Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч, 13.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на единадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Вълков адм.дело № 176/2014 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 215 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба (наименована
молба) от В.М.К. *** против Удостоверение за въвеждане в
експлоатация (УВЕ) № 29/23.06.2014 г., издадено от Главния архитект на
община Троян, с което на основание чл. 177, ал.3 от ЗУТ и искане на
възложителя, придружено от окончателен доклад на „Инвестстрой”
ЕООД гр. Ловеч е регистрирано въвеждането в експлоатация на строеж „жилищна
сграда на 4 етажа и гаражи”, попадащи в поземлен имот с идентификатор
73198.504.105 по кадастралната карта на гр. Троян, УПИ IХ, кв. 313, с административен адрес гр. Троян,
ул.”Еделвайс” № 2 с възложител община
Троян с документ за собственост Акт за частна общинска собственост №
343/03.04.2001 г. и Акт за частна общинска собственост № 1016/04.08.2008 г. и
посочени отчуждени собственици, подлежащи на обезщетение, сред които и жалбоподателката В.М.К.. По подробно изложени съображения
за незаконосъобразност на издаденото УВЕ се иска неговата отмяна, а в сградата
да бъде извършено всичко необходимо за отстраняване на некачествено извършените
и неизвършени строително-монтажни работи (СМР).
В съдебно заседание жалбоподателката
В.М. Й. ( К.) поддържа изцяло жалбата си и претендира присъждане на
направените разноски по делото. Представя писмени бележки по същество на
правния спор. Представя също така и допълнителна писмена защита.
Ответникът по делото – Главният архитект на община
Троян в съдебно заседание оспорва жалбата Претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки по същество на правния
спор. Счита, че жалбата е недопустима, защото жалбоподателката
не е участвала в строителството на процесната сграда
или алтернативно е неоснователна и недоказана.
Заинтересованите страни Община Троян, М.Б.Ю., М.С.К., Н.М.К.,
И.И.П., М.Х.П., Г.А.Б., Г.Г.Н.,
А.А.Б., М.А.Н., П.Х.С., Р.Ц.М., Х.Ц.С., С.С.К.,
С.Н.К. – Г., М. И.Ч., Б.В.С., Х.В.В., И.С.С., М.С.С., В.Х.Ц., И.К., П.Н.Ш.,
П.П.П., Б.И.И., П.М.К., Е.И.К.,
Д.Г.И., Ц.И.Л., И.Ц.Л. – М. – редовно призовани – не се явяват и не се
представляват в последното по делото заседание, когато е даден ход на делото по
същество.
Настоящият съдебен състав намира
жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения
срок. Оспореното УВЕ е издадено от Главния архитект на община Троян на
23.06.2014 г., а жалбата срещу него е заведена в община Троян на 30.06.2014 г.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна с
правен интерес от оспорването. Със Заповед № 24/13.01.2004 г. Кметът на община
Троян на основание чл.100 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) е определил за
жалбоподателката срещу отчуждения й имот в гр. Троян
конкретен имот, отстъпен като обезщетение в ж.бл. „Охрид” по плана на гр.
Троян, представляващ ап. № 4 на 1-ви жил. етаж от
94.31 кв.м. – жил. бл. Кв. 313, пар.
IХ, ж.б. „Охрид”, състоящ се от кухня, дневна, две
спални, санитарен възел, баня, тераси, както и мазе № 4 с 5.45 идеални части от
сградата на стойност 25696 лв. и
съответната идеална част от отстъпеното право на строеж в парцела. Заповедта е
влязла в законна сила на 20.11.2007 г.
С Определение № 2204/19.02.2018 г. на Върховния
административен съд, постановено по адм.дело №
1927/2018 г., образувано по частна жалба на В.М. Й. (К.) е отменено
решение с характер на определение № 812/23.11.2017 г. на Административен съд
Ловеч по настоящото дело. Върховният административен съд е приел, че страни в
производството по издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация са
възложителят на строежа и компетентният административен орган. Жалбоподателката е собственик на самостоятелен обект в
сградата, предмет на оспорения акт, ведно със съответната идеална част от
отстъпеното право на строеж в парцела по силата на Заповед № 24/13.01.2004 г.
на Кмета на община Троян, издадена на основание чл.100 от ЗТСУ във вр. с § 9, ал.1 от ПР на ЗУТ. В това си качество същата е
възложител по смисъла на чл. 161, ал.1 от ЗУТ наред с останалите лица,
придобили собственост върху обектите, отстъпени като обезщетение в резултат на
отчуждените им имоти съгласно чл. 103, ал.1 от ЗТСУ (отм.). Вписването в
удостоверението единствено на община Троян като възложител не обуславя извод,
че жалбоподателката не е в кръга на лицата по чл.
161, ал.1 от ЗУТ. Правен интерес да оспори издаденият в производството по
въвеждане на строежа в експлоатация индивидуален административен акт има всеки
от възложителите, дори когато актът е положителен, ако е издаден в нарушение на
материалния закон и/или процесуалните правила. Жалбоподателката
излага доводи за допуснати нарушения, поради което оспореното удостоверение
засяга правата й, поради което за нея е налице правен интерес да го обжалва. В
този смисъл неоснователни са твърденията на ответника и пълномощника на
заинтересованата страна община Троян за недопустимост на жалбата.
Съдът счита, че по същество жалбата е основателна.
Оспореното в настоящото съдебно производство удостоверение № 29/23.06.2014 г. на Главния
архитект на община Троян е издадено за въвеждане в експлоатация на строеж:
„жилищна сграда и гаражи”, попадащ в поземлен имот с с идентификатор
73198.504.105 по кадастралната карта на гр. Троян, УПИ IX, кв. 313, с административен адрес ул. „Еделвайс” № 2,
гр. Троян, община Троян, област Ловеч с възложител община Троян и посочени
отчуждени собственици, подлежащи на обезщетение.
От заключението на вещото лице арх. Д.К. по допуснатата
съдебно-техническа експертиза се установява, че строежът е изпълнен в
съответствие с одобрения инвестиционен проект, с изискванията на чл. 169,
ал.1-3 от ЗУТ и техническите спецификации на чл. 169, ал.1 от ЗУТ, съгласно
Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, подписан от
възложител, строителен надзор, строител и проектант. Представени са всички
необходими документи, сертификати и технически спецификации, определени със
Закона за техническите изисквания към продуктите. Съставен е и е представен
технически паспорт на строежа, но не е представен енергиен паспорт. В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението си. Посочва, че няма енергиен паспорт
за строежа. Съдът кредитира заключението
на вещото лице, защото го намира за обективно и професионално изготвено.
По искане на жалбоподателката е допусната
съдебно-техническа експертиза с вещо лице инженер. Назначеното вещо лице инж. К.Б.
е отразило в заключението, че няма данни за издаден енергиен паспорт на
сградата, няма данни за проект по част „Енергийна ефективност“ и/или за
инвеститорско решение за създаване на такъв проект за сградата. Освен това
вещото лице е посочило, че няма съоръжения за принудителна вентилация в
достъпната при оглед част от сградата. Естествена вентилация е възможна във
входното стълбище, на приземния и на 1-ви етаж. Сутеренът е затворено помещение
и не разполага с каквато и да било вентилация. В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си. Няма основания да не бъде кредитирано заключението на
вещото лице, още повече, че същото не е оспорено от страните.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на жалбоподателката е разпитана в съдебно заседание
свидетелката Д. А. Ц.. Тя е съученичка на жалбоподателката.
Живее в гр. Ловеч, но често ходи в гр. Троян. В съдебно заседание тя заявява,
че на първия етаж на бл.“Охрид“ има гаражи и фризьорски салон. Няма паркоместа за посетителите на фризьорския салон, нито за
живущите. Няма озеленяване, дървета, цветни петна. До жилището на жалбоподателктата имало изградено барбекю
и навес.
Съгласно чл. 177, ал. 3 ЗУТ в редакцията към издаване на оспореното УВЕ
– ДВ, бр. 49/13.06.2014 г., строежите от четвърта и пета категория се въвеждат
в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от
органа, издал разрешението за строеж. Удостоверението се издава в 7-дневен срок
от постъпване на заявлението по ал.1 след проверка на комплектуваността
на документите и регистриране въвеждане на строежа в експлоатация, като по
преценка на органа може да се извърши и проверка на място.
По делото не се спори, а и безспорно се установява от събраните по
делото доказателства, включително от заключението на вещото лице архитект по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, че строежът е четвърта категория. Разрешението
за строеж е издадено от Главния архитект
на община Троян и презаверявано неколкократно, поради което не попада сред строежите, за
които компетентни да разрешат ползването са органите на ДНСК, затова съдът
приема, че обжалваното УВЕ е издадено от
материално и териториално компетентен административен орган.
Същото обаче е издадено в нарушение на материалния закон.
Процедурата за въвеждане в експлоатация на строежите в Република
България е предмет на регламентация в ЗУТ – чл. 175 и сл. и Наредба № 2
от 31.07.2003 г. (ДВ,
бр. 72 от 15.08.2003 г.). Според чл. 19а, ал. 1 от Наредбата, искане за
регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация се прави
от възложителя или от упълномощено от него лице до органа, издал разрешението
за строеж. Документите за регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане
в експлоатация на строежи четвърта и пета категория са изчерпателно изброени в
ал. 3 на посочената правна норма.
По реда на чл. 19б, ал. 1 от
Наредбата, органът, издал разрешението за строеж в 7-дневен срок от постъпване
на искането извършва проверка на комплектуваността на
документите по чл. 19а, ал. 3 и 4 и издава удостоверение за въвеждане в
експлоатация или отказва издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация
с мотивиран писмен отказ. По преценка на органа, издал разрешението за строеж в
срока по ал. 1 може да се извърши проверка на място, за което се съставя
констативен протокол, неразделна част от досието на строежа.
Съгласно чл. 19в, ал. 1 от
Наредбата, органът, издал разрешението за строеж, отказва издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 19б, ал. 1, т. 2, когато
установи наличие на някое от обстоятелствата по чл. 178, ал. 3 от ЗУТ. При
постановен отказ за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация
възложителят отстранява причините за отказа и прави писмено искане за
регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на
чл. 19а.
Според чл. 178, ал. 3, т. 1 от ЗУТ в редакцията на нормата към датата на издаване на оспореното УВЕ – ДВ, бр.
49/13.06.2014 г., строежите не се
въвеждат в експлоатация, когато не са изпълнени в съответствие с одобрения
инвестиционен проект, с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 и с техническите спецификации по чл. 169а, ал.
1, и/или не са съставени технически и енергиен паспорт.
По делото се установява безспорно от
заключенията на вещите лица по допуснатата СТЕ с вещо лице архитект и
допуснатата СТЕ с вещо лице инженер и от разпита им в съдебно заседание, че за
сградата не е съставен енергиен паспорт. Това означава, че органът издал
разрешението за строеж е следвало да откаже издаването на УВЕ с мотивиран
писмен отказ. Като не е направил това, Главният архитект на община Троян е
издал незаконосъобразен административен акт в нарушение на материалния закон,
което налага същият да бъде отменен.
Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
При този изход на производството следва да се присъдят на жалбоподателката направените от нея разноски по делото.
Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на
разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат, като в
обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от
техния източник. Макар и да има санкционен характер срещу страната,
неоснователно предизвикала правния спор, отговорността за разноски не обхваща
причинените вреди, а само направените по делото разноски. При липсата на
легално определение на понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл.
143 АПК и чл. 78 и сл. ГПК във връзка с чл. 144 АПК, налагат извод, че под
"разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства,
които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени
процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за
вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за
представителство в процеса). Следователно разноските включват всички суми,
които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в
процеса или за оказаната й правна защита. Фактическите действия на страните по
събиране на доказателствата, които да представят по делото, командировки, пътни
разноски, снабдяване с копия на страници от делото, на молби, жалби и пр. не
представляват такива разноски. Поради това направените от жалбоподателката
други разходи не могат да се вменят в тежест на ответника по
жалбата, а остават за сметка на страната, която ги е направила.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.М. Й. (К.) Удостоверение
за въвеждане в експлоатация №
29/23.06.2014 г., издадено от Главния архитект на община Троян, с което на
основание чл. 177, ал.3 от ЗУТ и искане на възложителя, придружено от
окончателен доклад на „Инвестстрой” ЕООД гр. Ловеч е
регистрирано въвеждането в експлоатация на строеж „жилищна сграда на 4 етажа и
гаражи”, попадащи в поземлен имот с идентификатор 73198.504.105 по
кадастралната карта на гр. Троян, УПИ IХ, кв.
313, с административен адрес гр. Троян, ул.”Еделвайс” № 2.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.1 от АПК Община Троян да заплати на В.М.
Й. (К.)*** сумата от
общо 1396 (хиляда триста и деветдесет и шест
лева) разноски, от които 10(десет) лева държавна
такса за образуване на административно дело, 80 (осемдесет) лева
такса за четири броя призовавания чрез Държавен вестник, 240 (двеста и четиридесет) лева депозит за вещо лице по допусната
съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза с
вещо лице архитект, 1066 (хиляда и
шестдесет и шест) лева депозит за вещо лице по
допуснатата съдебно техническа експертиза с вещо лице инженер.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните на основание
чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: