РЕШЕНИЕ
№ ……………../09.07.2021 г.
гр. Велики Преслав
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на шестнадесети
юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 602 по описа за 2020 г. по описа
на съда,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от С.Б.А. срещу С.С.И. обективно кумулативно съединени искове, с
правно основание чл. 127, ал. 2, във вр. с чл.123, ал.2, във вр. с чл.59, ал.3
и чл.143, ал. 2 от СК, за предоставяне на родителските права по отношение на
децата С. СА., роден на *** г. и С. С А, родена на *** г. на ищеца, определяне местоживеене на децата
при бащата на адрес грв, ул.»к и м »
№ 7А,
за осъждане на майката да заплаща в полза на децата чрез техния баща ежемесечна
издръжка в размер на от по 200,00 лева за всяко едно от тях, считано от датата
на подаване на иска, до настъпване на законни причини за изменение или
прекратяване на издръжката, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска и определяне на
режим на лични отношения с майката.
В исковата молба се твърди, че страните са
живели на съпружески начала, от 2010 г. в дома на бабата и дядото на ищеца в грв. ул.»к.м.7А. От
съвместното им съжителство, имали родени две деца - С. СА. - на 7 години и С. С
А - на 5 години. Твърди се, че по време на съвместното им съжителство имало
проблеми и разногласия между двамата, свързани с отглеждането, възпитанието на
децата и осигуряване на финансови средства за семейството, което осъществявал
ищецът. През цялото време семейството
било подкрепяно от бабата и дядото на ищеца, в чийто дом живяли от началото на семейния им живот. През
лятото на 2019 г. ответницата напуснала семейството си и заминала в чужбина,
като оттогава не е проявявала интерес и не се е свързвала нито с ищеца, нито с
децата си. За тях грижите изцяло поел техният баща. Същият получавал както
морална, така и материална помощ от баба си - Р.Хи дядо си - Б.М.. Сочи се че
ищецът работел, като с помощта на роднините осигурил добри условия за живот и
възпитание на двете си деца, съответстващи на техните нужди. С оглед изложеното сезира съда с искане за
разрешаване на спора между страните относно родителските права по отношение на
родените от съжителството им деца.
В съдебно заседание исковете се поддържат от
ищеца лично и чрез процесуалния му представител и се моли за уважаването им.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не депозира
отговор на исковата молба и не се явява в съдебно заседание.
Контролиращата страна
Д. „С.п.“ – Велики
Преслав, е изготвила социален доклад, според който децата се отглеждат при
добри битови условия, социални контакти и спокойна семейна среда. Сочи се, че
децата са силно привързани към баща си и роднините си по бащина линия –
единствените с които поддържат контакти, за разлика от тези по майчина,
доколкото и майката не се интересува от децата си и от напускането на семейното
им жилище не се е виждала с тях.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представените
по делото удостоверения за раждане, издадени на 25.11.2017 и 11.12.2019 г. г., се установява, че страните по делото са родители на децата С. СА., роден на *** г. и С. С А, родена на *** г.
Видно от приложената по делото служебна
бележка с изх. №59/12.08.2020г. детето С. С А, посещава детска градина „Славейче“ в грв, а от
служебна бележка №663/12.08.2020 г. се установява, че С. СА. е записан в I-ви клас за учбената 2020/2021 г. в
СУ „Св.Паисий Хилендарски“ в
грв.
От представения трудов договор
№2019-3/06.03.2019 г. се установява, че С.Б.А. е полагал труд като работник
поддръжка в Община Върбица по проект „Нова възможност за младежка заетост"
за срок от 6 месеца през периода 18.02.20 г. - 17.08.20 г., като видно от
трудов договор №16/05.04.2021 г., същият работи при ЗП Пламен Георгиев Петров
като животновъд с месечно трудово възнаграждение, в размер от 650.00 лева
По делото са представени и квитанции от
платени вноски за посещение на двете деца на ДГ“Славейче“.
Ангажирани са от
страна на ищецът гласни доказателства посредством разпита на двама свидетели – Б.М.
