№ 2026
гр. Варна, 13.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско
дело № 20223100101261 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:39 часа се явиха:
Ищците С. Д. И. и Г. А. А. , редовно призовани, не се явяват,
представлява се от адв. Д. П., редовно упълномощени и приети от съда от
днес.
Ответникът ОБЩИНА ВАРНА, редовно призовани, не се явява
представител.
СЪДЪТ докладва молба с вх. № 27534/22.11.2022 г. от Община Варна,
с която е заявено, че не могат да изпратят представител и не възразяват да
бъде даден ход на делото. Представя се вътрешна кореспонденция в рамките
на ответното учреждение.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да
поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба,
както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната страна,
както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл
да посочи с отговора на исковата молба.
1
АДВ. П.: Поддържам исковата молба.
Моите доверителки притежават по ½ идеална част от процесния имот и
всяка една от тях ще установява, че ответникът не притежава по ½ идеална
част от имота, според интереса на всяка от тях.
Оспорвам отговора.
Приложен е констативен протокол – считам че по същество
представлява свидетелски показания на посочените лица, които твърдят, че са
извършили оглед на имота.
По останалите представени доказателства не правя възражение да се
приемат по делото, с изключение на констативния протокол от 18.08.2022 г.
СЪДЪТ констатира, че в производството по чл.143 от ГПК ответникът
не е изпълнил указанията на съда, дадени с определението по чл.140 от ГПК,
а именно до първо о.с.з. да заяви ясни и конкретни фактически твърдения за
възникване и наличие на правото на собственост на ответника на основанието
по чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, в това число и кое конкретно от изброените в
нормата основание, и кога са възникнали конкретните негови предпоставки.
Неизпълнението ще се цени съобразно предупрежденията на съда,
които са посочени в определението по чл. 140 от ГПК.
За яснота съдът намира за нужно да отбелеци, че с молба от 22.11.2022г.
няма никакво изпълнение на горните указания. Представено е някакво писмо
от Директора на Дирекция „ОСИСД“ при Община Варна до юрисконсулта на
Общината, тоест се касае за вътрешна кореспонденция в рамките на
ответното учреждение, която е изключено да представлява изявление до съд,
съответно и изпълнение на указанията на съда.
СЪДЪТ връчва препис на процесуалния представител на ищеца.
СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като
взе предвид, че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146
от ГПК, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на
Определение № 3554/27.09.2022 г. по делото, както следва:
Предмет на разглеждане са искове на С. Д. И., ЕГН **********, с адрес
гр. Варна, кв. ****, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, и Г. А. А., ЕГН**********, с адрес
гр. Варна, ул. „***“ №*, ет.*, ап.*, срещу Община Варна, с адрес гр. Варна,
бул. „Осми приморски полк“ №43, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните по делото, че
ответникът не е собственик на по ½ ид. част, в отношенията с всяка ищца,
или общо на 100% ид. части от ПИ №10135.4501.1012 по КККР на гр.Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на изпълнителен директор на
АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо имота от 11.05.2016г., с адм.
адрес: гр. Варна, район ***, с.о. ****, №*, с площ от 5540кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, при съседи
2
имоти: №10135.4501.9588, №10135.5401.2395, №10135.4501.1777,
№10135.4501.1778, №10135.4501.1779, №10135.4501.1780,
№10135.4501.1781, №10135.4501.1782, №10135.4501.1783, №10135.4062.74,
№10135.4501.1 и №10135.4062.48, без изградените в него постройки, за
който терен в полза на ответника е издаден АЧОС №8942/22.04.2016г ., но
който се сочи собствен на ищеците по давност в периода 2000г.-2010г.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищците твърдят, че са собственици по давностно владение на поземлен
имот с идентификатор №10135.4501.1012 по КК и КР на Варна, одобрени през
2007г., находящ се в гр.Варна, р-н ***, с.о. ****, №*, в резултат на изтекла
придобивна давност при съвместно владение в периода 2000г.-2010г. По-
конкретно твърди, че през м. април 2000г. ищците установили владение върху
терена, който към този момент бил изоставен, обрасъл с трева и храсти и с
паднала мрежа. Тогава ищците премахнали оградата, поставили нова ограда с
мрежа и бетонови колове от източната, западната и южната му страни,
почистили мястото от тревата и храстите и засадили овощни дръвчета
(кайсия, слива, праскова). От този момент ищците се грижели за имота като за
свой, ежегодно косяли тревата, поддържали и поливали дръвчетата, а по-
късно поставили и бодлива тел от северната страна на земята. Така ищците
заедно, трайно, непрекъснато, необезпокоявано и явно са владяли земята, в
резултат на което я придобили по давност с изтичането на 10-годишния срок,
а именно през м. април 2010г. Владението им продължило и след това.
Твърдят, че въпреки горното едва през 2022г. за първи път инициирали
процедура за издаване на КНА по обстоятелствена проверка за собствеността
си, но в хода на същата узнали, че теренът бил актуван като частна общинска
собственост през 2016г., за което бил издаден АПОС №8942 от 22.04.2016г.
от Община Варна. Ищците поддържат обаче, че издаденият АЧОС
удостоверява несъществуващо право на Община Варна, тъй като тя не е
придобила правото на собственост върху имота на посоченото в акта
основание и изобщо по никой от предвидените в чл. 2 от ЗОС способи, а
позоваването от Общината на общо нормативно основание за
трансформиране на собствеността в общинска не се отъждествява с реално
конкретно придобивно основание.
По тези причини и с оглед спора за материално право между ответника
и себе си, ищците молят за отричане правата на ответника и съдебни
разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който
не оспорва допустимостта на иска и спора за материално право между
страните, но счита иска за напълно неоснователен. Оспорва ищците изобщо
да са имали своително владение върху терена с предпоставките му по закон.
Оспорва още и годността на терена да бъде придобиван по давност, тъй като
той бил частна общинска собственост – на осн. чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, което
основание е било и вписано в самия АЧОС (но без фактически твърдения за
соченото основание). Позовава се още и на мораториума за придобиване по
давност на имотаи – частна държавна или общинска собственост. По
същество моли за отхвърляне на иска и за съдебни разноски.
3
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че
следва да докаже: правото си на собственост върху процесния имот на
твърдяното от ищеца придобивно основание, с пълния фактически състав, а
именно: явното, трайно, несмутено и спокойно владение по смисъла на ЗС, с
намерение за своене, на исковия терен, считано от м.04.2000г. до м.04.2010г.,
а и след това; твърденията относно начина и момента на установяването на
владението (с влизане в изоставен и безстопанствен имот, почистване на
храстите и тревата в него, ограждане с мрежа и колове и засяване с плодни
дървета); твърденията за своителен характер на ползването на имота;
годността на имота да бъде обект на придобивна давност; всички други
положителни твърдения, на които основава придобивна давност.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
да докаже: всички положителни твърдения, на които основава възраженията
си; в това число цялостно и противопоставимите си на ищеца права на
собственост върху спорния имот на наведеното основание – чл.2, ал.1, т.7 от
ЗОС с всички фактически обстоятелства, които обосновават приложението на
разпоредбата; съответно че теренът е бил обект на мораториума за
придобиване по давност на общински имоти, в т.ч. срока на мораториума от
под 10 години за случая. Съдът, на осн.чл.146, ал.1, т.3 ГПК, обявява за
безспорни по делото: спорът за материално право между страните относно
исковия терен, както и че за него е издаден АЧОС от 2016г. в полза на
ответника.
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада.
СЪДЪТ намира, че с оглед изявленията на страните и на осн. чл.146
ГПК следва да oбяви за окончателен изготвеният доклад по делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвеният доклад по делото.
СЪДЪТ намира, че до събиране в рамките на настоящото производство
следва да бъдат допуснати процесуално допустимите и относими към
предмета на делото доказателства и на основание чл.148 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, представени с исковата молба, а именно копие от: АЧОС №
8942/22.04.2016 г.; скица на ПИ № 15-563814/29.12.2015 г.; справка №
4
360922/23.03.2022 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в СП – Варна;
Скица на ПИ № 15-745947/05.07.2022 г.;
Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/29.06.2022 г.;
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, представени с отговора на исковата молба, а именно копие от:
констативен протокол от 18.08.2022 г.; цветни снимки – 7 броя; писмо рег. №
АУ078040ВН-001ВН/12.08.2022 г.; копие на част от ПНИ на м-ст С.О. „****“;
копие на част от ПКП, неразделна част от ПНИ на м-ст С.О. „****“; план на
новообразувани имоти от 2003 г., съдържащ: списък на заявленията по чл. 11
от ЗСПЗЗ, регистър на имотите към план на новообразувани имоти; регистър
на имотите към кадастрален план, разписен лист, регистър на имотите към
кадастрален план, АЧОС № 8942/22.04.2016 г.; писмо рег. №
ОСИСД16002516ВН/26.04.2016 г.; скица на ПИ № 15-563814/29.12.2015 г.;
удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/07.03.2016 г.; писмо изх.
№ РД05-60/02.02.2016 г.; писмо рег. № ОСИСД15006882ВН-
002ВЛ/12.01.2016 г.; скица – 2 броя; регистър на имотите към план на
новообразувани имоти; кадастрален план на м-ст „****“, ведно със заповед за
одобрение; регистър на имотите към кадастрален план – 3 броя; скица;
разписен лист; писма рег. № ОСИСД16000486ВН/15.01.2016 г.; писмо рег. №
ОСИСД15006883ВН/21.12.2015 г.; писмо рег. №
ОСИСД15006882ВН/21.12.2015 г.; писмо рег. № АУ116007ВЛ-002/12.12.2015
г.; писмо рег. № АУ078064ВН-001ВН/17.08.2022 г.; извадка от ОУП на
Община Варна; извадка от ПУП-ПУР на С.О. „****“.
АДВ. П.: Направено е искане от ответника за назначаване на СТЕ.
Съдът е постановил, че ще се произнесе по този въпрос след уточняване от
страна на ответника, но това не е направено изобщо. Считам, че не следва да
бъде допусната СТЕ с оглед на това.
СЪДЪТ намира, че искането за допускане на СТЕ е обичайно относимо
към вещни дела, но само когато двете страни имат ясно въведено придобивно
основание с конкретни фактически твърдения, на които то се основа. В случая
в отговора на исковата молба такива фактически твърдения не са налице. По
тази причина съдът даде указания на ответника по реда на чл. 101 от ГПК и
отложи произнасянето си по искането за допускане на експертиза за след
изпълнението на тези указания, като предупреди и ответника за последиците
от неизпълнението. С оглед на това съдът намира, че искането за изготвяне на
СТЕ на въпросите в отгова не следва да се уважава, поради липса на яснота
във фактическите твърдения, а и дори досежно конкретната хипотеза, на
която ответникът се позовава са собственост, заявявайки формално
основание: „чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС“.
Съдът ще приеме писмата от вътрешната кореспонденция на ответното
учреждение само за сведение и за яснота на мотивите на съдебния състав по
процесуалните въпроси.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на
СТЕ на въпросите, посочени в отговора на исковата молба, поради пълна
неяснота на конкретните фактически твърдения, на които ответника основава
неуточненото си придобивно основание, формално заявено: „чл.2, ал.1, т.7 от
ЗОС“.
ПРИЕМА по делото, за сведение, писмата, приложени към молба с вх.
№ 27534/22.11.2022 г., а именно писмо с рег. № АУ078040ВН-
010ВН/18.11.2022 г. и писмо с рег. № АУ078040ВН-009ВН/31.10.2022 г.
АДВ. П.: Водя само единия свидетел в днешно о.с.з.
Отказвам се от втория допуснат на ищеца свидетел.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на процесуалния представител на ищеца
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 3554/27.09.2022г. само в частта, в която на
ищеца е допуснат втори свидетел.
СЪДЪТ намира, че с оглед позициите на страните, свидетелските
показания са нужни за процеса, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешно съдебно заседание свидетелят,
допуснат при режим на водене по искане на ищците.
В залата влиза свидетелят.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, допуснат на
ищцовата страна, при режим на водене, като снема самоличността му:
Свидетелят Н. Х. В. – 61 г., българин, български гражданин,
неосъждан, семеен, без родство и дела със страните по делото, с разяснени
права и задължения по чл.166-167 ГПК, предупреден за наказателната
отговорност по чл.290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на адв. П.: С. и Г. ги познавам от около
20 години. Държах цех за боза във „***“, * блок. Това е близко където минава
автобус 41 от другата страна започват лозята към гр. Аксаково, м-ст „****“.
6
Те си купуваха боза от мен и отиваха да обработват едно място. Около 1 км от
моя завод е мястото. Знам мястото. Площта е около 4 дка. В мястото предните
години имаше около 3 постройки. Преди 2 години съм ходил и е останала
една постройка, която е пригодена за живее. В мястото има овощни дървета,
сливи, праскови.
Познавам Г., който е техен съсед. Мястото на Г. е до мястото на С. и Г..
Местата им граничат. Последната останала постройка в имота, са я отстъпили
да живее в нея бащата на Г.. Не е далеч от мястото на Г.. От С. и Г. знам, че са
допуснали баща му да живее там.
С. и Г. се грижат за мястото. Заградено е от вътрешната страна, само от
едната страна няма ограда. Мястото било празно и започнали да го
обработват. Не съм виждал други хора в имота. Имотът граничи с улица от
едната страна. Не е асфалтиран пътя, а е черен път. От черния път като
застана с лице към имота мястото на Г. се пада от дясната страна.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на съда: С. и Г. не знам да са плащали
пари за имота. С. живее във „Владиславово“, а Г. живее на ул. „***“,
доколкото помня. Не ми е известно дали са плащали данъци или такси за
имота. Често ходиха до имота.
Виждах ги поне един път в седмицата. Цехът не съществува от 5 години
и последно преди 2 години съм ходил до имота. Не помня да е имало знаци
или табели в имота. Не съм ходил често, но поне 15-20 пъти през годините
съм ходил. Последно ходих преди 2 години. Ходих зимата и не мога да
определя дали е имало разлика с отпреди 10 години.
АДВ. П.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетеля.
АДВ. П.: Нямам други доказателствени искания.
Разноските направени от моите доверители са само за държавна такса.
СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл.149, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. П.: Моля да уважите предявения отрицателен установителен иск. В
тежест на Община Варна беше да установи правото си на собственост.
Общината твърди, че е собственик на имота на осн. чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС,
като твърди, че са придобили право по силата на закона, без да е ясно по
силата на кой закон. В съставения акт също се позовават на чл. 2, ал. 1, т. 7 от
ЗОС. Този акт обаче удостоверява несъществуващо право на общината,
7
защото не става ясно на какво основание и на кой закон са придобили правото
на собственост. За ищците е налице правен интерес на предявят отрицателен
установителен иск, с който да отрекат, че общината е собственик на имота,
тъй като действията на Община Варна препятстват възможността ищците да
се снабдят НА за собственост. Установява се, че същите са установили
фактическа власт върху имота от около 20 години и след изтичане на
десетгодишния срок са придобили по давност правото на собственост, макар
и да не са се сдобили с
СЪДЪТ, на основание чл.149, ал.2 от ГПК обявява устните състезания
за приключили и че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:57ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
8