№ 6244
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100509064 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С Решение № 9071/30.05.2023 г. постановено по гр. д. № 8314/2022 г. на СРС,
ГО, 49 състав са отхвърлени предявените от „С.“ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление:гр.София, ул.****, със съдебен адрес: гр.София, ул. ****, чрез адв. Д.,
против „П.И.“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ****,
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че „П.И.“АД
дължи на „С.“ЕАД сума в размер от 2404.30 лева, от която сума в размер от 1585.30
лева, представляваща възнаграждение по неформален договор, начислено с фактура
№**********/16.08.2018 и сума в размер от 891 лева, представляваща възнаграждение
по неформален договор, начислена с фактура №**********/30.08.2018;сума в размер
на 316.18 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 17.08.2018 до
03.08.2020 г. и сумата от 159.94 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за
периода от 01.09.2018 до 03.08.2020 г.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищеца с излагане на доводи, че е неправилно, поради
необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и нарушение на
процесуалните правила. Поддържа, че съдът е нарушил основни принципи и правила
на гражданското съдопроизводство, изготвил е непълен и неточен доклад, не е
1
разпределил доказателствена тежест в процеса, не е дал указания към страните за
подлежащите на доказване факти, не е указал на страните за кои от поддържаните и
твърдени факти не сочат доказателства. Заявява, че неправилно съдът в постановеното
решение е изложил фактически и правни изводи за недоказване на облигационните
отношения между страните. За обосноваването им съдът не е съобразил представените
доказателства – договор и фактури. Чрез последните били установени облигационните
отношения между страните и извършените услуги, за които се дължи заплащане и на
възнаграждение от страна на ответника. Намира за неправилна констатацията на съда,
тъй като в производството е установено, че страните са се намирали в трайни търговски
отношения. По изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „П.И.“АД,
в който е изразено становище за нейната неоснователност. Заявява, че постановеното
решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са
нарушени процесуални правила, приложен е правилно материалния закон, същото е
обосновано, чрез събраните доказателства. С оглед това е направено искане за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в
процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Във връзка с оплакванията за неправилност на решението съобразно доводите
по въззивната жалба, съдът намира следното:
За да отхвърли като неоснователни предявените по реда на чл.422 ГПК искове
по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.8 от Закона за управление на отпадъците и чл.86, ал.1 ЗЗД,
първоинстанционният съд е приел за недоказано в производството, че страните са били
в облигационни отношения във връзка с депониране на строителни отпадъци, приел е
2
за недоказано изпълнение на описаните услуги, поради което е отхвърлил исковете за
заплащане на възнаграждение по двете фактури, които не са били осчетоводени при
ответника и не съдържат подпис на последния.
Решението е правилно.
Фактическата страна на спора е била правилно установена от първата инстанция
и по идентичен начин се установява от въззивния съд.
Противно на изложените от въззивника доводи в производството не е доказано
наличие на облигационни отношения между страните във връзка с изпълнение на
услугите приемане/депониране на строителни отпадъци в депото на ищеца. Както
правилно е установил СРС в случая представения пред първата инстанция договор за
депониране на строителни отпадъци сключен на 04.02.2016 г. между праводателя на
ищеца „С.“ЕООД и ответника „П.И. АД е с изтекъл срок към м.08.2018 г., когато са
били издадени от ищеца двете фактури № **********/16.08.2018 г. и
№**********/30.08.2018 г., по които се твърди липса на плащане. Освен това, както
правилно е посочил СРС и настоящият състав изцяло възприема, договорът от
04.02.2016 г. е имал ограничения в количествата/обема и вида на депонираните и
транспонирани строителни отпадъци – прием на не повече от 17.7 това сортирани
строителни отпадъци, а по фактурите предмет е прием на строителни отпадъци смес.
Освен посоченото, чрез констатациите на приетата пред първата инстанция
ССчЕ, която настоящия състав кредитира се установява, че двете фактури от м.08.2018
г. не са осчетоводени от ответника и не носят негов подпис.
С оглед изложеното, изводите на първата инстанция, че в случая не е доказано
наличие на договор между страните във връзка с изпълнение на сочената услуга, за
което да се дължи възнаграждение са правилни и съответни на материалния закон и
събраните доказателства.
Доводите на въззивника за нарушение на процесуалните правила, съдът намира
за неоснователни. Изгответният от първата инстанция доклад е с необходимото
съдържание по чл.146 ГПК като е указано и разпределението на доказателствената
тежест в процеса по отношение на спорните факти, част от предмета на спора. Както е
посочено в него в тежест на ищеца е било да установи наличие на облигационни
отношения с ответника, изпълнение на услугата, по която се търси плащане на
възнаграждение от ответника. Доколкото в проведеното производство не са били
доказани сочените обстоятелства правилно съдът е отхвърлил претенцията като
неоснователна.
Същевременно, съдът намира че следва да отбележи и следното в допълнение.
Според указанията на приложимата разпоредба на чл.8, ал.1 от Закона за управление
на отпадъците, предаването и приемането на производствените, строителните и
опасните отпадъци се извършват само въз основа на писмен договор с лица,
3
притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по
чл. 35 от ЗУО за съответната дейност и площадка за отпадъци със съответния код
съгласно наредбата по чл. 3 от закона за класификация на отпадъците.
С оглед поддържаните в производството фактически твърдения от ищеца за
извършената услуга изразяваща се в прием на земни маси строителство и строителни
отпадъци, в производството не е представен такъв договор, писмената форма на който
е предвидена изрично с указаната регламентация.
С оглед така формираните изводи, правилно съдът е приел, че предявените по
реда на чл.422 ГПК искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Изводите на двете инстанции съвпадат, поради което постановеното решение
следва да бъде потвърдено като правилно.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9071/30.05.2023 г. постановено по гр. д. №
8314/2022 г. на СРС, ГО, 49 състав, с което са отхвърлени предявените от „С.“ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.****, със съдебен адрес:
гр.София, ул. ****, чрез адв. Д., против „П.И.“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. ****, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.8 от Закона за управление на отпадъците и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че „П.И.“АД дължи на
„С.“ЕАД сума в размер от 2404.30 лева, от която сума в размер от 1585.30 лева,
представляваща възнаграждение по договор за услуга изразяваща се в прием на земни
маси строителство и строителни отпадъци, начислено с фактура
№**********/16.08.2018 и сума в размер от 891 лева, представляваща възнаграждение
по договор услуга изразяваща се в прием на земни маси строителство и строителни
отпадъци, начислена с фактура №**********/30.08.2018;сума в размер на 316.18 лева,
представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 17.08.2018 до 03.08.2020 г. и
сумата от 159.94 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от
01.09.2018 до 03.08.2020 г.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5