Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.07.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на шести юли две
хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №1012
по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1012/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на НЕК
ЕАД , Предприятие „Водноелектрически централи“ гр.Пловдив ЕИК ********** срещу
решение №108607 от
03.05.2017 г., постановено по гр. д. № 70996/2016 г. на СРС, 76 състав , в
частта , с която въззивникът е осъден да заплати на М.Д.К. *** на основание
чл.222 ал.2 КТ и чл.86 ЗЗД сумата от 7897,33 лева - обезщетение по
чл.222 ал.2 КТ , вр. чл.55 ал.1 и ал.2 КТД между страните, ведно със
законната лихва от 15.12.2016 г до окончателното заплащане на главницата ; и
сумата от 233 лева лихва за забава периода 22.08.2016 г. – 05.12.2016 г.
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението , тъй като са налице непълноти в доклада по делото , не
е разпределена правилно доказателствената тежест и липсват мотиви. Предписанието
на здравните органи е достигнало до работодателя заедно със заявлението за
прекратяване, а то, от своя страна, не отговаря на изискванията на чл.25 НМЕ,
тъй като не е във формата на болничен лист. Ищцата не е ангажирала
доказателства за наличието на двете кумулативни изисквания на чл.327 ал.1 т.1 КТ, а работодателят дължи обезщетение само ако работникът докаже, че са налице
посочените основания. Ищцата не е доказала , че е трудоустроена. В размера на
присъденото обезщетение не трябва да се включва сума за храна, която не е
предвидена като дължима по КТ .
Въззиваемата
страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . По делото е установено, че ищцата
страда от заболяване, за което ѝ е направено предписания за невъзможност
да продължи да упражнява заеманата от нея длъжност. Ищцата е представила
надлежен документ на работодателя , който ѝ е предложил друга длъжност,
но тя не е приета, тъй като е неподходяща, след което трудовото правоотношение
е било прекратено на основание чл.327 ал.1 т.1 КТ. Размерът на обезщетението по
чл.222 ал.2 КТ се определя от брутното трудово възнаграждение, заедно с
неговите постоянни елементи, част от които е заплащането на храна.
При първоначалното разглеждане на
делото с решение №692 от 31.01.2019 г по гр.д.№2447/18 г СГС , III “В“ състав е потвърдил решението на СРС в обжалваната част .
С решение №234 от 21.01.2020 г по
гр.д.№1708/19 г ВКС , III ГО е отменил
въззивното решение на СГС и е върнал делото за ново разглеждане . ВКС е дал
е следните указания по прилагане и
тълкуване на закона :
В случай на прекратяване на ТПО от
работника по чл.327 ал.1 КТ работодателят може да откаже изплащане на
обезщетението с възражението, че не са налице предпоставките на използваното от
работника прекратително основание. В такъв случай работникът или служителят , който претендира обезщетението, трябва
да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия
договор на използваното основание. Предпоставките по чл.327, ал.1,т.1 КТ са :
- заболяване на работника или
служителя, довело до трайно влошаване на здравословното му състояние, което не
му позволява да изпълнява възложената работа;
- заболяването и влошеното
здравословно състояние да е установено от здравните органи , като със
заключението им се дава предписание и за подходящата работа, която работникът
или служителят може да изпълнява;
- работодателят да не е осигурил предписаната
подходяща работа.
Според ВКС в случая първите две предпоставки са налице. Остава да се разгледа и прецени от СГС
третата предпоставка – дали работодателят е осигурил на ищцата подходяща работа
. ВКС е констатирал процесуални нарушения на първоинстанционния съд , които не
са отстранени от въззивния съд – на ищцата
не е указано , че е в нейна доказателствена тежест да докаже , че не й е
осигурена подходяща работа . От удостоверението на лекуващия лекар на
ищцата от 17.08.16 г. се установява, че ищцата е била 9 месеца преди издаването
му в отпуск по болест поради посоченото заболяване, за което са издадени
съответните медицински документи /решение на специализирана ЛКК, решение на
ТЕЛК и болнични листове/. Или представянето на това удостоверение е най-късният
момент, в който работодателят е узнал за влошеното здравословно състояние на
ищцата. То е предхождано от друга, упомената в него и относима към случая
медицинска документация, която не е приложена към удостоверението и представена
по делото. В случая въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати
от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила /по чл.140
и чл.146 ГПК/ при доклада по делото, поради което въззивният съд дължи указания за предмета на делото и
разпределението на доказателствената тежест между страните.
В изпълнение на
указанията на ВКС с разпореждане от 28.01.2020 г настоящият съд указа на ищцата , че е в нейна
доказателствена тежест да докаже , че предложената й работа е недоподходяща
, както и че не представя в цялост медицинската си документация . На ответника
е указано , че може да сочи доказателства , които оборват твърденията на ищцата
, включително че й е предложил подходяща работа .
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна
:
Не е спори между страните , че ищцата
е работила по трудово правоотношение при ответника НЕК ЕАД , Предприятие „Водноелектрически
централи“ гр.Пловдив на длъжността „Началник , склад гр.Пловдив“ .
Според допълнително споразумение от
15.06.2015 г ищцата заема длъжността „началник склад“ . Основното й месечно
възнаграждение в размер на 963 лева, както и допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 115,56 лева.
Със заявление от 22.08.2016 г.,
получило входящ номер от същата дата при работодателя, ищцата го е уведомила,
че считано от същата дата прекратява
едностранно трудовия договор на основание чл.327 ал.1, т. 1 КТ и моли за
изплащане на дължимите обезщетения на основание чл. 222, ал. 1 КТ. Към
заявлението е приложено удостоверение от 17.08.2016 г. от лекуващия ѝ
лекар д-р И.Б., според което ищцата страда от заболяване, заради което не може
да изпълнява служебните си задължения на работното си място. Дадени са
препоръки, че подходяща работа за пациентката би била такава, която не е свързана с висока интензивност и
натовареност, без обвързващи сериозни отговорности и вземане на важни решения.
На 26.08.2016 г. е издадена заповед на
работодателя, в която е посочено, че трудовото правоотношение на
ищцата е прекратено на основание чл. 327, ал.1 т.1 КТ.
Представена е по делото извадка от
Колективен трудов договор от 04.08.2010 г., за чието прекратяване няма данни, според
който в чл.55, ал.1 е предвидено обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за 5 месеца за служител при прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.327 т.1 КТ (поради болест), ако има най-малко 5
години трудов стаж. В т.4 от ал.2 на същата разпоредба се предвижда
допълнително възнаграждение в размер на още 2 месеца при над 10 години стаж в
структурите на енергетиката.
Не се спори между страните,
че процесното трудово правоотношение е било прекратено от служителя
на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, както и че ищцата има трудов стаж при
работодателя над 10 години.
С писмо от 22.08.2016 г. работодателят
е предложил на служителката да заеме длъжността „общ работник“ в почивна база
„Беглика“, поради полученото предписание от здравен орган.
Според длъжностната характеристика за
длъжността „Общ работник“ в Сектор „Социално-битови дейности , почивни бази и
столове“ работникът следва да извършва почистване на бунгалата и стаите ,
почистване на общи помещения , подмяна на спалното бельо , зареждане на
тоалетните с консумативи , поливане на
тревните площи и саксийната растителност , събира отпадъци и др.
С уведомление от 25.08.2016 г ищцата
не е приела да заеме така предложената ѝ длъжност, тъй като същата не е
подходяща предвид здравословното ѝ състояние, а също и поради
отдалечеността ѝ от населеното място.
След указанията в разпореждане от
28.01.2020 г пред настоящия съд се представиха следните доказателства от въззиваемата страна :
-
Длъжностно
разписание на длъжностите в Почивна база „Беглика“- гр.Батак , според което
базата има домоуправител ;
-
АДС
за почивната база , според който същата се състои от сграда от 168 кв.м. и земя
от 6439 кв.м. /горски фонд/ ;
-
Длъжностни
характеристики за длъжността „общ работник“ и за длъжността „общ работник“ към
почивните бази ;
-
Заповед
№АД-510 от 25.05.2016 г на управителя на въззиваемата страна за смените в
Почивна база „Беглика“. Според заповедта пред 2016 г смените започват от 04.07.2016 г и завършват на 17.09.2016 г ;
-
Болнични
листа на ищцата за периода 24.11.2015 г – 19.08.2016 г издадени от д-р П.Д., от
специализирана психиатрична ЛКК и от УМБАЛ „Каспела“ . Болничните листа са
предимно за рецидивиращо депресивно разстройство , а този на УМБАЛ „Каспела“ е за
неинсулинозависим диабет .
След указанията в разпореждане от
28.01.2020 г пред настоящия съд се представиха следните доказателства от въззивника – дипломи за висше образование магистър
по финансов мениджмънт , бакалавър по маркетинг и специалист по счетоводство и
контрол .
При така наличните доказателства от правна страна съдът приема следното :
С оглед задължителните указания на ВКС
спорът пред настоящия въззивен съд е концентриран върху третата предпоставка за
изплащане на обезщетение по чл.222 ал.2 КТ във вр.чл.55 ал.1,2 КТД – дали работодателят е осигурил /предложил/
предписаната от здравния орган подходяща работа . Твърденията на ищцата са
, че предложената работа е неподходяща , защото не съответства на
здравословното й състояние и е в почивна база , която е отдалечена от населено
място .
Едва в писмените бележки при
повторното разглеждане на делото пред СГС се заявяват и нови основания от ищцата , че
предложената работа е била неподходяща – същата не съответствала на образованието
на ищцата /представят се пред настоящия съд няколко дипломи за висше
образование/ . Оспорва се и съществуването на предложената длъжност , защото длъжност „чистач“ не съществувала в
Почивна база „Беглика“ . Не е ясно и какво е работното време в почивната база .
Ищцата доразвива доводите си за отдалеченост и непригодност на предложената
длъжност .
При наличните доказателства настоящият
съд счита , че решението на СРС е
неправилно в обжалваната част . И след дадените въз основа на отменителното
решение на ВКС указания в разпореждане от 28.01.2020 г ищцата не доказа по
безспорен начин, че предложената й работа е била неподходяща . На ищцата е
предложена длъжност в „Общ работник“ в Сектор „Социално-битови дейности ,
почивни бази и столове“ на НЕК ЕАД , Предприятие „Водноелектрически централи“
гр.Пловдив. Според длъжностната характеристика за длъжността работникът следва
да извършва почистване на бунгалата и стаите , почистване на общи помещения ,
подмяна на спалното бельо , зареждане на тоалетните с консумативи , поливане на тревните площи и саксийната
растителност , събира отпадъци и др. т.е. на практика ищцата би работила
като чистачка и камериерка . Самата почивна база е „бутикова“ - от 168 кв.м. т.е.
колкото два апартамента по 84 кв.м. , което не предполага особено интензивен
труд каквито са преувеличените твърдения на ищцата. По същество работата е и
сезонна – по-натоварена е само през лятото според посочената по-горе заповед за
работодателя .
Действително към почивната база има и земя
от 6439 кв.м. /горски фонд/ , но не е предвидено в длъжностната
характеристика ищцата да поддържа /сече и коси/ горската площ . Не е доказано
от ищцата и каква е реалната площ от празното място , която трябва да се полива
, нито колко по вид и брой е „саксийната растителност“ . Не е доказано от
ищцата , че мястото на базата е „изолирано“ и че й е невъзможно да пътува до
него или да го обитава постоянно в активния сезон . Става въпрос за почивна
база , което по човешка презумция може да се счете за подходящо за лице с рецидивиращо
депресивно разстройство . Обратното отново не е доказано от ищцата .
Според настоящия съд в хипотеза на
чл.327 ал.1 т.1 КТ работодателят може да предложи на работника както съществуваща длъжност , така и такава
, която може тепърва да се създаде , за да се заеме от работника . Това е
видно от формулировката на нормата , според която се предлага „работа“ т.е.
възможност на лицето да продължи да работи при същия работодател . От друга
страна съответства още по-пълно на принципа на закрила на труда работодателят
да предложи на работника новосъздадена длъжност , която да е съобразена
с предписанието на здравния орган . Естествено , че ако работникът откаже да
заеме длъжността , работодателят няма да я създаде , за да стои незаета . По
принцип работодателят въобще не е длъжен да създава и актуализира длъжностни
разписания към определени дати . Твърдения за привидност на предложението
респ.за злоупотреба от страна на работодателя не са релевирани в исковата молба
т.е. същите са и преклудирани .
Ищцата – която носи доказателствена
тежест според указанията на ВКС - не е ангажирала медицинска експертиза напр.с
участие на лекари със специалност „Трудова медицина“ и/или „Психиатрия“ , която
да установи , че длъжността е била неподходяща , а цялостното й процесуално
поведение цели непълнота на доказателствата , след което се извършват опити за процесуална злоупотреба и процесуална
изненада на ответника .
Преклудирани са доводите на ищцата ,
че предложената й длъжност не съответства на образованието и квалификацията .
Доказателства за висше образование на ищцата се представиха едва пред настоящия
съд , а доводи за наличие на висше образование – едва с писмените бележки пред
настоящия съд . От друга страна няма данни заеманата преди прекратяване на ТПО
длъжност на ищцата да е изисквала висше образование . В разглежданата хипотеза
на чл.327 ал.1 пр.1 КТ работодателят не е длъжен да завишава статута на
заеманата длъжност от изпълнителска в експертна само защото междувременно
ищцата е придобила висше образование , като в случая няма данни , че
работодателят въобще е знаел за дипломите на ищцата .
Като цяло вместо сама да представя
доказателства - според указанията на ВКС - ищцата
се опитва да прехвърли тежестта за доказване на ответника и да твърди и
спекулира с „непълноти“ в доказателствата по делото напр.за работното време ,
характера на длъжността , отдалеченост на базата и пр. Всички тези въпроси ищцата трябваше сама да
докаже и да изясни по делото .
Не е доказан фактическия състав за
изплащане на обезщетение по чл.222 ал.2 КТ във вр.чл.55 ал.1,2 КТД. Решението
на СРС трябва да се отмени в обжалваната част и исковете да се отхвърлят .
Ответникът не дължи разноски на СРС , а му се дължат разноски от ищцата за
държавни такси и юрисконсултски възнаграждения пред СРС , СГС и ВКС .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №108607 от 03.05.2017 г., постановено по гр. д. № 70996/2016 г. на СРС, 76
състав , в частта , с която НЕК ЕАД , Предприятие „Водноелектрически
централи“ гр.Пловдив ЕИК ********** е осъдено да заплати на М.Д.К. *** на
основание чл.222 ал.2 КТ и чл.86 ЗЗД сумата от 7897,33 лева -
обезщетение по чл.222 ал.2 КТ , вр. чл.55 ал.1 и ал.2 КТД между страните,
ведно със законната лихва от 15.12.2016 г до окончателното заплащане на
главницата ; и сумата от 233 лева лихва за забава периода 22.08.2016 г.
– 05.12.2016 г ; както и в частта , с която НЕК ЕАД , Предприятие
„Водноелектрически централи“ гр.Пловдив ЕИК ********** е осъдено да заплати на
СРС 365,89 лева държавна такса; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Д.К.
*** да се осъди НЕК ЕАД , Предприятие „Водноелектрически централи“ гр.Пловдив
ЕИК ********** да й заплати сумата от 7897,33 лева - обезщетение по
чл.222 ал.2 КТ във вр. чл.55 ал.1 и ал.2 от КТД между страните, ведно със
законната лихва от 15.12.2016 г до окончателното заплащане на главницата ; и
сумата от 233 лева лихва за забава периода 22.08.2016 г. – 05.12.2016 г
ОСЪЖДА М.Д.К. ***
да заплати на НЕК ЕАД , Предприятие „Водноелектрически централи“ гр.Пловдив ЕИК
********** сумата от 627,95 лева
разноски пред СРС , СГС и ВКС .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.