Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../14.08.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Величка Велчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18488 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявени от „Топлофикация –Перник“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ „Република“,
срещу Р.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 1730.02 лв.,
представляваща главница – стойност на доставена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“, бл. 29,
вх. Б, ап. 32, за периода 01.05.2014 г. – 31.07.2016 г. включително; сумата
442.18 лв., представляваща обезщетение за забава на месечните плащания за
периода 08.07.2014 г. – 26.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.03.2018 г. до
окончателното изплащане,
за което е образувано ч. г. д. № 5401/2018 г. по описа на ВРС, 30 състав и е
издадена заповед за изпълнение.
Твърди се в исковата молба, че е налице облигационна връзка между топлофикационното дружество от една страна и титуляра
по партида от друга страна относно продажбата и покупката на топлинна
енергия. Сочи се, че с влизането в сила
на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа Наредба № 16
- 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти
за битови нужди, включително за общите части в СЕС /сграда етажна собственост/,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия
за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал. 2 - топлопреносното предприятие задължително публикува общите
условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно
разпоредбата на ал. З - в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите
условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Твърди
се, че към настоящия момент в ищцовото дружество няма
никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с
публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за
уреждане на взаимоотношенията между страните. Твърди се, че клиент на топлинна
енергия за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Твърди се, че ответникът е абонат на топлопреносното
дружество по силата на общите условия, действали към процесния
период като собственик на имота в топлоснабдената
сграда, които условия имат действия спрямо него. Сочи се, че задължението на
топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно
разпоредбата на чл. 139в от ЗЕ - задължението на лицето /фирмата за дялово
разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази енергия и
съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за
начислена топлинна енергия. То може да става на 11 месечни вноски и една 12
изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация.
Съгласно чл. 41, ал. 1 ОУ, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане
на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В
случая искът е предявен поради неизпълнение за плащане на дължимото от страна
на ответника. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на
разноските.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от назначения особен представител на ответника – адв. Е.Е., в който се счита искът
за допустим, но неоснователен. Оспорва се наличието на облигационна връзка,
възникнала между ищцовото дружество и ответника, като
се счита, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 16 ЗЗД относно сключване
на договори при общи условия. Сочи се, че в дружеството няма доказателства,
удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия.
Признава се, че ответникът е абонат на топлопреносното
дружество. Твърди се, че ищецът не е представил доказателства за публичното
оповестяване на Общите условия по предвидения за това ред. Няма доказателства,
въз основа на които да се приеме, че сградата, в която се намира имотът на
ответника, е била реално топлофицирана към момента на
влизане в сила на Закона за енергетиката /обн. ДВ,
бр. 107 от 9.12.2003 г./, поради което не може да бъде направен извод, че
облигационната връзка възниква със собствениците на имотите в сградата само по
силата на закона, без да е необходим писмен договор. Възразява се и че ищцовото дружество не представя доказателства относно
размера на претенцията, вкл. и че процесното
количество топлинна енергия е реално доставено на ответника. Представеното
„извлечение от сметка“, приложено към исковата молба не е основание за
задължаване на ответника с процесната сума и
съставлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя
факти и неносещи подписа на ответника, поради което не се ползват с обвързваща доказателствена сила. Също така няма и представени фактури,
издадени от ищцовото дружество, за консумирана и
дължима топлинна енергия. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на част от вземането по смисъла на чл.
111, б. „в“ от ЗЗД. Сочи се, че
вземанията на ответника за сумата от 724.32 лв. за периода от м. май 2014
г. до м. март 2015 г. са погасени с кратката тригодишна давност. Сочи се, че на
основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и всички
произтичащи от него акцесорни задължения - в случая
това са вземанията за законна лихва за забава върху месечните неплатени суми за
главници за периода от м. май 2014 г. до м. март 2015 г., отразени в
представената справка от ищеца, именована „Извлечение
от сметка“ към дата 26.02.2018 год., а и след това, с оглед на което и за тази
сума искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Моли
се за отхвърляне на исковите претенции.
В последното проведено
по делото на 16.07.2020 г. открито съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. Ответникът се представлява от назначения му особен представител -
адв. Е.Е., която поддържа
становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат
отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По настоящото
дело е приобщено ч. гр. д. № 5401/2018 г. по описа на ВРС, XХХ състав, от което е видно,
че в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на
чл. 410 ГПК срещу
ответника за сумите, предмет на установителните
искове, като заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал.
5 ГПК. Исковата молба е подадена
в срока по чл. 415, ал.
4 ГПК.
За основателността на така предявените искове е
необходимо в производството при условията на пълно и главно доказване ищецът да
установи следните обстоятелства: че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Перник”
АД, че ответникът има качеството на потребител на топлинна
енергия, стойността на доставеното количество топлинна енергия за процесния период, доставена и отчетена по предвидения в общите
условия на топлопреносното предприятие ред, изискуемостта на задължението и размера на мораторната
лихва върху главниците, а така също и одобряването
и обнародването на горните
Общи условия.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
с чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисия /КЕВР/.
От заключението на вещото лице инж. А.А.
по приетата по делото без възражения съдебно-техническа експертиза се
установява, че през целия процесен период бл. 29, вх.
Б, е бил с централизирано топлоснабдяване. Няма
представени документи за прекъсване на топлоснабдяването.
Общите условия на топлоснабдителното предприятие за
продажба на топлинна енергия за битови нужди са публикувани във вестник
„Съперник“, бр. 82/29.04.2008 г. Същите са одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2005 г. на ДКЕВР. От приложение № 9 към СТЕ е видно, че в ап. 32
има отоплителни тела – 2 бр. топлинни разпределители. Услугата Дялово
разпределение на топлинна енергия в процесната сграда
е изпълнявана от ФДР „Директ“ ЕООД – въз основа на
Договор № 76/2017 г., сключен с „Топлофикация Перник“ АД. Вещото лице посочва,
че от приложение № 9 към експертизата е видно, че през целия процесен период в сградата – етажна собственост, където се
намира процесния имот, е била въведена система за
дялово разпределение на топлинната енергия. При изчисляване на количествата
топлинна енергия и сумите за последната са приспаднати технологичните загуби на
топлоенергия в абонатната станция. След 2007 г. не се начислява т. нар. „такса
мощност“. В общите части на процесната сграда няма
работещи отоплителни радиатори. В „Топлофикация Перник“ АД не са постъпвали
жалби относно процесния имот.
В обясненията си, дадени в проведеното на 04.06.2020 г.
открито заседание по делото, вещото лице инж. А. посочва, че топлоенергията,
която е трябвало да заплати ответникът, е правилно остойностена.
Дори според неговите изчисления сумата следвало да е малко по-голяма. В общите
части няма отопление, няма монтирани отоплителни радиатори, като само по щранговете, които минават през жилището, се топлоотдава.
Прието по делото е и заключението на вещото лице Д.П. по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което през процесния
период дължимата главница е в общ размер от 1730.02 лв., съобразно надлежно
издадените фактури от ищеца, описани подробно в експертизата. Няма постъпили
плащания за процесния период. Въведените изравнителни
сметки, изготвяни от ФДР за процесния период са във
връзка с промяна цената на топлоенергията и в края на отоплителния сезон.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.“ ЕАД ***, купувач може да бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия за
битови нужди, който е собственик или титуляр със запазено вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда.
По делото са представени
доказателства, че в част от процесния период
собственик на имота – апартамент 32, находящ се в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“, бл. 29, вх. Б, е
бил именно ответникът. Това се установява както от справката от Служба по
вписванията – Перник относно лицето Р.В.К., така и от представения нотариален
акт от 20.06.2008 г. за учредяване на договорна ипотека върху жилището в полза
на „Банка ДСК“ ЕАД.
Изискано и приложено е постановление за възлагане на
недвижим имот от 14.12.2015 г., влязло в сила на 14.01.2016 г., видно от отбелязването
върху него, с което процесният имот е възложен върху
купувача Т.Д.Т..
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на
влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички
права, които длъжникът е имал върху имота.
Ето защо следва да се приеме, че считано от 14.01.2016 г.
собственик на топлоснабдения имот е трето лице, а не
ответникът в производството, поради което и същият не дължи плащане на
задълженията за имота, определени след тази дата. В конкретния случай – не
дължи плащане по издадените фактури от 31.01.2016 г., 29.02.2016 г. и
31.07.2016 г., доколкото същият няма качеството на клиент /потребител на
услугите/ след влизане в сила на постановлението за възлагане. Задължено лице
по тези фактури следва да е новият собственик на апартамент № 32, доколкото
няма наведени твърдения и съответно няма проведено доказване, че ответникът е
продължил да ползва имота и след като е престанал да бъде титуляр на правото на
собственост върху него.
Предвид съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен материал, съдът приема, че в случая може да
бъде направен обоснован извод, че са доказани всички изискуеми предпоставки за
основателността на предявения иск за главница по отношения на претендираните вземания за заплащане на топлинна енергия,
за които са издадени фактури до края на 2015 г.
В срока за отговор на
исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител, е направил възражение за погасяване на част от вземанията по
давност. Съгласно задължителните разрешения, дадени в ТР № 3/2011 г. по т. д. №
3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111,
б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Настоящото вземане за главница – за доставена и потребена топлинна енергия има именно такъв характер и
същото се погасява с изтичането на тригодишна давност, която започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. В случая
вземането става изискуемо с издаването на съответната фактура. Ето защо следва
да се приеме, че вземанията, за които са издадени фактури в периода 31.05.2014
г. – 28.02.2015г. са погасени по давност, доколкото до датата на подаване на
заявлението в съда – 20.03.2018 г. е изтекъл период над три години по отношение
на всяко едно от тях.
Предвид изложеното,
съдът приема, че ответникът дължи плащане на сумата в общ размер 717.92 лв.,
съгласно заключението на вещото лице Д.П., за която сума има издадени фактури в
периода 31.03.2015 г. – 31.12.2015 г. /в този период ответникът се легитимира
като собственик на имота и съответно дължи заплащане на стойността на потребената топлинна енергия/. За разликата над 717.92 лв.
до претендираните 1730.02 лв. по издадени фактури в
периода 31.05.2014 г. – 28.02.2015 г. и 31.01.2016 г. – 21.07.2016 г. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му.
В случая за всяко от дължимите плащания е издадена и
съответна фактура, в която е посочен и конкретен падеж /срок за плащане/, поради
което съдът приема, че считано от датата, следваща настъпване на падежа,
ответникът е изпаднал в забава.
Както се посочи и по-горе в изложението вземанията по
фактурите, издадени до м. март 2020 г., са погасени по давност, поради което и
на основание чл. 119 ЗЗД следва да се приеме, че са погасени по давност и
произтичащите от тях акцесорни задължения, каквото е
именно обезщетението за забава. По отношение на вземанията, обективирани
във фактурите от 31.01.2016 г. до 31.01.2016 г., то същите са недължими от
лицето, доколкото след влизане в сила на коментираното по делото постановление
за възлагане ответникът вече не се легитимира като собственик на процесния обект, поради което и не дължи плащане на суми,
свързани с неговото ползване, в това число и за топлинна енергия. В този смисъл
не дължи и обезщетение за забава върху тези суми.
Конкретният размер на дължимите обезщетения съдът изчисли с помощта на
програмния продукт „Апис Финанси”, доколкото в
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е включило в
периода на обезщетението за забава и деня на падежа на фактурата, което съдът
намира за некоректно. Извършените изчисления са посочени в таблица, както
следва:
|
Фактура от дата |
Сума по фактура в лв. |
Период на обезщетението за
забава |
Размер в лв. на
обезщетението за забава |
|
31.03.2015 г. |
109.11 |
11.05.2015 – 26.02.2018 |
31.04 |
|
30.04.2015 г. |
86.65 |
10.06.2015 – 26.02.2018 |
23.93 |
|
31.05.2015 г. |
38.98 |
10.07.2015 – 26.02.2018 |
10.43 |
|
30.06.2015 г. |
36.45 |
10.08.2015 – 26.02.2018 |
9.43 |
|
31.07.2015 г. |
34.95 |
09.09.2015
– 26.02.2018 |
8.77 |
|
31.08.2015 г. |
36.42 |
09.10.2015 – 26.02.2018 |
8.82 |
|
30.09.2015 г. |
45.13 |
09.11.2015 – 26.02.2018 |
10.55 |
|
31.10.2015 г. |
80.74 |
09.12.2015 – 26.02.2018 |
18.21 |
|
30.11.2015 г. |
122.07 |
09.01.2016 – 26.02.2018 |
26.46 |
|
31.12.2015 г. |
127.42 |
10.02.2016 – 26.02.2018 |
26.48 |
Общо:
174.12 лв.
Или общо дължимото обезщетение върху вземанията по
издадените фактури в периода 31.03.2015 г. – 31.12.2015 г. възлиза на сумата 174.12
лв. и е дължимо за периода 11.05.2015 г. – 26.02.2018 г., до който размер искът
е основателен и следва да бъде уважен. За разликата над 174.12 лв. до претендираните 442.18 лв. и за периода от 08.07.2014 г. до
10.05.2015 г. вкл. претенцията е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора
и искането на ищеца за присъждане на разноски, съдът
намира следното:
В
заповедното производство ищецът претендира присъждане на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 78,
ал. 1 и ал.
8 ГПК съдът приема,
че от общо
сторените в заповедното производство разноски – 93.44
лв. /държавна
такса – 43.44
лв. и юрисконсултско възнаграждение –
50 лв./ в полза на страната следва
да бъде присъдена
сумата 38.37
лв., съразмерно с уважената част от предявените искове.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира разноски за държавна такса /75.77 лв./, депозит
вещи лица /380 лв./,
депозит за особен представител /382/ и юрисконсултско възнаграждение /100 лв./.
С оглед крайния
изход на делото, съдът приема,
че от общо
сторените в производството разноски – 937.77 лв. в полза на страната
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 385.11 лв., на основание
чл. 78, ал.
1 и ал. 8
ГПК, съразмерно с уважената
част от предявените
искове.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Топлофикация –Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ
„Република“, сумата 717.92 лв. /седемстотин и седемнадесет
лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща
главница – стойност на доставена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“, бл. 29, вх. Б, ап. 32, по издадени фактури в
периода 31.03.2015 г. – 31.12.2015 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 20.03.2018 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 422,
ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
за която сума е издадена Заповед № 2578/18.04.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 5401/2018 г. по описа на
ВРС, ХХХ състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 717.92 лв. до претендираните 1730.02 лв. по издадени фактури в
периода 31.05.2014 г. – 28.02.2015 г. и 31.01.2016 г. – 21.07.2016 г.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Топлофикация –Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ
„Република“, сумата 174.12 лв. /сто седемдесет и четири
лева и дванадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания по издадените
фактури в периода 31.03.2015 г. – 31.12.2015 г., което обезщетение е дължимо за
периода 11.05.2015 г. – 26.02.2018 г., на основание чл. 422,
ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за която сума е издадена Заповед № 2578/18.04.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 5401/2018 г. по описа на
ВРС, ХХХ състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 174.12 лв. до претендираните 442.18 лв. и за периода от 08.07.2014 г.
до 10.05.2015 г. вкл.
ОСЪЖДА Р.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация –Перник“
АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, ТЕЦ „Република“,
сумата 38.37 лв. /тридесет и осем лева и тридесет и седем
стотинки/, представляваща сторените в заповедното производство по ч. гр. д. № 5401/2018 г. по описа на ВРС, XХХ състав, съдебно-деловодни
разноски, както и сумата 385.11 лв. /триста осемдесет и пет
лева и единадесет стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: