Решение по дело №104/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1668
Дата: 30 август 2019 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Мария Димитрова Иванова Даскалова
Дело: 20197050700104
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ ............/                           ,гр. Варна

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 Председател: М. Иванова-Даскалова

 

 

при секретаря Оля Йорданова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №104/2019г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК във вр. с чл.167, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и чл.203 и следв. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по постъпила с вх.№440/10.01.2019г. жалба на Д.А.Д. *** срещу принудителна административна мярка „Принудително задържане чрез скоба на МПС“ – л.а.„Хюндай Айоник“ с рег. №В****СА, наложена на 20.12.2018г. на основание чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП от инспектор „Синя зона“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“-Варна и направено искане за връщане на сумата от 23лв. като неправомерно платена за освобождаването на автомобила, която претенция с молба и в първото открито съдебно заседание е уточнена като искане за присъждане на обезщетение с лихви за причинени имуществени и за неимуществени вреди на Д. от налагането на незаконосъобразната ПАМ.

В жалбата подробно е описано случилото се на 20.12.2018г., как в 09:05часа Д. паркирала автомобила в гр.Варна на ул.„Русе“ №59 и  в 09.07часа изпратила от телефона си съобщение на номер 1352 с текст „В****СА-2ч“ и получила веднага отговор :“Успешно заплащане на престой за В****СА2ч до 10:07“. По този начин в други държави членки на Европейския съюз изпращала съобщения с номера на МПС и времето, за което смята да остане паркирано на съответното място. След около час получила съобщение, че остават 5 минути престой на автомобила и изпратила второ съобщение с текст „В****СА-1ч“, за което веднага системата й отговорила, че успешно е заплатила престой до 11:06ч. По-късно получила съобщение, че й остават 5 минути и тъй като не била приключила с ангажиментите си, а разрешеното време за престой било 3 часа, изпратила трети SMS с текст „В****СА-1ч“, в отговор на което получила съобщение, че успешно е заплатила престой до 12:06часа. В 11:55часа когато отишла да вземе автомобила си, Д. с изненада установила, че е принудително задържано чрез поставено техническо средство тип „скоба“. Когато се обадила на посочения в информационната табела телефон пристигнали служители на ОП“Общински паркинги и синя зона“. Въпреки, че жалбоподателката им показала на телефона си изпратените съобщения и отговорите от системата, служителите твърдяли, че не била изпратила коректен SMS и отказали да премахнат блокиращата скоба на колата, докато не заплати 23лева такса. Въпреки доводите й, че плащанията й за престоя са отчетени от системата, Д. заплатила цената от 23лв., пред заплахата то да бъде вдигнато с паяк, тъй като били изминали разрешените 3 часа за престой в Синя зона. Така сумата от 23лева била абсолютно неправомерно получена и следвало да й бъде възстановена. От служителите на ОП“Общински паркинги и синя зона“ бил съставен Констативен протокол №0004307/20.12.2018г. за прилагането на техническото средство тип „скоба“, в който не дали възможност на Д. да впише възраженията си и да го подпише и касова бележка за заплатената такса от 23лв., копие от които са представени с жалбата. Изтъква се обстоятелството, че в информационните табели указващи условията за ползване на „синя зона“ бил посочен коректния начин за изписване на регистрационния номер на автомобила и нямало изрична забрана за добавяне на текст към него. Такава забрана липсвала и в нормативните актове регламентиращи синята зона – чл.27 ал.4 т.1 от Наредба за организация на движението на територията на община Варна на Общински съвет –Варна, приета с Решение №1078-5 по Протокол №26 от заседанието от 31.01.2018г. Освен това в публикуваните инструкции на интернет платформата на ОП“Общински паркинги и синя зона“ било посочено, че системата приема изписване до 10 символа на кирилица и латиница, както и че успешно заплащане се считало извършено, когато клиента получи обратно потвърдително съобщение. При справка в системата на мобилния оператор на Д. също се установило, че от телефона й на 20.12.2018г. в посоченото време има изпратени три SMS-а на номер 1352 и са й събрани такси за престоя. Поради това оспорва твърденията на служителите за некоректност на изпратените съобщения и поддържа, че е заплатила надлежно дължимата цена за паркиране на автомобила си и неправилно и незаконосъобразно му е била поставена скоба, за премахване на която била принудена да заплати 23лева, пред заплахата да го репатрират, за което да заплаща и други такси. Поради тези съображения ПАМ била постановена при неизяснена фактическа обстановка - в нарушение на чл.35 от АПК, при съществено нарушение на процесуалните правила, че е неправилна и незаконосъобразна и моли да бъде отменена като нарушаваща задължението в чл.4 ал.1 от АПК и на принципа за съразмерност в чл.6 ал.1, ал.2 и ал.5 от АПК. Твърди, че от прилагането на незаконосъобразната ПАМ са й причинени вреди и са засегнати интересите й в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на целта, за която е предвидено налагането й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С уточняваща молба и в първото съдебно заседание пълномощникът на Д. конкретизира претенцията срещу ОП“Общински паркинги и синя зона“-Варна, като състояща се в искане за присъждане във връзка с незаконосъобразната ПАМ на Д.:

- на имуществени вреди в размер на 23лв. причинени на 20.12.2018г.;

- на законната лихва върху сумата от 23лв. от 10.01.2019г. - датата на предявяване на жалбата, до изплащането на обезщетението;

- на неимуществени вреди в размер на 100лв., които й били причинени в периода от 20.12.2018г. до 31.01.2019г. и се изразявали в това, че се разстроила от случилото се и не била в състояние да осъществи и приключи плануваните си служебни срещи и ангажименти на 20.12.2018г. и през следващите празнични дни до края на януари 2019г. продължила да изпитва силни негативни емоции на обида, огорчение и безпомощност, които възпрепятствали нейната работоспособност и концентрация;

- на законната лихва върху сумата от 100лв. от 14.02.2019г. - датата на депозиране на уточняващата молба, до изплащането й.

В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена като основателна и доказана и да бъде отменена ПАМ като незаконосъобразна. Изпращането на некоректен SMS само по себе си не съставлявало административно нарушение, а и ПАМ не била наложена за нарушение, поради което била несъставомерна. Моли за уважаване и на предявените искови претенции за обезщетение за причинените от незаконосъобразната ПАМ имуществени и неимуществени вреди на Д.. Претендира присъждане на направените по делото разноски, посочени в списъка по чл.80 от ГПК и депозира подробна писмена защита.

Ответникът по жалбата инспектор „Синя зона“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“- Варна - Митко М.  се явява лично в съдебно заседание и оспорва жалбата като неоснователна. Описва случилото се, като акцентира на обстоятелството, че на техническото устройство, с което работи при въвеждане на рег. №В****СА  на процесния паркиран автомобил е получил информация, че за него няма заплатена такса за ползване на „синя зона“, с информация, че автомобила следва да се „заскоби“. Въз основа на това съобщение от системата , на тази информация той предприел поставяне на „скоба“ на автомобила. На електронното устройство, от което получавал информацията от системата му се изписвало да се яви при автомобила за премахване на скобата и на него му излизала и сумата, която следва да се заплати от водача, за поставяне на скобата и за престоя на МПС. Така в случая поради това, че МПС с рег. №В****СА  е било със започнал трети час на престой в платената зона за паркиране, от водача му е изискал заплащането на сумата от 23 лева, която включва 20лева такса за поставяне на скобата и 3лева за 3 часа престой в зоната на автомобила. След заплащане в брой на таксата от жалбоподателката, той въвеждал в устройството, че таксата е заплатена, след което излизал фискалния бон за плащането, номера на който той записвал в протокола, който издавал. Потвърждава, че е връчил екземпляр от протокола и фискалния бон на лицето, заплатило таксата. С оглед на това оспорва оплакванията в жалбата.

Ответникът по исковете за обезщетение Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ -Варна се представлява от юрисконсулт, който в съдебно заседание заявява, че оспорва предявените искове като неоснователни, поради неоснователността на жалбата срещу наложената ПАМ. Моли жалбата да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, както и исковите претенции. Правилно в нея било посочено, че чл.27, ал.4, т.1 от Наредбата за организация на движението на територията на Община Варна е уредено заплащането на цените в зоната за кратковременно паркиране чрез SMS, който бил посочен в информационната табела по чл.29 от същата наредба. От доказателствата по делото счита за установено, че неподвижния знак по чл.29 посочвал не само начина, по който трябва да бъде написан регистрационния номер на автомобила, за който се иска да се заплати такса за кратковременно паркиране, но и грешен вариант – за улеснение на паркиращите. Не счита, че трябва да се укажат всички погрешни начини, по които може да се изпише съобщението, каквито били доводите в жалбата. Не оспорва, че в случая е дадено потвърждение, че е заплатено за паркиране на МПС с регистрационен номер, който не е идентичен с регистрационния номер на автомобила, на който е приложена ПАМ. Това било видно от посочения рег. номер на МПС в съобщенията, изпратени в отговор от системата. Поради това наложената ПАМ била законосъобразна и следвало да бъде потвърдена, а предявената във връзка с нея искова претенция – да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско  възнаграждение в минимален размер съобразно Наредбата за правната помощ.

Представителят на Окръжна прокуратура –Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. По делото се доказало извършено плащане от жалбоподателката, което обаче системата не е отчела като отнасящо се за нейния автомобил със неговия регистрационен номер.  Поради това в случая били налице предпоставките за налагане на ПАМ в хипотезата на чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП. Причината за това било, че жалбоподателката не подала информацията по начина, определен като правилен в указателните табели, които Община Варна поставила навсякъде в синята зона. Счита, че това е видно на съобщенията, които системата изпратила в отговор на Д., в които посочения рег.№ на МПС, за което е възприето заплащането бил различен от рег.№ на нейния автомобил. Поради това наложената ПАМ не била незаконосъобразна, което съставлявало пречка за уважаване на претенцията по чл.1 от ЗОДОВ.

Съдът, след като съобрази с твърденията на страните, разпределението на доказателствената тежест между тях, събраните доказателства и приложимите правни норми, достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е на 03.01.2019г. по пощата, видно от известието за доставяне и касовия бон издаден от „Български пощи“ЕАД /приложени на л.46-47 от делото/ -  в законовоустановения срок в 14-дневния срок от налагане на ПАМ на 20.12.2018г. Депозирана е срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Принудителното задържане представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която се налага при условията, посочени в специалния закон и съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Жалбата е подадена от лице с правен интерес и активна легитимация за оспорването, тъй като правата и интересите на Д. са засегнати неблагоприятно от ПАМ изразяваща се в принудително задържане чрез техническо средство „Скоба“  на управляваното от нея л.а.„Хюндай Айоник“ с рег. №В****СА“.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От изявленията на страните и събраните по делото доказателства се установява, че на 20.12.2018г. в 09:47часа от М. Р. М. - инспектор „синя зона“ в ОП“Паркинги и синя зона“-Варна е наложена принудителна административна мярка по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП - „Принудително задържане чрез скоба на МПС - л.а.„Хюндай Айоник“ с рег. №В****СА“, който бил паркиран на ул.“Русе“ №59 в гр.Варна на място за кратковременно платено паркиране „синя зона“, тъй като за него не била заплатена таксата за престой и паркиране в зоната. Във връзка с наложената ПАМ с поставеното техническо средство тип „скоба“ инспекторът съставил  констативен протокол с бланков №0004307 и направил снимки на паркирания автомобил „Хюндай Айоник“ с предната му рег. табела на която е посочен рег.№В****СА;  на номера на поставената на него скоба; на поставеното на стъклото на това МПС съобщение до водача му за задържането на автомобила с техническото средство в 09:47 часа и за реда за свалянето му; на наличната на улицата табела, на която е указано, че мястото е платена зона за паркиране до 3 часа в работни дни от 9 до 19 часа. На табелата са изписани указания за начина на плащане за ползването на зоната чрез СМС на №1352, че текста на съобщението е номера на автомобила така, както се вижда. Даден е  пример за правилно изписване на рег.№ на автомобила и за неправилно изписване, като е уточнението, че 1 СМС е за 1 час престой и струва 1лв. + стойността на СМС-а. На табелата е указано, че на нарушителите се поставят скоби на МПС и се отстраняват принудително, като е посочен телефонен номер за информация.

По делото няма спор по заявеното от жалбоподателя Д., че тя е паркирала л.а.“Хюндай Айоник“ с рег. № В****СА около 9 часа сутринта на 20.12.2018г. – работен ден, на ул.“Русе“ №59 в гр.Варна, което място е обявено за „синя зона“, в която за паркиране и престой на МПС в работните дни се дължи заплащане на такса. Не се спори, че Д. е изпращала от телефона си СМС-и до номер 1352 и е получила съобщения от този номер, за текста на които от представеното с жалбата копие на СМС кореспонденцията на телефона й се установява следното: До номер 1352 в 09.07часа е изпратено съобщение с текст: “В****СА-2ч.“, в отговор на което е получено съобщението: “Успешно заплащате за престой за В****СА2Ч до 10:07 ч.“. В последствие от номер 1352 е получено съобщението:“Остават Ви 5 минути за престой на автомобил с номер В****СА2Ч“. До номер 1352 от телефона е изпратено следващо съобщение с текст: :“В****СА-1ч.“, в отговор на което е получено съобщението:“Успешно заплащате за престой за В****СА1Ч до 11:06 ч.“. В последствие от номер 1352 е получено съобщението:“Остават Ви 5 минути за престой на автомобил с номер В****СА1Ч“. До номер 1352 от телефона е изпратено следващо съобщение с текст: :“В****СА-1ч.“, в отговор на което е получено съобщението:“Успешно удължаване на престой за В****СА1Ч до 12:06 ч.“. Следващото съобщение от номер 1352 е:“Остават Ви 5 минути за престой на автомобил с номер В****СА1Ч“. Когато Д. отишла до паркирания л.а.“Хюндай Айоник“ с рег. № В****СА констатирала, че е блокиран с техническо средство тип „скоба“, във връзка с което се обадила на посочения телефон на оставеното на колата съобщение и на указателната табела. На място пристигнали инсекторите “синя зона“ при ОП“Общински паркинги и синя зона“, които й обяснили, че за л.а.„Хюндай Айоник“ с рег. №В****СА“ не е заплатена такса за престой и паркиране в платената зона, поради което са му поставили „скоба“, а за да бъде освободена колата трябва да бъде заплатена такса от 23лева. Възраженията на Д., че е заплатила такса за престоя не били възприети от инспекторите и тя заплатила 23лева в брой, за което й бил издаден представения с жалбата фискален бон от ОП“Общински паркинги и синя зона“-Варна. Предоставен й бил и екземпляр от съставения констативен протокол и от колата било свалено техническото средство за задържане. Видно от оригинала на КП представен с преписката, в него е отразен часа на налагането на ПАМ - 9:47 и на преустановяването й – 12:30.

