№ 2063
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110216396 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-4332-024030/28.11.2022 г., издадено от
началника на Сектор към ОПП-СДВР, на Т. Я. П. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за извършено
административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на
06.11.2022 г., около 15.55 часа, в гр. София по ул. „Филип Аврамов“ с посока
на движение от ул. „Нов ден“ към ул. „Акад. Румен Цанев“, на кръстовището
с ул. „Божан Ангелов“ управлява л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. /номер/, като
преминава на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален
автоматичен режим.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице Т. Я. П., с която са иска неговата отмяна като
незаконосъобразно. В жалбата са релевирани доводи, че в АУАН е посочен
грешен ЕГН на нарушителя, което представлява нарушение на разпоредбата
на чл. 42, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Твърди се, че АУАН не е подписан от
актосъставителя и свидетеля, посочен в него, в нарушение на нормата на чл.
43, ал. 1 ЗАНН. Твърди се, че не е ясно дали НП е подписано от компетентно
1
длъжностно лице. Изложено е, че не са представени доказателства за
изправността, годността и техническото състояние на видеорегистратора и
бодикамерата, описани в АУАН и НП. Оспорва се и липсата на основание за
отнемане на контролни точки на П.. С оглед на изложеното, от съда се иска да
отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, като присъди в полза на
жалбоподателя направените по делото разноски.
Наказващият орган не се явява и не изпраща свой процесуален
представител в хода на съдебното производство по делото, като не взема
отношение и по подадената жалба.
Процесуалният представител на жалбоподателката поддържа подадената
жалба по изложените в нея съображения. В допълнение е акцентирано, че в
представения екземпляр от АУАН липсва подпис на свидетеля, посочен в
него.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че не са налице основания за неговата
отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 06.11.2022 г., около 15.55 часа, в гр. София, по ул. „Филип Аврамов“ с
посока на движение от ул. „Нов ден“ към ул. „Акад. Румен Цанев“ Т. Я. П.
управлявала лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. /номер/.
На кръстовището с ул. „Божан Ангелов“ жалбоподателката Т. П. навлязла в
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба в нейната посока за
движение, като продължила по ул. „Филип Аврамов“.
Преминаването на Т. П. с управлявания от нея автомобил на червен сигнал
на светофарната уредба в нейната посока за движение било забелязано от
свидетелите К. и Т., служители на 07 РУ-СДВР, които в този момент
извършвали маневра ляв завой от ул. „Божан Ангелов“ по ул. „Филип
2
Аврамов“. Последните включили светлинна и звукова сигнализация на
служебния автомобил и последвали л.а. „Фолксваген“ с рег. /номер/, който
спрял след около 800 метра.
На място св. К. съставил АУАН с бл. № 275877/06.11.2022 г. срещу Т. Я.
П. за извършено от последната административно нарушение по чл. 6, т. 1 от
ЗДвП. АУАН бил връчен и подписан от Т. П., като последната получила
екземпляр от същия.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 22-4332-024030/28.11.2022 г. от началника на Сектор към
ОПП-СДВР, с което за описаното в АУАН административно нарушение на Т.
П. била наложена „глоба“ в размер на 100 лева.
НП било връчено лично на Т. П. на 01.12.2022 г., като в законоустановения
14-дневен срок (на 06.12.2022 г.) последната подала жалба срещу НП, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите К. и Т.; справка-картон на водача; циколграма и
схема за организация на движението на процесното кръстовище; Акт за
встъпване в длъжност, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи и Заповед № 513з-4534/31.05.2022 г. на директора на
СДВР.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите Т. и К., които са свидетели на извършеното нарушение. И
двамата са категорични, че са потеглили след светване на зелен сигнал на
светофарната уредба в тяхната посока за движение, правейки ляв завой от ул.
„Божан Ангелов“ по ул. „Филип Аврамов“, като няколко секунди след това,
непосредствено пред тях е преминал л.а. „Фолксваген“ с рег. /номер/, който се
движил по ул. „Филип Аврамов“ в посока ул. „Акад. Румен Цанев“. Съдът
намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че е налице съществено противоречие между показанията на
посочените свидетелите, доколкото съдът не констатира такова.
Единственото противоречие във възпроизведеното от свидетелите е относно
3
това дали от местоположението на служебния полицейски автомобил, в който
са се намирали последните на ул. „Божан Ангелов“ е имало видимост към
светофарната уредба, подаваща сигнали за преминаване в посоката за
движение на жалбоподателката П.. Така св. К.М. е категоричен, че от тяхното
местоположение е имало видимост към светофарната уредба и категорично
л.а. „Фолксваген“, управляван от П., е преминал на червен сигнал на
светофара в неговата посока за движение, докато св. Б. не е категоричен дали
е видял светлинната сигнализация в посоката за движение на П.. На първо
място, следва да се отбележи, че водач на служебния полицейски автомобил е
бил св. Б., като св. М. е пътувал на пасажерското място до него, откъдето е
имал по-добра видимост към ситуацията, като освен това не е бил пряко
ангажиран с управление на полицейския автомобил. Отделно от това, от
приложената на л. 73 от делото схема на разположение на светофарите на
процесното кръстовище е видно, че преди стоп-линията за движение на
автомобилите по ул. „Филип Аврамов“ в срещуположната посока на
движение на жалбоподателката е имало изнесен над пътното платно
трисекционен светофар за автомобили, обозначен с „А4“, към който е имало
видимост от местоположението на полицейския автомобил, в който са се
намирали свидетелите М. и Б.. С оглед на това е очевидно, че полицейските
служители са имали видимост към посочения светофар относно подаваните
сигнали за движение на автомобилите, движещи се в посоката на Т. П..
Именно от представената циклограма на светофарната уредба на
процесното кръстовище (л. 71-76 от делото) е видно, че полицейският
автомобил се е намирал на ул. „Божан Ангелов“, която условно е обозначена
на схемата с посока на движение „5Н“, докато л.а. „Фолксваген“ с водач П. –
на „4Н“. При фаза 2 на светофарната уредба се пропускат именно
автомобилите с посока „5Н“ (полицейския автомобил), докато тези по ул.
„Филип Аврамов“, обозначени като „4Н“, изчакват на червен сигнал. Нещо
повече, видно от конкретните подавани сигнали (л. 75), при светване на зелен
сигнал на светофарната уредба за ППС на ул. „Божан Ангелов“ с посока „5Н“,
където се е намирал полицейският автомобил, в същия момент е светвал
червен сигнал за автомобилите на платно „4Н“, където се е намирал
автомобилът, управляван от П.. От показанията на св. Б. се установява, че
след светване на зелен сигнал в тяхната посока за движение, е потеглил със
служебния автомобил, като 1-2 секунди след това, непосредствено пред тях, е
4
преминал и л.а. „Фолксваген“, управляван от П.. При това положение, може
да се направи обоснован извод, че л.а. „Фолксваген“ е преминал поне 2-3
секунди след светване на червен сигнал в неговата посока за движение
(отчитайки и времето за изминаване на разстоянието от спряло положение на
полицейския автомобил до средата на кръстовището, както и времето за
реакция за привеждане в движение на същия), а не както твърди
жалбоподателката на жълт сигнал на светофарната уредба.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283
НПК, като относими към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
им – т. 2.2, вр. т. 1.3.3. и т. 3.6 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи и Заповед № 513з-4534/31.05.2022 г. на
директора на СДВР. Същевременно, АУАН и НП са издадени при
съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
давностни срокове, като съдържат всички рекивизити, посочени в
разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Липсва каквото и да е
противоречие в съдържанието на АУАН и НП, което да води до неяснота на
вмененото на жалбоподателката административно нарушение.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 6 ЗАНН, тъй като от
съдържанието на АУАН е посочен грешен ЕГН на Т. П.. Видно от
съдържанието на процесния АУАН, в същия недвусмислено е посочен ЕГН на
Т. П. – **********, като същата е индивидуализирана по несъмнен начин с
посочване и на три имена, дата на раждане и адрес на местоживеене. Не е
допуснато и нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото
АУАН е подписан от актосъставителя и свидетеля по АУАН, което е видно от
5
съдържанието на самия АУАН, както и от показанията на свидетелите М. и Б..
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител
на жалбоподателката, че св. Б. е положил подписа си след съставяне на
АУАН, което било видно от липсата на подпис в представения от
жалбоподателката екземпляр от АУАН. На първо място, следва да се
отбележи, че по делото не е бил представен екземпляр от АУАН от страна на
жалбоподателката, поради което съдът не би могъл да отговори на подобно
възражение. На следващо място, не е ясно при какви условия и как е
съхраняван екземплярът от АУАН, респ. дали се касае за липса на откопиране
на подписа на свидетеля, избледняване на същия и т.н.
От съдържанието на НП е видно, че същото е подписано от лицето,
посочено като негов автор – ......, началник Сектор към ОПП-СДВР, като
липсата на посочване на име и длъжност на лицето, положило подписа в
графата „наказващ орган“ не обуславя незаконосъобразност на НП.
Неоснователно е и възражението, че не са представени доказателства за
техническата годност на видеорегистратора и бодикамерата в служебния
полицейски автомобил, доколкото нарушението не е установено въз основа на
посочените технически средства, а на база показанията на свидетелите М. и
Б., които са очевидци на деянието.
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателката Т.
Я. П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й
административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
От обективна страна се установи, че жалбоподателката П. на 06.11.2022 г.,
около 15.55 часа, като водач на процесния л.а. „Фолксваген“ с рег. /номер/, е
преминала на червен сигнал на работещата в нормален режим светофарна
уредба, намираща се на кръстовището, образувано от ул. „Филип Аврамов“ и
„Божан Ангелов“. Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. Като не е спазила това свое задължение, а именно да съобрази
поведението си като водач на л.а. „Фолксваген“ с червения светлинен сигнал
на светофарната уредба, забраняващ преминаването през кръстовището,
6
жалбоподателката е извършила вмененото й административно нарушение по
чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Административното нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП е осъществено от
жалбоподателката П. виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото
последната е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, както и
неговите общественоопасни последици (доколкото е преминала на червен
сигнал няколко секунди след подаването му на светофарната уредба в нейната
посока за движение), като е целяла това негативно изменение на обективната
действителност.
За извършеното административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, касаещо
преминаване на сигнал на светофара, който не разрешава преминаването,
какъвто е настоящият случай, законодателят е предвидил в разпоредбата на
чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП налагане на административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева. В случая с обжалваното НП е наложена „глоба“ в
установения от закона размер от 100 лева, поради което НП се явява
законосъобразно и в санкционната си част.
Съдът счита, че не е налице маловажен случай на извършеното
административно нарушение по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
доколкото същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този
вид. В този смисъл следва да се отбележи, че с посоченото административно
нарушение са застрашени обществени отношения, свързани с транспортната
безопасност. Освен това Т. П. не е спряла управлявания от нея автомобил
след подаване на звукова и светлинна сигнализация от полицейския
автомобил, неподчинявайки се на даденото разпореждане, което е наложило
преследването й след мястото на извършване на административно нарушение.
Посоченото обстоятелство безспорно представлява отегчаващо отговорността
такова. С оглед на изложеното, съдът счита, че правилно наказващият орган
не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН за извършеното
административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, доколкото последното не
представлява маловажен случай.
По отношение на възражението за отнемане на контролни точки с
атакуваното НП, следва да се посочи, че отнемането на контролни точки
представлява вид регистрационен режим, пряка последица от установеното с
7
НП нарушение, но само по себе си не е наказание. С оглед на това НП не
подлежи на проверка от съда в посочената част.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното
НП следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
С оглед изхода на делото, наказващият орган има право на разноски, но
доколкото не е направил такива и не е релевирал подобно искане, съдът не
следва да се произнася в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-
024030/28.11.2022 г., издадено от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с
което на Т. Я. П. е наложено административно наказание „глоба” в размер на
100 лева за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8