Решение по дело №285/2021 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 9
Дата: 20 януари 2022 г. (в сила от 7 април 2022 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20213520200285
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. П., 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20213520200285 по описа за 2021 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН
първоначално е образувано пред РС Р. като анд № 2272/2021 г., където е било прекратено и
изпратено по подсъдност на РС П. – по жалба на СТ. Н. К. от с.Р., общ.С.п., чрез
пълномощник адв.Г.М. Г. от АК Р., против НП № 38-000-2961/05.10.2021 г. издадено от
Директора на РД”АА” гр.Р., с което и на осн. чл.177,ал.3,т.1,пр.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ са му наложени две отделни административни наказания ГЛОБА, всяко от
които в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за това, че „на 31.08.2021 г., около
15.15 ч., в община П., на път II-51, на отбивката преди с. ***, като водач на т.а. влекач
„***“ с рег.№ *** от категория N3, с прикачено полуремарке с рег.№ *** от категория О4,
извършва обществен превоз на товари – дърва, с пътен лист ТС, № 028284 от 30.08.2021 г.,
от с.П. до гр.Р.. При проверката се констатираха следните нарушения:
1.Натоварването на единична задвижваща ос на товарния автомобил с
пневматично окачване е 12 500 кг, при максимално допустимо натоварване 11 500 кг.
Превишението е 1000 кг.;
2. Сумата от натоварванията на трите оси на полуремаркето е 27 650 кг,
като сбор от:8 950 кг + 9 200 кг + 9 500 кг,при максимално допустимо натоварване от
24 000 кг, установено в Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на тежки
и/или извънгабаритни ППС . Превишението е 3 650 кг, видно от кантарна бележка № 0076
от 31.08.2021 г. Измерването е извършено с техническо средство – мобилна електронна
везна Eliauto EX 101 с фабр.№ *** и сертифицирана ролетка BMI 5 м, с фаб.№ 1336. Не са
представени доказателства за издадено разрешително от администрацията, управляваща
пътя или за платена дължима такса за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС“
1
нарушения по чл.139,ал.1,т.2,пр.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7,ал.1,т.4,б.“б“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ и по чл.139,ал.1,т.2,пр.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7,ал.1,т.3, б.“б“
от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
В депозираната бланкетна жалба се оспорват извършените нарушения, като се
твърде, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено, претендират се и направените разноски. В с.з. жалбоподателят редовно призован,
не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – РД“АА“ Р., редовно уведомен, не изпраща
представител в с.з., в придружителното писмо посочва, че издаденото НП е
законосъобразно. На осн.чл.63,ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на
претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай че същият надвишава размера,
предвиден в чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Районна прокуратура Търговище, ТО П., редовно уведомени съгласно чл.62 от
ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните, преценени поотделно и тяхната съвкупност, и като съобрази
разпоредбите на закона, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално
допустима. На 31.08.2021 г. ИВ. СТ. ИВ. и Ив. Д. Ив. - служители в РД „АА“ гр.Р.
осъществявали контрол над движещите се по път, отворен за обществено ползване ІІ-51
превозни средства, по отношение максимално допустимо общо тегло, осови натоварвания и
габаритни размери на натоварените ППС. Двамата били застанали на отбивката преди с.
***, община П., като за целите на осъществявания контрол били снабдени с мобилна
електронна везна Eliauto EX 101 с фабр.№ *** и сертифицирана ролетка BMI 5 м, с фаб.№
1336. Около 15.15 ч. длъжностните лица спрели за проверка съчленено пътно превозно
средство с пет оси: МПС с две оси – т.а. влекач „***“ с рег.№ *** от категория N3, с
прикачено полуремарке с рег.№ *** от категория О4, което било управлявано от
жалбоподателя СТ. Н. К.. Водачът по-рано съшият ден бил натоварил в камиона и
полуремаркето дървен материал, който с пътен лист *** г. превозвал по маршрут с.П.-гр.Р..
При извършената проверка, посредством ролетка и мобилна електронна везна било
извършено замерване на товара на трите оси на полуремаркето, при което било установено,
че: 1. Натоварването на единична задвижваща ос на товарния автомобил с пневматично
окачване е 12 500 кг, при максимално допустимо натоварване 11 500 кг. Превишението е
1000 кг. и 2. Сумата от натоварванията на трите оси на полуремаркето е 27 650 кг, като сбор
от:8 950 кг + 9 200 кг + 9 500 кг,при максимално допустимо натоварване от 24 000 кг.
Превишение 3 650 кг. За извършеното измерване и установеното превишение била издадена
кантарна бележка № 0076 от 31.08.2021 г. /приложена л.5/. Веднага след това бил съставен и
АУАН серия А-2020, № 293631 (приложен) за две отделни нарушение по
чл.139,ал.1,т.2,пр.3 от ЗДвП, първото във връзка с чл.7,ал.1,т.3,б.“б“, а второто във връзка с
2
чл.7,ал.1,т.4,б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, с който водачът също се запознал
и подписал без възражения, като допълнителни писмени такива не постъпили и в 3-дневния
срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН. При така установеното от фактическа страна било издадено и
атакуваното в настоящия процес НП № 38-0002961/05.10.2021 г. на Директор РД „АА“ гр.Р.,
връчено лично на нарушителя на 13.10.2021 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства,
както и от показанията на актосъставителя ИВ. СТ. ИВ., като видно от наведените в жалбата
доводи същата не се оспорва от защитата на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира,
че жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване
на производството по налагане на административно наказание. От приложените по
преписката доказателства се установява, че използваните при проверката технически
средства съответстват на нормативните изисквания, тъй като са преминали успешно
периодичната проверка за техническа годност.
С оглед установените в хода на извършената проверка обстоятелства съдът
намира, че правилно както в АУАН, така и в НП на констатираните две отделни
административните нарушения е дадена идентична правна квалификация по чл.139,ал.1,
т.2,пр.3 от ЗДвП, който въвежда задължение към движещите се по пътя превозни средства
да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. От друга страна, съгласно
чл.7,ал.1, т.4, б.“б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, допустимото максимално натоварване за натоварванията на
ос за единична задвижваща ос на ППС е 11.5 т., докато измереното натоварване е т.а. с
пневматично окачване е било 12.5 т., т.е. налице е превишение с 1 т. /1000 кг/. По същият
начин, съгласно чл.7,ал.1, т.3,б.”б” от Наредбата допустимото максимално натоварване за
натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета е 24 000 кг, докато
управляваното от жалбоподателя е било натоварено с 27 650 кг, т.е. налице е претоварване
от 3 650 кг - превишавания, за които водачът СТ. Н. К. не е представил доказателства за
издадено разрешително от администрацията, управляваща пътя или за платена дължима
такса за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Процесното ППС отговаря на легалната дефиниция за „извънгабаритни
ППС“, дадена в §1, т.1 ДР на цитираната по-горе Наредба № 11/2001г. на МРРБ, където е
посочено, че такива са извънгабаритните ППС по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3,
извънгабаритните и тежките ППС включват основно следните категории: М2, М3 и техните
ремаркета от категория О и N2, N3 и техните ремаркета от категории О3 и О4. От
приложените по делото доказателства касаещи вида на ППС не е спорно, че процесното
пътно превозно средство – МПС с две оси – влекач марка влекач „***“ с рег.№ *** от
3
категория N3, с прикачено полуремарке с рег.№ *** е от категория О4.
Видно от приложеното НП, всяко от двете наложени административни
наказания глоба е с правно основание чл.177,ал.3,т.1,пр.3 от ЗДвП, която предвижда
наказания глоба в размер от 500 до 3000 лв. за водач, който без да спазва установения за
това ред, управлява ППС с … натоварване на ос, което надвишава нормите, определени от
МРРБ. Съдът намира, че е налице че е налице пълно съответствие между фактическата
обстановка, констатирана от контролните органи и правната квалификация, дадена от
наказващия орган в издаденото НП. Съобразявайки изложеното по-горе, съдът приема, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.139,ал.1,т.2,пр.3 от ЗДвП, във вр. с
чл.7,ал.1,т.3,б.“б“ и във вр. с чл.7,ал.1,т.4, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ като
на посочената дата, час и място е управлявал тежко ППС по път отворен за обществено
ползване без разрешение от администрацията управляваща пътя. От субективна страна
деянието е извършено по умишлено, под формата на евентуален умисъл (по смисъла на
чл.7,ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.11,ал.2,пр.2 от НК), тъй като жалбоподателят несъмнено е
бил запознат количеството натоварен дървен материал преди започване на превоза,
доколкото е присъствал на неговото товарене, с което априори се опровергава възможността
за изключване на умисъл. Налице е и вторият критерий – задължение за предвиждане на
неправомерния резултат тъй като нарушителят като водач на тежко ППС е бил длъжен да се
движи по път отворен за обществено ползване ІІ-51 само след съответно предварително
специално разрешение, с което той безспорно не се е бил снабдил към датата на извършване
на превоза.
От друга страна съобразявайки посоченото по-горе и направеният правен
извод, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
описаните в акта и НП административни нарушения съдът счита, че
административнонаказващият орган не се е съобразил изцяло разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН, като е определил наказанието в размер над минималния, предвиден в
чл.177,ал.3,т.1,пр.3 от ЗДвП за всяко от тези нарушения – размер, който се явява
несъответен на извършеното първо нарушение от този вид, неговата обществена опасност и
личната обществена опасност на нарушителя, поради което следва да бъде намалено до
възможния специален минимум от 500 лв. /петстотин лева/. Съдът намира за необходимо да
напомни на АНО, че когато определя по-тежко по размер наказание е задължен /по арг. от
чл.27,ал.2 от ЗАНН/ да вземе предвид и имотното състояние на нарушителя, както и разбира
се да изложи конкретни мотиви относно тази си преценка. Това задължение на АНО е
дължимо от него ПРЕДИ да наложи наказанието и в негова тежест е да докаже, че
посоченото обстоятелство е изследвано, респ. отчетено, и че наложения размер на
наказанието е съобразен с него /виж в т.см. р.№ 118 от 16.09.2016 г. по кнахд № 96/2016 г. и
р.№ 21/16.02. 2018 г. по кнахд № 158/2017 г. на ТАС/. По преписката е приложена справка за
нарушения извършени от водача СТ. Н. К., от която е видно, че през м.08.2021 г. са му
наложени още няколко санкции в различни размери за други нарушения по ЗДвП, за които
обаче няма данни, че са влезли в сила. Ето защо съдът намира, че се касае за първо
4
нарушение и то свързано с несъществено претоварване на ППС, поради което и не са
налице обстоятелства, които допълнително да завишават обществената опасност на
деянието до степен, обуславяща налагане на две отделни наказания в този завишен размер.
Ето защо съдът намери, че наложеното за двете нарушения административни наказания
глоба, всяко от които в размер на 1 500 лв. следва да бъде намалено до възможният
минимум от 500 лв. /петстотин лева/ - размер, в който наказанието съответства на
критериите по чл.27 от ЗАНН и съдържа нужния потенциал за постигане целите по чл.12 от
ЗАНН.
По отношение претенцията за присъждане на разноски съдът намира за
необходимо да посочи следното: В настоящата си редакция чл.63,ал.3 от ЗАНН предвижда,
че в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК, а съобразно чл.143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В нормативната уредба липсва разпоредба уреждаща присъждането на разноски при
изменение на НП, в частност при намаляване размера на наложената санкция. Настоящият
състав застъпва становището, че доколкото е доказан състава на извършеното
административно нарушение и доколкото е редуциран само наложения размер на санкцията
/т.е. жалбата е частично основателна/, не следва да се присъждат разноски на жалбоподателя
тъй като реално АНО успешно е доказал в процеса осъществяването на нарушението /в т.см.
виж и опр.№ 6/01.04.2021 г. по кнахд № 21/ 2021 г. на ТАС/.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НП № 38-0002961/05.10.2021 г. издадено от Директора на РД“АА“
гр. Р., с което и на основание чл.177,ал.3,т.1,пр.3 от ЗДвП, на СТ. Н. К. от с. Р., общ.С.п.,
обл.Р., ул.“В.Левски“№32, ЕГН-**********, действащ чрез пълномощник адв.Г.М. Г. от
АК-Р., със съдебен адрес гр.Р., ул. „Фердинанд“ №4, ет.4, офис 16, са наложени две отделни
административни наказания глоба, всяко от които в размер на 1 500 лв. за извършени
нарушения по чл.139,ал.1,т.2,пр.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7,ал.1,т.3,б.“б“ от Наредба №
11/03.07. 2001 г. на МРРБ и по чл.139,ал.1,т.2,пр.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7,ал.1,т.4,б.“б“ от
Наредба № 11/03.07. 2001 г. на МРРБ , КАТО НАМАЛЯВА размера на ВСЯКО от
наложените административни наказания на 500 лв. (петстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
5
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6