инициирано и започнато от подсъдимия А..
За престъплението по чл. чл.131а от НК вр. чл.131, ал.1, т.12, предл.1-во
от НК, вр. 129, ал.2, предл.5 от НК, вр. чл. 20, ал.2 от НК, съдът ново прецени
обществената опасност на деянието, както и тази на дееца, смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства и определи наказание в размер на 5
години лишаване от свобода, което бе намалено до лишаване от свобода от 3 г. и
4 месеца.
На основание
чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът групира наказанията наложени на подсъдимия по
настоящото дело и това по НОХД № 494/2011г. по описа на НПРС, присъда №
80/18.10.2011г., ВЗС от 03.11.2011г., като му наложи най-тежкото от тях, а
именно лишаване от свобода за срок от три години и осем месеца.
На основание
чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна от определеното общо наказание изцяло
изтърпяното към настоящия момент по НОХД № 494/2011г. по описа на НПРС, с
присъда № 80/18.10.2011г., ВЗС от 03.11.2011г. На основание чл. 59, ал. 1, т.1
от НК приспадна времето, през което подсъдимия е бил задържан с мярка за
неотклонение “Задържане под стража”, считано от 01.07.2011г. като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода и на основание чл. 41, ал. 6
от НК във вр. с чл. 57, чл. 60, ал.1, чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определи първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване на
определеното наказание лишаване от свобода, което да се изтърпи в затворническо
заведение от ЗАКРИТ ТИП.
Подсъдимият Г.А.А.,
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК бе осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 100 лв., платими в полза на ОД МВР Ш..
Подсъдимият Е.Е.М.,
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК бе осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 50 лв., платими в полза на ОД МВР Ш..
Съдебният
състав счита, че именно тази присъда и
наложените с нея наказания ще постигнат целите на личната и генерална
превенция.
Мотивите са
изготвени на 08.02.2013г.
Районен съдия: ................................