При разпита свидетелят М. П. К.описва как узнала за случилото се, за наложената ПАМ на жалбоподателката и принудителното задържане на управляваното от нея МПС, за  действията на инспектор „синя зона“ и заплатената такса, за да бъде освободен автомобила, за негативния начин, по който случилото се на 20.12.2018г. се отразило на Д. и негативните емоции, които продължила да изпитва през следващите дни.

По делото са представени и приети 2бр. извадки от централизирана система за управление на платеното паркиране /л.71-72/, от които се установява, че системата е отчела заплащане с SMS за паркиране на МПС с рег. № В****СА2Ч на 20.12.2018г. за времето от 09:07часа до 10:07часа. За автомобил с рег. №В****СА в централицираната система е регистрирана извършена на 20.12.2018г. в 09:35часа проверка от екип за скоби 1–зона център, подзона 1 за плащане, че не е установено такова за конкретното МПС, заради което в 09.36часа е подадена до екипа заявка за скоба и в 09:47часа е регистрирано поставянето на такава на л.а. с рег. № В****СА.

Представени са и приети по делото договор рег. №Д17000424ВН от 10.04.2017г. между община Варна и „Телелинк“ ЕАД за изработване, доставка, инсталиране и поддръжка на централизирана система за управление на платеното паркиране за обслужване на проект: „Платено улично паркиране в гр. Варна“, уведомително писмо вх. №445/15.05.2019г. от Телелинк Бизнес Сървисис ЕАД /л.103/, в което е изяснен начина на фактическа проверка на паркиралите МПС в „Синя зона“-Варна, действащата Наредба за организация на движението на територията на община Варна, глава IV.2 от Наредба за организация на движението на територията на община Варна, Заповед №2340/21.06.2018г. на кмета на община Варна за утвърждаване на инструкция относно реда за организация и функциониране на зона за паркиране синя зона-зона център, предвидена в чл.99 от ЗДвП и глава IV.2 от Наредба за организация на движението на територията на община Варна.

За удостоверяване качеството на Митко М.  на инспектор „синя зона“ в ОП“Паркинги и синя зона“-Варна и компетентността му да прилага техническо средство „скоба“ за принудително задържане на МПС по делото са представени и приети трудов договор №263/26.11.2018г., Заповед №4653/05.12.2018г. на Кмета на Община Варна и график за инспекторите „синя зона“- център за м. декември 2018г.

От уведомителното писмо на „Телелинк бизнес сървисис“ ЕАД се установява, че инспекторите работят с PDA устройства с инсталиран на тях софтуер, чрез който се прави проверка дали за съответното проверявано МПС в системата е налична информация за заплащане на кратковременен престой. За да бъде извършена самата проверка инспекторът от ОП "Общински паркинги и синя зона"-Варна въвежда peг. номер на МПС-то според предварително определените правила, важащи и за потребителите използващи услугата, достъпни на поставените табели и на публичния сайт на адрес: https://www.varnaparking.bg. След въвеждането, peгистрационния номер се изпраща до системата, където се осъществява буквално търсене в наличните към момента данни (регистрирани съобщения) и при липса на съвпадение на регистрационният номер на проверявания автомобил с номера на автомобилите, за които е постъпило плащане, се приема, че няма валидно заплащане за кратковременен престой и на PDA устройството на инспектора се предлага възможност за подаване на заявка и последващо заскобяване на МПС-то. В писмото е уточнено, че в софтуера използван от инспекторите не се предлага списък с всички регистирани в системата съобщения и те няма как да вземат решения и да установят има ли дописване на символи в текста на съобщенията и/или погрешно ли е изписан peг.номер на даден автомобил.

В чл.99 ал.1 от ЗДвП е предвидена възможността в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Местата за паркиране по ал.1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране- чл.99 ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл.99 ал.3 от ЗДвП Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл.13, ал.1, т.13 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места,включително приема годишния инвестиционен план. Съгласно чл.167 ал.2 т.2  от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на ППС, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99, ал.3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.

В действащата Наредба за организация на движението на територията на община Варна приета с Решение №1078-5/26/31.01.2018г. на Общински съвет–Варна в чл.26-29 е регламентиран режима на кратковременно платено паркиране – „синя зона“. Обхватът на зоната е посочен в Приложение №3 към Наредбата, въвеждането и прилагането на режима в която се осъществява от ОП“Общински паркинги и синя зона“-Варна, което осъществява удостоверяване на заплащането и контрола на паркиране на автомобилите в зоната, цените и тарифите за което са определени в Приложение №2 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и зени на услуги на територията на Община Варна. В чл.36 от Наредба за организация на движението на територията на община Варна е регламентирано блокирането на колелото на неправилно паркирано ППС чрез използване на техническо средство /скоба/, редът и условията за поставяне на което са определени със заповед на кмета на Община Варна - чл.36 ал.2 от Наредбата, като размерът на цената, дължима от собствениците или упълномощенвите от тях водачи на принудително задържаното ППС с техническо средство „скоба“ се определя с решение на Общински съвет-Варна. В обхвата на описаната в Приложение №3 към Наредбата синя зона- зона център попада ул.“Русе“ №59, на която жалбоподателката е паркирала около 09.00часа лекия автомобил с рег.№ В****СА.

Със Заповед №2340/21.06.2018г. на Кмета на Община Варна е утвърдена Инструкция относно реда за организация и функциониране на зона за паркиране - синя зона-зона център, предвидена в чл.99 от ЗДвП, образеца на констативния протокол за прилагане на техн. средство тип „скоба“, образеца на уведомителния стикер за заскобен автомобил, и т.н. В Инструкцията е посочена утвърдената в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и зени на услуги на територията на Община Варна цена за кратковременно паркиране в „Синя зона“ от 1 лв. на час с включен ДДС; че за нарушение на установения ред за паркиране и престой в зоната се счита случай на незаплащане на дължимата цена, при констатиране на каквото съгласно чл.11 от Наредбата автомобилът се задържа с техническо средство  тип „скоба“ предвидено в чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП, която мярка се прилага от служителите на ОП“Общински паркинги и синя зона“-Варна. Съгласно чл.14 от Инструкцията освобождаването на задържани с техническо средство тип „Скоба“ автомобили се извършва след телефонно обаждане на водача в кол център при ОП“Общински паркинги и синя зона“, като водачът на задържаното ППС е предвидено да заплати разхохдите по прилагане на мярката в размер на 20 лева, която е определена с Решение №3191-5 на Общински съвет-Варна като сума за възстановяване на разходите направени за принудително задържане  на 1 бр. ППС с техническо средство тип „Скоба“, ведно с дължимата цена за престой, за които суми му се издава касов бон.

От доказателствата по делото се установява, че техническото средство за задържане на автомобила на Д. е поставено от  М. Р. М., заемащ длъжността инспектор „синя зона“ в ОП“Паркинги и синя зона“-Варна по силата на трудов договор №263 сключен на 26.11.2018г. Той е сред длъжностните лица от ОП“Паркинги и синя зона“-Варна, оправомощени по чл.167 ал.2 от ЗДвП със Заповед №4653 от 05.12.2018г. от Кмета на Община Варна. М.  е определен по утвърдения за м. декември 2018г. график на инспектори „синя зона“-център да работи на 20.12.2018г. в екип по осъществяване на контрол и принудително задържане на ППС в зоната. С оглед на това, процесната ПАМ е наложена от териториално и материално компетентен орган и не е налице основание по чл.146 т.1 и т.2 от АПК за обявяване нищожността, респ. за отмяната й.

За разлика от изброените в чл.172, ал.1 ЗДвП принудителни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.4, т.5, б."а", т. 6 и т.7 от ЗДвП, за които е разписано, че се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, за ПАМ по чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП не се изисква писмена форма. След като ЗДвП не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на този вид ПАМ, налагането й с прилагането на техническото средство „скоба“ на конкретното МПС от инстектора „синя зона“ отговаря на изискванията за форма. В съответствие с цитираните изисквания от Наредба за организация на движението на територията на община Варна и Инструкцията относно реда за организация и функциониране на зона за паркиране - синя зона-зона център, предвидена в чл.99 от ЗДвП за налагането на ПАМ, административният орган е съставил констативен протокол, в който описал блокирания автомобил, датата и часа на поставяне на техническото средство, от когато ПАМ се счита за наложена.

При съобразяване на регламента на процедурата и приетите по делото доказателства се налага извода, че при налагане на конкретната ПАМ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакванията в жалбата за нарушение на изискването на чл.35 от АПК и за налагането на мярката без да са били изяснени конкретните факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая е неоснователно. Събраните доказателства и особено тези за текста на изпратените от Д. съобщения на №1352 и получените в отговор от централизираната система изцяло кореспондират с обясненията, дадени в съдебно заседание от инспектора „синя зона“, в качеството на ответник по жалбата, че за паркираното в 09:35часа на ул.“Русе“ №59 в „синя зона“-център МПС с рег.№В****СА не е била заплатена такса за паркиране и престой от 1лев, заради което на автомобила е поставена „скоба“ с което е наложена ПАМ по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП, което е регистрирано в системата, съставен е констативен протокол, направени са снимки и е поставено уведомление на автомобила. С оглед на това не се установява наличие на основание по чл.146 т.3, т.4 и т.5 от АПК за отмяна на ПАМ.

Фактическият състав, при наличието на който е законосъобразно прилагането на тази ПАМ по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП е бил осъществен. Налице е било паркиране на МПС в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и такова плащане не е извършено към установения за валидността на плащането момент. Всички елементи на фактическия състав са били налице кумулативно. Неоснователно и неподкрепено от доказателствата е твърдението на жалбоподателката, че с трите изпратени от нея СМС-и е заплатила за паркирането и престоя на л.а.“Хюндай Айоник“ с рег. № В****СА в синята зона в центъра на град Варна. Доказателствата свидетелстват, че тя е изпратила три текстови съобщения от телефона си до №1352, но тъй като на тях не е изписала както се вижда „В****СА“ само регистрационният номер на МПС, което е паркирала, а е изписала и други цифри и букви към него, в резултат на което в централизираната система плащанията с СМС-ите на Д. е регистрирано като направено за автомобили с регистрационни номера съответно „В****СА2Ч“ и „В****СА1Ч“. За автомобили с такива рег. номера в системата е акумулирана информация, че е заплатено за престой и паркиране в „синята зона“, а за автомобила с рег.№ В****СА няма отчетено да е постъпило плащане за паркиране и престой с СМС, тъй като СМС с такъв текст не е бил изпратен и не е постъпил.

След като не се установява от жалбоподателката да е изпратен СМС с текст „В****СА“, правилно за автомобила й с рег. №В****СА не е отчетено постъпило валидно плащане. Това е установил и инспектора при извършената в 09:35ч. проверката в системата, като е въвел рег.№ на паркирания в зоната автомобила така, както се вижда: „В****СА“ и получил информация, че за него няма платена такса за паркиране. При кумулирането на този отрицателен факт с положителното обстоятелство на паркиран автомобил на място, за което се изисква плащане, е осъществен състава за налагане на ПАМ по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП. Правомощието на органите по чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП има всички признаци на принудата по чл.22 от ЗАНН и цели изпълнение на задължението за плащане на таксата за паркиране на местата, на които е въведен режим за платен кратковременен престой. Пречка за прилагане на тази ПАМ е налице само, ако от страна на собственика на пътя не са изпълнени изискванията на чл.99 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Неизпълнението на задължението за обозначаване на местата за платено паркиране и за указване на режима за неговото ползване, което е въведено за собственика на пътя по аргумент от чл.99 ал.2 от ЗДвП, изключва правомерността на принудата, защото водачът на автомобила не би могъл да изпълни условия, за които не знае и не е длъжен да знае. Съответно, собственикът на пътя не може да изисква плащане и да задържа автомобили, паркирани на места, за които не е въвел режим на кратковременно платено паркиране. Такава пречка в случая не е била налице. Изпълнено е било задължението за поставяне на указателна табела, с която на водачите е съобщено какво трябва да е съдържанието на краткото текстово съобщение, което е необходимо да изплатят като СМС на посочен номер, за да бъде заплатена таксата за престой в платената зона. Автомобилът е бил паркиран в обхвата на „синя зона“ с въведен режим на кратковременно платено паркиране от собственика на пътя- Община Варна, на което място на указателната табела ясно е посочено съдържанието на СМС-а на водачите, че той трябва да възпроизвежда буквално съдържанието на табелата с регистрационния номер на съответното МПС така, както се вижда. Няма спор, че системата приема съобщения с текст изписан на кирилица и латиница с максимум 10 символа, че на табелата е даден пример как правилно да се изпише в съобщението рег. № на автомобила с буквите на кирилица, както се вижда и пример за неправилно изписване, ако те бъдат заменени с латински. Табелата налична на мястото, където е паркиран автомобила от Д. е заснета от инспектора, който правилно установил, че се налице предпоставките и няма пречки да бъде наложена ПАМ и на МПС да бъде поставена скоба. Съобразно нормативно разписаните правила автомобилът е освободен в 12.35ч. след заплащане на сумата от 23лева, включваща таксата за поставяне и премахване на „скобата“ в размер на 20лв., приета с Решение №3191-5/2011г на Общински съвет-Варна като съответна на стойността на направените разходи за заскобването на МПС, ведно с дължимата сума от 3лева за престоя на л.а.“Хюндай Айоник“ с рег. № В****СА в зоната в продължение на 3 часа от 09:35 часа до 13:30часа.

Точният текст, който трябва да се изпрати чрез СМС е посочен на информационната табела съгласно чл.29 от Наредбата, както и на публичния сайт на адрес: https://www. varnaparking.bg. Посоченото на табелата, че текста на СМС-а следва да е номера на МПС изписан така, както се вижда и пояснението, че 1 СМС се таксува като престой за 1час са достатъчни, за да бъде информиран потребителя на услугата за текста на съобщението, което трябва да изпрати, за да заплати валидно дължимата такса за паркиране и престой на дадения автомобил. След като на табелата няма указания в съобщението да се посочват други данни след номера на МПС, освен номера му така, както се вижда на регистрационните му табели, изцяло погрешно се явява изписването от жалбоподателката като текст след номера на МПС на цифри и букви касаещи времето, което тя смята да престои паркирано в зоната. Основателно е направеното в тази връзка възражение на представителя на ответника, че практически не е възможно на указателната табела да се посочат всички грешки, които може да се допуснат при изписване текста на съобщението. Такова задължение за посочване на неправилното изписване на СМС-ите няма разписано в Наредбата, в Инструкцията или другаде. Изискванията на законодателя за съдържанието на указателната табела в случая са спазени, тъй като на наличната на място такава ясно е посочено какво трябва да бъде съдържанието на СМС-а, който се изпраща на №1352, за да бъде надлежно прието плащането с него на таксата за дадено МПС. Като текст на съобщението Д. не е изписала регистрационният номер на автомобила така, както се вижда, както сочи указателната табела. С оглед изписаните от нея в текста цифри и букви, системата е възприела като извършени с изпратените от нея СМС-и плащания на такси за паркиране на МПС с регистрационни номера, включващи всички изписани цифри и букви. Това е видно от съобщенията, които са получени от Д. в отговор от номер 1352: „Успешно заплащате за престой за В****СА2Ч до 10:07 ч.“, „Остават Ви 5 минути за престой на автомобил с номер В****СА2Ч“, „Успешно заплащате за престой за В****СА1Ч до 11:06 ч.“, “Остават Ви 5 минути за престой на автомобил с номер В****СА1Ч“, “Успешно удължаване на престой за В****СА1Ч до 12:06 ч.“ и “Остават Ви 5 минути за престой на автомобил с номер В****СА1Ч“. Видно е, че всяка промяна на цифра или буква в текста на съобщението, което водачът изпраща, се отчита като различен регистрационен номер на различно МПС. Още при получаване на първия отговор от системата в 09:07часа жалбоподателката е могла да констатира грешката си при изписване на текста на съобщението и да констатира, че в резултат на тази грешка с изпратеното от нея съобщение заплаща такса за паркиране не за МПС с рег.№ В****СА, а за МПС с рег.№ В****СА2Ч. Вместо това като изпратила второ и трето съобщение, в които отново не посочила само рег. номер на своя автомобил така, както се вижда, а изписала и други цифри и букви, фактически не е заплатила надлежно такса за паркирания от нея автомобил. Погрешно посоченият регистрационен номер на паркирания автомобил от Д. не е породил целения от нея правен резултат – заплащане на таксата за паркирането му. Става въпрос за надлежно установени правила за заплащане за ползването на една услуга, предоставяна от общината, поради което неспазването и неточното изпълнение на тези правила, независимо от причините, води до липсата на надлежно и своевременно плащане по отношение на предоставящият услугата за паркираното МПС, чиито рег. номер не е посочен в текстово съобщение за плащане. Полученото обратно съобщение само доказва неизвършването на плащане за автомобила на жалбоподателката, който е с рег. №5074СА. Такива са установените факти и обстоятелства от органа наложил ПАМ, поради което правилно, основателно и законосъобразно инспекторът „синя зона“ в 09:47 часа е поставил техническото средство тип „скоба“ на МПС с рег.№ В****СА на основание чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП. Прилагането на ПАМ не зависи от субективното отношение на ползвателя на услугата към резултата, а единствено от спазването на изискванията, в който смисъл е произнасянето и в съдебните актове по адм. дело №1189/18г., адм. дело №3126/2017г., адм. дело № 10462/2015г., адм. дело № 4026/2016г. на Върховен административен съд. Поради това неоснователно е оплакването поддържано от представителя на жалбоподателката, ПАМ е наложена в нарушение на основните принципи в АПК за служебното начало и за съразмерност.

С оглед цитирана правна уредба административният орган налагащ ПАМ, какъвто е инспекторът „синя зона“ действа в условията на обвързана компетентност при прилагането на техническото средство, при събиране на таксата от 20лв. за поставяне и освобождаване на автомобила и на таксата за престоя му в зоната за платено паркиране в размер на 1лв/час. Той няма правомощия и не разполага с оперативна самостоятелност да извършва преценка дали да налага ПАМ на МПС, което е паркирано в нарушение на изискванията, за което от централизцираната ситема получава информация, че не е заплатена такса, нито може да преценява дали да събира и в какъв размер таксата от 20лв. и таксата за паркиране и престой. Поради това на инспеткора „синя зона“ не се предоставя от централизираната система информация за всички МПС, за които е заплатен към дадения момент престоя и паркирането в зоната и той няма правомощия и компетентност да проверява за кои МПС е заплатена таксата и има ли сред тях такива, които не се намират на местата включени в зоната, респ. да установява грешно заплащане на таксата, поради грешка в изписването на номера на МПС в СМС-а и т.н. Заплатената такса от 20лева е определена в абсолютен размер и е дължима винаги, когато трябва да бъде освободено задържано с техническо средство тип „скоба“ превозно. Тя е определена като съответна на стойността на разходите по налагането мярката. Поради това ПАМ се явява съобразена с принципите в АПК и с целта, за постигане на която е предвидено налагането й. Неоснователни са доводите на жалбоподателя основани на неправилното разбиране, че в това производство административният орган може да преценява и да взема решение за освобождаване на лица от нейното заплащане или да сключва споразумение по чл.9, ал.4 от АПК /каквито са доводите в писмената защита/. ПАМ е наложена в съответствие с целта на закона, за постигане на която е предвидена. С оглед изложеното ПАМ е правилна и законосъобразна, а жалбата срещу нея се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

  При този изход на делото и доколкото допустимостта на предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ /в хипотезата на претендирано обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт/, е обусловена от установена по надлежния ред незаконосъобразност на административния акт, исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като при прилагането на  чл.207, ал.2 от АПК в тази си част производството по делото следва да се прекрати.

При този изход на спора, с оглед отхвърлянето на оспорването с жалбата срещу административният акт, искането за присъждане на разноски на жалбоподателката е неоснователно. Предвид прекратяване като недопустимо на производството в частта на предявените искове за обезщетение на вреди срещу ОП“Общински паркинги и синя зона“-Варна, искането на пълномощника на този ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Разпоредбите на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка са специални спрямо общите такива по чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 и чл.143 от АПК. Изричната уредба в ЗОДОВ на отговорността за разноски не предвижда заплащане от ищеца на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, респ. при прекратяване на делото, в който смисъл са постановените Решение №3088/12.03.2018г. на ВАС по адм.д.№13/2017г., Решение №4191/02.04.2018г. на ВАС по адм.д.№5882/ 2017г., Решение №4485/10.04.2018г. на ВАС по адм.д.№4384/2017г., Решение №4473/05.04.2018г. на ВАС по адм.д.№736/2017г.,  Решение №9076/03.07.2018г. на ВАС по адм.д.№5941/2017г. и др.

Воден от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.207, ал.2 от АПК във връзка с чл.203 от АПК, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата вх.№440/10.01.2019г. на Д.А.Д. *** срещу Принудителна административна мярка - принудително задържане на МПС чрез техническо средство „Скоба“ на л.а.„Хюндай Айоник“ с рег.№В****СА наложената на 20.12.2018г. в 09:47часа на основание чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП от инспектор „синя зона“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“-Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Д.А.Д. *** срещу ОП“Общински паркинги и синя зона“-гр.Варна искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 23лв. ведно със законната лихва за времето от 10.01.2019г. до изплащането й, както и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100лв. ведно със законната лихва върху сумата от 14.02.2019г. до изплащането й, като причинени от налагането на 20.12.2018г. на незаконосъобразна ПАМ на основание чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП изразяваща се в принудително задържане чрез скоба на л.а. „Хюндай Айоник“ с рег. №В ****СА и В ТАЗИ ЧАСТ ПРЕКРАТЯВА  производството по адм. дело № 104/2019г. по описа на Административен съд – Варна.

 

Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба по реда на глава ХІІ от АПК пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ: