Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
18.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на девети септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...…………………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 398 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.С.К., депозирана против наказателно постановление №
19-1085-002201/27.08.2019г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, са наложени административни наказания,
както следва: по т. 1, на основание чл. 179, ал. 2, вр.
чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200,00 лева, за нарушение по чл. 44, ал. 1 ЗДвП и по т. 2,
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
шест месеца, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Моли се да бъде постановено решение, с което същото да бъде
отменено.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа депозираната
жалба.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна, по отношение на която е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
досежно нейната основателност.
СЪДЪТ‚ след като обсъди ангажираните
от жалбоподателя твърдения с жалбата, касаещи незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 19-1085-002201/06.07.2019г.
против жалбоподателя, за това, че на 06.07.2019г., около 17,45 часа, на
общински път № RSE1133 – Пиргово – Русе, на около 400 метра преди кръстовище с Главен
път І-5, посока град Русе, като водач на лек автомобил „Мазда
3“, с рег. № Р 38 89 КК, управлявайки посоченото МПС е извършил следните нарушения:
1. При разминаване с насрещно движещо се МПС – Фолксваген Пасат, с рег. № Р 55
28 РР, не е осигурил достатъчно странично разстояние, при което моторните
превозни средства сблъскват левите си странични огледала, като по този начин е
причинил ПТП с материални щети. 2. Като участник в ПТП с имуществени вреди, не
е оказал съдействие за установяване на вредите от настъпилото произшествие.
Въз
основа на така приетите за осъществили се факти, актосъставителят е субсумирал същите като нарушения по чл. 44, ал. 1 ЗДвП и
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
Жалбоподателят
отказал да подпише АУАН, който негов отказ бил удостоверен по реда на чл. 43,
ал. 2 ЗАНН.
В срока
и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е било депозирано възражение срещу
съставения АУАН от страна на жалбоподателя. Възражения не са били вписани и в
АУАН от страна на жалбоподателя и към момента на неговото съставяне.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на всяко едно от
двете деяния, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, са
наложени следните административни наказания: по т. 1 на основание чл. 179, ал. 2,
вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева, за нарушение по чл.
44, ал. 1 ЗДвП и по т. 2 на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„а“ ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на
производството гласни доказателства, приобщени посредством разпита в
процесуалното качество на свидетели на В.Н.П. – актосъставител,
К.М.Ц. и Т.Г.Ш. – очевидци, както и показанията на свидетеля С.К.К., а така също и от писмени доказателства и писмени
доказателствени средства – АУАН № 19-1085-002201/06.07.2019 г. – заверено
копие; Докладна записка – заверено копие;
Протокол за ПТП № 1688869/06.07.2019 г. – заверено копие; Писмо от Сектор "Пътна полиция" –
Русе – заверено копие; Докладна записка
с рег. № 355р-292/10.01.2020 г. – заверено копие; Молба – заверено копие; Справка за
нарушител/водач/; Писмо от Дирекция национална система 112 МВР, Отдел „Районен
център 112“ – Русе и пр. преписка № 4359/19 по описа на РсРП.
Не са налице противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по
делото, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които
доказателства приема и кои отхвърля. Както писмените така и гласните
доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и
напълно кореспондират и безспорно подкрепят приетата за установена,
доказателствено обезпечена фактология.
От показанията на свидетелите К.М.Ц.
и Т.Г. Шенкова, които по своята доказателствена
същност, представляват преки доказателства, тъй като се касае за показания на
свидетели очевидци, които пряко и непосредствено са възприели фактите от
обективната действителност, за които свидетелстват, съдът намира за безспорно
установено и доказано, че на посочената в АУАН дата и час действително е имало
настъпило ПТП между управляваните от жалбоподателя и свидетеля К.М.Ц. моторни
превозни средства. Всеки един от тези двама свидетели лично и непосредствено е
възприел, движението на моторното превозно средство, управлявано от
жалбоподателя и навлизането на същото в пътната лента, в която се е движел
управлявания от свидетеля Ц. автомобил, без да осигури достатъчно странично
разстояние между пътните превозни средства, при разминаването им и въпреки
направените от страна на свидетеля опити да осигури такова, чрез изнасянето му
плътно вдясно, в резултат на което поведение на жалбоподателя е настъпило ПТП
при което са били причинени материални щети по моторното превозно средство, управлявано
от този свидетел, изразяващи се в счупено странично огледало и счупено предно
обзорно стъкло. Свидетелите лично и непосредствено са възприел и поведението на
жалбоподателя след произшествието, изразяващо се продължаване на движението на
управлявания от него лек автомобил, без да спре, за да окаже съдействие за
установяване на щетите, настъпили в резултат на настъпилото ПТП, както и
отказът на жалбоподателя да остане и да изчака идването на полицейските
служители, след като в крайна сметка е бил настигнат на бул. „България“ в град
Русе от другия водач, от когото именно е бил подаден и сигнал на ЕЕН 112, за
настъпилото ПТП. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, въпреки
възможната им заинтересованост, доколкото същите напълно се подкрепят от
съставения от протокол за ПТП, който по своята доказателствена сила има
характер на официален свидетелстващ документ и данните, съдържащи се в приобщената
прокурорска преписка, а така също и от показанията на свидетеля В.Н.П..
Съдът не кредитира показанията на
свидетелката С.К.К., в частта им, че във връзка с
настъпилото ПТП, жалбоподателят е подал сигнал на ЕЕН 112, тъй като в тази им
част показанията на тази свидетелка, напълно се сугестират
от представеното по делото писмо от Дирекция национална система 112 МВР, Отдел
„Районен център 112“ – Русе, от което безспорно се установява, че при извършена
проверка в информационните масиви на ЕЕН 112 във времевия интервал от 17,00 часа
до 19,00 часа на 06.07.2019г. не е регистрирано входящо обаждане от телефона на
жалбоподателя.
Съдът напълно кредитира
показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител В.Н.П., по отношение на показанията на който
свидетел не са налице, каквито и да било данни за възможна заинтересованост на
депозираните от него показания. И в своите показания този свидетел посочва, че
пред него жалбоподателят е заявил, че е усетил настъпилото ПТП, но не е спрял.
От показанията на този свидетел, в която им част, същите напълно кореспондират
и с останалите гласни доказателства, се установява и че жалбоподателят е бил в
нетрезво състояние.
Съгласно константната практика на
ВКС на РБ е допустимо „пияното състояние“ да бъде установявано само и
единствено със свидетелски показания, за разлика от състава на престъплението
по чл. 343б, ал. 1 НК.
По изложените мотиви във връзка с
извършената оценка на събраните в хода на производството доказателствени
източници, съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства
не само не е опровергана доказателствената сила, която законодателят е придал
на съставения АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, а напротив безспорно са
установени и доказани съдържащите се в същия фактически констатации.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна и извършената оценка на доказателствата по делото се
налагат следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление, са
съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички
необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на всяко
едно от нарушенията. Както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление са намерили отражение всички обективни признаци на съставите на всяко
едно от двете нарушения, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
а така също и конкретните законови разпоредби, под която са субсумирани
фактите, установени от административния орган и санкционните норми, въз основа
на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
за всяко едно от нарушенията. Не са налице противоречия между приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, правната норма под която
същите са субсумирани, като са издирени и приложени и съответстващите на всяко
едно от нарушенията санкционни разпоредби на ЗДвП.
Във
връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
По т. 1
от наказателното постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева, за нарушение по чл.
44, ал. 1 ЗДвП съдът
намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства
и писмените доказателствени средства и извършената им оценка, следва да бъде
изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно че
жалбоподателят е осъществил състава на това нарушение, както от обективна, така
и от субективна страна.
От
обективна страна на 06.07.2019г., около 17,45 часа, на общински път № RSE1133 –
Пиргово – Русе, на около 400 метра преди кръстовище с главен път І-5, посока
град Русе, като водач на лек автомобил „Мазда 3“, с
рег. № Р 38 89 КК, при разминаване с насрещно движещо се МПС - Фолксваген
Пасат, с рег. № Р 55 28 РР, управлявано от свидетеля К.М.Ц., жалбоподателят е
навлязъл частично в лентата за движение на насрещно движещото се МПС Фолксваген
Пасат, с рег. № Р 55 28 РР, и по този начин не е осигурил достатъчно странично
разстояние при разминаването на насрещно движещите се моторни превозни средство,
при което е последвал сблъсък на левите им странични огледала, като по този
начин е причинил ПТП с материални щети.
От
субективна страна нарушението е извършено умишлено. В съзнанието на
жалбоподателя са намерили отражение представи, за насрещно движещ се лек
автомобил, същият е съзнавал, че съгласно правилата за движение по пътищата –
чл. 44, ал. 1 ЗДвП, при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни
превозни средства водачите са длъжни да осигуряват достатъчно странично
разстояние между пътните превозни средства и въпреки това във волево отношение частично
е навлязъл в лентата за движение на насрещно движещият се лек автомобил -
Фолксваген Пасат, с рег. № Р 55 28 РР и въпреки предприетите от водача на същия
действия да осигури достатъчно разстояние за разминаване, изнясяйки
се плътно вдясно в лентата си за движение, е настъпило ПТП, с имуществени
вреди.
Правилно
е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба,
като на жалбоподателя е наложена санкцията предвидена в чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП, която е в абсолютен
размер – 200 лева, какъвто именно размер на административното наказание „Глоба“
е наложен и на жалбоподателя с наказателното постановление.
По т. 2
от наказателното постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” ЗДвП, съдът намира, че от събраните в
хода на производството гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени
средства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият възможен
от правна страна извод, а именно че жалбоподателят е осъществил състава на това
нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.
От
обективна страна на 06.07.2019г., около 17,45 часа, на общински път № RSE1133 –
Пиргово – Русе, на около 400 метра преди кръстовище с главен път І-5, посока
град Русе, като водач на лек автомобил „Мазда 3“, с
рег. № Р 38 89 КК, при разминаване с насрещно движещо се МПС - Фолксваген
Пасат, с рег. № Р 55 28 РР, управлявано от свидетеля К.М.Ц., жалбоподателят
е причинил пътнотранспортно произшествие, покриващо легалната дефиниция,
съдържаща си в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която „Пътнотранспортно
произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая,
причинените увреждания по другото превозно средство са възникнали в процеса на
движението на моторното превозно средство, управлявано от жалбоподателя, поради
и което е налице настъпило пътнотранспортно произшествие.
Жалбоподателят
има качеството „Участник в пътнотранспортно произшествие“, съгласно легалната
дефиниция на § 6, т. 27 ДР на ЗДвП, доколкото именно със своето поведение при
управлението на МПС е станал причина за неговото настъпване. Именно с факта на
пътнотранспортното произшествие, за жалбоподателя, в качеството му на участник
в него са се породили и задълженията му по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, уреждащи
поведението на водачите на МПС при настъпило ПТП с имуществени вреди, като
същият е нарушил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието.
По изложените
по-горе мотиви, във връзка с оценката на събраните доказателства по делото,
съдът намира за напълно опровергана тезата на жалбоподателя, че след
произшествието е спрял, за да бъдат установени щетите, както и че е подал
сигнал на ЕЕН 112 за настъпилото ПТП.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Въпреки, че в съзнанието на водача са били намерили отражение представи, че с
поведението си при управление на МПС е причинил ПТП, не е оказал съдействие за
установяване на вредите от произшествието, а е напуснал същото.
Безспорно с поведението си,
изразяващо се в напускане на пътнотранспортното произшествие, от страна на жалбоподателят,
в качеството му на водач на МПС, който е участник в ПТП с материални щети, същият
е осъществил съставът на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, тъй
като с това си свое поведение, същият не е изпълнил задължението си, в
качеството на участник в ПТП да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието, поради и което съдът намира за напълно доказан съставът на
нарушението по т. 2 от наказателното постановление.
При
индивидуализацията на наложените административни наказания „Глоба“ и „Лишаване
от право“ са спазени изискванията на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН.
Като
отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, съдът отчете на първо място
упоритостта в умисъла на жалбоподателя. В конкретния случай, след като
жалбоподателят в крайна сметка е бил спрян едва в град Русе и е бил уведомен от
другия участник, че е подаден сигнал за настъпилото ПТП и следва да изчака
пристигането на полицейските служители и въпреки опитите на свидетеля К.М.Ц. да
препятства възможността на жалбоподателя да напусне отново мястото, където е
бил спрян, същият е напуснал същото и се е прибрал в дома си. Изключително
отегчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство е, че същият е бил в
пияно състояние, което се установява, както от показанията на разпитаните
свидетели очевидци на настъпилото ПТП, а така също и от показанията на
актосъставителя, което обосновава и извода, че жалбоподателят е осъществил
състава на това нарушение, именно с цел да осуети изпробването му за употреба на
алкохол. На следващо място видно от справката за нарушител жалбоподателят е
санкциониран многократно за извършени от него нарушения на правилата за
движението по пътищата, включително и за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ ЗДвП, извършено на 05.09.2017г., за което му е наложено минималното
предвидено в закона наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, което обаче
наказание не е постигнало целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН и по никакъв
начин не е способствало за поправянето и превъзпитанието на нарушителя, а
напротив затвърдило е създаденото у него усещане за безнаказаност при
извършването на нарушения на правилата за движението по пътищата.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства не се установиха.
С оглед
всичко изложено правилно кумулативно предвидените наказания за това нарушение са
определени в максимално предвидените в санкционната разпоредба размери, както
на наказанието „Глоба“, така и на наказанието „Лишаване от право да управлява
МПС“
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото никое от извършените и доказани
нарушения не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. В
конкретния случай не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че някое
от извършените от жалбоподателя нарушения, разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този
вид, още повече, че се касае за осъществени състави на три нарушения, които от
своя страна също изключват, приложението на чл. 28 ЗАНН.
По
гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-1085-002201/27.08.2019г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР - Русе, с което на В.С.К.,
ЕГН: **********,*** са наложени административни наказания, както следва: по т.
1 на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т.
5, пр. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200,00
(двеста) лева, за нарушение по чл. 44, ал. 1 ЗДвП и по т. 2 на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200,00 (двеста) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, за нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: