Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 549 02.04.2018 г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд,
XXI – ви
граждански състав
на втори март две хиляди и осемнадесета година
в открито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОНИКА ЯХАНАДЖИЯН
Секретар:
Жасмина Славова
Прокурор:
Веселина Гайдажиева
като разгледа
докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско
дело №8665 по описа за 2017 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод исковата молба на Г.Ж.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, подадена чрез пълномощник – адв.Р.П.,
съдебен адрес: ***, срещу Прокуратура на Република България, адрес: *******, с
искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 10
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
обвинение в извършване на престъпление по чл.143, ал.1 от НК, за което е
оправдан, като наказателното производство е продължило повече от една година,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.06.2016 г. до окончателното
й издължаване и сумата от 750,00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – адвокатско възнаграждение в ДП.
Твърди се в исковата
молба, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по
чл.143, ал.1 от НК с Постановление за привличане на обвиняем от 17.06.2016 г.
по ДП №3388-78/2016 г. по описа на V-то РУП при ОД МВР Бургас, по което е
внесен обвинителен акт и е образувано пред РС-Бургас НОХД №4683/2016 г., по
което с присъда ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъплението,
за което е предаден на съд. Твърди се още, че с решение №162/23.06.2017 г.,
постановено по ВНОХД №428/2017 г. по описа на БОС, в сила от 23.06.2017 г.,
присъдата на РС-Бургас е била отменена, а ищецът е бил признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение. Според изнесените в обстоятелствената
част на исковата молба фактически твърдения, след приключване на ДП, РП Бургас
е била наясно, че извършеното деяние не е съставомерно
по чл.143, ал.1 от НК, както и че не е осъществен състав на престъпление от общ
характер, но е продължила да поддържа повдигнатото обвинение и е внесла
обвинителен акт. Твърди се още, че с неоснователно воденото срещу ищеца
наказателно производство са му били причинени неимуществени вреди – морални и физически
страдания, влошено здравословно състояние, засегнати са били правото му на
зачитане на личен и семеен живот и посегателство върху честта, доброто име и
достойнство на ищеца, а така също и имуществени вреди, представляващи платени
за адвокат, който да го защитава в хода на образуваното срещу него наказателно
производство.
От съда се иска да уважи
предявените искове, в подкрепа на които се ангажират доказателства, претендират
се съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание
ищецът се явява лично и с упълномощения си защитник – адв.Р.П.,
който поддържа исковата молба и моли за уважаването й. Представя писмена
защита.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът се е възползвал от правото си на отговор, като е оспорил
исковете по основание и размер. Посочил е, че въведените в исковата молба
обстоятелства не сочат на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
между претендираните вреди и дейността на
прокуратурата по делото. От съда се иска да отхвърли претенцията като
неоснователна и недоказана, а при условията на евентуалност се претендира
намаляване на размера на търсените обезщетения. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание
ответникът се представлява от прокурор при РП-Бургас, който поддържа отговора
на исковата молба, представя писмена защита.
ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ на
предявените искове е по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Съдът, като
взе предвид исканията и доводите на страните,
както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Между страните не се
спори по следните факти, за които свидетелства и приетото като доказателство
НОХД №4683/2016 г. по описа на РС-Бургас, а именно, че с Постановление от 24.06.2016
г., ищецът Д. е бил привлечен като обвиняем по ДП №78/2016 г. по описа на V-то
РУ при ОД МВР Бургас с обвинение за престъпление по чл.143, ал.1 от НК, а
именно за това, че: „На 25.01.2016 г. в *****, принудил непълнолетния П.В.А.,
ЕГН **********, да претърпи нещо противно на волята му, а именно да влезе в
складовото помещение на магазин „К.” и да остане в него, докато той прецени да
го изведе навън, като употребил за това сила, издърпвайки го с ръце в
помещението, нанасяйки му юмручни удари с ръце /като вследствие на ударите А.
получил телесни увреждания, изразяващи се в кръвонасядания
на брадичката и челото, рана на долната устна в ляво с кръвонасядане
около раната – лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК/, както и
че след приключването му Д. е бил предаден на съд за същото обвинение, което според
представителя на държавното обвинение съставлява престъпление по чл.143, ал.1
от НК. По внесения обвинителен акт е било образувано пред РС-гр.Бургас НОХД №4683/2016
г., приключило с Присъда №59/20.03.2017 г., с която ищецът, в качеството си на
подсъдим е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му е било
наложено наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ. Присъдата е
била обжалвана пред Окръжен съд Бургас, който с Решение №162/23.06.2017 г.,
постановено по ВНОХД №428/2017 г. по описа на БОС е изменил Присъда
№59/20.03.2017 г., постановена по НОХД №4683/2016 г. по описа на РС-Бургас, като
го е признал за невинен и го е оправдавал по обвинението по чл.143, ал.1 от НК.
Със същата присъда, Д. е бил признат за виновен, в това, че на 25.01.2016 г., в
гр.Бургас причинил на П.В.А., ЕГН **********, разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.1 от НК, вр.чл.78а от НК съдът го е освободил от
наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание ГЛОБА в
размер на 1500 лева.
От събраните по
делото гласни доказателства - показанията на свидетелите С.П.и М.Д., които
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което и съдът ги
кредитира като достоверни, се установява, че по времето, когато се е водело
наказателното производство, ищецът се е затворил в себе си, не е бил особено контактен,
отказвал е да се среща с приятели, а това му състояние на потиснатост и
затвореност продължило дълъг период от време.
Като прецени така
обсъдените доказателства и съобрази закона, настоящият съдебен състав намира
исковете за основателни.
Фактическият състав
на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран
в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ включва причинени на гражданин вреди от
прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано. Отговорността има обективен характер и се ангажира във
всички случаи на незаконно обвинение, т. е. във всички случаи, при които
лицето, срещу което е било повдигнато обвинение е било оправдано от съда,
тъй като чл.4 от ЗОДОВ не изисква да са налице виновни действия от страна на
съответното длъжностно лице за повдигането и поддържането на така предявеното
обвинение.
В случая по делото
безспорно е доказано, че е осъществен този фактически състав – налице е
обвинение в извършването на престъпление по чл.143, ал.1 от НК, по което
обвинение лицето е било оправдано. В случая, доколкото държавата носи
отговорност чрез съответните си органи, репарирането на неимуществените вреди
следва да бъде извършено от органите, от чиито действия са произтекли вредите –
в конкретния случай органите на прокуратурата, предявили и поддържали
обвинението в извършване на престъпление по чл.143, ал.1 от НК, във връзка с
което обвинение ищецът Д. впоследствие е бил оправдан от окръжния съд.
Съгласно трайно
установената практика на ВКС размерът на обезщетението за неимуществени вреди е
свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 от ЗЗД, като
същия се извежда от преценката на конкретните обективни обстоятелства,
настъпили от обвинението – характер, степен, последици от настъпилите вреди,
продължителност и интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение, срок на наказателното преследване, както и характера на
престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от
това. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие.
В случая, за да
прецени размерът на дължимото обезщетение, съдът прецени следните
обстоятелства: наказателното производство срещу ищеца е продължило от
привличането му като обвиняем на 17.06.2016 г. до постановяването на
оправдателното решение от Бургаския окръжен съд на 23.06.2017 г., т.е една
година, което е един разумен срок и обстоятелството, че по отношение на ищеца не
е била взета каквато и да е мярка за неотклонение. Независимо от разумния срок,
в който е продължило наказателното производство, ищецът е бил обвинен в тежко
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от до шест години.
При
такова тежко обвинение, нормално е ищецът да е претърпял твърдените вреди, т.е.
наказателното преследване да се е отразило негативно върху емоционалната му
сфера и да има за последица промяна в поведението му, така както твърдят свидетелите
- станал затворен, мълчалив, като това поведение на ищеца се е дължало
единствено на повдигнатото срещу него незаконно обвинение, за което
свидетелстват както приложената по делото справка за съдимост на ищеца, от
съдържанието, на която става ясно, че същият е с необременено съдебно минал, така
и показанията на свидетелите Пандазлиева и Добрев, от
които стана ясно, че ищецът станал по затворен и спрял да общува с приятелите
си.
Поради
изложеното, вземайки предвид тежестта на незаконното обвинение, разумния срок
от една година, през който е продължило наказателното производство, интензитета
на негативните психически преживявания от незаконното обвинение и тяхното
отражение върху личността на ищеца, наличието на данни за липса на предходни противоправни прояви и съобразения с нормите за поведение
живот, както и съобразявайки обществения критерий за справедливост и стандарта
на живот в страната, съдът намира, че справедливо е обезщетение в размер на
сумата от 3000 лева, като при определянето му съдът съобрази и обстоятелството,
че ищецът е бил оправдан едва на втора инстанция.
Що
се отнася до възраженията на ответната страна, изнесени в съдебно заседание и
писмена защита, съдът намира същите за неоснователни и в противоречие с
константната съдебна практика, обективирана в Решение №480/23.04.2013 г.,
постановено по гр.д.№85/2012 г. на ВКС, определение №59/25.01.2018 г. по
гр.д.№2782/2017 г. на ВКС и Решение №82/05.04.2017 г. по гр.д.№2518/2016 г. на
ВКС, които в съвкупност обосновават извод, че е нормално да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което впоследствие е оправдано и независимо от това, че с
деянието си лицето е осъществило друго престъпление, за което е освободено от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, да изпитва
неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно. Накърнени са моралните
и нравствените ценности на личността, както и социалното му общуване.
Ето
защо, при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на увреждане, когато същото е в рамките на обичайното за подобни
случаи, както и на причинно-следствената връзка между него и незаконното
обвинение, за разлика от останалите случаи на установяване на увреждания над
обичайното като интензитет и вид, при които съдът може да ги обезщети само при
успешно проведено пълно и главно доказване от ищеца. И тъй като настоящият
случай не е такъв, възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
В
останалата част до предявения размер от 10 000 лева, искът се явява недоказан,
поради което и следва да бъде отхвърлен за разликата от 7 000 лева.
Съгласно
нормата на чл.86 от ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата.
Съгласно
т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д.
№ 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на правозащитни органи началният момент
на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва възниква от влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление. В случая оправдателното решение
на БОС е влязло в сила на 23.06.2017 г. и от тази дата ответникът дължи
обезщетение за забава върху определения размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди.
Съдът,
след като извърши съответните изчисления в calculator.bg, намира,
че дължимата лихва в размер на законната за периода от 23.06.2017 г. до датата
на предявяване на иска на 14.11.2017 г., възлиза на сумата от 121,08 лева и тъй
като ищецът претендира лихва за забава за периода от 17.06.2016 г., искът
следва да се отхвърли като неоснователен за периода от 17.06.2016 г. до
22.06.2017 г.
Обезщетението
се дължи ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване
на иска на 15.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, така както се
претендира със исковата молба.
Предвид
на изложеното, доказана по основание и размер се явява и претенцията на ищеца
за обезщетение за имуществени вреди в размер на 750,00 лева, представляващи
направените на досъдебното производство разноски за адвокат.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените по делото разноски в размер на 910,00 лева.
Водим
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, със седалище в *********, представлявана от Главния
прокурор С.Ц., да заплати на Г.Ж.Д., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен
адрес:***П., сумата от 3000 лева (три хиляда
лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно
повдигнато обвинение по чл.143, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на иска на 15.11.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, със седалище в *********, представлявана от Главния
прокурор С.Ц., да заплати на Г.Ж.Д., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен
адрес:***П., сумата от 121,08 лева (сто
двадесет и един лева и осем стотинки), представляваща мораторна лихва за забава
за периода от 23.06.2017 г. до 14.11.2017 г. включително, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 17.06.2016
г. до 22.06.2017 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, със седалище в *********, представлявана от Главния
прокурор С.Ц., да заплати на Г.Ж.Д., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен
адрес:***П., сумата от 750,00 лева (седемстотин
и петдесет лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение по чл.143, ал.1 от НК по ДП №78/2016 г. по описа на V-то РУ при ОД МВР-Бургас.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, със седалище в *********, представлявана от Главния
прокурор С.Ц., да заплати на Г.Ж.Д., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен
адрес:***П., сумата от 910,00 лева (деветстотин
и десет лева), представляваща направени в настоящето производство съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.Яханаджиян
Вярно с оригинала!
К.К.