№ 1788
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100506089 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20055384/01.03.2021г. по гр.д. 14635 по описа за 2020г. на
Софийски районен съд, 78-ми състав е възстановена запазена част на ИЛК.
К. В., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** от наследството на
майка й Ж.Б. В., починала на 05.11.2018г. като на основание на чл. 30, ал.1
от Закона за наследството е намалено дарението, извършено с нотариален
акт от 18.07.2006г., , № 181, том І, рег. № 4993, д.№ 170/18.07.2006г. , с което
Ж.Б. В. е дарила на сина си Б. К. В. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул.
**** апартамент, намиращ се гр. София, ул. **** /партер/ със застроена
площ от 109,25 кв.м. , състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня,
тоалетна, еркер и тераса към двора, заедно стълбище и черен вход при
съседи: вход откъм ул. „Гургулят”, ул. Гургулят”, Н.Ф. и двора с изложение
към юг и север , заедно с избено помещение без посочена площ по документ
за собственост, при съседи: В.А., ул. „Гургулят”, Е.К. и коридор и второ
избено помещение без посочена площ по документ за собственост, при
съседи: стълбище, коридор и пералня, заедно с таванско помещение без
посочена площ по документ за собственост, при съседи: В.А., коридор, Н.Ф.,
1
двор, заедно с 2911/51906 ид.ч. от общите части на сградата , представляваща
етажна собственост на ул. „Сава Раковски” и толкова идеални части от
дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 661,50 кв.м.
по нотариален акт и по скица , съставляващ парцел ІV-8 от кв. 425 по плана
на София, местност Центъра , при съседи: ул. „Г.С.Раковски”, ул. „Гургулят”,
парцел ІІІ-9 и парцел V-7 с частта от 126 073,59 / 327 592,95, като Б. К. В. ,
ЕГН ********** е осъден да заплати на ИЛК. К. В., ЕГН ********** на
основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски от 3265 лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25051292/22.03.2021г. по регистъра на СРС от ищеца ИЛК. К. В., ЕГН
********** в частта, в която запазената й част е възстановена в натура чрез
намаляването на дарението с дроб от 126 073,59 / 327 592,95 . Изложила е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
процесуалния и на материалния закон. Посочил е, че възстановяването на
запазената част следвало да се направи чрез уравнение в пари. Правилно
била определена от районния съд наследствената маса, включваща
апартамента в гр. София, магазин в гр. Кюстендил, нива в землище на гр.
Кюстендил и дворно място в с.Лозен-София. Правилно била определена от
районния съд и запазената й част, накърнена с дарението. Неправилно
районният съд не съобразил разпоредителната сделка на ответника с
апартамента в гр. София, извършена на 25.08.2020г. това било установено от
вещото лице и се установявало от справката в Агенция по вписвания. Тази
разпоредителната сделка не препятствала възстановяването на запазената й
част, но предопределяла същото да се извърши с парично уравнение,
определено към момента на намаляването на дарението. С исковата молба
искала намаление на друго дарение, но нямало пречка съдът да намали
дарението на апартамента, както било направено в случая от районния съд.
Не оспорвала извода на СРС, че следва да се намали дарението на
апартамента. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ответник по иска Б. К. В., ЕГН ********** не е изразил
становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2
2005828/19.03.2020г. , вписана в Агенция по вписвания на 22.06.2020г. вх.
рег. № 22055/22.06.2020г. , акт № 224, том V, имотна партида 664837 на ИЛК.
К. В., ЕГН ********** срещу Б. К. В. , ЕГН **********, с която е поискала
от съда на основание на чл. 30, ал.1 от ЗН на възстанови запазената й
част на майка й Ж.Б. В., починала на 05.11.2018г. като намали дарението,
извършено с нотариален акт № 43, том ХХХ, дело № 5657 от 21.03.1997г.
съставен от І-ви нотариус при СРС на дворно място с площ от 1144 кв.м.,
съставляващ имот пл. № 1999 по плана на с.Лозен-София, м. К.”, при съседи:
ул. „К.”, ул. „ Ибровица”, Б.Т., К.П. и С.Б. с идентификатор по кадастрална
карта и кадастрални регистри 44063.6229.1999, одобрени със заповед № РД-
18-46/18.08.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК. Посочила е, че е
дъщеря на Ж. В. и има запазена част от наследството й, ответникът бил син
на Ж. В. и бил надарен приживе от майка й с дворното място в с.Лозен. Към
момента на откриване на наследството майка й не притежавала друго
имущество , дарението накърнявало запазената й част от наследството на
майка й. С молба от 26.10.2020г. е посочил че приживе наследодателят й
дарил на ответника и апартамент, намиращ се гр. София, ул. **** /партер/ . С
писмената защита е посочила, че възстановяването на запазената й част
следва да се извърши с последното дарение – това от 2006г. на апартамента в
гр. София, като дарението се намали със 128 675,63лв. Претендирал е
разноски.
Ответникът Б. К. В. , ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че към момента на откриване на
наследството на Ж. В. тя притежавала 7,495 дка земя в землище на гр.
Кюстендил, възстановени й от ПК-Кюстендил. Отделно приживе Ж. В.
дарила на ищцата магазин в гр. Кюстендил, ул. ****. Приживе Ж. В. продала
на ответника едноетажна жилищна сграда построена в дворно място ,
съставляващ имот пл. № 1999 по плана на с.Лозен-София, м. К. , запазвайки
си пожизнено вещното право на ползване върху нея. Процесният имот без
застроен и цената му следвало да бъде занижена поради ограничения за
застрояването. Запазената част на ищеца не била накърнена с дарението на
дворното място, площта на същото реално по скица била 997кв.м. С писмена
защита е посочила, че дарение на апартамента в гр. София е от 2006г..
Запазената част на ищеца била 126073,59лв. , тя не била накърнена с
дарението от 1997г. , а чрез дарението от 2006г. , но искане за намаление на
3
същото не било направено. Претендирал е разноски.
По делото е прието неоспорено от страните удостоверение за наследници №
РСЦ 18-УГ01-7031 , издадено на 12.11.2018г. от СО, район Средец, съгласно
което Ж.Б. В., ЕГН ********** е починала на 05.11.2018г., като е оставила
за наследници по закон децата си И.К. В. и Б. К. В..
Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 43, том ХХХ, дело
5657_1997г. съставен от І-ви нотариус при СРС, съгласно който на
21.03.1997г. Ж.Б. В., ЕГН ********** е дарила на сина си Б. К. В., ЕГН
********** дворно място с площ от 1444 кв.м. в с.Лозен-София, местност
К.” без сградата, построена в него, при съседи на мястото: ул. „К.”, ул. „
Ибровица”, Б.Т., К.П. и С.Б., като дарителят си е запазила пожизнено правото
на ползва имота.
Приета е заповед № РПН20-РА50-98/29.06.2020г. на главния архитект на
район Панчарево, с която е одобрено изменение на плана за регурация на
с.Лозен, кв. 143апо улична регулация в участъка между о.т. 16е-о.т.600 с цел
провеждане на регулационна граница на УПИ ІІ-1999 по границата на ПИ с
идентификатор 44063.6229.1999.
Прието е Решение № 35/18.09.1965г. на ПК-Кюстендил , съгласно което
на Ж.Б. В. по реда на ЗСПЗЗ е възстановена собствеността в стари реални
граници върху нива от 7,495 дка , имот 020045, местност Решетка при съседи
имоти : 020166; 020048; 020047,020046, 020044, 020038.
Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 33/20.11.2012г. съгласно
който Ж.Б. В., ЕГН ********** е дарила на дъщеря си ИЛК. К. В. търговски
обект –магазин в гр. Кюстендил на ул. „**** със застроена площ от 22 кв.м.
Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 181, том І, рег. № 4993,
дело № 170/18.07.2006г., съгласно който Ж.Б. В., ЕГН ********** е дарила
на сина си Б. К. В., ЕГН ********** апартамент, намиращ се гр. София, ул.
**** /партер/ със застроена площ от 109,25 кв.м. , състоящ се от три стаи,
вестибюл, кухня, баня, тоалетна, еркер и тераса към двора, заедно със
стълбище и черен вход при съседи: вход откъм ул. „Гургулят”, ул. Гургулят”,
Н.Ф. и двора с изложение към юг и север , заедно с избено помещение без
посочена площ по документ за собственост, при съседи: В.А., ул. „Гургулят”,
Е.К. и коридор и второ избено помещение без посочена площ по документ
за собственост, при съседи: стълбище, коридор и пералня, заедно с таванско
4
помещение без посочена площ по документ за собственост, при съседи:
В.А., коридор, Н.Ф., двор, заедно с 2911/51906 ид.ч. от общите части на
сградата , представляваща етажна собственост на ул. „Сава Раковски” и
толкова идеални части от дворното място, в което е построена сградата,
цялото с площ от 661,50 кв.м. по нотариален акт и по скица , съставляващ
парцел ІV-8 от кв. 425 по плана на София, местност Центъра , при съседи по
скица: ул. „Г.С.Раковски”, ул. „Гургулят”, парцел ІІІ-9 и парцел V-7.
Приет е нотариален акт № 36/14.12.1998г. съгласно който Ж.Б. В., ЕГН
********** е продала на сина си Б. К. В., ЕГН ********** жилищна сграда
в дворно място с площ от 1444 кв.м. в с.Лозен-София, местност К.”.
Приета е справка от Агенция по вписвания съгласно която на 25.08.2020г.
е вписан нотариален акт № 121/25.08.2020г. съгласно който Б. К. В. е продал
на Л.Н.Б. самостоятелен обект в гр. София, ул. ****, етаж 0 с идентификатор
68134.104.7.1.10.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото е посочило, че апартамента в гр. София е бил продаден на с
нотариален акт № 115/2020г. . Посочил е , че стойността на имотите е както
следва: дворното място в с.Лозен е на стойност от 137 863,17лв. към
момента на оценката, а към 2018г. – 116 519,39лв; апартамента в гр. София
е на стойност от 400 725,32лв. към момента на оценката, а към 2018г. –
327 592,95лв; нивата в землище на гр. Кюстендил с площ от 7,495 дка е на
стойност от 15159,54лв. към момента на оценката, а към 2018г. – 5204,07лв;
магазина в г. Кюстендил е на стойност от 36 541,30лв. към момента на
оценката, а към 2018г. – 31644,77лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
5
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.1 от ЗН наследник с право на
запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради
завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера,
необходим за допълване на неговата част, след като се прихванат направените
в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Правото
да се иска намаление на завещателно разпореждане/дарение е имуществено
право и то може да се упражни и от наследници на лице с накърнена запазена
част, но не може да се упражни от други приобретатели на наследствени
права, освен ако то не им е прехвърлено изрично (ППВС №7/73).
Намалението се извършва в размер, необходим за допълване на запазената
част на наследника, който го е поискал – то не ползва другите наследници,
които не са направили такова искане. При възстановяване на запазена част се
прихваща завещаното/дареното в полза на наследника с право на запазена
част.
Искането за намаляване на завещателни или дарствени разпореждания е
самостоятелно субективно право, което се реализира чрез конститутивния иск
по чл. 30, ал.1 от ЗН. Правото да се иска намаляване на завещание или
дарение има имуществен характер и е ограничено със срок – общата
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, като за дарения началото на
давностния срок е моментът на откриване на наследството. Това е така,
защото за разлика от завета, при дарението надареният упражнява правата си
по договора от момента на приемане на дарението, тоест от сключване на
договора за дарение, но накърняването на запазената част се определя към
момента на откриване на наследството и едва тогава за наследниците със
запазена част възниква правото по чл. 30, ал.1 от ЗН и от този момент започва
да тече 5 – годишната давност по чл. 110 от ЗЗД.
Когато наследникът упражнява правото си по чл. 30 от ЗН спрямо лица,
които са наследници по закон, не е необходимо той да е приел наследството
по опис.
При направено искане по чл. 30 от ЗН следва да се направи наследствена
маса, в която да се включи цялото наследство, което е принадлежало на
наследодателя към неговата смърт- имущества, права и задължения. Ако по
делото не е установено наследодателят да е притежавал други имоти към
момента на смъртта си, освен завещаните/дарените, масата се формира само
6
от завещаните/дарените имоти.
Разполагаемата част и размерът на запазената част се извършва
съобразно чл. 31 от ЗН, като разполагаемата част се изчислява върху чистия
актив – само от него могат да се правят облагодетелствания. Към тази маса се
прибавят даренията, като тяхната стойност се определя към момента на
подаряването ако са движими вещи, а на другите имоти- към откриване на
наследството. При така определената наследствена маса се определя
разполагаемата и запазената част като цифров израз и ако се установи, че
наследодателят е излязъл от рамките на разполагаемата част, то съдът
постановява намаляване на дарението по реда на чл. 32-37 от ЗН. Ако
имуществото с което е надхвърлена разполагаемата част не може да се върне
в натура по правилата на чл. 36 от ЗН, то намалението се извършва чрез
заплащане на съответната сума на наследници със запазена част. Ако
стойността на имота надвишава разполагаемата част с повече от ¼ , то тогава
целият имот остава в наследствената маса, а на лицето в чиято полза е
направено дарението се присъжда за уравнение стойността на разполагаемата
част. Ако имотът не надвишава с повече от ¼ разполагаемата част, то тогава
лицето, в чиято полза е направено дарение/завещание може да задържи
имота, като заплати на наследника стойността на запазената част към момента
на намаляването. Ако лицето в чиято полза е дарение/завещание е наследник
със запазена част, то той може да задържи имота и да плати съответни
уравнения, ако стойността на имота не надхвърля разполагаемата част и
запазената част на този наследник.
Действията по формиране на масата по чл. 31 от ЗН са действия на съда.
При формиране на масата съдът следва да вземе предвид всички имущества,
права и задължения на наследодателя към момента на неговата смърт, които
са установени от събраните по делото доказателства. Масата се формира само
от онези имущества, които са установени от събраните по делото
доказателства. Ако липсват доказателства за някои имущества, за които са
наведени твърдения, то масата по чл. 31 от ЗН се формира без тях.
Заветникът/надарения имат интерес да установят по-голям обем на масата по
чл. 31 от ЗН, а наследникът предявил иска за възстановяване на запазена част
няма такъв интерес. Имуществото, включено в състава на наследството се
оценява съобразно стойността, която е имало към момента на откриване на
наследството, но даренията съобразно чл. 31 от ЗН се оценяват съобразно
7
момента на подаряването за движимите вещи.
По делото се установи от приетото удостоверение за наследници, че Ж.
В. е починала на 05.11.2018г., наследниците й по закон са страните по делото
– нейни деца, като към момента на откриване на наследството й тя е
притежавала нива от 7,495 дка в землище на гр. Кюстендил, имот 020045,
местност Решетка при съседи имоти : 020166; 020048; 020047,020046, 020044,
020038.
Установява се от приетите по делото нотариални актове, че приживе Ж.
В. се е разпоредила с със свое имущество чрез договори за дарения, като на
21.03.1997г. е дарила на сина си Б.В. дворно място с площ от 1444 кв.м. в
с.Лозен-София, местност К.” без сградата, построена в него; на 18.07.2006г.
е дарила на сина си Б.В. апартамент, намиращ се гр. София, ул. **** /партер/
със застроена площ от 109,25 кв.м. с две мазета и таван; на 21.12.2012г. е
дарила на дъщеря си И.В. магазин в гр. Кюстендил, ул. „****.
По делото не се твърди и не се установява към момента на откриване на
наследството Ж. В. да е имала задължения, не се установява да е притежавала
други имущества, нито да е извършила други дарения приживе или
завещателни разпореждания. При така установеното съдът приема, че при
формиране на наследствената маса следва да се включат нивата в землище на
гр. Кюстендил, магазина в гр. Кюстендил, дворното място в с.Лозен и
апартамента в гр. София. Стойността на тези имоти към момента на
откриване на наследството е общо 480 961,18лв., а към момента на оценката.
– 590 289,33лв. Тези стойности се установяват от приетото по делото
заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като
вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото
доказателства, неоспорено от страните.
Установи се по делото, че Ж. В. е оставила за наследници по закон само
двете си деца, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 29 от ЗН
запазената им част от наследството е 2/3, разполагаемата част е 1/3.
С въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу изводите на
районния съд за стойността на имотите, на разполагаемата и на запазената
част на страните при обосноваване на изводите си за тези обстоятелства
районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма,
поради което и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът
8
приема за установено по делото, че разполагаемата част от наследството на
Ж. В. е 160 320, 39лв., на същата стойност са и запазените части на всяка от
страните по делото, като от така определената запазена част на ищеца следва
да се приспадне дарението в нейна полза на магазина в гр. Кюстендил, както
и ½ от стойността на нивата в землището на гр. Кюстендил, останало в
наследството на Ж. В. и преминала в патримониума на ищеца по наследство
от нея- Така накърнената запазена част на ищеца остава в размер на
126 073,59лв. Тези обстоятелства се установяват и от приетата по делото
техническа експертиза, при съобразяване на разпоредбите на чл. 29 и чл. 31
от ЗН. Във въззивното производство не са въведени оплаквания и срещу
извода на районния съд за правилната дроб, с която следва да се намали
дарението от 2006г., поради което и по съображения изложени по-горе и
съдът приема, че същото следва да се направи с дроб от 126073,59/327592,95.
В случая с исковата молба е формулирано искане за намаление
дарението от 1997г., към него момент ищецът не е посочил , че има и
дарение от 2006г., едва в последствие ищецът е посочил съществуването на
дарението от 2006г., с писмената защита е посочил, че намалението следва да
се извърши от това дарение от 2006г., същото искане е поддържано и с
въззивната жалба. Ответникът е посочил, че дарението от 2006г. следва да се
съобрази, не е поискал намалението да се направи от дарението от 1997г., по
което той е надарен, каквото право има съобразно чл. 34 от ЗН. При така
установеното правилно районният съд е приел, че намалението следва да се
извърши от дарението от 2006г, което съответства и на разпоредбата на чл. 33
от ЗН.
В конкретния случай апартамента в гр. София надвишава стойността на
разполагаемата част с повече от ¼, той надвишава и сбора от стойността на
разполагаемата част и тази на запазената част на ответника, поради което и
съдът приема, че надареният ответник по договора от 2006г. не може да
задържи целия имот и да възмезди ищеца с пари според цената по време на
намаляването – аргумент от чл. 36 от ЗН.
Спорен въпрос по делото е дели намалението следва да е в натура или с
парично уравнение. Оплакванията във въззивната жалба са, че е извършено
отчуждаване от ответника на имота по договора за дарение от 2006г. на
25.08.2020г. По делото не се спори и се установява от приетите по делото
9
справка от Агенция по вписвания, че апартамента в гр. София на ул. ****,
партер заедно с двете мазета и тава е продаден от ответника на 25.08.2020г.
Тази справка съдът приема, че е достатъчна за нуждите на процеса в случая
да установи това обстоятелство, защото същото не е оспорено от ответника,
констатация на него е била направена пред СРС от вещото лице по
техническата експертиза, която не е оспорена по делото. Съгласно
разпоредбата на чл. 37 от ЗН отчужденията на завещаните или подарени
недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях,
извършени от заветниците или надарените, срещу които е постановено
намалението, станали преди да е изтекла една година от откриване на
наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението,
могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни
своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако
приобретателят не допълни запазената част в пари. При
неосъществяване на условията по чл. 37 от ЗН наследникът със запазена част
не може да претендира от третото лице, придобило собствеността върху
завещаните имоти нито за собственост на тези имоти, нито за връщането им в
наследството, нито за изкупуването им. В този случай наследникът със
запазена част има право само на облигационна претенция спрямо
заветникът/надарения, който се е разпоредил с наследствените имоти. /В този
смисъл Решение 163/17.01.2020г. по дело № 192/2019г. на ВКС, І-во Г.О./
Придобиването на имота от трето лице независимо на какво основание е
пречка за възстановяване на запазената част в натура. В този случай
възстановяването на запазената част се извършва чрез присъждане на
паричния еквивалент на накърнението по цени към момента на
намалението. / В този смисъл Решение № 157/31.10.2019г. по дело№
152/2018г- на ВКС, ІІ-ро Г.О. ; Решение № 150 от 25.11.2016 по гр. д. №
1818/2016 г. на ВКС, ІІ-по Г.О./
В конкретния случай отчуждаването на апартамента в гр. София , ул. Г.С.
Раковски“ № 148 е извършено от надарения ответник на 20.08.2020г. , тоест
след вписване на исковата молба по чл. 30 от ЗН, ответникът е правосубектен,
но отчуждаването е извършено повече от една година след откриване на
наследството на Ж. В.. Отделно, установи се по делото, че ответникът
притежава дворно място с къща в с.Лозен-София, стойността само на
дворното място е 137 863,17лв. ; ответникът притежава и ½ от нивата от
10
7,495 дка в землище на Кюстендил, стойността на която част е 7579,77лв.,
отделно притежава къщата в дворно място в с. Лозен, както е придобил и
сумата по сделката по продажба на апартамента през 2020г. При така
установеното и при съобразяване на установена запазена част на ищеца, то
съдът приема, че ищецът може да допълни своята запазена част от
имуществото на ответника. С оглед гореизложеното съдът приема, че
възстановяването на запазената част на ищеца в случая може да бъде
извършено само в пари. При така възприетото и като съобрази стойността на
накърнена запазена част, но и стойността на апартамента в гр. София към
момента на намалението в размер на 400 725,32лв.,, то съдът приема, че
възстановяването на запазената част на ищеца от наследството на майка й Ж.
В. следва да се извърши, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 154 218,46лв. ведно със законната лихва от влизане в сила на
решението до изплащането й.
При така възприето решението на СРС следва да бъде отменено като
вместо него следва да се постанови друго, с което накърнена запазена част на
ищеца от наследството на майка й чрез дарението от 2006г. следва да се
възстанови чрез присъждане на паричния еквивалент на накърнението.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва да
се поставят в тежест на въззиваемия и той следва да бъде осъден да заплати
на въззивника сумата от 25лв. разноски за държавна такса. Разноските за
производство пред СРС следва да останат в тежест на ответника и той следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за производство пред СРС от
3265лв. - независимо че решението на СРС следва да се отмени, то е само
поради неправилен извод на СРС за начина, по който следва да се възстанови
накърнената запазена част, а не поради неоснователност на иска.
Искът по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарение е оценяем. Цената на
му се определи съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, като дробна част от
имуществото на наследодателя с размер на дробната част, съответен на
размера на претендираната от ищеца за възстановяване запазена част от
наследството /В този смисъл Определение № 60252/ 07.06.2021г. по дело
№1675/2021г. на ВКС, ІІ-ро Г.О., на ВКС; Определение № 26/2.02.2018 г. по
гр. д. № 5019/2017 г. на ВКС, І Г.О., Определение № 336/25.06.2019 г. по ч.
11
гр. д. № 3511/2018 г. на ВКС, ІІ Г.О.; и по аргумент от т. 1А и 1Б от ТР №
4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС/. В случая
възстановяването на права е съответни 38,48% от имот, цената на който
съобразно приетия нотариален акт от 2006г. сочещ данъчна оценка от
118 323,60лв. към 2006г., и заключение по техническа експертиза сочещо
цена към януари 2021г. в размер на 400 725,32лв., съдът определя на цена на
имота от 400 000лв. към подаване на исковата молба. Така цената на иска
следва да се определи при съобразяване на процента намаление, което се
търси и на обстоятелство, че се защитава имуществено право. Така
дължимата държавна такса за производство пред СГС съдът приема, че е
769,60лв. Внесена такса е само 25лв. , не са дадени указания на въззивника за
довнасяне на дължима такса, поради което и с оглед изхода на делото
въззиваемият следва да бъде осъден на основание на чл. 77 вр. с чл. 81 от
ГПК за заплати по сметка на СГС сумата от 744,60лв. за държавна такса.
Районният съд не е събрал дължима държавна такса за производство пред
СРС, същото не води до недопустимост на решението , включително и защото
на страната не са дадени указания за внасянето й, но при връщане на делото
районният съд следва да съобрази необходимостта от постановяване на
определение по чл. 77 р. С чл. 81 от ГПК за събиране на дължима държавна
такса.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20055384/01.03.2021г. по гр.д. 14635 по описа за
2020г. на Софийски районен съд, 78-ми състав в частта, с която е
възстановена запазена част на ИЛК. К. В., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, ул. **** от наследството на майка й Ж.Б. В., починала на
05.11.2018г. като на основание на чл. 30, ал.1 от Закона за наследството
12
като е намалено дарението, извършено с нотариален акт от 18.07.2006г., , №
181, том І, рег. № 4993, д.№ 170/18.07.2006г. , с което Ж.Б. В. е дарила на
сина си Б. К. В. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** апартамент,
намиращ се гр. София, ул. **** /партер/ със застроена площ от 109,25 кв.м. ,
състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня, тоалетна, еркер и тераса към
двора, заедно със стълбище и черен вход при съседи: вход откъм ул.
„Гургулят”, ул. Гургулят”, Н.Ф. и двора с изложение към юг и север , заедно
с избено помещение без посочена площ по документ за собственост, при
съседи: В.А., ул. „Гургулят”, Е.К. и коридор и второ избено помещение без
посочена площ по документ за собственост, при съседи: стълбище, коридор и
пералня, заедно с таванско помещение без посочена площ по документ за
собственост, при съседи: В.А., коридор, Н.Ф., двор, заедно с 2911/51906
ид.ч. от общите части на сградата , представляваща етажна собственост на ул.
„Сава Раковски” и толкова идеални части от дворното място, в което е
построена сградата, цялото с площ от 661,50 кв.м. по нотариален акт и по
скица , съставляващ парцел ІV-8 от кв. 425 по плана на София, местност
Центъра , при съседи: ул. „Г.С.Раковски”, ул. „Гургулят”, парцел ІІІ-9 и
парцел V-7 с частта от 126 073,59 / 327 592,95, като Б. К. В. , ЕГН
********** е осъден да заплати на ИЛК. К. В., ЕГН ********** на основание
на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски от 3265 лв. и вместо това
постановява:
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание на чл. 30, ал.1 от ЗН запазена част на
ИЛК. К. В., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** от наследството
на майка й Ж.Б. В., починала на 05.11.2018г., накърнена с договор за
дарение, извършено с нотариален акт от 18.07.2006г., № 181, том І, рег. №
4993, дело № 170/18.07.2006г. , с който Ж.Б. В. е дарила на сина си Б. К. В. ,
ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** апартамент, намиращ се гр.
София, ул. **** /партер/ със застроена площ от 109,25 кв.м. , състоящ се от
три стаи, вестибюл, кухня, баня, тоалетна, еркер и тераса към двора, заедно
със стълбище и черен вход при съседи: вход откъм ул. „Гургулят”, ул.
Гургулят”, Н.Ф. и двора с изложение към юг и север , заедно с избено
помещение без посочена площ по документ за собственост, при съседи: В.А.,
ул. „Гургулят”, Е.К. и коридор и второ избено помещение без посочена
площ по документ за собственост, при съседи: стълбище, коридор и пералня,
заедно с таванско помещение без посочена площ по документ за
13
собственост, при съседи: В.А., коридор, Н.Ф., двор, заедно с 2911/51906
ид.ч. от общите части на сградата , представляваща етажна собственост на ул.
„Сава Раковски” и толкова идеални части от дворното място, в което е
построена сградата, цялото с площ от 661,50 кв.м. по нотариален акт и по
скица , съставляващ парцел ІV-8 от кв. 425 по плана на София, местност
Центъра , при съседи: ул. „Г.С.Раковски”, ул. „Гургулят”, парцел ІІІ-9 и
парцел V-7 като ОСЪЖДА Б. К. В. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул.
**** да заплати на ИЛК. К. В., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. ****
сумата от 154 218,46лв. /сто петдесет и четири хиляди двеста и осемнадесет
лева и 0,46лв/, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане на
решението в сила до окончателното изплащане, представляващи паричната
равностойност на накърнената запазена част.
ОСЪЖДА Б. К. В. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** да
заплати на ИЛК. К. В., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** на
основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски от 3270 лв. /три хиляди
двеста и седемдесет лева/ , представляващи съдебни разноски за
производство пред СРС и СГС.
ОСЪЖДА Б. К. В. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** да
заплати на основание на чл. 77 вр. с чл. 81 и чл. 78, ал.3 от ГПК на
Софийски градски съд сумата от 744,60лв. /седемстотин четиридесет и
четири лева и 0,60лв./, представляваща държавна такса за производство пред
СГС.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му .
Указва на СРС след връщане на делото да прецени необходимостта от
постановяване на решение по чл. 77 вр. с чл. 81 от ГПК за събиране на
дължима държавна такса за производство пред СРС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14