Определение по дело №1443/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

Номер 744                                30.07.2020г.                           Град С.З. 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, На тридесети юли през две хиляди и двадесета година, В закрито заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                            ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСЕЛИНА МИШОВА                                           

 

                                                                    БОРЯНА ХРИСТОВА

                                            

Секретар

като разгледа докладваното от  съдия МИШОВА

въззивно гражданско дело номер 1443 по описа за 2020 година. 

 

Обжалвано е разпореждане  от 11.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 568/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „А.С.В.“ ЕАД, гр.С. против П.М.В. от гр. С.З.за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта, в която се претендират вземания за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 36,96 лв.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и необосновано. Счита, че неправилно първоинстанционният съд приел, че в договора за допълнителни услуги се съдържат неравноправни клаузи, които противоречат на добрите нрави. Тези допълнителни услуги не били задължителна предпоставка за отпускане на заем, а се предоставяли на заемополучателя само при изразено негово писмено искане. Такова било изразеното желание за ползване на договор за допълнителни услуги. Излага съображения в подкрепа на становището си, но те се отнасят до  клаузата за заплащане на застрахователна премия, за каквото заповедния съд е издал заповед за изпълнение. Моли, съдът да отмени изцяло обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество.

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:

           Производството по делото е образувано пред Старозагорския районен съд по заявление на „А.С.В.“ ЕАД срещу П.М.В. от гр. С.З.за вземане в размер на 372,02 лв. - главница; 38,50 лв. - договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 20.07.2019 г.; 36,96  лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 20.01.2019г. – 20.07.2019г.; 277,20 лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 20.01.2019 г. до 20.07.2019 г.;  законната лихва, считано от датата на заявлението до изплащането му; 19,33 лв. лихва за забава за периода 20.01.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда; 14,79 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за същия период. Посочено е, че вземането произтича от договор за паричен заем от 20.07.2018 г., сключен между длъжника и „М.К.“ АД за сумата от 600 лв. Сключен бил и договор за допълнителни услуги към договора за заем за предоставяне пакет от допълнителни услуги в размер на 63,36 лв. Начислена е лихва за забава по договора за заем и по договора за допълнителни услуги. Посочено е, че между заемателя и „А.С.В.та“  ЕАД е сключен рамков договор за прехвърляне на задължения, по силата на който вземането е прехвърлено на заявителя, за което длъжникът бил уведомен.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в частта му в която се претендира заплащане на за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 36,96 лв. като неоснователно. Съдът е приел, че искането на заявителя за издаване на заповед в частта за договора, задължаваща потребителя да заплати цена за допълнителни услуги противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън рамките на присъщите за неустойката обезщетителна и обезпечителна функция и се превръщало в средство за неоснователно обогатяване на кредитора.

Частната жалба е неоснователна.

         Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като искането за присъждане на суми, съгласно клаузите на договора за потребителски кредит относно уговореното възнаграждение за допълнителни услуги, противоречи на закона и на добрите нрави.

 Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая възнаграждението за допълнителни услуги е определено общо за няколко различни услуги. От друга страна, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, като дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените в него услуги и без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. На следващо място, с уговарянето на допълнително възнаграждение за допълнителни услуги, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Предвид  противоречието й с императивни правни норми, клаузата в договора за заплащане възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги на основание чл.21, ал. 3ПК е нищожна.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, ГПК, в последната му редакция - ДВ бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Въззивният съд намира, че посочените по-горе клаузи от договора за потребителски кредит носят всички белези на неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като нарушават изискването за добросъвестност и създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. В текстовете на чл. 143, т. 1 -  т. 19 ЗЗП са изброени възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от т. 20 на чл. 143 ЗПК изброяването е примерно, а не изчерпателно. Констатираното противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните клаузи да се приемат за нищожни като неравноправни, като и на това основание заявлението да бъде отхвърлено.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна.  Обжалваното разпореждане е правилно, следва да бъде потвърдено.

 

Воден от горните мотиви въззивният съд,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане  от 11.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 568/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: