Присъда по дело №119/2022 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 31
Дата: 28 юни 2022 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия: Петър Владимиров Петров
Дело: 20225610200119
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 15 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 31
гр. гр. Димитровград, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Вл. Петров
при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова
като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Наказателно дело частен
характер № 20225610200119 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ИВ. АНГ. М., род. на 21.03.1990 г. в гр. Хасково, жив. в с. Б., общ.
Димитровград, б.гр., неграмотен, ЕГН **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това,
че на 09.03.2022 г., в с. Б., общ. Димитровград е причинил на Н. Д. Н. лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, като на основание чл. 78а, ал.1, вр. чл.
130, ал.2 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага,
административно наказание ГЛОБА в размер на 1,000.00(хиляда лева)лв.
ОСЪЖДА ИВ. АНГ. М. да заплати на Н. Д. Н., ЕГН**********, с. Б. сумата в
размер на 500.00(петстотин лева) лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в следствие на нанесената телесна повреда, ведно със закона
лихва върху тях, считано от дата 09.03.2022 г., до окончателното им изплащане и
разноски в размер на 512.00(петстотин и дванадесет лева) лв., предявеният до размер
на 1.000(хиляда лева) иск като неоснователен и недоказан- ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ИВ. АНГ. М. да заплати по сметка на РС- Димитровград ДТ =
25.00(двадесет и пет лева)
Присъдата подлежи на обжалване и протест в петнадесет дневен срок, считано от
постановяването `и пред ХОС.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 31/ 28.06.2022 г., постановена по НЧХД№ 119/ 2022
г. по описа на РС- Димитровград.
1. Против И.А.М., род. на 21.03.1990 г. в гр. Хасково, жив. в с. Б., общ.
Димитровград, б.гр., неграмотен, ЕГН **********, неосъждан, е депозирана
тъжба, с която е обвинен в това, че на 09.03.2022 г., в с. Б., общ. Димитровград е
причинил на Н.Д.Н. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка
и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.
2. Съдът е приел предявен в това производство за съвместно разглеждане и
гражданки иск от Н.Д.Н., ЕГН**********, с. Б. да бъде осъден И.А.М. да му
заплати сумата в размер на 1,000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени в следствие на деянията неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тях, считано от 09.03.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и
направените по делото разноски.
3. ПОВЕРЕНИКЪТ – адв. Д. Якимов при ХАК поддържа тъжбата, моли за
признаване на подсъдимият за виновен и освобождаване от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК, уважаване на гражданският иск.
4. ЗАЩИТНИКЪТ- адв. Г. Христов при ХАК пледира за ниско наказание.
5. ПОДСЪДИМИЯТ - И.А.М.в обясненията си не се признава за виновен.
Съдът намира:
Материален закон:
6. НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС.
Чл. 130. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.,
бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е
лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева..
Факти по делото.
7. Подсъдимият живеел в с. Б., но имал множество социални неблагополучия, отнет
му бил дома, живеел в изоставена къща и са препитавал от случайно намерена
работа в селото. Същият имал семейство и едно дете – момче на възраст 5-6
години. В селото нямал добра репутация, употребявал алкохол и ставал
конфликтен.
8. На 09.03.22 г. около 17:00 часа в кварталната кръчма били тъжителят в компания
на св. А. и П., пиели кафе. След известно време в заведението дошъл и
подсъдимият, носейки малка бутилка с алкохол, с него било и детето му. Детето
си играело в заведението, но вдигало прах от мебелите, което провокирало
тъжителят да му направи забележка. Момчето се разплакало и се оплакало на
баща си. Същият очевидно и повлиян от изпитият алкохол се отправил към
компанията на тъжителят и му извикал , че е стреснал детето му. Тъжителят не се
съгласил, отговорил му, че нищо не му бил направил. Въпреки това още поне два
пъти подсъдимият се връщал и отправял подобни въпроси на силен глас. В тази
обстановка подсъдимият се приближил отзад на тъжителят и му нанесъл три
удара- първият във врата, след това в главата. Седящите с тъжителят успели да
прекратят агресията и отдалечили подсъдимят, който си тръгнал с детето.
9. При конфликта подсъдимият не получил външни наранявания, но след два дни
при преглед от съдебен лекар била възприета и описана в удостоверение при
освидетелстване болка при натиск в лявата тилна област на главата.
10. Подсъдимият не е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК.
11. Горните факти се установиха от гласните доказателствени средства, събрани по
1
делото, преценени по отделно и в съвкупността си , удостоверение №68/22 г. от
11.03.22 г., издадено от съдебен лекар и справка за съдимост.
Правни изводи за съставомерност.
12. Съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият е осъществил състава на
престъпление по чл. 130, ал.2 от НК- на 09.03.2022 г., в с. Б., общ. Димитровград
е причинил на Н.Д.Н. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал.2 от
НК.
13. Несъмнено от разпита на свидетелите се установи, че на посоченото време и
място именно подсъдимият е нанесъл поне три удара в главата на тъжителя.
14. Несъмнено в следствие на тези удари, тъжителят е получил болки, без да има
накърняване на телесната му цялост.
15. Престъплението е извършено умишлено при условията на пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал.2 от НК- подсъдимият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици.
За наказанието
16. За извършеното престъпление са налице предпоставките на чл. 78а от НК, тъй
като за умишленото престъпление по чл. 130, ал.2 от НК се предвижда наказание
по- леко от наказанието лишаване от свобода до три години; състава на
специалната норма не включва причинени от престъплението имуществени
вреди, такива липсват. Подсъдимият е неосъждан. По тези причини съдът го
освободи от наказателна отговорност на посоченото основание за така
извършеното от него престъпление.
17. При определяне размера на дължимото наказание глоба, съдът взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като отмери
наказанието при превес на смекчаващи- в минимален размер на 1.000,00 лева.
За гражданки иск и разноски.
18. С оглед признаването на подсъдимият за виновен в извършен деликт, искът,
който е допустим и с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, е основателен също.
Налице е деяние, извършено виновно от деликвента, в пряка и причинна връзка
на което са претърпени неимуществени вреди на пострадалото лице. Тези вреди
са изразени в болки и страдания.
19. Отчитайки степента на нараняванията, разумният размер, който ще удовлетвори
пострадалото лице, с оглед интензитета им, възрастта на пострадалото лице, при
условията на чл. 52 от ЗЗД и по справедливост, съдът счете, че сумата от 500.00
лева е достатъчна да компенсира вредите. В този смисъл искът над този размер до
1000 лева е неоснователен и недоказан , следва да се отхвърли.
20. С оглед признаването му за виновен, подсъдимият следва да репарира
направените по делото разноски от страна на обвинението в размер на 512.00
лева.
21. Предвид и уважаването на гражданският иск отчасти, подсъдимият следва да
заплати и ДТ= 25.00 лева по сметка на ДРС.
Мотивиран така , съдът постанови своята присъда.
Съдия:
2