О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ...
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в
закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ С.
Членове: ПЕНКА Т. П.
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова
в.гр. дело № 11 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.
С
Решение № 623/10.07.2019 г., постановено по гр. дело № 4237/2016 г. по описа на
Районен съд – Враца, втори граждански състав, е извършена допуснатата с влязло
в сила решение делба, като на основание чл. 349, ал. 2 ГПК в полза на
съделителя Г.Т.В., ЕГН: **********, е възложен делбения недвижим имот –
поземлен имот с идентификатор 12259.1026.135 по кадастралната карта на гр.
Враца, с адрес: гр. Враца, бул. „Втори юни” № 147, целият с площ от 298 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10м./, ведно с построената в имота жилищна еднофамилна
сграда с идентификатор 12259.1026.135.1 със застроена площ от 58 кв.м., като в
уравнение на дяловете на останалите съделители Г.Т.В. е осъдена да заплати в
6-месечен срок от влизане на решението за възлагане в законна сила, заедно със
законната лихва до окончателното ѝ изплащане, сумите както следва: на В.С.И.,
ЕГН ********** – сума в размер на 10 458,34 лв.; на Л.М.Г., ЕГН ********** –
сума в размер на 3 137,50 лв.; на М.М.Л., ЕГН ********** – сума в размер на 3
137,50 лв.; на С.П.К., ЕГН ********** – сума в размер на 3 137,50 лв.; на К.П.П.,
ЕГН ********** и Е.К.П., ЕГН ********** – сума в общ размер на 3 137,50 лв.; на
С.С.И., ЕГН ********** – сума в размер 10 458,34 лв. и на Ю. С.Т., ЕГН **********
– сума в размер на 10 458,34 лв.
Районният съд е уважил предявените от Г.Т.В. срещу
останалите съделители искания по сметки, квалифициран от първоинстанционния съд
по чл. 59 ЗЗД, за заплащане на подобренията, извършени от Г.Т.В. в делбения
имот, като е осъдил В.С.И. да ѝ заплати сумата от 957,30 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на искането – 22.03.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане; Л.М.Г. да ѝ заплати сумата от 287,19 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на искането – 22.03.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане; М.М.Л. да ѝ заплати сумата от 287,19 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на искането – 22.03.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане; С.П.К. да ѝ заплати сумата от 287,19 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на искането – 22.03.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане; К.П.П. и Е.К.П. да ѝ заплатят сумата от общо 287,19
лв. /или по 143,60 лв. всяка/, ведно със законната лихва от предявяване на
искането – 22.03.2019 г. до окончателното ѝ изплащане; С.С.И. да ѝ
заплати сумата от 957,30 лв., ведно със законната лихва от предявяване на
искането – 22.03.2019 г. до окончателното ѝ изплащане и Ю. С.Т. да
ѝ заплати сумата от 957,30 лв., ведно със законната лихва от предявяване
на искането – 22.03.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Изцяло
е отхвърлен предявеният от В.С.И. срещу Г.Т.В. и Ю. С.Т. иск по сметки,
квалифициран от първоинстанционния съд по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение
за лишаване от ползване на делбения имот според правата му за периода от 20.10.2013
г. до 20.10.2016 г.
Производството
е образувано по въззивни жалби срещу така постановеното решение, първата от
които е подадена от съделителя В.С.И. и третото лице-помагач К.Б.И., чрез адв. Р.Т..
Същото се обжалва в частта в която е уравнен делът на В.С.И. в пари, в частта,
в която е отхвърлен предявеният от В.С.И. срещу Г.Т.В. и Ю. С.Т. иск по чл. 31,
ал. 2 ЗС, както и в частта, в която В.И. е осъден да заплати на Г.В. сумата от
57,14 лв., представляващи направени разноски по делото. Втората въззивна жалба
е подадена от съделителя Г.Т.В., като решението се обжалва в частта, в която е
определен размерът на дължимото парично уравнение при извършване на делбата
чрез възлагане на допуснатия до делба имот, в частта, в която е определена
стойността на подобренията, извършени от Г.Т.В. в делбения имот, които
останалите съделители следва да ѝ заплатят, в частта, в която е осъдена
да заплати държавна такса върху притежавания от нея дял в делбеното имущество в
размер на 301,00 лв. и в частта, в която са ѝ присъдени разноски по
присъединените искове, като всеки съделител е осъден да ѝ заплати сума в
размер на 57,14 лв.
При извършената проверка на редовността на подадените въззивни жалби, настоящият съдебен състав
констатира, че районният съд не е извършил
надлежно администриране на същите. Към
жалбите не са приложени документи за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на Окръжен съд - Враца в размера, посочен Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Съгласно
константна практика на ВКС /определение № 69 от 23.01.2013 г. по ч. гр. д. №
10/2013 г. на IV-то г. о., определение № 200 от 26.05.2011 г. по ч. гр. д. №
145/2011 г. на II-ро г. о., определение № 728 от 08.10.2014 г. по ч. гр. д. №
4459/2014 г. на IV-то г. о. и др./ дължимата държавна такса при въззивно
обжалване на решението по втората фаза на делбата се определя по реда на чл.
18, ал. 1 вр. чл. 8 ТДТССГПК и се равнява на 2 % от стойността на дела на
страната в делбения имот, като самият дял се определя с решението по допускане
на делбата, а стойността му – във втората фаза, на база експертно заключение за
пазарната оценка на имота. Обстоятелството, че решението по извършване на
делбата не е влязло в сила, е ирелевантно, защото съгласно чл. 261, т. 4 ГПК съделителят, който е подал въззивна жалба, има
процесуалното задължение да внесе такса по сметка на въззивния съд и да
представи документа за това като приложение към въззивната жалба.
При обжалване на решението в частта досежно исканията по чл. 346 ГПК се
дължи отделна такса, която следва да бъде изчислена съобразно размера на
обжалваемия интерес. Претенциите по сметки, които възникват по повод на
съсобствеността, по съществото си представляват самостоятелни искови претенция,
които могат да се предявят и в отделни производства, но за процесуална икономия
се разглеждат в делбеното производство. Като самостоятелни искови претенции, те
следва да отговарят на условията за валидно предявяване на исковете, вкл. и
досежно дължимите държавни такси по чл.1 от ТДТССГПК
с тази разлика, че държавните такси се
изчисляват и присъждат със съдебното решение, в което съдът ги разглежда.
По
въззивната жалба, подадена от В.С.И. и третото лице-помагач К.Б.И.: Решението
се обжалва на първо място в частта в която е уравнен делът на В.С.И. в пари,
следователно съобразно чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК дължимата
държавна такса е в размер на 2 % от стойността на дела на страната в делбения
имот – 10 458,34 лв. /съгласно експертното заключение за пазарната оценка на
имота/ или сума в размер на 209,17 лв. Решението е обжалвано и в частта, в
която е отхвърлен предявеният от В.С.И. срещу Г.Т.В. и Ю. С.Т. иск по чл. 31,
ал. 2 ЗС, като за въззивното обжалване на този иск по сметки се дължи държавна
такса в размер на 25,00 лв. Следователно общият размер на държавната такса, дължима
за обжалване на първоинстанционното решение в посочените части е 234,17
лв.
По
въззивната жалба, подадена от Г.Т.В.: Решението се обжалва на първо място в
частта, в която е определен размерът на дължимото парично уравнение при извършване
на делбата чрез възлагане на допуснатия до делба имот. Ако страната
обжалва решението на съда само в частта, с която е определена дължимата от нея
сума за уравнение на дяловете, обжалваемият интерес следва да бъде определен
именно с оглед на тази сума. В настоящия
случай в подадената от Г.В. въззивна жалба е
посочено, че обжалва постановеното от първоинстанционния съд решение в частта,
с която е осъдена да заплати на останалите съделители за уравнение на дяловете им сума в общ размер на 43 925,02 лв. Именно с
оглед на това следва да бъде определена и дължимата от нея държавна такса по
реда на чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК в размер на 2% от тази сума или
дължимата държавна такса е в размер на 878,50 лв.
На
следващо място решението се обжалва в частта, в която е определена стойността
на подобренията, извършени от Г.Т.В. в делбения имот, които останалите
съделители следва да ѝ заплатят в общ размер на 4 959,00 лв. В обжалваното Решение № 623/10.07.2019 г. обаче липсват
отхвърлителни диспозитиви по предявените искове по
сметки, квалифицирани от първоинстанционния съд по чл. 59 ЗЗД, за заплащане на
подобренията, извършени от Г.Т.В. в делбения имот, като няма формирана воля на
съда за отхвърляне на исковете до пълния им предявен размер. С въззивната жалба
на Г.Т.В. се атакува стойността на присъдените подобрения, които останалите
съделители следва да ѝ заплатят, като се сочи, че тя е силно занижена, тоест
може да бъде направен извод, че се атакува отхварлянето на исковете до пълния
им предявен размер. Доколкото обаче липсва произнасяне на районния съд с
изричен диспозитив за отхвърляне на претенциите за подобрения,то към настоящия
момент подадената от Г.Т.В. въззивна жалба се
явява без предмет. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че във въззивната
жалба имплицитно се съдържа искане за допълване на първоинстанционния съдебен
акт по реда на чл.
250 ГПК с произнасяне по отхвърляне на претенциите по сметки до
пълния им предявен размер. След произнасянето, дължимата държавна такса за
въззивно обжалване на решението в тази част в размер на 2% върху обжалваемия
интерес следва също да бъде внесена от жалбоподателя.
Предвид
гореизложеното, производството по настоящото дело следва да
бъде прекратено, а делото – върнато на Районен
съд – Враца за надлежно администриране на подадените
въззивни жалби и допълване на решението. След допълването му и внасяне на дължимите държавни такси
за въззивно обжалване, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за
произнасяне по тях. Връщането на жалбите се обуславя от обстоятелството, че съобразно
разпоредбата на чл. 262 ГПК компетентен да извърши това процесуално действие е
първоинстанционният съд.
Мотивиран от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по в.гр.д.№ 11/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Враца.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Враца за надлежно администриране на
подадените от В.С.И. и К.Б.И. чрез адв. Р.Т. и от Г.Т.В. въззивни
жалби и за постановяване по реда на чл.
250 ГПК на допълнително решение с произнасяне по отхвърляне на
претенциите по сметки за заплащане на подобренията в делбения имот до пълния им
предявен размер.
След извършване на тези действия, делото да бъде
върнато на Окръжен съд – Враца за произнасяне по въззивните жалби.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.