Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 26.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело №
14910 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявени
са установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и осъдителен иск с
правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, увеличен в съдебно заседание на
04.04.2019 г. (л. 265), с цена на иска 109 454,04 лева.
Ищецът
К.Й. К.чрез представителите си по пълномощие адвокатско дружество „Т. и
партньори“ излага, че е сключил с ответника „П.и.б.“ АД *** договор за кредит №
51 КР-АА-1957 от 26.01.2007 г. при условията на овърдрафт по разплащателна
сметка при максимално допустим размер на дебитното салдо от 195 583 лева
за закупуване на имот и довършителни работи. Срокът на овърдрафта първоначално
бил определен до 06.02.2008 г., а карйният срок за погасяване бил уговорен до
07.02.2037 г. Договорът бил обезпечен с договорна ипотека. В договора била
уговорена лихва като сбор от основния лихвен процент на БНБ и фиксирана
надбавка от 3,47 пункта, с уговорка, че договореният лихвен процент се променял
при промяна на лихвения процент от УС на БНБ, считано от датата на промяната,
без предоговаряне. С първоначалния договор била уговорена анюитетна вноска по
кредита от 1314,72 лева. Договорът бил изменен с анекс № 2 от 31.01.2008 г.
относно срока за ползване на овърдрафта, който бил уговорен до 06.02.2009 г.,
погасителния план и размера на анюитетната вноска, който бил уговорен на 1496,67
лева. Ищецът твърди, че по искане на банката, между страните бил сключен анекс
№ 3 от 09.07.2008 г., в който била добавена дефиницията „базов лихвен процент“.
С анекс № 3, първоначално уговореният лихвен процент, образуван от ОЛП на БНБ,
се заменял с фиксирана надбавка, прибавена към определен едностранно от банката
кредитор лихвен процент. Към датата на сключване на този анекс, БЛП на банката
бил 6,1407 %. С промяната на лихвения процент с анекс № 3 от 09.07.2008 г., бил
приет и нов погасителен план с Приложение № 3, в който месечната анюитетна
вноска била 1534,60 лева. С последващ анекс № 4 от 06.02.2019 г. било прието
Приложение № 4, като било посочено, че размерът на месечните вноски в
погасителен план не отразявал точния размер на лихвата, а имал ориентировъчен
характер и при промяна на БЛП на банката, тя има право едностранно да променя
размера на погасителните вноски, за което уведомявала кредитополучателя
писмено. С анекс № 4 размерът на анюитетната вноска бил 1703,88 лева.
Ищецът
смята, че посочените клаузи на анекс № 3 и Анекс № 4 са неравноправни по
смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите и Директива 93/13/ЕИО,
тъй като не били уговорени индивидуално и поради противоречие с добрите нрави.
Ищецът твърди, че оспорените от него клаузи от анекс № 3 и анекс № 4 не били
индивидуално уговорени, преговори между страните за тези клаузи не били
провеждани и същите били неравноправни, поради допуснатото в тях право на
банката едностранно да променя уговорения лихвен процент. С това, според ищеца,
чл. 1-3 от Анекс № 3 и чл. 1-3 от Анекс № 4 изпълнявали хипотезата за нищожност
в чл. 143 т. 10 от ЗЗП, като давали право на банката едностранно да променя
условията в договора за кредит на основания, непредвидени в договора. На
основание нищожните според ищеца клаузи, той заплащал анюитетна вноска с
необосновано завишен размер на дължимата лихва. На основание твърдението си за
нищожност на клаузите на чл. 1-3 на Анекс № 3 и чл. 1-3 на Анекс № 4, ищецът
претендира възстановяване на надплатените суми над размера на месечните
анюитетни вноски, определени в уговорения погасителен план – Приложение № 2 към
Анекс № 2 от 31.01.2008 г.
На
основание изложените обстоятелства, ищецът К.Й. К.чрез процесуалния си
представител прави следните искания до съда:
1. на
основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД да признае за нищожни като противоречащи на чл.
143 т. 3, т. 10 и т. 12 от ЗЗП клаузите
на чл. 1, 2 и 3 от Анекс № 3 от 09.07.2008 г. и чл. 1, 2 и 3 на Анекс № 4 от
06.02.2009 г. към договор № 51КР-АА-1957/26.01.2007 г., сключен между него и
ответника „П.и.б.“ АД;
2.
на осн. чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, да осъди ответника „П.и.б.“ АД да му
заплати сумата от 109 454,04 лева,
преразлика между предварително договорена сума по анюитетни вноски по
анекс № 2 от 31.01.2008 г. към договор № 51КР-АА-1957/26.01.2007 г., и реално
заплатените такива по Анекс № 3 от 09.07.2008 г. и Анекс № 4 от 06.02.2009 г.
Ответникът
„П.и.б.“ АД *** чрез процесуалния си представител оспорва исковете.
По
делото не се спори, че между ищеца като кредитополучател и ответника като
кредитор, бил сключен договор № 51КР-АА-1957/26.01.2007 г. за банков кредит
овърдрафт, в размер на 195 583 лева, изменен с анекс № 1 от 05.06.2007 г.,
анекс № 2 от 31.01.2008 г., анекс № 3 от 09.07.2008 г. и Анекс № 4 от
06.02.2009 г. Не се спори и за съдържанието на договора и измененията, както и
погасителните планове, приложени към тях. В чл. 7 от първоначалния договор за
кредит е уговорена лихва по кредита в размер на основния лихвен процент на БНБ,
увеличен с надбавка от 3,47 пункта. С Приложение № 2 към Анекс № 2 от договора
(неоспорен от страната) е уговорен размер на погасителната вноска от 1496,67
лева.
С точка
1 от Анекс № 3 от 09.07.2008 г. (л. 25) се отменя клаузата на т. 2 б. „б“ на
първоначалния договор, която дава дефиниция на основен лихвен процент на БНБ
като критерий за определяне на лихвата по договора за кредит. Вместо това, с т.
2 от Анекс № 3 се въвежда дефиниция на понятието „Базов лихвен процент“, като
б. „м“ от т. 2 на първоначалния договор. Съгласно тази дефиниция, базовият
лихвен процент е лихвен индекс, утвърждаван от УС на банката кредитор и
изчисляван за всеки отделен вид валута на база съотношението между планираната
стойност на пасива на банката и пазарните лихви за същата валута, приложими към
кредити в национална и чуждестранна валута. С точка 3 от Анекс № 3 е изменена
точка 7 от първоначалния договор, като е прието формиране на дължимата лихва по
кредита в размер на базов лихвен процент на банката за лева, увеличен с
надбавка от 2,2893 пункта. В същата клауза е посочен размер на БЛП на банката от
6,1407 % към датата на сключване на настоящия договор. Към договора е приложен
погасителен план от 07.02.2009 г. – Приложение № 3, в който е уговорена месечна
погасителна вноска за погасителния период от 1534,60 лева.
С точка
1 от Анекс № 4 от 06.02.2009 г. е приет погасителен план . Приложение № 4,
който изцяло заменя погасителен план Приложение № 3 към договора. С точка 2 е
прието, че размерите на погасителните вноски имали „ориентировъчен характер“ и
не отразя точния размер на дължимата лихва за всеки отделен лихвен период. В т.
3 от Анекс № 4 е предвидено право на банката кредитор при промяна на базовия
лихвен процент на банката, едностранно да променя размера на месечните
погасителни вноски, посочени в погасителния план (л. 30).
Така
установените по делото обстоятелства обуславят следните правни изводи на съда:
Приложимата
правна уредба при сключването на договор за кредит № 51 КР-АА-1957 от
26.01.2007 г. се е съдържала в Търговския закон – общите разпоредби за
търговската сделка и чл. 430-432, и в Закона за кредитните институции (в сила
от 01.01.2007 г.). Съгласно чл. 58 ал. 1 т. 2 от ЗКИ в редакцията към датата на
сключване на договора за кредит, банката е била задължена да представи на клиентите
своите условия, които следва да съдържат лихвения процент, изразен като годишен
лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които
може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Тази редакция е
била в сила и към датата на сключване на Анекс № 3 – 09.07.2008 г. и Анекс № 4
от 06.02.2009 г.
Към
датата на сключване на договора за кредит 26.01.2007 г., е бил в сила и Законът
за защита на потребителите. В чл. 143 от ЗЗП са уредени хипотезите на
неравноправните клаузи в потребителските договори, които клаузи са нищожни,
съгласно чл. 146 ал. 1 от закона. Ищецът обосновава неравноправността на
оспорените от него клаузи на Анекс № 3 и Анекс № 4 с чл. 143 т. 3, 10 и 12 от
ЗЗП.
Не са
налице неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 т. 3 от ЗЗП. Съгласно този
текст, неравноправна е клаузата, която поставя изпълнението на задълженията на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля. Разпоредбата е неприложима в случая, тъй като
търговецът – банката кредитор, с отпускането на кредита и предоставянето на
сумата за усвояване като овърдрафт вече е изпълнил задълженията си по договора.
Правото на банката кредитор да променя едностранно лихвения процент не е поставяне
на условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, а едностранна
промяна от банката на възнаграждението, което кредитополучателят й дължи за
ползваната от него услуга.
Не са
налице неравноправни клаузи и по смисъла на чл. 143 т. 12 от ЗЗП, като съдът
приема, че за процесните изменения в договора за банков кредит този текст е
неприложим. Разпоредбата касае цена на стока или услуга. Икономически
възнаградителната лихва по кредита е също цена (цена на предоставения кредит),
но нормативно предпоставките за неравноправността на клауза за променлива лихва
са предмет на уредба в чл. 143 т. 10 от ЗЗП, като част от условията на
договора, които доставчикът на услугата може едностранно да променя. В подкрепа
на горното тълкуване е изключението от неравноправността, уредено в чл. 144 ал.
2 т. 1 от ЗЗП, което препраща само към чл. 143 т. 10, а не и към т. 12 от ЗЗП.
Ако неравноправността по чл. 143 т. 12 от ЗЗП обхваща и едностранната промяна
на лихвения процент, изключението по чл. 144 ал. 2 т. 1 от ЗЗП би се
обезсмислило.
Налице
са обаче неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 т. 10 от ЗЗП. Съгласно тази
разпоредба, неравноправна е клаузата, която позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. От тази разпоредба е предвидено изключение в чл.
144 ал. 2 т. 1 от ЗЗП, даващо право на доставчика на финансова услуга
едностранно да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя,
но при наличие на основателна причина, със задължение да го уведоми в 7-дневен
срок и право на другата страна да прекрати договора. Правото на банката
едностранно да променя лихвения процент по договора за кредит следва и от
нормата в чл. 58 ал. 1 т. 2 от ЗКИ. За основанията за едностранна промяна на
лихвения процент банката следва предварително да запознае клиента –
кредитополучател, съгласно чл. 58 ал. 1 т. 2 от ЗКИ, което е в контекста на
задълженията на банката да информира клиента за годишния лихвен процент и
метода за изчисляване на лихвата. Освен че информацията за тези правила следва
да бъде предоставена предварително, самите правила следва да бъдат включени
като клаузи в договора. С точка 3 от Анекс № 3 от 09.07.2008 г. е въведен метод
за определяне на лихвата като съставена от базов лихвен процент (6,1407 % към
датата на анекса) и надбавка от 2,2893 пункта. С клаузата на точка 1 от Анекс №
3 от 09.07.2008 г. е отменена буква „б“ на т. 2 от първоначалния договор,
дефинираща понятието „основен лихвен процент на БНБ“, което означава неговото
отменяне като критерий за определяне на дължимата лихва. С т. 2 от анекса, с
която се добавя буква „м“ към т. 2 от договора, понятието „базов лихвен
процент“, въведено с т. 3 от същия анекс, е дефинирано като „лихвен индекс,
утвърждаван от Управителния съвет на Банката и изчисляван за всеки отделен вид
валута на база съотношението между планираната стойност на пасива на Банката и
пазарните лихви за същата валута, приложим към кредити в национална и
чуждестранна валута“ (л. 25). От даденото определение е видно, че базовият лихвен процент се утвърждава
едностранно от управителния съвет на банката. В тази дефиниция обаче няма
разяснение нито по какви критерии се образуват отделните компоненти на
„съотношението“ – планирана стойност на пасива и пазарни лихви за същата валута,
нито в какво съотношение са те помежду си. Липсва информация от кого и как се формира
и приема планираната стойност на пасива на банката. Напълно неясен е източникът
на информация за пазарните лихви за същата валута – кои лихви се вземат предвид
(с оглед употребата на множествено число), и за какви лихвени периоди. По този
начин понятието „базов лихвен процент“ остава неопределено, с което не е
изпълнено изискването на чл. 58 ал. 1 т. 2 от ЗКИ за ясно и точно определяне на
метода на изчисляване на лихвата. Това води до неопределеност и на условията,
при които може да се промени лихвеният процент по договора, като предоставя
такава промяна практически на безконтролната преценка на банката кредитор.
Налице
е и допуснато противоречие с правилата на чл. 58 ал. 1 т. 2 от ЗКИ,
добросъвестността по смисъла на чл. 13 от ЗЗД и добрите нрави по смисъла на чл.
26 ал. 1 от ЗЗД. Със сключения първоначален договор страните са уговорили
начина на формиране и промяна на лихвения процент по кредита. Банката с
първоначалния договор не е упражнила правото си да въведе правила в договора, с
които едностранно да променя лихвения процент, а вместо това е поставила
неговата промяна в зависимост от изменението на ОЛП на БНБ. С последващото
изменение на договора тази методика се променя, като банката въвежда правилото
на едностранна промяна на лихвения процент чрез т. нар. „базов лихвен процент“.
Банката кредитор е следвало предварително да запознае клиента с тази промяна и
как тя се отразява на задълженията на клиента по договора за кредит. В
конкретния случай, промяната в договарянето на лихвата не се е отразила на
лихвения процент към датата на Анекс № 3 - 09.07.2008 г. - 8,53 при ОЛП 5,06 %
и надбавка 3,47 %, съответно 8,43 при БЛП 6,1407 и надбавка 2,2893. С промяната
обаче кредитополучателят се е лишил от облекчаването на задълженията му по
кредита като следствие от последващото намаляване на основния лихвен процент - на
01.06.2009 г. ОЛП е намалял на 2,35 %, до 07.10.2009 г. – 1,46 %, след 07.11.2010
г. – под 1 %. Следвало е преди промяната на договора с анекс № 3 банката да разясни на кредитополучателя
възможните последици от тази промяна. Няма доказателства за предварително
надлежно информиране на клиента от банката за последиците от предоговарянето,
поради което съдът приема, че банката по същество не е изпълнила задълженията
си по чл. 58 ал. 1 т. 2 от ЗКИ. С това банката ответник по същество е лишила
клиента като кредитополучател от правото му да откаже изменението на договора и
да се придържа към правилата на договора за кредит в първоначалната му
редакция. С тези действия е допуснато и нарушение на правилата на
добросъвестността на чл. 13 от ЗЗД при сключване на договор, което е довело до
нарушаване на добрите нрави със самите изменения, съдържащи се в Анекс № 3.
Нищожността на Анекс № 3 е обусловила
нищожност и на клаузите на точки 1-3 на последващия Анекс № 4 от 06.02.2009 г. Правото
на банката в точки 2 и 3 от Анекс № 4 едностранно да променя размера на
месечните погасителни вноски според промяна на FIB_BLP, произтича от правото на банката
едностранно да променя лихвения процент, уговорено с клаузи в Анекс № 3, които
са нищожни. Освен това, точка 2 от Анекс № 4 предвижда „ориентировъчен“
характер на размера на погасителните вноски, което обезсмисля самото договаряне
на погасителен план между страните и внася неяснота за клиента в начина на
погасяване на задълженията му.
Нищожността
на горните клаузи обуславя недължимост на плащанията, извършени на основание
лихва, формирана по правилото на т. 3 във вр. с т. 2 от Анекс № 3 от 09.07.2008
г. По делото са назначени и изслушани първоначална и допълнителна
съдебно-счетоводни експертизи. Съдът кредитира заключението на първоначалната
експертиза, тъй като с допълнителната вещото лице е отговорило на задачата с
прилагане на лихвените проценти по клаузите на т.1-3 на Анекс № 3 и Анекс № 4,
които съдът намира за нищожни. Съгласно заключението на вещото лице по
първоначалната ССЕ, общият размер на лихвените плащания по правилото на Анекс №
3 от 07.03.2009 г. до 07.06.2018 г. е 183 453,49 лева (ССЕ л. 201). В
случай на прилагане за този погасителен период на отменения погасителен план по
Анекс № 2 и образуване на лихвата от размера на основния лихвен процент на БНБ
и надбавката от 3,47 %, при месечна анюитетна вноска от 1496,67 лева и отчитане
на действителната остатъчна главница, размерът на лихвените плащания би бил
66 608,39 лева (ССЕ л. 209-211). От горното следва, че на основание
нищожните клаузи на Анекс № 3 от 09.07.2008 г. и Анекс № 4 от 06.02.2009
г.ищецът е направил лихвени плащания по договора за кредит в размер на 116 845,10
лева повече, отколкото би направил при прилагането на клаузите на първоначалния
договор за кредит, изменен с анекс № 2 от 31.01.2008 г. Искът с правно
основание чл. 55 е предявен в размер на 109 454,09 лева и съдът го намира
за основателен в пълния му размер.
Ответникът
следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 15 298 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава
за установено, че Анекс № 3 от 09.07.2008 г. към договор за банков кредит №
51КР-АА-1957/26.01.2007 г., сключен между “П.и.б.“ АД *** ЕИК ******, седалище
и адрес на управление:***, и К.Й. К.ЕГН **********, адрес: *** е нищожен поради
противоречие с чл. 143 т. 10 от Закона за защита на потребителите, чл. 58 ал. 1
т. 2 от Закона за кредитните институции и като противоречащ на добрите нрави в
следните части:
Точка
1 от Анекс № 3 от 09.07.2008 г.:
„В раздел ІІ т. 2 б. б) от Договора
отпада. Всички препратки в Договора към заличената буква да се считат за
непораждащи задължения към момента на подписване на настоящия анекс“.
Точка
2 от Анекс № 3 от 09.07.2008 г.:
„В раздел ІІ т. 2 от Договора се
добавя нова б. м), както следва:
„м)“Базов лихвен процент“ е лихвен индекс, утвърждаван от Управителния
съвет на Банката и изчисляван за всеки отделен вид валута на база съотношението
между планираната стойност на пасива на Банката и пазарните лихви за същата
валута, приложим към кредити в национална и чуждестранна валута“.
Точка
3 от Анекс № 3 от
09.07.2008 г.:
„В раздел V т. 7 от
Договора се променя, както следва:
„7. За ползвания овърдрафт
кредитополучателят/ите заплаща/т на Банката годишна лихва в размер на Базов
лихвен процент на Банката за лева, увеличен с надбавка от 2,2893 (две цяло две
хиляди осемстотин деветдесет и три десетохилядни) пункта. Лихви се начисляват
само за дните на фактическото ползване на овърдрафта. Към датата на сключване
на настоящия договор Базовият лихвен процент на Банката е в размер на 6,1407 %
годишно.
7.1. До закриване на овърдрафта
лихвата се начислява в последния работен ден на всеки месец върху общия размер
на усвоените средства.
7.2. След закриване на овърдрафта
дължимата от кредитополучателят/ите лихва се заплаща периодично в размер и на
падежи подробно описани в погасителен план – Приложение № 3, неразделна част от
настоящия договор. Размерът на лихвените плащания посочени в погасителния план
– Приложение № 3 е изчислен върху размера на разрешения овърдрафт съгласно т. 4
на основа базовия лихвен процент на Банката за лева при сключването на настоящия
договор и не отразява точния размер на дължимата лихва за всеки отделен лихвен
период, а има ориентировъчен характер.
7.3. Точният размер на дължимата от
кредитополучателят/ите лихва се изчислява от Банката за всеки лихвен период на
падежа на съответното лихвено плащане посочен в погасителния план – Приложение
№ 3 към настоящия договор.
7.4. При промяна на базовия лихвен
процент на Банката за лева, договореният лихвен процент се променя съответно,
считано от базата на промяната, без да е необходимо предоговаряне. В този
случай Банката има право едностранно да променя размера на месечните
погасителни вноски, посочени в погасителния план – Приложение № 3, за което
уведомява кредитополучателят/ите писмено.
7.5.
За всички операции по реда на този договор страните изчисляват дължимите лихви
и други аналогични суми, като работят въз основа на действителния брой дни и
приемат годината за 360 дни.
Признава за установено,
че Анекс № 4 от 06.02.2009 г. към договор за банков кредит №
51КР-АА-1957/26.01.2007 г., сключен между “П.и.б.“ АД *** и К.Й. К.е нищожен
поради противоречие с чл. 143 т. 10 от ЗЗП, чл. 58 ал. 1 т. 2 от ЗКИ и като
противоречащ на добрите нрави в следните части:
Точка
1 от Анекс № 4 от 06.02.2009 г.:
„1. Считано от датата на настоящия
анекс погасителният план към Договора се променя съгласно Приложение № 4 към
настоящия анекс, който изцяло заменя погасителния план – Приложение № 3 към
Договора.
Точка
2 от Анекс № 4 от 06.02.2009 г.:
„2. Размерът на месечните погасителни
вноски, посочени в погасителния план – Приложение № 4 е изчислен на база FIB_BLP при сключването на настоящия анекс и
не отразява точния размер на дължимата лихва за всеки отделен лихвен период, а
има ориентировъчен характер.“
Точка
3 от Анекс № 4 от 06.02.2009 г.:
„3. При промяна на FIB_BLP, БАНКАТА има право едностранно да
променя размера на месечните погасителни вноски, посочени в погасителния план –
Приложение № 4, за което уведомява КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ писмено“.
Осъжда
“П.и.б.“ АД *** и К.Й. К.сумата от 109 454,04 лв (сто и девет хиляди
четиристотин петдесет и четири лева и четири стотинки) платени договорни лихви
без основание - нищожни клаузи на точки 1, 2 и 3 от Анекс № 3 от 09.07.2008 г.
и точки 1, 2 и 3 от Анекс № 4 от 06.02.2009 г. към договор за банков кредит №
51КР-АА-1957/26.01.2007 г.
Осъжда “П.и.б.“ АД ***
и К.Й. К.разноски по делото в размер на 15 298 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: