Р Е Ш Е Н И Е
№: 220 11.02.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и трети януари, две хиляди и
двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Румен
Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И. Л.
Прокурор: Г.М.
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 3075 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от С.Д.С.,***, срещу решение № 1335/01.11.2019г.,
постановено по НАХД № 3354/2019г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) №18-0769-006222/20.02.2019г., издадено от началник-група
в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас, с което за нарушение на чл.21,
ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.1, т.6
от ЗДвП, са й наложени административни наказания: глоба в размер на 750 лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от три
месеца.
В касационната жалба С. счита, че оспореният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен,
поради което моли да бъде отменен, с отмяна и на издаденото срещу нея НП. Заявява,
че в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) е посочено, че е
нарушила чл.21, ал.2 от ЗДвП, а не ал.1 на същия член, което пък е прието в НП,
като едновременно нарушение по двете алинеи е невъзможно. Изложените оплаквания
съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон. В съдебно заседание касаторът не се явява, не
се представлява и не ангажира доказателства.
Ответникът – началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас,
редовно уведомен, не се явява пред съда, не изпраща представител и не изразява
становище по касационната жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен
акт.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. С него Районен съд - Бургас е потвърдил НП № 18-0769-006222/20.02.2019г.,
с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на касатора С. са наложени административни наказания: глоба в размер на 750
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. За да
постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да налагат извод за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Установено е, че са спазени нормативно предвидените изисквания
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е приета
за установена от ангажираните по делото доказателства. Релевираните възражения
на жалбоподателката са намерени за неоснователни след обсъждане им във връзка с
предмета на доказване, поради което атакуваното наказателно постановление е
потвърдено като законосъобразно.
Наказанието на С. е наложено за това, че на 21.09.2018г., в 09.56 часа, в гр.Бургас,
на ПП І-9, км.233+100, до Гробищен парк, в посока кръстовище с ул.Транспортна, управлявала
товарен автомобил Форд Рейнджър, рег.№ А-6138-КР, с наказуема скорост 105 км./ч.,
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място до 50
км./ч., като нарушението е установено и заснето с АТСС TFR1-M, с фабр.№ 644/14, с отчетен толеранс от -3%, снимков материал от клип №
11141, показан на водача с параметрите и попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП
от 22.11.2018г. За установеното нарушение бил съставен АУАН № 18-0769-006222,
бл.№0711890 от 22.11.2018г. против касатора, въз основа на която в последствие
в сроковете по чл.34 от ЗАНН е издадено оспореното пред районния съд.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че
решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът
пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Оспореният съдебен
акт съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона. По
делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават съдържащите се в
него констатации, както и тези по АУАН и НП, свързани с приложените по делото
писмени и веществени доказателствени материали. Няма допуснати процесуални
нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба,
която е нарушена, както и административно-наказателната разпоредба, въз основа
на която е постановена санкцията. Наложените наказания са съобразени с определените
такива от закона в твърд размер, във връзка с установената скорост на движение
на нарушителката. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.189
от ЗДвП и представената по делото заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи. Не се установяват никакви противоречия между
обстоятелствата посочени в НП и АУАН, които да водят до объркване. Фактическата
обстановка е описана точно. В НП и АУАН ясно е
посочена словесно и с цифри нарушената правна норма – чл.21, ал.2 от ЗДвП, като
ал.1 е посочена в НП единствено като връзка. Не е вярно твърдението на
касатора, че едновременно нарушение на двете алинеи е невъзможно. До такава
хипотеза би се достигало когато например скоростта в населено място преди това
е била увеличена от допустимите по чл.21, ал.1 от ЗДвП – 50 км./ч., а след това
с пътен знак отново е намалена на тази стойност. Видно от приложения клип №
11141 на устройството TFR1-M № 644, с която е установено нарушението (л.17),
установената скорост на движение е била 108 км./ч., като системата е отчела 3%
толеранс, като по тази причина наказуемата скорост по АУАН и НП е приета за 105
км./ч.
При така изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното съдебно
решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната
му. Същото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1335/01.11.2019г., постановено по НАХД №
3354/2019г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.