№ 231
гр. Смолян, 18.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно
гражданско дело № 20255400500132 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Жалбоподателят Р. Ю. С. е редовно призован и се явява лично. Същият
се представлява от адв. Ст. М., адв. М. Орм. и адв. В. П., редовно
упълномощени по делото.
Въззиваемият Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ ,
редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание на второ
четене в 14:35 часа.
Съдът докладва постъпила Молба с вх. № 2836 от 15.07.2025 година от
Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“, чрез пълномощника адв. Д. К.,
с която същият уведомява Съда, че е възпрепятстван да присъства в открито
съдебно заседание, но не възразява да бъде даден ход на делото и да бъде
гледано в негово отсъствие. Заявява, че е запознат със заключението на
комплексната Психиатрична и ендокринологична експертиза и няма
възражение да се изслушат вещите лица, което намира за компетентно, като
няма въпроси към експертите. Моли да бъде прието заключението като
доказателство по делото. Категорично се противопоставя на искането за
назначаване на повторна експертиза, в случай че жалбоподателят оспори
заключението. Заявява, че всички искания, които може да направи
жалбоподателя са преклудирани и моли да бъдат оставени без уважение.
Изразява становище по съществото на спора. Прави възражение за
1
прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалните представители на
насрещната страна, като ответното училище не претендира разноски.
Адв. М.а – Присъстващите в залата граждани не са свидетели по делото.
Вещото лице д. П., редовно призован, се явява лично.
Вещото лице д. Я., редовно призован, се явява лично.
Вещото лице М. С. Б., редовно призована, е освободена с определение
по делото.
Адв. М.: Няма пречки да се даде ход на делото.
Адв. Орм.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки да бъде даден ход на
делото, страните са своевременно и редовно призовани, затова
О П Р Е Д Е Л И:
Дава ход на делото.
Адв. М.: Моят доверител желае да направи изявление.
Жалб. С.: Желая да направя изявление, което да се запише в протокола.
Уважаеми Въззивни съдии,
Искам да поясня преди да се даде евентуално изслушване на
експертизата, относно във връзка с постъпилата молба от ответната страна -
адв. КС., че аз съм създавал основателни пречки да се явя на преглед при
вещото лице - клиничен психолог и ще изразя моето становище, да кажа защо.
След като предишното вещо лице – г-жа Цв., беше освободена от
изготвянето на експертиза и се назначи ново вещо лице в лицето на г-жа М. Б.,
след направена справка от моя страна в публичното пространство, аз
установих, че вещото лице Б. е от екипа на д-р П. и когато тя ми се обади, аз
заявих в телефонния разговор защо няма да отида при нея. При мен се породи
едно основателно съмнение, че тя не е безпристрастна, не само предвид
турболенцията, която се случи в предишно съдебно заседание във връзка с
психиатър П., а и поради факта, че на страницата на Медицинския център на
д-р П. – казва се Медицински център „Спектър“, той многократно обяснява
каква е разликата между психолог и клиничен психолог и кой може да участва
в изготвянето на комплексни експертизи и защо. Смятам, че това е основание,
2
защото в миналото съдебно заседание д-р П. се осмели да защитава вещото
лице, за което аз се оказах прав, че то не е клиничен психолог и поради тази
причина, благодарен съм към Вас, че Вие подходихте професионално и
отстранихте това вещо лице, а той се опита всячески да заблуди Съда, че
вещото лице Цв. притежава необходимата квалификация да извършва тази
експертизата. В този смисъл са моите възражения, т.е. аз не смятам, че съм
създал пречки за събиране на доказателства, които сам съм поискал.
Алтернативно, ако сметнете, че съм създал основателни пречки за събиране на
доказателства, а именно - мое освидетелстване от клиничния психолог Б., то
моля да приложите разпореждането на чл. 161 от ГПК, която практика на
Върховния съд казва, че за да се приложи тази разпоредба, аз трябва да имам
изрични указания какво ще се приеме за доказано, ако не се извърши този
преглед. В този смисъл моля за разбиране и както написах в една молба, както
Вие казахте, всичко това ще представя за сведение на Съда, Сигнал до
Районна прокуратура – Смолян. Сезирал съм Прокуратурата относно вещото
лице Л. Цв. за евентуално извършено престъпление, и при евентуално
образувано Досъдебно производство (ДП), съм поискал и психиатър П. да
влезе като свидетел в него. Представям го, за да го има в протокола. Аз съм
подал този сигнал по каналния ред, но го давам за сведение на състава на
Съда. Когато казах, че вещото лице М. Божилов участва в екипа на д-р П.,
имам предвид, понеже смятам, че вещото лице д-р П. не е безпристрастно,
имам предвид, че Б. и П. работят заедно. Смятам, че не е безпристрастен
предвид това, че това, че той си позволи миналия път да замени това… Те
работят заедно. Това съм имал предвид като казах, че тя е от неговия екип. Не
само това, изразих и в писмена молба, как си позволи вещото лице П. на
миналото съдебно заседание да се държи така пред зала с моя защитник адв.
М..
Сне се самоличността на вещите лица както следва:
д. Т. П., 41 години, българин, български гражданин, нежен, неосъждан,
без родство със страните по настоящото дело, висше медицинско
образование, специалност „Психиатрия, детска психиатрия и докторска
степен по психиатрия“. Изрично заявявам липса на каквато и да е
заинтересованост по делото.
д. М. С. Я., 59 години, българско и сирийско гражданство, женен,
3
неосъждан, без родство и дела със страните по настоящото производство,
висше медицинско образование, специалност „Вътрешни болести и
ендокринология“.
На вещите лица се напомни за отговорността по чл. 291 от НК, за което
същите обещаха да дадат заключение по съвест и знание.
Д-р П.: Аз не съм пристрастен по това дело. Не познавам нито
жалбоподателя, нито другата страна по делото, нито който и да е от
процесуалните им представители - нито отпреди, нито сега. Относно
изявлението, за което се твърди, че съм направил, то дори не е точно същото,
това което се цитира от жалбоподателя. Не смятам, ако има значение личното
ми мнение, защото до тук сме на лични мнения, че каквото и да е казано извън
залата променя отношението ми като професионалист към съответния казус и
съответното дело.
Вещото лице д-р Я.: Аз не познавам жалбоподателя. За първи път го
виждам в залата. Даже не разбрах каква претенция има, претендира ли нещо
подобно. Само отговарям на Вашите искания и въпроси.
Вещото лице д-р П.: Да, д-р М. Б. е назначена в Медицинския център в
гр. Пловдив, където и аз работя. Аз съм административния ръководител на
този център. Поддържам изготвената и представена експертиза.
Вещото лице д-р Я.: Поддържам експертизата. Няма какво да добавя.
Смятам, че това което сме написали е достатъчно. Ако има въпроси бихме
отговорили.
Отговори на въпроси, зададени от адв. М..
Вещото лице д-р П.: Аз съм дал заключение за състоянието на
подекспертния на база на медицински доказателства и анамнестични данни за
2.06.2023 година. Заключението за психичното състояние на подекспертния е
към дата 2.06.2023 година, въпреки че е три години преди нашата първа
среща, е направено на база, както е разписано в стандарта, е направено на база
на анамнестичните данни на подекспертния. Взел съм предвид част от
свидетелските показания по делото. Ако нещо съществува в кориците на
делото, то не е нужно отново да го преповтарям в експертизата и не цитирам
свидетелските показания. Записал съм изявленията на жалбоподатяля, тъй
като те са дадени за първи път и единствено пред мен. Свидетелските
4
показания, каквито и да са те по същество, в съдебната психиатрия
съдържанието им не могат да значат нищо за експертизата. Ние не сме
детектор на лъжата, за да разберем дали някой е казал самата истината или не.
Не е включена психологическа оценка на жалбоподателя към тази дата –
2.06.2023 година, включена е само психиатрична оценка на жалбоподателя.
Цитираният отказ за „мекотата на движенията“ е част от психиатричния
статус на подекспертния. По изискване психиатрична експерти се попълва и
се записва психиатричния статус в цялост, независимо дали то има пряко,
косвено или каквото и да е отношение към въпроса. Движенията, които са
отразени в психиатричния статус, са част от психичната сфера, наречена
мимика и пантомимика, или психомоторика. Те се описват задължително.
Пример е външния вид, който също няма значение за отговора, но той се
описва по задължение в психиатричния статус. Огромна част от симптомите,
за които съди психиатрията по същество имат субективен измерител. Те биват
сравнявани с очакваната норма на развитието, а не с ясно разписан и винаги
измерим стандарт. Пример: „дистимия“ е термин в психиатрията, който казва,
че един човек е тъжен. Нямаме ясен психиатричен измерител за това колко
тъжен е някой. Но опита, квалификацията, знанията, житейския ми опит, все
пак има значение, казва до къде е очакваната норма и поставя съответния
симптом, било то дистимията или особеността на движенията в нормата, в
граничните им стойности или в патологията. Заключението ми (стр. 9 от
заключението) за „изострено желание за спечелване на делото“ и „получаване
на възмездие“ от гледна точка на мотивите на подекспертния са изводими от
анамнестичните данни и данните по време на интервюто, лично изказани от
подекспертния. На стр. 9 от заключението, пред предпоследен абзац
изречението е следното: От анамнестичните данни и от данните по делото
липсва информация, която да даде възможност да се направи извод за
подекспертния самоинициативно и еднолично е искал да прекрати трудовите
си правоотношения с училището. Горното, ведно с изостреното желание за
спечелване на делото и „получаване на възмездие“, от гледна точна на
мотивите, т.е. тези две неща, разгледани през идеята на търсене на мотив,
вероятно са спомогнали на С. … Аз не виждам причина изречението да бъде
коригирано, то е добре построено на български език, структурно и логически
издържано. Ако някой не го разбира, може би е заради стила, който пише един
психиатър. Искам да го разясня. Относно целият този абзац и твърдяното от
5
адв. М. противоречие обяснявам по следния начин: търсейки някакъв мотив,
човек да извърши каквото и да е било нещо, ние имаме две основни хипотези -
по желание или отвъд желание. От данните по делото, от това което знам
анамнестично от самият подекспертен, нямаме нито едно доказателство, което
пряко или косвено да слага точка и да накланя идеята, че мотивът е бил личен,
че мотивът е бил негов, че той с ум и разум, и в цялост е отишъл и е казал
„да, аз искам да напусна работа“. Тази хипотеза е формално изключена.
Остава другата хипотеза: нещо друго се случва и формално, не по негова воля
се случва събитието на напускане. Във втората хипотеза следва да бъдат
разгледани два варианта: първия - това случващо се нещо се дължи на
нарушение на свойството да разбираш свойството и значението на
извършеното и биде случило се, заради патологичен механизъм, или друг
житейски вариант, който психиатрията не може да обсъжда и не е наша
работа, но например, е някой да бъде подведен, някой да бъде измамен, това
не е обект на психиатрията, но не е патологичен механизъм по същество
житейския механизъм, т.е. разглеждайки всички тези неща, които знаем,
заедно с онова, което тук и сега виждаме, а то е именно негово изострено
желание да спечели, да получи възмездие в това дело, казва че този човек ясно
и сигурно иска първо на себе си да докаже, че онова, което се е случило, не се
е случило по негово желание и той самият, косвено ни доказва, че първата
хипотеза е изключена, остава втората хипотеза. Част от втората хипотезата е
търсенето на патологичния механизъм. Моята психиатрична задача е, по-
надолу четете отговора, че не е патологичен механизъм. Останалата част не е
задача на експертизата. Това е неистово желание да докаже една теза. По
същество, мотивът какъвто и да е бил той, няма твърде голямо значение за
отговор на въпросите в експертизата. Експертизата пледира за пълнота.
Поради това си качество в нея е написано това изречение, което иде да каже
на Съда и да подпомогне Съда да разбере как се е случило въпросното
събитие. Не е искал да го направи, но е съзнавал, че го е направил. С. не е
искал да си подаде молбата за напускане, но я подал. Но това не се дължи на
поталогични отклонения у него и не се дължи на липса на възможност да
преценява свойството и значението на извършеното. Това искам да кажа.
Заключенията в съдебната психиатрия не могат и е нередно да се дължат на
единични факти. Те са сбор от различни по същество доказателства, в
съвкупност от налични към монета конструкти, които са неизменяеми във
6
времето. Конкретно: от това как един човек би действал, ако той биде
поставен в определена ситуация. „Конструкт“ означава начин, по който
психичния живот работи неизменяемо. Това е конструкт, това е нещо
стабилно, нещо налично и в огромната си част непромеяняемо. Както и
биологията ни, ще дам пример със специалността на д-р Я. - панкреасът не
трябва да произвежда инсулин когато кръвната захар е висока и това е
задължително, по правило е така. Така и психичният ни живот има такива
биологично детерминирани, ясни конструкти. Например: когато сме в стрес,
правим еди какво си. Когато е поставен в някаква ситуация, огромна част от
случаите биха действали по един и същи начин, защото са ни такива
конструктите. И честно казано за нас, няма значение вида на стреса,
качеството му има значение, вида не, т.е. дали ще ни обвинят в блудство, ще
ни обвинят в убийство, ще ни затворят в ареста, защото някой го прави
нарочно, няма значение. Но качеството на стреса е формално един и същ. И аз
мога да си позволя да съдя за нещо тогава, ако го виждам тук и сега. И
обратно, ако знам нещо преди, то мога да очаквам то да се случи пак сега. Не е
никаква необичайност. Психопатология и психиатрична патология са
синонимни термини. Възможно е един до тук психично здрав човек поставен
в стресова ситуация, само че това „някаква“ има доста характеристики, да
прояви дезорганизация и патология, която да доведе до неразбиране
свойството и значението на постъпката и да не може да ги ръководи изцяло. В
случая такова нещо няма, няма такава реакция. Обяснявам: Критерият да
разберем дали някой може да ръководи постъпки си, да разбира свойството и
значението не е фактора стрес, а неговата реакция към стреса, т.е. ако двама
души поставени в еднакви други равни условия, единия може да има
патологична реакция, другият може да има, даже и стрес да не преживява.
При равни други, „стресови“ да ги наречем, условия. Няма нито едно
доказателство, което да казва, че С. е имал качествено нарушение на
съзнанието, което е първия ключов белег на това някой да търси друг
медицински критерий, заедно с юридическия, двата изпълнени, за да кажем,
че някой не може да разбира свойството и значението на постъпките си. Миля,
че това е пределно ясно разписано, както в Гражданския кодекс, така и в
Наказателния кодекс и мисля, че на всички запознати с правото им е пределно
ясно. Не смятам, че в експертизата липсва обсъждане на волевия момент, а
именно, че С. не може да ръководи постъпките си, тъй като: първо,
7
нарушението на волята не може да бъде едномоментно. То трябва да има
нещо преди или нещо след случилото се, т.е. или преди това трябва да има
ясни доказателства, че тази воля възможно, която ние изследваме, е нарушена
или, че при х - ясен стрес би се нарушила, или би имало последствие на
нарушение на волята, ако тогава това се е случило. Под този ред, в
Международната квалификация на болестите, се обсъжда цяла една глава от
патология, която е с код F43, или това са състояния, които са реакции на тежък
стрес и разстройства на адаптацията, в които света, под егидата на Световната
здравна организация (СЗО) е разписала кои са патологичните състояния,
които могат да се дължат на стрес. Нямаме критерий изпълнен, за нито едно
състояния – нито волеви, нито интелектуален, нито емоционален, никакъв
критерий в случая. Липса на онова състояние няма смисъл по-нататък да
обсъждаме наличен ли е волевия или не е наличен волевия критерий.
Отричам, че не е посочен волевият момент в експертизата, касаеща
жалбоподателя. В Отговора на въпрос № 5 е записано: „каквото и да е
нарушение на базовите психични годности“, които включват, когнитивни
процеси (внимание, памет, интелект) и воля, т.е. като съм записал, че липсват
нарушение на базовите психични годности, съм имал предвид, че липсва
нарушение на когнитивния и волевия елемент, защото волевия и когнетивния
елемент като сбор дават базовите психични годности на едни човек. Кои са
елементите на психичната годност? Когнетивни и волеви са елементите на
базовата психичната годност. Стресогените фактори са субективни фактори.
Стресът за един човек е обикновено житейско събитие, за друг стреса е
дистрес. От всички фактори, които този човек е преживял тогава, например,
качвайки се в жълто такси, в което може да е миришело на цигари, дали това е
било стресогенен фактор, няма как да ви отговори експерт на този въпрос.
Въпрос от адв. М.: Имало ли е и кои са били според вещото лице
стресогенните фактори, които са се проявили и оказали влияние върху С. от
монета на приключване на срещата с полицаите на 1.06.2023 година
(влизането му в полицията) когато са му съобщили, че трябва да отиде с тях до
Районното управление, до момента, в който С. е излязъл от кабинета на
директора? В този отрязък от време имало ли е и кои са - да ги изброите?
Вещото лице д-р П.: Пак ще Ви кажа не знам какъв би могъл да бъде
стресогенния фактор през този период, защото това не касае това, което
експертизата изследва. Експертизата се нуждае от отговор на въпроси и ако
8
търси стресогенен фактор, то следва той да бъде дистрес, не просто стрес, а
дистрес. Съдебната психиатрия все пак има дългогодишни наблюдения и
може до някъде да каже с много голяма вероятност подобен фактор е
дистрегонен за огромна част от хората на тази земя. Пример: убийство. Но в
конкретния случай няма нито един фактор, който да е съобщен, да е наличен
по данните от делото, да е изводим от житейската ситуация, която да приемем
за дистрес, а не обикновен стрес. Може един човек да е преживял стрес, ние
това не го спорим изобщо. Разглеждаме в експертизата резултата – реакцията
на С. от този факт, който би могъл да е дистресов фактор за него. Той трябва
да е преживял дистрес, а няма такива данни по делото, т.е. един човек може да
твърди пред съдебния психиатър, че е преживял ужасяващ стрес. Реакцията на
ужасяващият стрес е критерия на съдебния психиатър да каже дали е
ужасяващ този стрес, а не формалните твърдения на някои, дали наистина е
бил ужасен. Нито едно свидетелско показание не показва нарушение на
адаптацията на този човек във времето след това. Не казват няма данни за това
той да е имал количествено или качествено нарушение на съзнанието. Няма
данни той да е халюцинирал, няма данни той да е имал налудни възприятия
или налудни усещания. Няма данни да е имал дезорганизирано и неподредено
поведение. Е, хващането на такси за 200 метра разстояние не е неподредено
поведение и не може да бъде неподредено поведение. Може да бъде бързане,
не е моя работа, но не и неподредено поведение. За мен е логично поведение,
дори преди да го е минавал пеша, за тези 200 метра да е взел в случая такси.
Няма нелогичност в това нещо. Не съм изследвал и не е моя задача да
изследвам дали е имало психологически натиск от страна на директора върху
жалбоподателя. Първо, изследването на психичен живот, в частност емоциите
с точно определени конструкти като страх, срам, обреченост е задача на
психологията. Наличието на негативни емоции, защото всички те могат да
бъдат обединени в общият термин „негативни емоции“, е задача и може да
бъде задача на психиатрията. Да, има доказателства - и косвени и преки, че
подекспертния е преживял негативни емоции. Втората част на отговора: тези
негативни емоции, каквито и да са били - по тежест, по качество, по вид, не са
довели и не могат да доведат до патологично нарушение на волята, което да е
причина да обсъждаме изобщо въпросния волеви критерий. Отговорът е
съобразен само с полето на приложение на психиатрията. Не съм сигурен, че
отговора ми ще бъде в пълнота ясен. Госпожо Съдия, не иска, не се сеща,
9
никой не го пита са различни мотиви. Аз не знам защо не е питал за
лекарството. Може да е резултат от всички тези. Неполучаването на
лекарството за диабет в ареста, може да се дължи на различни причини.
Например: да не го е поискал, да е забравил, да не са му го предложили, да
не е знаел, че може да поиска. Х логично подредени фактори. Това, че не е
получил лекарството си, не е неподреденост, нелогичност категорично. Един
фактор, отрязък от едно поведение, в една единствена насоченост, в случая
хапче, не може и няма как, който и да е себеуважаващ се психиатър да съди за
това има ли нарушение на годността на един човек. В Съдебно-
психиатричната експертиза много ясно са описани кои знаем, че могат да
бъдат т. нар. кратковременни. Категорични сме, отново, разглеждайки
логиката по този начин. Има ли хипотеза, че този човек има дългосрочно
нарушение на някои от психичните си годности, така че да доведе до
нарушение на разбиране на свойството и значението на поведението.
Хроничност няма. Няма нито едно доказателство - здрав преди това, здрав
след това. Продължава да е адаптиран, нищо което казвам. Остава хипотезата
за кратковременно разстройство на съзнанието по някакъв начин, кои са
известни на психиатрията – те са тези, тези и тези. Ясно описани, разликата
между тях, са описани в експертизата. Нито едно от тези критерии ги няма.
Вещото лице д-р Я.: На въпроса дали има разлика в здравословното
състояние на жалбоподателя преди влизане в ареста и след напускане на
ареста, имаме данни във фиша от Център за спешна медицинска помощ – гр.
Мадан, в който има измерване сатурацията на кислорода, който е 98%.
Другото измерване, е кръвното налягане, което е 130/90 и измерване на
кръвна захар 7.2 ммол/л и без особености от преглед в другите органи и
системи. Направено е и ЕКГ и е констатира синусова тахикардия. Синосова
тахикардия означава, човек когато е над приемаме пулса на 90 удара, а броя е
92 имаме, директно имаме синосова тахикардия. Означава, че ритъмът на
сърцето е правилен, но пулса на пациента е ускорен, но сърцето работи без
особености, без ритъмни нарушения, без предсърдно мъждене и т.н. При
напускане на ареста няма извършен преглед на жалбоподателя. Аз прегледах
документите от ареста. Запознах се с извадки от Книгата за задържани лица. В
колона 8 при постъпване в ареста, е записано във „видимо добро състояние“, а
при напускане на ареста пише само „добро“. За мен няма разлика. На
извадката от Книга на задържани лица на стр. 127 от въззивното дело, при
10
приемане в ареста е записано „видимо добро състояние“ в колона 8, при
напускане здравословното състояние в колона 31 е записано „добро“
отговарям: Няма разлика. От медицинска гледна точка, когато имаме разлика в
начало и края трябва да имаме състоянието, а не добро, видимо добро, а в
лошо общо състояние. За да приема, че състоянието му лошо в момента на
напускането, трябва това да е записано в документа. Това че е записано
„видимо“ няма разлика. Записал съм, че Р. е диабетик, втори тип диабет. Той
трябва да приема медикамент Ксигдуо 5/850. Всеки диабетик знае, че се
приемат сутрин и вечер след хранене. Зависи кога се събужда и кога започва
да закусва. Сутрешният прием, той го е приел ако той е сериозен диабетик.
Той не трябва да пропуска приема на дозата, защото знае, че сутрин трябва да
приема една таблетка Ксигдуо 5/850 след закуската. А от данните в МВР той е
задържан в 12 часа. Вечерният прием е пропуснат. Сутринта когато е
освободен .. той не го е искал нощния прием. Той е приел сутринта дозата.
Като казвам, че не е взел, имам предвид вечерта. Записал съм в експертизата,
че С. е пропуснал само един прием на медикамента – вечерния, не и този,
който е за следващата сутрин, тъй като е освободен и може да го вземе на
обяд. Не е задължително медикамента да бъде взет точно в определен час и
минута. Говорим от медицинска гледна точка, един диабетик не е длъжен в
определен час да приеме един медикамент, ако не е инсулин. На медикамент,
суб терапия пациента е свободен, може. В събота или неделя, почивни дни,
той не е длъжен да се събуди сутрин в 7 часа, за да вземе медикаменти. Може
да се събужда и на обяд и тогава да си взема медикамента, защото той не е
приел храната и затова според мен, той не е приел сутрешния медикамент. Не
мога да кажа когато е освободен, дали и кога е взел медикамента. Според мен
след като е освободен би могъл да го вземе. То е освободен в 11 часа, и в 11
часа може да го вземе. Когато човек пропусне няколко часа или дни и
кръвната му захар е над 16-18 ммол/л, тогова може да получи тази
симптоматика, където е Вашият въпрос към мен. Ако човек има захарен
диабет и отговарям за неговото здравословно състояние, казвам следното,
говоря по принцип, ще поиска помощ от близки да му донесат медикамента
или първата му работа след освобождаването, може да има телефон да се
обади, може да потърси между МВР и болницата в гр. Мадан има няколко
крачки. Може да отиде и да поиска медикамента. Ако е пропуснал един прием
от медикамента, пациентът не трябва да получава нищо. Ако е пропуснал два
11
приема може да получи жажда, често уриниране, сухота в устата, но не може
да доведе до състояние, в което да не може да контролира своето поведение,
категорично. Това е един сериозен възрастен човек, не е дете, и може
спокойно да поиска всякакъв вид помощ. Един диабетик, за да получи тежка
симптоматика от захарен диабет като силно главоболие, дезориентиран,
замъглен поглед, дни наред с висока кръвна захар и с 30 ммол/л кръвна захар
дни наред, човешкият организъм има резерв, той е ориентиран и взема
толкова колкото му е необходимо и той издържа няколко дни или часове от
високата кръвна захар без да получава припадък или дезориентиране. От
медицинска гледна точка, когато човек има проблем и усеща напрежение,
главоболие или дезориентиране, организмът търси помощ. Дали близък, дали
бърза помощ, познат. След като не търси помощ, означава че той се чувства
добре.
Вещото лице д-р П.: Държа да отбележа, че въпреки, че не съм
ендокринолог, нарушението на възприятието може да се дължи на соматичен
фактор и е моя задача да се убедя по някакъв начин, че не е имало соматичен
фактор, който е въздействал на възприятието. В този ред на мисли, по време
на срещата е зададен въпрос към подекспертния дали някога е пропускал
лекарствата си. Отговор на този въпрос е записан в експертизата и е било - да.
Второ, имало е случаи, в които подекспертния е имал кръвна захар 17.6
ммол/л без никакво лечение. Не е имал оплаквания от дезориентираност,
нарушение на съзнанието, кома и т.н. Това е от областта на медицината. Не е
имал такова нещо, записано е в експертизата. След което, от експертизата:
въпрос към подекспертния: Какво се случва след въпросното събитие с
директора на училището? Прибрах се в къщи, изкъпах се и си взех хапчетата,
т.е. сутрешният прием е бил приет.
Отговор на въпросите на адв. Орм.:
Вещото лице д-р П.: Не съм питал в колко часа си е взел душ и си е
изпил хапчето.
Въпрос от адв. Орм.: Колко свидетели са били разпитани по делото
пред първата инстанция? Опишете какво се е случило на С. от момента на
задържането до 15:00 часа на следния ден? Тези въпроси ги задавам, защото
твърдя, че не са запознати с делото експертите и не са чели показанията на
свидетелите и заключението е изготвено без да са взети предвид всички
12
материали по делото.
Съдът намира, че тези въпроси са ирелевантни за спора и отклонява
тези въпроси зададени от адв. Орм..
Вещото лице д-р П.: От стр. 2 до стр. 6 съществува цялата, т.е. огромна
част от това, което един подекспертен и онова което е нужно, и релевантно
към случващото се, е записано в експертизата. Това, което мен ме интересува
за експертизата съм го възпроизвел като анамнестични данни в експертизата.
Казах, че свидетелските показания имат значение дотолкова в тяхното
качество, а не самото съдържание. Пак казвам, ние не сме детектор на лъжата
и не съдим за….От съдебно-психиатрична гледна точка означа, че ако
съдържанието по същество е …в свидетелските показания няма нито едно
доказателство, което казва, че някой е наблюдавал нарушение на възприятието
на този човек или ако не го е наблюдавал не е довело до неподреденост във
видимото поведение на някого. Тези хора не са експерти, те не могат да
разберат възприятие. Но, имането на нарушение във възприятието, то следва
да доведе до нарушение в поведението, един симптом в психиатрията не
върви сам. Ако имаш нарушение там, щеше да има нарушение в поведението.
Никой не казва поведението беше неподредено, объркано, дезорганизирано.
Няма такова нещо. Ценим свидетелските показания в експертизата по линията
на това дали вършат работа за експертизата и отговарят ли на някакъв въпрос.
Свидетелски показания могат да казват: аз видях как мина жълта кола, но тя
няма никакво значение за експертизата. Конкретно за този случай, в
свидетелските показания няма нищо, което да казва, че той е имал
дезорганизирано поведение.
Адв. Орм.: Аз не смятам, че вещото лице може да даде заключение, без
да е взело предвид и свидетелски показания на хора, които имат преки и
непосредствени впечатления месец или два най-много след подаването на
молбата, а да гради заключението си единствено на анамнеза, която е снел две
години по-късно.
Вещото лице д-р П.: Госпожо Съдия,
Ако тук и сега има доказателства по въпросното дело, които на Съда или
на някой от страните им се струва, че не са достатъчно добре кредитирани, те
да бъдат обсъдени. Ние сме тук заради това. Кажете конкретно кои
свидетелски показания, аз като експерт ще ги обсъдя тук пред вас, за да ви
13
покажа, докажа, насоча.
Адв. Орм.: Сега аз трябва да му преразказвам свидетелските показания
и да го питам ако г-жа М. е казала, че той дни наред е плакал по телефона и е
бил разстроен и е казал, че не е знаел защо е подал тази молба, това какво
значение има за неговото поведение към 2.06.2023 година Вие какво ще
отговорите?
Вещото лице д-р П.: Това, че някой е наблюдавал друг човек да плаче
дали се е случило или не е друг въпрос. Дори и наблюдавано, това не е
кратковременно нарушение на съзнанието и това са психични волности и не
може да доведе до нарушение в разбирането, свойствата и значението на
своето поведение. Хора, които с години плачат продължат да бъдат разбиращи
към свойството и значението на своите действия. Няма данни С. да е искал
или да е възнамерявал да прекрати трудовия си договор.
Вещото лице д-р Я.: Естествено друг фактор за диабетно-болния е
стреса, болестно състояние, температура. Зависи от самия стрес и тежестта на
стреса. Не знам защо е бил задържан. Когато има един стрес, трябва да се
включат и други органи и системи за стреса, това е надбъбречната жлеза,
хормони като кортизол, адреналин, допамин. Когато човек е задържан,
естествено би трябвало по време на престоя, аз вадя извод от фиша от
медицинския преглед, че кръвното налягане е стабилно, кръвната му захар е
стабилна и други му органи и системи. Ако той наистина е преживял от ареста
до бърза помощ, то трябва всички показатели да се качват - кръвното наляган,
кръвната захар. По данните на фиша е видно, че няма такова завишаване на
кръвно налягане и другите фактори. Фишът е направен в Центъра за спешна
медицинска помощ в момента преди да бъде заведен в помещението за
задържането. По времето на ареста на този стрес трябва да реагира и да
включва другата симптоматика – висока захар, високо кръвно налягане,
сатурацията, учестено дишане. В тези 20 часа на задържане е можело да
възникне стресова ситуация. Той ако получи това за първи път в ареста,
естествено че ще получи стрес и да се притеснява, ще вдигне кръвно и ще се
притеснява, това е нормално. Стресът води до висока захар, което води до
често уриниране, жажда и сухота в устата. Говоря и по учебник и за
конкретния случай, че когато има стрес получава висока захар, често
уриниране и сухота в устата. Има пациенти, които много дни, понякога и
14
месеци, го има това. Те даже не знаят, че имат захарен диабет и висока кръвна
захар. Дори и да приемем по време на задържането е преживял стрес не може
да доведе до неориентираност, до обърканост, световъртежи, замъглено
зрение и т.н., няма как да се получи, няма как да стане и да доведе до
състояние да не може да преценява своите действия.
Вещото лице д-р П.: Нарушението на базата на психична годност един
човек да разбира свойството, може да се дължи на две големи групи причини:
количествено нарушение на съзнанието е и качествено нарушение на
съзнанието. Количествените нарушения на съзнанията са обект на другата
медицина, д-р Я. - кома или сопола. Толкова медицински на количествено
нарушение на съзнанието. Качественото нарушение на съзнанието са обект на
психиатрията. Колегите-соматици не могат да съдят за качествените
нарушения на съзнанието. Тука няма нито количествени, нито качествени
нарушения на съзнанието.
Вещото лице д-р Я.: Дали са му валидол в Центъра за спешна
медицинска помощ. Във фиша се вижда това нещо. Човекът е бил тревожен.
Най-вероятно валидола е даден за тахикардията, защото когато човек е леко
притеснен ускорява сърдечния ритъм.
Отговор на въпросите от адв. П..
Вещото лице д-р Я.: Повишаването на кортизона от надбъбречната
жлеза е временно състояние при стрес, или при висока температура, или при
тежка болест. Временно – за няколко часа може да се повиши кортизола,
защото ритъмът му започва от 23:00 часа и може да продължи няколко часа.
През деня намалява и през нощта се качва. Затова аз направих извод, че при
приемането му, отразено във фиша от Центъра за спешна медицинска помощ е
7.2 ммол/л. Това е идеална кръвна захар. В Книгата на задържаните лица
пише, че той не е поискал нито преглед от лекар, защото на мен ми се случва
много пъти като лекар в МБАЛ – Мадан да дойда в ареста и да преглеждам
пациенти, арестувани по някакъв повод. Фактът, че Р. С. не е поискал лекарска
помощ по време на ареста, за мен означава, че не е влошено неговото общо
състояние. При повишаване на тези два хормона се повишава кръвната захар.
Повишаването на тези хормони не влияят на мозъка абсолютно нищо.
Мозъкът се влияе само от хипогликемия. В случая няма такава хипогликемия.
Мозъкът е измислен орган, който консумира въглехидрати. Няма ли
15
въглехидрати, той получава световъртеж, загуба на съзнание и припадък.
Високата захар има контра, човек може да си остане с висока захар часове и
дни, без да му вреди на общото му състояние. Само спрямо възрастта: не може
да коментираме един възрастен човек на 80-90 години между един млад човек.
В екстремна ситуация може да се случи често уриниране и сухота в устата и
това е.
Вещото лице д-р П.: Уважаема госпожо Съдия, вменяемостта е термин
на правото и е част от наказателното право. Дееспособността е друго нещо. И
едното, и друго нещо не са обект на съдебната психиатрия, те са обект на
правото. Обект на съдебната психиатрия и на психиатрията са базовите
психични годности, нарушенията им, които могат или не могат да доведат до
нарушението на разбирането на свойството, разбирането на значението и
възможността да се ръководят постъпките така, че да се грижат за своите
работи. Това не е вменяемост. Въпросът за психичните заболявания, не е дали
аз смятам или не смятам, а е ясно разписан в съдебната психиатрия и косвено
в наказателния и ГПК на България, в който се казва, че има критерии -
критерия е душевна болест и/или интелектуален критерий. Заедно с тези
критерии трябва да е наличен или да не е наличен волевия критерий.
Съдебната психиатрия е науката, която следва да обобщи някакви данни –
било психологични, било соматични, които да доведат до нарушение, което
нарушава тези базови психични годности. Отговора на въпросът на адв. П. е
не Само и единствено психична болест е нужна, за да бъдат нарушени
психическите годности. Не е вярно това. Количественото нарушение на
съзнанието създадено от удар с чук в глава е количественото нарушение на
съзнанието и да то нарушава базовите психични годности, така че да не може
да ръководи своите постъпки. Огромна част от случаите, в повечето случаи да
кажем, в основата на това базово нарушение стои психична болест. Рядко
невъзможността във Вашата професия се дължи на соматична болест, много
рядко. В повечето случаи е психична болест.
Адв. П.: Нямам повече въпроси.
Адв. М.: Също няма повече въпроси.
Адв. Орм.: Също нямам въпроси.
На вещо лице д. П. да се изплатят 1 243.77 (хиляда двеста четиридесет и
три лева и седемдесет и седем стотинки) лева от бюджетните средства на
16
Съда, а на вещо лице д-р Я. да се изплатят 489.97 (четиристотин осемдесет и
девет лева и деветдесет и седем стотинки) лева от бюджетните средства на
Съда.
Жалб. С.: Уважаеми Въззивни съдии, Считам, че експертизата не
отговаря на първо място на указанията на Върховния съд, която практика е
категорична и аз безрезервно вярвам на Върховния съд.
На второ място, експертизата е непълна, неясна, необоснована и
изпълнена с множество противоречия. Видно дори от всички съмнения, които
изразих спрямо вещите лица и в днешно съдебно заседание, по тяхното
държание, пролича, че очевидно всячески искат срещу мен да се произнесат в
заключението. В този смисъл Ви представям и писмено оспорване с помощта
на академик и психиатър с над 30 листа оспорване по експертизата (това го е
писал академик и психиатър, професор). Оспорвам изцяло експертизата по
смисъла на чл. 200, ал. 3 от ГПК, искам назначаване на повторна експертиза с
други вещи лица, които да отговорят на същите въпроси и по преценка на
Съда.
Адв. М.: Аз поддържам това, което каза моя доверител, поддържам
оспорването, което Ви беше представено. То е подготвено с помощта на
специалисти, като тези, които бяха участвали в експертизата. То е видно от
съдържанието, че са ползвани специални знания, но моля да го приемете като
наше изявление това оспорване - на тримата пълномощници и С.. Моля да
бъде допусната повторна експертиза, тъй като освен изразеното от моя
доверител по отношение на работата на екипа на д-р П., аз считам, че в
днешното съдебно заседание се откроиха два момента, които според мен
внасят съмнение в безпристрастността и на двете вещи лица.
Първо, по отношение на д-р П.. Той въпреки, че обясни витиевато това,
което го питах и което Вие си спомняте свързано с въпроса, че той счита, че
моят доверите е бил воден, мотивиран, към момента. на подаване на молбата
за напускане, освен от първото, (първото беше липса на …), че желае същият
да прекрати договора. Това нещо съвместно с неистово желание, един вид за
възмездие и да спечели делото, като стана на въпрос за отношение, за факти и
обстоятелства, които са далеч след релевантния момент около който се върти
цялото дело, момента на подаване на молбата. Това вещо лице, знаейки, че по-
късно е имало дело, и може би моят доверител в интервюто е споделил, че
17
желае да докажа, че е невинен и че е доказал, той това го интерпретира,
пренасяйки го към минал момент, към момента на подаване на молбата, което
абсолютно, необосновано и недопустимо говори за пристрастие,
предубеденост. Категорично. Прочетете още веднъж отговора, аз го четох
няколко пъти и въпреки тези обяснения, които бяха тука, вещото лице не успя
да разсее тези съмнения в нас.
По отношение на вещото лице д-р Я.. Няколко колко пъти го питах
простичко нещо: колко приема са пропуснати, при положение, че той твърди,
че се е запознал с материалите по делото. Едно от двете неща не е вярно - или
не е един приема, ако се е запознал с материалите по делото или не се е
запознал с материалите по делото, което означава, че е излъгал. Очевидно са
пропуснати два приема, защото след сутрешния прием преди задържането,
моят доверител и това е отразено в интервюто, нали е чел интервюто д-р Я..
Там е записано последователно по часове как се е развил деня на 2.06.2023 г.,
че той след като го пускат в 11:00 часа, още докато е там, по телефона, на един
човек току-що освобождаван от ареста по едно несправедливо обвинение,
което е отпаднало съдебно после, та този човек още докато е там и след като е
бил излъган от полицаите вечерта, че ще го пуснат в 7 (седем) часа, а след това
когато идва човек да го вземе, му казват „не, няма да те пуснем“. Това не го
коментирам, защото е в страни от делото, но има отношение към стреса и
факторите, които са влияели на моя доверител. Та, д-р Я., ако се е запознал и
беше чел тези неща написани от колегата му П., щеше да разбере, че най-рано
след 15 часа е взет следващия прием, 3 (три) часа на следващия ден. Отдавна
се минали 24 часа, т.е. той твърди три неверни неща: първо, че е пропуснат
един прием, второ, че пропуска е по- малко от 24 часа и се поддържа днес при
очевидни факти, че не е така. И по документите – извадката от Книгата от
ареста се вижда кога е пуснат и т.н. Следователно, при тези съмнения в
безпристрасността, аз не казвам, че е нарочно и умишлено, явно са заели една
теза, която се стараят да докажат на всяка цена. Вещите лица, според мен не
би следвало да бъдат допуснати, ако уважите искането ми за повторна
експертиза. В оспорването, което правим, Вие ще видите, че тази експертиза е
непълна. При нея са разгледани въпросите, касаещи ендокринологията – д-р
Я., психиатрията от д-р П., но най-важното, психологическото изследване
отсъства, т.е. касае се за непълнота, която не може да бъде поправена с
Вашето решение експертизата да се изготви при отсъствие на вещо лице,
18
защото закона позволява токова заместване на такава непълнота с някакви
други инструменти, ако беше указано на моя доверител в случай, че създава
препятствие и не се яви при д-р Б. да даде интервю, Съдът ще приеме, той
трябва да е известен какво ще приеме Съда и с това, което е записано да се
попълни тази липсваща част на психологическата експертиза от назначената
такава. В този смисъл тя е и непълна, което според мен следва да се допусне
друга експертиза, но държим тя да е повторна, без участие на тези две лица.
Адв. Орм.: Уважаеми Окръжни съдии,
Също моля да не приемате изложеното в днешно съдебно заседание
заключение, тъй като считам същото за необосновано, доколкото се установи,
че и двете вещи лица, които са го изготвили, не са запознати с делото. Това се
потвърждава от стр. 2 на заключението, в която са изложили позиция, тъй като
те са работили и в която не присъстват в протоколите от съдебно заседание, в
които са разпитани свидетели, водени от доверителя ми. Считам, те
представляват важни източници и доказателствени средства, които въпреки,
че д-р П. каза, че са взети предвид, доколкото не са отхвърлени в
заключението считам, че не са изследвани за нуждите на заключението. От
изслушването на д-р П. останах с впечатление, че заключението му е по-скоро
хипотетично и се базира единствено на анамнеза, която е снета две години
след денят, който ни интересува в какво състояние се е намирал Р. на
2.06.2023 г., поради което намирам същото за необосновано.
Същото се отнася и за частта от заключението, изготвено от д-р Я.,
който дори заяви, че не знае причината за задържането на Р. С. и единственият
документ, от който се обоснова е фиша от Спешна медицинска помощ. Аз
също държа да бъде назначена повторна експертиза.
Адв. П.: Присъединяваме се към изразеното становище от колегите.
Също считам, че следва да бъде назначена повторна експертиза, поради
непълнота и необоснованост на изслушаната днес такава. С тази експертиза не
се изпълняват указанията, дадени от Върховния касационен съд. Също така от
изслушването на вещите лица днес, останах с впечатление, че действително са
работили единствено и само на база направеното интервю от д-р П. и
единствено разгледания документ с който беше запознат д-р Я., поради което
ще Ви моля да уважите това наше искане.
Адв. М.: В случай, че уважаемия Съд реши да уважи нашето искане за
19
повторна експертиза, ще Ви моля експертите да отговорят на един въпрос,
който е обобщаващ, тъй като задаването на няколко въпроса, както беше до
сега, това разкъсва тъканта на експертизата, защото един въпрос се отнася към
дадени факти и обстоятелства, другия въпрос се отнася към други
обстоятелства и фактори, което не позволя да се изготви обобщено, при
съвкупност на всички действали фактори да се даде заключение за едно
единствено нещо. Обобщаващият ми въпрос е: бил ли е ищецът Р. С. към
2.06.2023 година в състояние на достатъчна психична и емоционална
стабилност, за да формира свободна информирана и автономно воля за
подаване на заявление за напускане на работа, предвид наличните стресови
фактори – страх, срам, външен натиск и други, доказателства, за които се
съдържат по делото.
Съдът се оттегля на съвещание.
Съдът, след тайно съвещание намира, че така изслушаната днес
експертиза от вещите лица д-р Я. и д-р П. е компетентно и обективно
изготвена и следва да бъде приета като доказателство по делото, а искането на
Р. С., в качеството му на жалбоподател и пълномощниците му адв. М., адв
Орм. и адв. П. за назначаване на нова повторна експертиза е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение, като намира, че делото е изяснено от
фактическа и правна страна и ще следва да бъде приключено съдебното
дирене и даден ход на съдебните прения и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Приема и прилага днес изслушаната комплексно изготвена от вещите
лица д-р Я. и д-р П. Съдебно психиатрична и ендокринологична експертиза с
вх. № 2691 от 7.07.2025 година като доказателство по делото.
Оставя без уважение искането на Р. С. и пълномощниците му за
назначаване на повторна Съдебно психиатрична и психологична експертиза
като неоснователно.
Приключва съдебното дирене.
Дава ход на съдебните прения.
Адв. М.: Аз считам, че делото е неизяснено по съображения, които
изложихме и по които Съдът се произнесе, но следва да има записано и
нашето становище, след като не е уважено искането за повторност. Ние
20
считаме, че то остана не изяснено, представям Списък на разноските с препис
за другата страна.
Моля Ви да ни предоставите копие от звукозаписа, тъй като искам да се
убедя, че всичко е записано в протокола. В случая, че не уважите това искане,
да бъде запазен записа до приключване на делото.
Адв. П.: Присъединяваме се към становището на адв. М. като също
считаме делото за неизяснено от фактическа страна във връзка с неизпълнение
на дадените указания от ВКС и неизясняване на фактическата обстановка по
делото.
Адв. Орм.: Присъединяваме се към казаното от адв. М. и адв. П..
Съдът намира, че с оглед искането на адв. М. за снабдяване със
звукозапис от днес проведеното съдебно заседание, Съдът ще се произнесе в
закрито заседание със съдебен акт.
Адв. М.: От името на моя доверител ще Ви моля да уважите подадената
Въззивна жалба, ведно с последиците от това, по съображения, които ще
изложа в писмени бележки. Претендирам за присъждане на разноски по
делото. В едноседмичен срок от всички пълномощници ще представим една
обща писмена защита.
Адв. Орм.: Поддържам казаното от колегата М.. Моля за отмяна на
първоинстанционното съдебно решение и присъждане на разноските,
направени от доверителя ми.
Адв. П.: Също ще Ви моля да се произнесете със съдебен акт, с който да
отмените първоинстанционното решение на Маданския районен съд, като
вземете предвид подробно изложените съображения в депозираната Въззивна
жалба и съображенията, които ще изложим в писмена защита.
Съдът даде едноседмичен срок за представяне на писмена защита,
считано от 16.07.2025 година.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решението си на 29.07.2025 година,
от която дата започва да тече едномесечния срок за депозиране на касационна
жалба пред ВКС на Република България.
Заседанието се закри в 16:30 ч.
Председател: _______________________
21
Секретар: _______________________
22