Р Е Ш Е Н И Е
260306/5.7.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На петнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 53 по
описа на ШРС за 2021 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по главни искове с правна квалификация по чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД за
прогласяване изцяло нищожността на договора за заем и договора за поръчителство
и евентуален иск спрямо първия ответник с правна квалификация с чл.146, ал.1 от
ЗЗП, във вр. с чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл.19 от ЗПК по
отношение на клаузата в чл.2 от Договор за заем.
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба от С.С.А. с ЕГН********** с
адрес ***, чрез адв.М.М. *** със съдебен адрес *** срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Г.Т.и
А.В.М.и „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК 202513690 със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано от П.Б.Д..
В исковата
молба се твърди, че на 12.02.2020г. ищцата подписала Договор за заем № 3766455 с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. По договора ѝ бил предоставен заем в размер на 1000 лв.
при ГПР от 41.08% и годишна лихва от 35 %. Срокът на договорът бил 12 месеца,
като следвало да върне сума в размер на 1199.52 лв. Ищцата подписала Договор за
поръчителство във връзка с договора за заем с втория ответник „Файненшъл
България“ ЕООД за сумата от 900.48 лв., платима на вноски в размер от 75.04
лв., като общото задължение по двата договора било 2 100 лв. Сочи се, че
клаузите на договора за заем, спрямо които следвало да се върне сумата от
1199.52 лв., както и тези по договора за поръчителство били нищожни, поради
противоречието им с чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, както и поради
противоречието им с чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК. Излага се, че договорения лихвен
процент и договарянето за представяне на поръчителство нарушават добрите нрави.
В подкрепа на горното се цитира съдебна практика, която сочи, че при нарушаване
на еквивалентността на предоставената услуга и уговорената цена се нарушава
принципа на добросъвестност при участието на страните в облигационното
правоотношение. При формирането на размера на възнаградителната лихва за
обективен критерий се приема размера на законната лихва, като не може да
превишава повече от четири пъти нейния размер. В случая превишението по договора
за поръчителство било повече от девет
пъти. Предвид, че нищожните клаузи не произвеждат действие, то такова
задължение не било възникнало за ищцата като страна по тези договори. При
договора за поръчителство било налице и заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Излагат се и други правни доводи, като в заключение се иска постановяване на
решение, което да прогласи нищожността на двата договора. В условията на
евентуалност, ако съдът не приеме нищожност на целите договори, да се прогласи
нищожност на клаузата в чл.2 от
Договор за заем №
3766455.
Препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответниците. В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, в който се излага, че исковете са допустими, но изцяло
неоснователни. Сочи се, че уговорения лихвен процент е цена на услугата за
предоставяне на паричния заем. В случая тази цена не би могла да бъде
приравнена с възнаградителна лихва и поради това не следва да се обсъждат
доводи за съответствието ѝ с добрите нрави, тъй като ответното дружество
е предоставило заема като небанкова институция, при бърз и удобен за
потребителя начин. Страните имат договорната свобода да уговарят цена на
услугата в различни размери и тази свобода не се ограничава от чл.10, ал.2 от ЗЗД. Добрите нрави не са нарушени, тъй като тази цена е посочена като сума в
договора и насрещната страна – ищцата потребител може да направи преценка дали
я приема или не. С подписването на договора лицето е изразило съгласието си, че
приема тази цена. Сочи се, че липсват нарушения на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, като се сочат доводи за това. По отношение на Договора за поръчителство се
излага, че същия влиза в сила единствено и само в случай, че заемателят не
изпълни задълженията си по договора за заем и в указания тридневен срок не
изпълни задълженията си да представи обезпечения.
В отговора
на „Файненшъл България“ ЕООД се сочи, че основния предмет на дейност е
предоставяне на гаранционни сделки по занятие, като именно от това следва, че
получава възнаграждение за гарантиране изпълнението на задълженията на
потребителя, възникнали по договора за заем. В отговора се излагат идентични
възражения и твърдения с отговора на първия ответник, поради което няма да се
преповтарят.
В съдебно
заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично, като не изпраща и
представител. Депозирана е молба за разглеждане на делото в отсъствието на
ищцата и упълномощения ѝ представител, като се моли исковете да бъдат
уважени, поради тяхната основателност.
В съдебно
заседание представляващите ответниците не се явяват, като не изпращат и
представител.
Съдът, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните, както
и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните по
делото не спорят, а и видно от представения от ищцата Договор за паричен заем №
3766455 от 12.02.2020г. (лист 7 от
делото) между нея и ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД възникнали облигационни
правоотношения във връзка с предоставен от първия ответник заем „Pensioner“ в размер
на 1000 лв. Договорът бил сключен за срок от 12 месеца, при договорен лихвен
процент от 35% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 41.08 %. Размерът на
погасителната вноска бил 99.96 лв. разпределена на 12 равни месечни вноски,
като заемополучателката следвало да върне сума в общ размер на 1199.52 лв. В чл.4 от Договора страните уговорили, че в тридневен срок от сключването
му, заемателя следвало да обезпечи кредита, като осигури две физически лица –
поръчители, с доход над 1000 лева, като работят на постоянен трудов договор и
не са заематели или поръчители по друг банков кредит с „Изи Асет Мениджмънт“
АД, да нямат неплатени осигуровки за последните две години и задължения към други
банкови или кредитни институции, а ако имат – кредитната им история в Централния кредитен регистър към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“ или следвало да
предостави банкова гаранция в размер на предоставения заем със срок на валидност
един месец след изтичане на срока на договора.
На 12.02.2020г.
ищцата подписала и Договор за представяне на поръчителство № 3766455 с
„Файнешъл България“ ЕООД, по силата на който поръчитлят отговаря солидарно с
потребителя за изпълнение на задълженията му, възникнали по силата на Договор
за потребителски заем № 3766455 от 12.02.2020г.
Съгласно чл.2 от Договорът, същия влизал в сила само ако
потребителят не изпълни задължението по чл.4, т.1 и т.2 от Договора за заем с „Изи Асет Мениджмънт“
АД, а именно в тридневен срок да осигури двама поръчители или да предостави
банкова гаранция в размер на 1000 лв. С
чл.3, ал.1 от договора за поръчителство се предвиждало, че за поемане на
задължението от поръчителя, потребителят дължал възнаграждение в размер на
900.48 лв., платимо на вноски, всяка от които в размер на 75.04 лв., дължима на
падежа и ведно с вноската с потребителския заем, която съгласно погасителния
план била вече в общ размер от 175 лв. или общо ищцата следвало да върне сума
по кредита 2 100 лв.
За изясняване фактическата обстановка по делото била
допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е
оспорено от страните по делото и се кредитира от съда, като пълно, обосновано и компетентно дадено.
Вещото лие заключава, че размерът на договорът за поръчителство е 900.48 лв.,
която сума е разпределена на дванадесет вноски от 75.04 лв., като така по
договорът за заем се формирала вноска от 175 лв. и общо дължимата сума била
2 100 лв.Размерът на законната лихва е 10 % годишно и 0.0277 % дневно. В
случай, че в годишния процент на разходите се включи възнаграждението за
предоставено поръчителство, то годишния размер на разходите би се увеличил на
370.96 % годишно.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
По
допустимостта на иска: Предявените искове са допустими, налице са абсолютните
положителни предпоставки за предявяването им, като липсват отрицателни такива.
По
основателността на исковете: В настоящия случай ищцата иска прогласяване нищожността
на договора за паричен заем, поради наличието на нищожни клаузи от него,
касаещи възнаградителната лихва и ГПР, които не могат да бъдат заместени
съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД.
Съдът
приема, че съществуващите между страните отношения във връзка с предоставения
заем се основават на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл.
от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е сключен валидно и поражда
действието си. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато при сключване на
договора не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7-9, то договорът е недействителен, като в тези случаи
потребителят връща само чистата стойност по кредита и не дължи лихва и други
разходи по него. В настоящия случай ГПР е 41.08%, а ГЛП е 35 %. Съдът намира,
че не е налице соченото от ищцата основание за недействителност на договора за
заем по чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.
Уговореният размер на възнаградителната лихва не е недействителен от
гледна точка на противоречието ѝ с добрите нрави. Свободата на договаряне
е дала възможност при съвпадане на волята на страните да бъдат уговорени лихви
по предоставения кредит. Размерът на годишния лихвен процент, съотнесен към
задължението на ищцата и представляващ цената на възмездното ползване на
предоставения финансов ресурс в този смисъл е съобразен с изискванията на
добросъвестността, с оглед и дейността на първия ответник по предоставяне на
парични средства срещу възнаграждение по занятие.
В момента на
сключване на договора е уговорен и посочен и общия годишен размер на разходите
по него, в съответствие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Страните са уговорили, че
ГПР е 41.08%, като се формира от посочените в чл.19, ал.1 от ЗПК компоненти. Въпреки,
че тези компоненти не са посочени изрично, те са изводими от съда от
съдържанието на договора. При формиране на разходите страните могат да
договорят какъвто намерят удачен размер, стига да не нарушават изискването на
чл.19, ал.4 от ЗПК. В случая това изискване е спазено.
Поради което
и въведените твърдения за нарушение на клаузи от договора, които влекат след
себе си нищожност на целия договор за кредит са неоснователни и недоказани.
С оглед
неоснователността на главния иск следва да се разгледа евентуалния иск за
прогласяване нищожността на клаузите от договора относно лихвата и ГПР, като
изложените по-горе съображения следва да се приповторят. Съдът не споделя
твърденията на ищцата за нищожност на тези клаузи.
Същевременно
ищцата е физическо лице имащо качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1
от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Така същата се ползва от
защитата, предвидена в ЗЗП, който при регламентацията на неравноправните клаузи
в потребителските договори се основава пряко на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. За действителността
на договорите, съдът следи служебно, като дори и без да е наведен такъв довод
от ответника по делото съдът следва да има произнасяне, предвид и приетата нова
разпоредба на чл. 7, ал.3 от ГПК (ДВ, бр.100 от 2019г.), която предвижда, че
съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. В настоящия случай съдът намира, че неравноправна се явява клаузата
на чл.4 от Договора за заем, предвиждаща
осигуряването на обезпечения по договор, след отпускане и
усвояване на сумата по него. Това е така, тъй като добрата и законосъобразна
търговска практика задължава кредитната институция да провери обезпечеността на
договора за кредит преди сключването му. В противен случай се нарушава чл.8, §
1 от Директива 2008/48 за безотговорното кредитиране, която норма е
възпроизведена в чл.33, ал.1 от ЗПК. Така клаузата за неустойка се явява
неравноправна по смисъла както на ЗЗП, като и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. Следователно
следва да бъде прогласена нищожността на чл.4 от договора за паричен заем.
Съгласно уговорките в договора за поръчителство, същия е
акцесорен и възниква при неизпълнение от ищцата на чл.4, т.1 и т.2 от договора
за заем. Предвид прогласяването нищожността на чл.4 от договора за заем тази
обвързаност между двата договора води до недействителност на договора поради
липса на основание за съществуването му. При неизпълнение на задължение на
длъжника да представи исканите от кредитора обезпечения, съгласно чл.71 от ЗЗД,
кредиторът има право да иска предсрочно изпълнение на задължението.
Доказателства обаче за обявяване на кредита за предсрочно изискуем към момента
на встъпване на поръчителя в договора за заем, няма представени по делото. Дори
напротив ищцата е изпълнявала задълженията си по договора за определен период
от време, като е заплатила шест месечни вноски (което е половината от
задължението ѝ), а същевременно е била принудена да заплаща
възнаграждение по договора за поръчителство в размер на вноската почти равна на
вноската по кредита.
На следващо място договорът за поръчителство е
недействителен, поради противоречие с добрите нрави. Това са морални норми, на
които законът е придал правно значение, тъй като правната последица от
нарушаването им е приравнена с тази на противоречието на договора със закона.
Една от тези норми е справедливостта, която изисква да се защитава и закриля
всеки признат от закона интерес. В случая възнаграждението по договора за
поръчителство не постъпва в патримониума на „Файненшъл България“ ЕООД, а видно
от погасителния план, то е част от вноската, която се дължи и се изплаща на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД. Следва да се отбележи, че принципно положение е
договорът за поръчителство да се сключва между кредиторът и поръчителят (тъй
като в полза на кредитора се поражда право да претендира вземането си от още
едно лице поело задължение заедно с главния длъжник), а не между поръчителят и
главния длъжник, както е в настоящия случай. При осъществена служебна справка в
Търговския регистър, който е публичен, се установява, че едноличен собственик
на капитала на поръчителя е кредиторът по договора за кредит „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. Или в случая търговецът – кредитор е обвързал по-слабата
икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължи от момента на
сключване на договора за заем, въпреки, че ищцата е била изправна страна по
договора през половината период на действието му.
Поради изложените по-горе съображения клаузата на чл.3,
ал.1 от Договора за предоставяне на поръчителство, установяващо задължение за
заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения за страните, като
договорът следва да се прогласи за нищожен поради противоречие с добрите нрави.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят разноските в производството. Доколкото
упълномощеният от ищеца адвокат в производството, на основание чл.38, ал.1 от
Закона за адвокатурата, е оказал безплатна адвокатска помощ, съгласно ал.2 от
същата разпоредба следва да му бъде определено възнаграждение, което съдът
определя на основание разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на по 300 лв. за евентуалния и главния
иск.
В настоящото
производство ищцата е била освободена от заплащане на държавни такси и разноски
в производството, поради което и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят разноски в размер на по 150 лв., представляващи държавна такса и възнаграждение за вещото
лице.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ искът с правна квалификация чл. 26, ал.1 от ЗЗД предявен
от С.С.А.
с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.М.М. със съдебен адрес *** срещу „Изи
Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.***,
представлявано от Г.Т.и А.В.М.за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 3766455 от 12.02.2020г.,
сключен между страните, като неоснователен.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.146 от ЗПП, във връзка с чл.143, ал.1 от ЗПП нищожността на клаузата по чл. 4 от Договор за паричен заем № 3766455 от
12.02.2020г., сключен между С.С.А. с ЕГН********** и "Изи Асет
Мениджмънт" АД с ЕИК *********.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД нищожността
на Договор за предоставяне на поръчителство № 3766455 от 12.02.2020г., сключен между С.С.А. с ЕГН********** и „Файненшъл България“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от П.Б.Д..
ОСЪЖДА „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* да заплати
на С.С.А. с ЕГН ********** на основание
чл.38, ал.1 от ЗА сторените от нея разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.(триста лева).
ОСЪЖДА „Файненшъл
България“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати
на С.С.А. с ЕГН ********** на основание
чл.38, ал.1 от ЗА сторените от нея разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.(триста лева).
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ШРС сумата от 150 лева (сто и
петдесет лева), представляваща дължима държавна такса и възнаграждение за
вещо лице.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 150 лева (сто и петдесет лева),
представляваща дължима държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: