Решение по дело №525/2018 на Софийски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                  гр. С., 27.12.2018 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.

                                                                                              ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 525 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

 

С решение № 106/11.05.2018 г. по гр.д. № 340/2017 г. Ботеврадският районен съд е отхвърлил предявения от Д.Г.З., Г.Г.З. и Г.М.М. срещу М.П.К. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено правото им на собственост на основание наследствено правоприемство и възстановяване по ЗСПЗЗ, както следва: ½ ид. част за Г.М.М., 1/6 ид. част за Д.Г.З. и 1/6 ид. част за Г.Г.З., върху поземлен имот с идентификатор № 05815.3.43, находящ се в гр. Б., местност „З.”, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, с номер по предходен план 003043, при съседи: 05815.3.29, 05815.3.30, 05815.3.102, 05815.3.42 и 05815.3.45, и за осъждането й да предаде владението върху този имот.

Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се излага възражение срещу решаващия извод на районния съд за отхвърляне на иска, че процесният имот е бил придобит от праводателя на ответницата на основание придобивна давност, за което в негова полза е бил издаден констативен нотариален акт - оспорен от ищците.  В тази връзка се сочи, че необосновано съдът е кредитирал показанията на свидетелите П.-В.и С., които са противоречиви и не кореспондират с дадените от тях показания в нотариалното производство по издаването на нотариалния акт по обстоятелствена проверка в полза на П.Т.П., както и че при преценката на доказателствата относно осъществяването на фактическата власт върху процесния имот съдът не е взел предвид твърдението на ответницата в отговора на исковата молба, че имотът, върху който П.П. е осъществявал владение, е различен от процесния. Сочи се също така, че от показанията на св. М.се установява, че тя и баща й – ищец по делото, многократно са били в процесния имот и не са виждали следи от действия на друго лице в него, като същевременно П.П. е бил наясно, че този имот е реституиран от ищците, като е представил  пред нотариуса решение № 28А/24.02.97 г. на ОС”З”- гр. Б., не е влизал в каквито и да било контакти с тях, за да им противопостави своето владение. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважат предявените искове.

Ответницата по въззивната жалба М.К. лично и чрез пълномощника си адв. Д., оспорва жалбата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Б.ски районен съд е бил сезиран с предявени от Д.Г.З., Г.Г.З., Г.М.М., Пл.М.М. и И.Г.З. срещу М.П.К. искове за признаване за установено, че ищците са собственици на земеделски имот, съставляващ нива с площ от 2 дка, пета категория, находяща се в землището на гр. Б., м. „З.”, имот № 003043 по картата на възстановената собственост, и за осъждането й да им предаде владението върху този имот.

В исковата молба ищците твърдят, че като наследници на Р.Г. М.и М.Г.М. са собственици на гореописания имот, възстановен им по реда на ЗСПЗЗ с решение № 3446/23.03.1993 г. на ПК- Б., постановено по преписка по заявление вх. № 1455/25.10.91 г. Твърди се, че  с нот. акт № 25, т. 1, рег. № 351, дело № 20/2016 г. П.Т.П. е продал на ответницата М.К. този имот, но последната не е станала негов собственик, тъй като праводателят й не е бил собственик на имота. Твърди се, че ответницата неправомерно е установила владение върху имота. С уточнителна молба от 10.04.2017 г. ищците сочат, че претендираният от тях имот съставлява поземлен имот с идентификатор № 058.15.3.43 по кадастралната карта на гр. Б., одобрена със заповед № РД-18-49/14.10.2014 г. на изп. директор на АГКК. Ищците твърдят, че са собственици на така описания имот на основание наследствено правоприемство и възстановяване по реда на ЗСПЗЗ с решение № 3446/23.03.1993 г. на ПК- Б. и решение № 28А/24.02.1997 г. на ПК- Б..

Предвид установеното обстоятелство, че ищецът Пл.М.М. е починал преди подаването на исковата молба, с влязло в сила определение от 04.05.2017 г. производството по делото е прекратено по отношение на предявения от този ищец иск поради липса на надлежна процесуална легитимация.

С отговора на исковата молба ответницата М.К. твърди, че е собственик на процесния имот на основание покупко-продажба с нот. акт № 25, т. 1, рег.№ 351, дело № 20/15.02.2016 г., като прехвърлителят й бил собственик на този имот по давностно владение, за което се е легитимирал с нот. акт № 24, т. 1, дело № 19/15.02.2016 г. Излага възражение за недопустимост на иска поради липсата на представителна власт на подалия исковата молба пълномощник, както и поради липса на материална легитимация на ищците. Във връзка с последното възражение ответницата заявява, че оспорва валидността и материалната законосъобразност на приложените с исковата молба решение № 3446/23.03.1993 г., решение № 55Р/19.11.1996 г. и решение № 28А/24.02.1997 г., както и че отразеният в решение № 3446/23.03.1993 г. имот не е идентичен с процесния имот, тъй като се различава по място, площ и граници. В подкрепа на оспорването на материалната законосъобразност на посочените решения ответницата сочи, че оспорва съществуването на останалите юридически факти от фактическия състав на възстановяването по реда на ЗСПЗЗ като придобивно основание. Сочи също, че не е изпълнено изискването на чл. 32, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за осъществен въвод във владение на ищците в процесния имот. Ответницата е направила възражение за придобиване на имота по давност от праводателя й П.Т.П., който го е владял около 20 години от 1997 г., и за нейно присъединено давностно владение. Ответницата е направила евентуално възражение за извършени от подобрения в имота в качеството й на добросъвестен владелец, и право на задържането до заплащане на подобренията. Твърди, че преди получаването от нея на исковата молба процесният имот е с променено предназначение и в него има построена жилищна сграда на ниво груб строеж.

С определението по чл. 140 от ГПК по искане на ответника районния съд е конституирал като трето лице-помагач на негова страна П.Т.П.. С представения от него отговор на исковата молба същият заявява становище за неоснователност на иска. Твърди, че е придобил собствеността върху процесния имот по давностно владение в периода от 1997 г. до 2016 г., за което е бил признат за собственик на посоченото основание с нот. акт № 24, т. 1, дело № 19/15.02.2016 г. на нотариус Т. Филчева, след което е продал същия на ответницата по делото. С оглед на това счита, че ответницата владее имота на правно основание, обуславащо неоснователност на предявения срещу нея иск по чл. 108 от ЗС.

С влязло в сила протоколно определение от 19.10.2017 г. производството по делото е прекратено в частта по предявения от И.Г.З. иск, поради липса на надлежно упълномощаване на подалия исковата молба пълномощник адв. Я. В..

С допълнителна уточнителна молба, подадена от пълномощника на ищците адв. В. и докладвана в първото съдебно заседание по делото, се сочи, че ищецът Г.М.М. е собственик на ¼ ид. част от процесния имот, а ищците Д.Г.З. и Г.Г.З. са собственици на по 1/6 ид. част от имота – като наследници по заместване на общия наследодател Г.М.П..

С оглед направеното от ответницата в първото съдебно заседание уточнение, съдът е приел за разглеждане направеното от нея възражение за заплащане на сумата 30000 лв., представляваща общ  размер на извършени от нея подобрения в процесния имот, както следва: 1. Промяна на предназначението на имота в периода след 15.02.2016 г. на стойност 20000 лв.; 2. Изграждане на ограда в периода от м. март до м. май 2016 г. на стойност 5000 лв.; 3. Прокарване в имота на ВиК инсталация и електроснабдяване през лятото на 2016 г. на обща стойност 5000 лв., със съответното право на задържане на имота до заплащане на горната сума.

С допълнителна уточнителна молба от 19.10.2017 г., подадена от пълномощника на ищците, до съда се отправя искане за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът Г.М.М. е собственик на ½ ид. ч. от процесната нива, а ищците Д.Г.З. и Г.Г.З. са собственици на по 1/6 ид. част от този имот, и за осъждане на ответницата да им предаде владението върху 5/6 ид. части от имота. В съдебно заседание на 15.01.2018 г. съдът е приел молбата като изменение на размера на предявения от Г.М.М. иск за ½ ид. част от описания в исковата молба имот.

         Софийски окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

            Видно е от представените удостоверения за наследници, че общият на ищците наследодател Г.М.П. е починал през 1963 г. и е оставил за свои наследници съпругата Д.Р.П. /починала през 1983 г./ и децата си М.Г.М. и Р.Г. М.. Ищците Д.Г.З. и Г.Г.З., както и И.Г.З., са  деца на Р.Г. М./починала през 2005 г./. След смъртта си през 1995 г. М.Г.М. е оставил за свои наследници съпругата си И.П. М./починала през 2001 г./ и децата си – ищецът Г.М.М.,  и Пл.М.М. /починал през 2005 г./, който не е имал съпруга и низходящи.

            С нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 59, т. І, дело № 87/97 г. на нотариус З. А.при Б.ски районен съд, И.П. М., Р.Г. М.и Г.М.М., Пл.М.М. са признати за собственици на основание влязло в сила решение № 55Р/19.11.1996 г. на ПК- гр. Б. на нива в м. „З.” с площ от 1.622 дка, пета категория, съставляваща имот № 003043 по картата на землището, при граници и съседи: имот № 003042 на наследници на С.Р.З., имот № 003023 на ОбНС гр. Б., имот № 003030 на ОбНС гр. Б., имот № 000004 път.

            Видно от скица № 15-614847/13.12.2016 г. на СГКК-С.област, поземлен имот с идентификатор 05815.3.43 по кадастралната карта на гр. Б., одобрена през 2011 г., находящ се в м. „З.”, с площ 1622 кв.м., с начин на трайно ползване нива, е с номер по предходен план 003043.

            С нотариален акт № 24, т. І, рег. № 347, дело №19/2016 г. на нотариус Т. Ф.с район  на действие РС-Б., П.Т.П. е признат за собственик на основание давностно владение на поземлен имот с имот с идентификатор № 05815.3.43 по кадастралната карта на гр. Б., м. „З.”, с площ от 1622 кв.м., съставляващ нива с номер по предходен план 003043. Със същия нотариален акт П.П. е признат за собственик и на поземлен имот с

идентификатор № 05815.3.42 по кадастралната карта на гр. Б., м. „З.”, с площ от 1027 кв.м., съставляващ нива с номер по предходен план 003042.

С нотариален акт № 25, т. І, рег. № 351, дело № 20/2016 г. на нотариус Т. Ф.с район на действие Районен съд – Б., П.Т.П. е продал на ответницата М.П.К. имотите, предмет на горепосочения нотариален акт.

От приетата по делото административна преписка на ОС”З” – гр. Б. по заявление вх. № 1455/25.10.1991 г. за възстановяване на собствеността на наследниците на Г.М.П. се установява следното:

Със заявление вх. № 1455/25.10.91 г. Р.Г. М.в качеството й на наследник на Г.М.П., е заявила за възстановяване нива в землището на гр. Б.,  м. „З.” с площ от 2 дка, с приложен нот. акт № 47/08.07.1955 г. С решение № 3446/23.03.93 г. на ПК- гр. Б. се възстановява правото на собственост на наследниците на Г.М.П. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 2 дка, шеста категория в землището на гр. Б., м. „З.”, при граници /съседи/: С.Хр. З., н-ци А. Ш., път. В това решение е отбелязано, че за издаване на констативен нотариален акт и сделки с имота е необходима скица с точните размери на имота.  По същата преписка е издадено решение № 55Р/19.11.96 г. на ПК- гр. Б., с което се възстановява правото на собственост на наследниците на Г.М.П. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1,622 св.м., пета категория, м. „З.”, имот № 003043 по картата на възстановената собственост, при съседи: имоти № 003042, 003023, 003030 и 00004. В решението със „забележка” е посочено, че същото се издава в изпълнение на чл. 18д, ал. 4 и чл. 31, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решение № 3446/23.03.93 г., както и че заверената скица на имот № 3043 представлява неразделна част от него. Приложена е скица № 1/25.10.1996 г., заверена от ОбПК- С.област, на имот № 3043 по плана на землището на гр. Б., видно от която този имот е нива, пета категория, с площ 1,622 кв.м., находяща се в м. „З.”, при съседи: имоти № 3042, 3023, 3030 и 4, както е че същият е собственост на наследници на Г.М.П. съгласно решение № 55Р/19.11.96 г.

Според показанията на св. В. М./дъщеря на ищеца Г.М.М./, имотът, за който се води делото, граничи със шосето Б. – С., като от лявата му страна имало една бяла къща и ограда, а от другите две страни не бил ограден. Имотът е ливада и в него няма нищо засадено. Свидетелката не е виждала никой в имота. Сега мястото било оградено и в него има постройка.

Според показанията на св. И. Т./съпруга на ищеца Д.З./, през 1993 г. имотът бил възстановен с решение на ПК по искане на свекърва й Р.Г. М., която заедно с брат й е била наследник на родителите й Д.и М.М.. Имотът бил в м. „З.” до пътя за Б., около 2 дка, неоградено, от едната му страна има къща, от другата страна овощна градина, отзад –река, а отпред – пътя. В имота не е имало плодни дървета. В периода от 1994 г. до 2011 г. през гоД.те разоравали мястото и го засявали с картофи и фасул. За последно свидетелката е влизала в имота през 2016 г., а дотогава не е заварвала никой в този имот.  През 2016 г. мястото било заградено от ответницата К., която започнала да строи в него сграда.

Съгласно показанията на св. К. П.-В., имотът, за който се води делото, е ливада в м. „З.” и тя има вила до този имот. Сочи, че като се тръгне от С., първо е нейният имот, после е процесният имот, а после е имот на бай К.. Свидетелката твърди, че от 1996 г.  П. и баща му се грижили за имота, косели го и го поддържали, и не е виждала други хора в него. От около две години в имота има къща, която е на ответницата К..

Според показанията на св. И. С., мястото, за което се води делото, е до една бяла къщичка, като преди това то било пустеещо. П. и баща му чистели това място, докато правели новата вила до реката. Имотът не бил ограден. Свидетелката сочи, че си мислела, че това място го е взел П., тъй като той го стопанисвал, но не питала на кого е този имот.

            От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:

            Предявени са искове с правно основание чл. 108 от ЗС – за признаване за установено, че ищците са собственици на определени идеални части от правото на собственост върху описания земеделски недвижим имот/ ищецът Г.М.М. - на ½ ид. ч., ищецът Д.Г.З. на 1/6 ид. ч., ищецът Г.Г.З. - на 1/6 ид. част от този имот/, и за осъждане на ответницата да им предаде владението върху тези идеални части от имота.

            Така предявените ревандикационни искове са допустими с оглед твърденията в исковата молба,  че всеки от ищците е собственик на претендираната от него идеална част от имота на конкретно основание, и че ответницата упражнява фактическата власт върху имота без основание.

         Неоснователно е направените от ответницата с отговора на исковата молба възражение за недопустимост на исковете поради липса на надлежно упълномощаване от ищците на подалия исковата молба като техен пълномощник адв. В.. В хода на делото е представено пълномощно от ищеца Г.З. /л. 100/, пълномощно от ищеца Г.М. / л. 101/ и пълномощно от ищеца Г.З. /л. 167/, в което всеки от тях заявява, че потвърждава процесуалните действия , извършени от тяхно име от адв. В., включително и подаването на исковата молба. С потвърждаването на извършените от адв. В. действия без представителна власт същите се считат за надлежно извършени.

Неоснователно е и направеното с отговора на исковата молба възражение за недопустимост на исковете поради липса на материална легитимация на ищците, тъй като въпросите за валидността на придобивното основание и неговото легитимиращо действие относно претендираното право на собственост е въпрос на основателността на иска, а не на неговата допустимост.

Ищците са основали претендираното от тях право на собственост върху съответните идеални части от имота на наследствено правоприемство от Г.М.П. и извършена в полза на наследниците му реституция по ЗСПЗЗ.

По предявен собственически иск, основан на възстановяване по ЗСПЗЗ, ищецът следва да докаже, че в негова полза или в полза на негов наследодател е налице влязло в сила решение на органа по земеделска реституция, с което имотът е възстановен. Такова решение има конститутивно действие и легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността.

Съобразно установените по делото факти въззивният съд приема, че ищците са доказали осъществяването на юридическия факт с правопораждащ правото на собственост ефект, а именно приключило с позитивно решение по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ административно производство по възстановяване на собствеността. В случая влязлото в сила решение № 55Р/19.11.96 г. на ПК – гр. Б., с което се възстановява правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху индивидуално определен имот - чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ, придружено със скица, е основание за придобиване на право на собственост от наследниците на Г.М.П. върху възстановения им имот, съставляващ нива с площ 1,622 дка, находящ се в м. „З.” в землището на гр. Б., съставяващ имот № 003043 по картата на възстановената собственост. Това решение има конститутивно действие по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като с него се възстановява правото на собственост върху конкретен, индивидуално определен имот и е придружено със скица на имота. Наличието на издадено по същата преписка преди него решение № 3446/23.03.93 г. на ПК- гр. Б. не опорочава административната процедура и не се отразява на валидността на посоченото по-горе решение № 55Р/19.11.96 г., с което на наследниците на Г.М.П. е възстановен конкретно определен имот по картата на възстановената собственост. Няма данни решението № 3446/23.03.93 г. постановено по преписката по същото заявление, да е влязло в сила. Доколкото в него не е посочен номер на имота и не е издадена скица към него, следва да се приеме, че това решение има характер на решение за признаване правото на възстановяване, но няма конститутивно действие по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ.   Решение № 55Р/19.11.96 г. е издадено след идентифицирането  на заявения и признат за възстановяване имот, който е индивидуализиран по картата на землището. Именно на решение № 55Р/19.11.96 г. като легитимиращо правото им на собственост върху процесния имот са се позовали наследниците на Г.М.П. в нотариалното производство по издаване на констативния нотариален акт № 59/1997 г., и същите са признати за собственици на имота на основание това решение, както е индивидуализиран в него.

   Направеното от ответницата с отговора на исковата молба възражение за материална незаконосъобразност на решението на административния орган по възстановяване на собствеността, е недопустимо. Ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, може да противопоставя възражения за материалната незаконосъобразност на решението на органа по възстановяване на собствеността, от което ищецът черпи права, но само, ако заявява по отношение на възстановения имот права, несъвместими с тези на реституента. Достатъчно е ищецът да се легитимира с решението на ОС”З”, а ответникът не може да  противопоставя възражение, че ищецът или неговия наследодател не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или пък че няма идентичност между притежавания и възстановения имот. В случая, ответницата не заявява свои собствени права, които да са противопоставими на ищците с оглед заявеното от тях придобивно основание – реституция по ЗСПЗЗ, а противопоставя право, основано на друго придобивно основание, възникнало след възстановяването на имота в полза на ищците, а именно покупко-продажба през 2016 г. Възражението на ответницата за липса на липса на доказателства за осъществен въвод на ищците във възстановения имот е неоснователно, тъй като въводът в имота не е елемент от фактическия състав на придобиването му по реда на ЗСПЗЗ.

С оглед на горните съображения, съдът приема, че по отношение на ищците е налице приключило административно производство по възстановяване на правото на собственост върху процесния имот и същите са придобили това право на основание реституция и наследство в размер на наследствените им квоти от наследството на Г.М.П., определени съобразно разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ЗН, както следва: ищецът Г.М.М. – ½ ид. част, и всеки от ищците Д.Г.З. и Г.Г.З. -  по 1/6 ид. част от този имот. Не се установява ищците да са загубили правото си на собственост върху възстановения им имот, т.е. друг да е придобил това право чрез някой от способите по чл. 77 от ЗС.  

Установено е от представената скица, че възстановеният на ищците имот № 003043 по картата на землището на гр. Б., съставляващ по действащата кадастрална карта на гр. Б. поземлен имот с идентификатор № 05815.3.43,  е идентичен с имота, придобит от ответницата чрез сключения през 2016 г. с третото лице-помагач П. П. договор за покупко-продажба.

Съдът намира за недоказано направеното от ответницата възражение за придобиване на процесния имот по давност от нейния праводател –третото лице помагач П. П.. От събраните по делото гласни доказателства не може да се направи извод за установено от П. П.  владение върху процесния имот с признаците по чл. 68, ал. 1 от ЗС.

За да е налице владение по смисъла на горепосочената разпоредба е необходимо позоваващия се на придобивна давност да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху имота непрекъснато, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. В показанията си водените от ответницата свидетели К. П.-В. и И. С. сочат, че П.П. и баща му чистели и косели процесното място, както и че не са виждали никой друг в този имот.

Владение на имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС е налице при осъществяване на такива фактически действия върху имота, които ясно и недвусмислено да обективират собственическото му отношение на извършващия ги към имота. Такова действие е например ограждането на имота, тъй като така имотът се индивидуализира по граници и се осуетява достъпа на други лица в него. Установено е в случая, че процесният имот никога не е бил ограждан, като едва през до 2016 г. е бил заграден от ответницата К., когато тя го е закупила от П.. Действията по почистване и косене на един имот сами по себе си не могат да се приемат като обективиращи намерение на извършващия ги да свои имота,  а са действия на обикновено управление. Следва да се отчете и установения от показанията на св. И. С. факт, че в съседство с имота П. е построил вила, в която живее. При това обстоятелство почистването и косенето на процесния имот следва да се приемат като обичайни действия, свързани с използването на собствения му жилищен имот по предназначение, отчитайки и обстоятелството, че проценият имот е бил незаграден и свободен за достъп на трети лица. Ответникът не е осъществил действия, които да се приемат като демонстрация на негово евентуално намерение да свои този процесния имот. Същевременно се установява от показанията на св. И. Т., които съдът не намира основания да не кредитира, че наследниците на Г.М.П. не са се дезинтересирали от възстановения им имот, а напротив – след възстановяването ме наследниците ползвали имота като са го орали и засаждали. Предвид това, дори и да се приеме, че П. е осъществявал някаква фактическа власт върху процесния имот, то не е било явно и несъмнително. Няма данни същият да е осъществил действия, с които да е демонстрирал пред собствениците на имота, нито пред други лица, че се счита за негов собственик. Не може да се сподели направения в обжалваното решение извод, че третото лице-помагач П. е манифестирал намерението си да свои имота, снабдявайки се с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Самото иницииране на нотариалното производство за снабдяване с констативен нотариален акт не е израз на намерението за своене, тъй като последното следва да бъде винаги насочено и демонстрирано спрямо собственика на вещта, а не спрямо трети лица и нотариуса. Снабдяването с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка обективира позовававане на изтеклата в полза на владелеца придобивна давност. Позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а само процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.

С оглед на горните съображения изводът е, че третото лице –помагач,  праводател на ответницата П.П., не е  придобил процесния имот на основание придобивна давност.  Доказателствената сила на издадения в негова полза констативен нотариален акт № 24, т. І, рег. № 347, дело №19/2016 г. е опровергана, и този нотариален акт няма легитимиращо действие относно правото на собственост на титуляра на акта на върху процесния имот на основание придобивна давност.

След като прехвърлителят П.П. не е бил собственик на процесния имот, то сключеният между него и ответницата М.К. договор за покупко-продажба на този имот, извършен с нотариален акт № 25, т. І,  рег. № 351, дело № 20/2016 г., не е произвел вещно-прехвърлително действие за притежаваните от ищците  на основание реституция идеални части от от него.

С оглед на горните съображения, следва да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици по наследство и земеделска реституция на претендираните от тях идеални части от процесния имот.  Установено е, че към момента на приключване на устните състезания по делото ответницата М.К. упражнява фактическата власт върху този имот без правно основание, с оглед на което същата следва да бъде осъдена да предаде на ищците владението върху целия имот.

Поради несъвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважат изцяло така предявените от ищците искове по чл. 108 от ЗС.

С оглед уважаването на предявените ревандикационни искове, въззивният съд следва да се произнесе по направеното в условията на евентуалност от ответницата К. възражение за заплащане на извършени от нея подобрения в процесния имот и и за задържане на имота до заплащането на подобренията.

Ответницата претендира вземане за извършени от ней подобрения в имота след закупуването му, в качеството й на добросъвестен владелец, в общ размер 30000 лв., от които: 20000 лв. за направени от нея разходи за промяна на предназначението на имота от земеделски в урегулиран имот; 5000 лв. - стойност на изградена ограда на имота, и 5000 лв. за направени от нея разходи за водоснабдяване и електроснабдяване на имота.

            С оглед данните по делото следва да се приеме, че правното положение на ответницата по отношение на имота, за който претендира горните извършени от нея разходи във връзка с него, е относимо към хипотезата на добросъвестно владение по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС. Според чл. 72 от ЗС, добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Увеличението се определя към датата на постановяване на съдебното решение. Подобрение в един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Претендиращия подобренията следва да докаже извършването на разходите за тях, както и че същите увеличават стойността на имота, респ. размерът на това увеличение. В случая, по делото не е доказано извършването на разходи в претендирания от ответницата размер за така описаните от нея дейности, претендирани като подобрения в процесния имот, нито е доказано такива разходи да са довели до увеличаване на стойността на имота. Установено е само от приетите писмени доказателства, че ответницата  е предприела действия от административен характер, свързани с промяна на предназначението на процесната земеделска земя в регулация, но няма представени доказателства за заплатени от нея суми във връзка с тази промяна. Следва да се посочи само за пълнота на изложението, че действията във връзка с административни и технически процедури за промяна на статута и предназначението на имота, съответно разноските, свързани с тези действия, нямат характера на подобрения на имота. Подобрение по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗС е въздействие върху имота, при което в него се внася някаква фактическа новост, водеща до увеличаване на стойността на имота. Промяната на предназначението е промяна в регулационния статут на имота, като  свързаното с това увеличаване на стойността му не е резултат от извършване на фактически действия в имота. Що се отнася до претендираните подобрения по изграждане на ограда на процесния имот и прокарването на вода и ток в същия, по делото няма данни за действителното извършване от ответницата на такива дейности, нито за тяхната стойност, нито  дали извършването им е довело до увеличение на стойността на имота и размера на такова увеличение.

         С оглед на горното, направеното от ответницата евентуално възражение за заплащане на претендираните от нея подобрения в имота, следва да бъде отхвърлено. Предвид този извод за недоказване на съществуването на вземане на ответницата за подобрения в процесния имот, неоснователно е и обусловеното от него възражение за задържане на имота по чл. 72, ал. 3 от ЗС.

Предвид изхода на делото и направеното от жалбоподателите  искане за разноски, ответницата по жалба следва да бъде осъдена да им заплати направените от тях в двете съдебни инстанции разноски в общ размер  1030,48 лв.

 

По изложените съображения Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 106 от 11.05.2018 г., постановено по гр.д. № 340/2017 г. на Б.ски районен съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Г.М.М., Д.Г.З. и Г.Г.З. срещу М.П.К. искове с правно основание чл. 108 от ЗС, че на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ, Г.М.М. е собственик на ½ ид. част, Д.Г.З. е собственик на 1/6 ид. част, Г.Г.З. е собственик на 1/6 ид. част - от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 05815.3.43 по кадастралната карта на гр. Б., одобрена със заповед № РД-18-49/14.10.2011 г., м. „З.”, с площ 1622 кв.м., с начин на трайно ползване нива, съставляваща имот № 003043 по картата на землището на гр. Б., при съседи: имоти № 05815.3.29, 05815.3.30, 05815.3.102, 05815.3.42 и 05815.3.45, и ОСЪЖДА М.П.К. да предаде владението върху този имот.

ОТХВЪРЛЯ направените от М.П.К. възражения с правно основание чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗС - за заплащане на сумата 30000 лева, представляваща общ размер на направени от нея подобрения в горния имот, от които: 20000 лева за направени от нея разходи за промяна на предназначението на имота от земеделски в урегулиран имот; 5000 лева - стойност на изградена ограда на имота, и 5000 лева за направени от нея разходи за водоснабдяване и електроснабдяване на имота, и за задържане на имота до заплащане на подобренията.

ОСЪЖДА М.П.К. да заплати на Г.М.М., Д.Г.З. и Г.Г.З. сумата 1030,48 лева  за разноски по делото.

Решението е постановено при участието на П.Т.П. като трето лице –помагач на страната на М.П.К..

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.