РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Търговище, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Б. П.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20243530200898 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Д. Н., ЕГН ********** от гр.Т., чрез
адвокат Д. П. от АК – Търговище, със съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Г. Б.“
№ 1, вх.Б, етаж 2, офис 4 срещу Наказателно постановление № 24-1993-
000485/16.09.2024 г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР - Търговище, РУ
– Търговище, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
жалбоподателката е наложено административно наказание "глоба" в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В жалбата са изложени съображения, че
не се оспорва приетата и установена от административнонаказващия орган
фактическа обстановка, описана в АУАН и в издаденото въз основа на него
НП, като се твърди, че не е извършила вмененото й административно
нарушение с „умисъл“. Счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл.28
от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като
приложи чл.28 от ЗАНН. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, редовно призована жалбоподателката,
чрез адвокат Д. П. поддържа жалбата, като по същество се позовава на
1
наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
В открито съдебно заседание, в което е даден ход по същество,
административнонаказващия орган не се явява в съдебно заседание и не се
представлява. В писмо рег. № 199300-12652/28.11.2024 г., прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на насрещната страна.
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения по чл.189, ал.8 от ЗДвП срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.08.2024 г., в 11:45 ч., в община гр.Търговище, на ул."Стефан
Караджа" № 32 в посока на движение към центъра, жалбоподателката
управлявала личният си електрически мотопед, марка "Shansu", модел "СР-1“,
с рама № CP60V1000W60N000014. За същия било установено, че не е
регистриран по надлежния ред в Република България. Била представена и
иззета като доказателство към АУАН фактура № **********/17.07.2020 г.. Въз
основа на установеното, е издаден АУАН бл. № 261784 от мл. пол. инспектор в
присъствието на жалбоподателката. В законоустановения срок по чл.44, ал.1
от ЗАНН писмени възражения срещу акта не са били депозирани.
С мотивирана резолюция № 24-1993-М000052/09.08.2024 г. на Началник
сектор ОДМВР – Търговище е било прекратено
асминистративнонаказателното производство поради съмнения за извършено
престъпление по чл.345, ал.2 от НК, за което било образувано БП № 556/2024
г. по описа на РУ – Търговище. По същото И. Д. Н. дала обяснения за това, че
при закупуване по интернет на мотопеда от „Вион 86“ООД – гр.Хасково й
било обяснено, че същият не подлежи на регистрация в КАТ. Съгласно писмо
рег. № 363р-22543/12.08.2024 г. на ВПД Началник сектор ПП, собствения на
жалбоподателката мотопед представлява двуколесен мотопед от категория
L1e – В, съгласно чл.4, т.2, б.“ii“от Регламент (ЕС) № 168/2013 г. на ЕП и на
Съвета от 15.01.2013 г., поради което подлежи на задължителна регистрация
по см. на чл.140, ал.1 от ЗДвП. От извършена справка в АИС КАТ
„Регистрация на ППС и собствениците им“ се установило, че към дата
09.08.2024 г. мотопеда не е бил регистриран.
След извършване на възложената проверка, с постановление от
15.08.2024 г. наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура – Търговище
на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1, във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НК отказал да
образува досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2, във вр. ал.1
от НК и прекратил наказателното производство по БП № 556/2024 г. по описа
на РУ – Търговище. В мотивите на същото посочил, че следва да бъде
2
приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, с оглед обстоятелството, че
обществената опасност на извършеното деянието е явно незначителна.
Препис от постановлението, ведно с преписката били изпратени на
сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Търговище с оглед преценка за
провеждане на административно производство.
Така, на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН било издадено атакуваното
наказателно постановление № 24-1993-000485/16.09.2024 г., с което на
жалбоподателката за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, Началник Сектор в
ОДМВР - Търговище, РУ – Търговище е наложил административно наказание
"глоба" в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателката на 12.11.2024 г., а жалбата е
подадена на 25.11.2024 г., поради което същата е допустима.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е
ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1от ЗДвП, за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена разпоредба чл.140, ал.1 от ЗДвП,
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
За това нарушение към датата на извършването му – 08.08.2024 г.,
разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП предвижда лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
Наказателното постановление е издадено в установения от закона срок,
от оправомощено длъжностно лице, съгласно Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и при ясно очертана от
обективна страна рамка на административното обвинение, видно от
текстовото му описание.
Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които в своята съвкупност безпротиворечиво установяват
извършеното от жалбоподателката на 08.08.2024 г. нарушение - НП № 24-
1993-000485/16.09.2024 г.; мотивирана резолюция № 24-1993-
3
М000052/09.08.2024 г.; писмо с рег. № 363р-24895/03.09.2024 г.; писмо с вх. №
363000-28322/28.08.2024 г.; постановление от 15.08.2024 г. за прекратяване на
БП; протокол от разпит на свидетел от 13.08.2024 г.; електронна справка за
съдимост на И. Д. Н.; справка за нарушител/водач; протокол за разпит на
свидетел; фактура № **********/17.07.2020 г.; АУАН серия AД №
261784/08.08.2024 г.; докладна записка; заповед № 8121з1632/02.12.2021 г.,
допълнително споразумение към трудов договор № 39/01.09.2001 г. и др.,
както и от показанията на свидетелите – Т. К. Н., А. С. А., И..Д. И. и П. С. Г.. В
хода на административното и съдебното производство не само се установява
от събраната доказателствена съвкупност, но и жалбоподателката не оспорва,
че на посочените в НП дата, час и място е управлявала личния си
електрически мотопед, марка "Shansu", модел "СР-1“, с рама №
CP60V1000W60N000014, за който се установява, че не е регистриран по
надлежния ред в Република България. С тези си действия И. Н. е нарушила
даденото в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП правило, че по пътищата
отворени за обществено ползване се допускат само МПС, които са
регистрирани по съответния ред и съответно от обективна стана е
осъществила състава на нарушението по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Въпреки изводът за съставомерност на извършеното, настоящият
съдебен състав намира, че фактическите обстоятелства, свързани с
настоящият случай, указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на § 1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, "Маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушаване или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Тази
преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици
или на други смекчаващи обстоятелства и конкретните обстоятелства, при
които е извършено нарушението.
В конкретния случай, действително се касае за нарушение, което засяга
важни обществени отношения, свързани с изискванията към пътните
превозни средства за участие в движението по пътищата и по-конкретно,
4
режима на регистрация на моторните превозни средства, което способства при
необходимост да бъдат идентифицирани.
Нарушението, за което жалбоподателката е била административно
наказана е формално, като за него законодателят е предвидил
административнонаказателната отговорност да се реализира предвид самия
факт на извършване на деянието, без да е необходимо настъпване на някакъв
допълнителен вредоносен резултат. Степента на обществена опасност на
деяние, което формално осъществява признаците на определено нарушение,
следва да бъде преценявана в съответствие със степента, с която конкретното
Д.ие уврежда или застрашава обекта на наказателноправна защита.
При изследването на степента на обществена опасност на процесното
деяние, съдът приема, че тя е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид.
Видно от събраните доказателства, от обективна страна формално са
налице признаците на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП
– жалбоподателката е управлявала личното си моторно превозно средство
(електрически мотопед), което не е било регистрирано по установения ред. По
делото не се спори относно тези фактически обстоятелства. В случая, обаче,
съдът намира, че жалбоподателката не е осъзнавала противоправния характер
на поведението си – същата добросъвестно е считала, че управлявания от нея
електрически мотопед не попада в категорията МПС, подлежащи на
регистрация. Това се потвърждава от обясненията й пред разследващия орган
по БП № 556/2024 г. по описа на РП – Търговище. Вярно е, че непознаването
на закона не оправдава нарушителя, но в случая се касае до грешка относно
фактическите обстоятелства, при които се прилага законът, а именно
жалбоподателката явно е била в заблуждение, че конкретното превозно
средство не изисква регистрация. В тази посока съдът възприема описаното
във фактура № **********/17.07.2020 г., издадена от „Вион 86“ ООД,
гр.Хасково превозно средство, която не съдържа никакви данни относно
обема и характеристиките му, както и показанията на свид. И. Д.И.. В
конкретния случай, съдът намира, че тази грешка изключва умисъла у дееца и
най-малкото значително намалява неговата вина, свеждайки я до
непредпазливост. Следователно, макар деянието да е извършено, степента на
виновност и на обществена укоримост в конкретния случай е значително по-
5
ниска от обичайното. Така, тези обстоятелства са били оценени и от
представителя на държавното обвинение, който е приел, че случаят не следва
да бъде възприеман като престъпен. Съгласно трайната съдебна практика, при
преценката дали конкретното нарушение е маловажно, следва да се отчитат
всички обстоятелства, които характеризират Д.ието и дееца – начинът и
мястото на извършване, мотивите и подбудите на нарушителя, неговите
личностни данни, поведението му преди и след нарушението, наличието или
липсата на негативни последици и др. В настоящия случай, събраните по
делото доказателства, изясняващи обстоятелствата по делото сочат, според
настоящия съдебен състав, че се касае за ниска степен на обществена
опасност.
На първо място, способът и начинът на извършване сочат на минимална
опасност – жалбоподателката е управлявала мотопеда си на кратки
разстояния, като обичайно, в т.ч. да посещава родителите си в с.Бистра, както
и сина и внуците си в гр.София, е използвала лекия си автомобил. В тази
посока съдът приема, че мотивите и целта на нарушителя да управлява
нерегистрирания мотопед не сочат на упорито незачитане на закона. Освен
това, личността на дееца също не обуславя висока степен на опасност. По
делото се установи, че за жалбоподателката няма данни за предходни
нарушения или прояви на системно неспазване на ЗДвП, трудово ангажирана
е. Налице от нейна страна е и отговорно процесуално поведение, доколкото
същата е съдействала на органите при проверката, признала е нарушението, не
е възразила срещу акта и същевременно е съжалила за извършеното. Не са
налице и вредни последици от Д.ието. Всички тези обстоятелства несъмнено
разкриват, че конкретното нарушение се отличава със значително по-ниска
степен на обществена опасност спрямо обичайното за този вид деяния.
Обичайно нарушенията по чл.140, ал.1 от ЗДвП се изразяват в продължително
управление на нерегистрирани МПС, често с цел да се укрие тяхната
регистрация, каквото поведение от страна на жалбоподателката не се
установи.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай
обществената опасност на извършеното нарушение е незначителна и
предвидените наказания дори и в минимален размер се явяват прекомерно
тежки, като не е съобразена с маловажността на допуснатото нарушение,
поради което НП следва да бъде отменено, а на основание чл.28 от ЗАНН
6
жалбоподателката да бъде предупредена за отговорността за допускане на
следващо подобно нарушение.
До обявяването за противоконституционен на текста на разпоредбата на
чл.189з от ЗДвП с Решение № 4 от 30.04.2025 г. по к.д. № 29/2024 г. на
Конституционния съд на Република България, този подход не беше позволен.
С решението обаче се прие, че по отношение на нарушенията на правилата за
движение по пътищата е приложим института на маловажния случай по чл.28
от ЗАНН. Поради това, съдът приема, че макар и тази разпоредба да не е била
приложена от наказващия орган, то същата въз основа на изложените по-горе
мотиви следва да бъде приложена от съда.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде отменено, а жалбоподателката да бъде предупредена за последиците от
повторно подобно нарушение. По този начин биха се изпълнили целите на
наказанието – да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правов ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани, разписани в нормата на чл.12 от ЗАНН.
По искането за разноски:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия
принцип, че разноските се понасят и заплащат от страната, чието искане е
отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. При този изход на делото,
основателна се явява претенцията на жалбоподателката за присъждане на
сторените в производството разноски. Искането е направено своевременно, по
делото е представен договор за правна защита и съдействие, фактура №
**********/21.11.2024 г. и преводно нареждане от 21.11.2024 г., от които се
установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева
с ДДС жалбоподателката е заплатила на адвокатско дружество „П. и В.“,
представлявано от адвокат Д. П. при подписване на договора, като последният
7
я е представлявал по делото. Процесуалния представител на
жалбоподателката е развил подробни доводи в жалбата и е осъществил
процесуално представителство в две открити по делото съдебни заседания.
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатската
работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
НП, в които административното наказание е глоба или имуществена санкция,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на
санкцията. С обжалваното НП е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 200 лева, поради което размерът на минималното възнаграждение
е 400 лева или в случая 480 лв. с ДДС. Предвид изложеното, неоснователно е
направеното от административнонаказващия орган възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, доколкото същия е законосъобразен и
справедлив, отговарящ на фактическата и правна сложност на делото, поради
което следва да бъде присъден в пълен размер, а именно за сумата от 480 лв.
(с вкл. ДДС). Съответно, ОДМВР - Търговище следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя сумата от 480 лева, представляваща платено
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1993-000485/16.09.2024 г.,
издадено от Началник Сектор в ОДМВР - Търговище, РУ – Търговище, с което
на И. Д. Н., ЕГН ********** от гр.Т., бул.“М. А.“ № .., вх., ет., ап. за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. Д. Н., ЕГН ********** от гр.Т., бул.“М. А.“ №,
вх.., ет..., ап..., че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА ОДМВР – Търговище да заплати на И. Д. Н., ЕГН
********** от гр.Т., бул.“М. А.“ № ., вх.. ет.. ап... сумата от 480
8
(четиристотин и осемдесет) лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9