и Пламен Михайлов. Свидетелят Мехмедов – дядо на ищеца излага, че живеят заедно
с внука и правнуците си в грв. Твърди, че ответницата е напуснала семейството
си преди няколко години и оттогава той и съпругата му, заедно с баща им се
грижат за двете деца. Заявява, че майка им не ги е търсила и виждала от както
ги е оставила. Случайно я срещнал с новия й мъж, като когато я попитал за
децата й, тя отвърнала, че не я
интересували.
Свидетелят Михайлов
твърди, че се познава отдавана с ищеца, като е негов съсед. Заявява, че преди
известно време съпругата му го напуснала, както и двете им деца за които се
грижел единствено той, с помощта на баба си и дядо си, в чиято къща живеели.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
При определяне на родителя, на който да се
предостави упражняването на родителските права на детето, съобразно конкретните
обстоятелства по случая, съдът следва да се ръководи от съвкупната преценка на
правнозначимите критерии, посочени в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.
д. № 3/1974 г. на ППВС на Р. България. В понятието „интереси на децата“ се
включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание, както и материалните
интереси на детето. Решаващо значение за интересите на детето има цялата
съвкупност от интереси в конкретния случай, а не отделни обстоятелства. При разрешаването на
спора в настоящото производство съдът е длъжен да се води от най-добрия интерес
на детето, като съобразно разпоредбата на пар.1 т.5 от Закона за закрила на
детето, в този смисъл съдът следва да извърши преценка на желанията и чувствата
на децата, физическите, психическите и емоционалните им потребности, възрастта,
пола, миналото и други характеристики, последиците, които ще настъпят за децата
при промяна на обстоятелствата, както и всички други такива които имат
отношение към всяко дете.
Въз основа на така установените по-горе
фактически обстоятелства съдът намира, че от събраните в хода на производството
доказателства безспорно се установи, че грижи по отглеждането и възпитанието на
децата в последните две години се полагат от бащата, който е поел цялостната им
издръжка. Тези факти се установиха от свидетелските показания и бяха потвърдени
и от изготвения социален доклад по делото. Доколкото в производството са
събрани гласни доказателства от бащата на ищеца – свидетелят Мехмедов, то съдът
цени тези показания при условията на чл. 172 от ГПК, като възприема същите за
достоверни, доколкото кореспондират с останалите събрани в хода на
производството доказателства. Съдът намира за безспорно установено, че майката
не полага грижи и не е давала финансова издръжка за децата, доколкото същата е
напуснала семейното жилище и е оставила децата изцяло на грижите на бащата,
като същата не взе и участие в настоящото производство.
С оглед на горното, съдът намира, че
упражняването на родителските права спрямо децата С. СА., роден на *** г. и С. С А на 10.07.2015 г следва да се предостави на техния баща, като бъде определено
местоживеенето на децата при него на посочения в исковата молба адрес. От събраните в хода на производството
доказателства се установи, че С.Б.А. притежава необходимия родителски
капацитет, същият се грижи за децата, като те са привързани към него. Ищецът
установи в хода на производството, че разполага с необходимите социално –битови
и материални възможности за отглеждането на децата. Същият се ползва с помощта на своите баба и
дядо, работи и успява да осигури и необходимите финансови средства по
отглеждането на двете си деца. Бащата желае да полага грижи за своите деца.
Предвид изложеното и съдът намира, че в най-добър интерес на децата е именно бащата
да упражнява родителските права, поради което следва да бъде постановено
решение в този смисъл.
За определяне на режима на лични отношения между децата и другия
родител, съдът съобразява,
че майката по никакъв начин не е търсила контакт с децата в рамките на последните
две години, като ги е оставила изцяло на грижите на бащата. Съдът намира, че следва да бъде
определен адекватен режим на лични контакти, като същият бъде съобразен с
всички обстоятелства по делото и съответно с най-добрия интерес на децата. В
този смисъл и доколкото по делото не се представиха доказателства за
социално-битовите условия, при които живее майката, както и каквито и да било
доказателства за отношенията на майката с децата – тяхната привързаност към
нея, а точно обратното – контакт с децата си същата не е осъществявала след
като е напуснала семейството си през 2019 г., то съдът намира, че адекватен би
бил следния по-стеснен режим на лични контакти с децата, като при промяна на
обстоятелствата същият може по искане на страната да бъде изменен: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00
ч. до 18.00 ч. - без приспиване и две седмици през лятото, когато бащата не е в
платен годишен отпуск.
Съгласно чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 СК съдът
следва да определи дължимата издръжка за детето от майката, която не упражнява
родителските права. Според задължителната съдебна практика на ВКС и в контекста
на разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК, нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот
за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на
лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето.
По делото не се установиха възможностите на
ответницата да заплаща издръжка. В този смисъл и доколкото липсват данни за
лицето, за което се твърди, че е пребивавало в чужбина, а към настоящият момент
живее в с.Ловец, съдът презюмира, че доколкото същото е в трудоспособна
възраст, то следва да реализира поне минималния доход. Не се установи
ответницата да има други ненавършили пълнолетие деца, които да издържа, както и
не се установи да има други задължения, които да изплаща. Бащата на децата от
друга страна работи и реализира трудов доход в размер от 650,00 лв.месечно.
Основен
критерий за определяне на справедливото количествено измерение на задължението
за издръжка е закрепен в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК,
съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на ненавършили
пълнолетие деца, е 1/4 от минималната работна заплата. С Постановление № 331 на
МС от 26.11.2020 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 4.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г.)
размерът на минималната месечна работна заплата за страната е определен на 650
лв., считано от 01.01.2021 г. Съответно, минималният актуален размер на месечната издръжка е 162, 50 лв. и
не може да бъде определен под тази граница. Посочената разпоредба определя, че конкретният размер на издръжката във всеки
отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на лицето,
което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето, което я
дължи. Това означава, че следва да се търси разумния и обективно възможен
баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните за всеки
конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на последните са
дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г. При прилагането им към
настоящия казус, съдът взе предвид, че в конкретния случай не са
ангажирани доказателства за образованието и квалификацията на ответницата, нито за
притежаваното от нея имущество, както и от трудовата й
ангажираност. Преценявайки нуждите на правоимащото лице в светлината на насоките,
залегнали в т. 4 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г., съдът намира, че по делото не
се твърдят и не се доказват изключителни нужди и потребности на децата по
смисъла на чл.
143, ал. 4 от СК. Поради това няма основание за присъждане на
издръжка в размер, надхвърлящ обичайния за дете на тази възраст.
За определяне конкретния размер на издръжката
меродавни са нуждите на детето и възрастта му, като С. е на 7 години, посещава
училище, а детето С. е на 5 години и посещава детска градина, което обуславя
повишена нуждата от разходи за облекло, обувки, храна, учебни пособия. Предвид
гореизложеното съдът намира, че всяко едно от децата има нужда от издръжка в
размер на около 340 лева, които следва да бъдат разпределени в справедливо
съотношение между техните родители,
съобразно материалните им възможности. Предвид липсата на доказателства в тази
насока за доходите на тяхната майка, преценявайки и всички гореизложени съображения
в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира, че ответницата следва
да осигурява част от издръжката на всяко от децата си С. СА., роден на *** г. и С. С А, родена на *** г. в минимален размер от по 162, 50 лв. Издръжката
следва да бъде заплащана от майката от датата на завеждане на исковата молба в
съда - 09.12.2020 г.
На
основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велики Преслав държавна такса от 468,00 лева върху определеният размер на издръжката.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата С. СА., с ЕГН ********** и С. С А, с
ЕГН ********** на бащата С.Б.А., ЕГН **********, като определя местоживеенето на децата да е при бащата
на адрес: гр. Върбица, ул. „к и м “7А.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката С.С.И. с ЕГН ********** с всяко едно от децата - С. СА., с ЕГН ********** и С. С А,
с ЕГН **********, както
следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. - без приспиване и две седмици през
лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА С.С.И. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на всяко едно от децата С. СА., с ЕГН ********** и С. С А, с ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител С.Б.А., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 162,50 лв. (сто шестдесет и два лева и петдесет
стотинки), считано от датата на подаване на молбата в съда – 09.12.2020 г. до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж
на плащане пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдената сума от 162,50 лв. , до претендираната сума за месечна издръжка
от 200 лева.
ОСЪЖДА С.С.И.
с ЕГН **********,***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велики
Преслав държавна такса в размер на 468,00 лв. (четиристотин шестдесет и осем лева), на осн. чл.78, ал.6 ГПК, вр. с чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: