О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер 744 30.07.2020г. Град
С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, На тридесети юли през две хиляди и двадесета година, В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар
като разгледа докладваното от съдия МИШОВА
въззивно гражданско дело номер 1443 по описа за
2020 година.
Обжалвано е разпореждане от 11.02.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. № 568/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „А.С.В.“ ЕАД, гр.С. против П.М.В. от гр. С.З.за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК в частта, в която се претендират вземания за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги в размер на 36,96 лв.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното
разпореждане е неправилно и
необосновано. Счита, че неправилно първоинстанционният
съд приел, че в договора за
допълнителни услуги се съдържат неравноправни
клаузи, които противоречат на добрите нрави. Тези допълнителни услуги не били
задължителна предпоставка за отпускане на
заем, а се предоставяли на заемополучателя само при изразено негово
писмено искане. Такова било изразеното
желание за ползване на договор
за допълнителни услуги. Излага съображения в подкрепа на становището си, но те се отнасят до клаузата за заплащане на застрахователна
премия, за каквото заповедния съд е издал заповед за изпълнение. Моли, съдът да отмени изцяло
обжалваното разпореждане и да се произнесе
по същество.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:
Производството
по делото е образувано пред Старозагорския районен съд по заявление на
„А.С.В.“ ЕАД срещу П.М.В. от гр. С.З.за вземане в размер на 372,02 лв. - главница; 38,50 лв. - договорна лихва за периода
от 20.01.2019 г. до 20.07.2019 г.; 36,96 лв. – сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни
услуги за периода 20.01.2019г. – 20.07.2019г.; 277,20 лв. – застрахователна премия по договор
за допълнителни услуги за периода
20.01.2019 г. до 20.07.2019
г.; законната лихва, считано от датата на
заявлението до изплащането му; 19,33 лв. лихва за
забава за периода 20.01.2019г. до датата на подаване на
заявлението в съда; 14,79 лв. – лихва за
забава по договор за допълнителни
услуги за същия период. Посочено
е, че вземането произтича от договор
за паричен заем от 20.07.2018 г., сключен между длъжника
и „М.К.“ АД за сумата от 600 лв. Сключен бил и договор за
допълнителни услуги към договора за
заем за предоставяне
пакет от допълнителни услуги в размер на 63,36 лв. Начислена е лихва за забава
по договора за заем и по
договора за допълнителни услуги. Посочено е, че между заемателя и „А.С.В.та“ ЕАД е сключен рамков договор за прехвърляне
на задължения, по силата на
който вземането е прехвърлено на заявителя, за което
длъжникът бил уведомен.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, в частта му в която се
претендира заплащане на за допълнителни
услуги по договор за допълнителни
услуги в размер на 36,96 лв. като неоснователно. Съдът е приел, че искането
на заявителя за издаване на
заповед в частта за договора, задължаваща
потребителя да заплати цена за
допълнителни услуги противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън
рамките на присъщите за неустойката обезщетителна и
обезпечителна функция и се превръщало в средство за неоснователно обогатяване
на кредитора.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането
за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от
външна страна и да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите
нрави, да не се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице
обоснована вероятност за това; длъжникът
да има постоянен
адрес или седалище на територията
на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията
Р България – чл.411, ал.2 ГПК. В конкретния
случай въззивният съд приема, че
са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като искането
за присъждане на суми, съгласно
клаузите на договора за потребителски
кредит относно уговореното възнаграждение за допълнителни услуги, противоречи на закона и на
добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а ЗПК
изисква видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая възнаграждението за допълнителни услуги е
определено общо за няколко различни услуги. От друга страна, заплащането на
това възнаграждение от потребителя е предварително, като дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на изброените в него услуги и без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. На следващо място, с уговарянето на
допълнително възнаграждение за допълнителни услуги, се заобикаля разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на
ГПР. Предвид противоречието й с
императивни правни норми, клаузата в договора за заплащане възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги на
основание чл.21, ал. 3ПК е нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, ГПК, в последната му редакция - ДВ
бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането
е в противоречие със закона или с добрите нрави или искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
Въззивният съд намира, че посочените
по-горе клаузи от договора за
потребителски кредит носят всички белези
на неравноправни по смисъла на
чл. 143 ЗЗП, тъй като нарушават изискването за добросъвестност и създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора. В текстовете на чл. 143, т. 1 - т. 19 ЗЗП
са изброени възможни проявни форми на неравноправни
клаузи, като по аргумент от
т. 20 на чл. 143 ЗПК изброяването е примерно,
а не изчерпателно. Констатираното противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните клаузи да се
приемат за нищожни като неравноправни,
като и на това основание заявлението да бъде отхвърлено.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Обжалваното
разпореждане е правилно,
следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви въззивният съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 11.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
568/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: