Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
25.05.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 645 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 123296 от 23.05.2019 г. по
гр.д. № 18943/2018 г. Софийски районен съд, 30 състав осъдил „У.Б.” АД, ЕИК *******,
да заплати на А.Д.К., ЕГН **********, и Б.А.К., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 8 577.36 евро,
представляваща заплатена от тях при липса на основание възнаградителна лихва за
периода от 25.03.2013 г. до 25.02.2018 г., поради неотчитане от банката
ответник както на намалението, така и на отрицателните стойности на 1-месечния
EURIBOR при формирането на възнаградителната лихва по договора за исковия
период, както и поради включването на допълнителен елемент „премия“ при
формирането на дължимата възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.03.2018 г., до
окончателното й изплащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден
да заплати на ищците сумата 2 172.80 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „У.Б.” АД, който го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност. Първоинстанционното решение било
немотивирано. Съдът приел, че лихвеният процент по договора за кредит се
формира само от двата компонента – базов лихвен индекс и надбавка, без да
отчете, че стойностите на тези два компонента били различни в зависимост от
елементите, които го образуват и от факторите, които влияят на стойностите на елементите
му. Неправилно и немотивирано съдът приел, че банката едностранно и без правно
основание е променила компонентите и начина на образуване на лихвения процент,
без да разгледа договора и ОУ в тяхната функционална връзка и да установи
техния действителен и цялостен смисъл. Неправилен бил изводът, че банката е
въвела нов компонент „премия“ наред с компонента „базов лихвен индекс“.
Клаузата на чл. 11.2 от договора изрично препращала към тази на чл. 9.4 от ОУ
на договора, с която страните били уговорили начина на формиране на размера на
лихвата по кредита, като въвели изрично едно изключение – правото на промяна на
лихвата чрез увеличение на размера й при настъпване на изрично посочено
условие. Тази възможност била строго лимитирана и била налице само в случай на
нарастване на БЛИ с повече от 0.5 процентни пункта. С протокол № 38 от 14.10.2008
г. на УС на банката бил определен начинът на формиране на цената на всеки
банков кредит – сбор от променлив базов лихвен процент, формиран от приложимия
към периода на олихвяването договорен лихвен индекс и премия, определяна по
размер от ГОД от 0 до 200 базови пункта според стойността на кредитния ресурс
на кредитните пазари, към който БЛП се прибавяла фиксираната договорена
надбавка. Това означавало, че лихвеният процент по договора на ищците се
начислява на базата на БЛП/БЛИ, а от своя страна БЛП се формирал от пазарния
финансов индекс - 1-месечен EURIBOR, и премия. Решенията в цитирания протокол
не влизали в противоречие с клаузите на договора за кредит и ОУ. Т.нар. премия
била един от елементите, които влизат в състава и образуват БЛП/БЛИ, а не трета
допълнителна част към договорно приетите компоненти, формираща лихвата по
кредита. Районният съд прехвърлил на вещото лице от ССЕ произнасянето по всички
правни въпроси. Неправилно не било уважено и евентуалното възражение на
ответника за изтекла тригодишна давност единствено по причина, че ответникът не
е доказал размера на сумата, която твърди да е погасена по давност. Поради това
моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което
да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции съгласно
представени списъци по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмена защита от
22.03.2021 г.
Въззиваемите страни А.Д.К. и Б.А.К. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорват жалбата и молят съда да потвърди обжалваното решение. Претендират
разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата
8 577.36 евро (след допуснато увеличение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК),
представляваща заплатена от ищците без основание възнаградителна лихва по
договор за банков ипотечен кредит № ТR72152107/2008 от 09.06.2008 г. за периода
25.03.2013 г. - 25.02.2018 г. Ищците твърдят, че заплатената от тях на банката
възнаградителна лихва по договора в процесния период е в по-висок размер от
действително дължимата съобразно уговореното между страните, тъй като банката
не се съобразявала с действителните нива на 1-месечния EURIBOR, а прилагала
стойността му към датата на сключване на договора, както и въвела едностранно
нов елемент при формирането на ГЛП – премия, без такава възможност да е
предвидена с договора, определяла премията по непосочени в договора критерии и
без да е давано съгласие за това от кредитополучателя.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявения иск с възражения, поддържани и в жалбата. Релевирал е и
евентуално възражение за погасяване на част от вземането с кратката тригодишна
погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Искал е от съда да отхвърли иска.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания го намира за правилно като
краен резултат по следните съображения:
При исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на „получаване без основание” обикновено са обусловени от едно
преюдициално договорно правоотношение. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на
основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване факта
на плащането на процесната сума, а ответникът - да докаже, че е налице
основание за получаването, съответно за задържане на полученото.
Между страните не се спори и от
доказателствата по делото се установява, че в процесния период между тях е
съществувало валидно облигационно отношение, произтичащо от договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ТR72152107/2008 от
09.06.2008 г. По силата на договора ответната
банка предоставила на ищеца К. кредит в размер на 40 000 евро, който той и
ищцата К., като солидарен длъжник, са се задължили да върнат чрез заплащане на
месечни анюитетни вноски, дължими за периода от 09.06.2008 г. до 25.05.2038 г.,
включващи и дължимата лихва по т. 4 от договора. Договорът е сключен при
установени отнапред от банката общи условия, а именно Общи условия, при които „У.Б.“
АД предоставя ипотечни кредити на физически лица, в сила от 27.05.2008 г. При
сключване на договора ОУ са предоставени на ищците и същите са ги приели,
полагайки подписите си под тях.
В чл. 4 от договора за кредит е
посочено, че годишният лихвен процент за съответния период на олихвяване е
равен на базисен лихвен индекс по раздел III от ОУ, и фиксирана надбавка към него
в размер на 2.435 %. Към датата на сключване на договора базовият лихвен индекс
е 4.465 %, и ведно с фиксираната надбавка ГЛП по кредита е 6.9 %.
В т. 11.1 от раздел II от договора е
предвидено, че кредитополучателят заплаща на кредитора лихви в съответствие с раздел
III от ОУ в размерите по чл. 4 от договора за кредит; Според чл. 11.2.,
кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера
на ГЛП по чл. 4.1., съответно размера на анюитетната вноска, при условията на
т. 9.4 от ОУ.
Съгласно т. 9.1 и т. 9.2 от раздел III от
Общите условия, при които „У.Б.” АД предоставя кредити на физически лица, в
сила от 27.05.2008 г., ГЛП по усвоената част от кредитите се формира от сбора
на базов лихвен индекс, приложим за съответния период на олихвяване (един месец),
плюс надбавка за редовен дълг, определена в договора. За кредити в евро за
базов лихвен индекс се прилага едномесечният EURIBOR - равен на индекса,
публикуван на страница „EURIBOR“ на RЕUTERS в 11 часа централноевропейско време
два работни дни преди първия работен ден от всеки месец и се прилага от първия
работен ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващия
месец. Съгласно т. 9.4 от ОУ, при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски,
при всяко нарастване на базовия лихвен индекс с повече от 0.5 процентни пункта
спрямо действащия към момента на промяната размер, банката променя годишния
лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с
публикуването на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е
необходимо сключване на допълнително споразумение между страните; Банката може
да промени размера на анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на
кредитополучателя, включително и към момент, различен от промяната на лихвения
процент.
От приетото в първоинстанционното
производство заключение на ССЕ се установява, че размерът на възнаградителната
лихва, която банката реално е начислила за исковия период е 12 548.76
евро, която е заплатена от ищците изцяло. Възнаградителната лихва, която
банката е трябвало да събере от ищците за процесния период при отчитане само на
действителните нива на едномесечния EURIBOR плюс фиксираната надбавка, е 3 971.40
евро. Разликата между реално платената възнаградителна лихва от 12 548.76
евро и дължимата съгласно чл. 4 от договора от 3 971.40 евро е 8 577.36
евро.
При така установеното от фактическа
страна, предявеният иск е основателен. Противно на поддържаното от въззивника,
и от чл. 4 на договора, и от ОУ на договора следва, че уговореният от страните променлив
компонент на ГЛП – базов лихвен индекс, е само в размер на едномесечния EURIBOR.
Обстоятелството, че съгласно чл. 11.2 от договора кредитополучателят дава съгласието
си кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП по чл. 4.1, съответно
размера на анюитетната вноска при условията на т. 9.4 от ОУ, не може да
обуслови извод за уговорено право на банката да определя БЛИ/БЛП в размер,
различен от избрания пазарен индекс. С договора не е предвиден друг компонент,
формиращ БЛИ, в частност т.нар. премия, която съгласно заключението на ССЕ е
била въведена с изменение на ОУ, в сила от 01.12.2008 г. Съгласно чл. 298, ал.
3 ТЗ, при противоречие между уговореното от страните и общите условия има сила
уговореното – така изрично и чл. 34 от ОУ. С изменението на ОУ, прието след
сключване на договора за кредит банката не би могла да измени едностранно
договора, като прибави нов компонент в БЛИ, уговорен като съответния пазарен
индекс. Поради това същата не е имала договорно и законово основание за промяна
на ГЛП чрез въвеждане на непредвиден в договора компонент на БЛИ – премия, а
заплатените от ищците въз основа на едностранната промяна лихви за процесния
период в размер на 8 577.36 евро евро са платени без основание и подлежат
на връщане.
Възражението на въззивника-ответник за
погасяване по давност на част от вземането е неоснователно. Според нормата на
чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Съгласно т. 7 на ППВС № 1/1979 г., което е задължително за
съдилищата (така и мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС), вземанията, произтичащи от
фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с
изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД. С оглед на това, че при първия фактически състав
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието не е налице при самото
извършване на престацията, вземането става изискуемо от деня на получаването й,
съответно от този момент започва да тече и давностният срок. Исковата
молба, с която е прекъснато течението на давностния срок, е подадена на
21.03.2018 г., при което погасени по давност биха били вземания за получени от
ответника без основание суми за възнаградителни лихви преди 21.03.2013 г., но
такива не се претендират от ищците.
Предвид съвпадението на крайните изводи
на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При
този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват
на въззиваемите. Доказано направените такива са в размер на 1 500 лв. –
адвокатско възнаграждение, което е заплатено съгласно удостовереното в
представения договор за правна защита и съдействие от 28.10.2019 г. Насрещната
въззивна жалба, подадена от ищците, е оставена от въззивния съд без разглеждане
с влязло в сила определение, поради което претендираните съгласно списъка по
чл. 80 ГПК разноски за държавна такса във връзка с тази жалба не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 123296 от 23.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 18943/2018 г. на Софийски районен съд, 30 състав.
ОСЪЖДА
„У.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „Света
Неделя“ *, да заплати на А.Д.К., ЕГН
**********, и Б.А.К., ЕГН **********, на
основание чл. 78 ГПК сумата 1 500
лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.