РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. Перник, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500629 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.
С решение № 124/28.06.2024 г., постановено по гр. дело № 606 по описа на РС
Радомир за 2023г., този съд е осъдил Д. Г. С., с ЕГН: **********, с адрес: **********,
да заплати на А. А. Д., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 4603,00 лева (четири
хиляди шестстотин и три лева) - възнаграждение по договор за маркиране на
дървесина с контролна горска марка в горски имоти с идентификатори №
38724.186.26; 38724.191.23; 38724.191.29; 38724.193.21, намиращи се в землището на
**********, сумата от 1000,00 лева (хиляда лева) - възнаграждение по договор за
издаване на позволително за сеч от 20.06.2022 г., сумата от 1500,00 лева (хиляда и
петстотин лева) - възнаграждение по договор за техническа услуга № *** за изготвяне
на горскостопанска програма, както и 750,00 лева (седемстотин и петдесет лева) -
неустойка по договор за техническа услуга № *** за изготвяне на горскостопанска
програма, дължима на основание чл. 8 от договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноски по производството в общ
размер от 2746.98 лева.
Д. С. е останал недоволен от така постановеното решение , като го обжалва с
оплаквания за неправилност. Оспорва се извод на първоинстанционния съд досежно
това, дали договора е изпълнен от ищеца изцяло или отчасти и дали е нищожна клауза
от договорите помежду им, с която е договорена неустойка за неизпълнение. Моли
решението да бъде отменено и предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени.
1
Въззиваемия Д. е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като
неоснователна. Поддържа, че решението е правилно и моли да бъде
потвърдено.Претендира разноските .
Въззивната жалба е подадена в срок , от надлежно легитимиран процесуален
представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , при внесена такса . Тя е
допустима.
Настоящия състав на Окръжен съд гр. Перник, като се запозна с твърденията на
страните и ангажираните от тях доказателства , съобрази следното :
Постановеното решение е валидно. То е и допустимо, постановено от надлежен съд
в рамките на компетентността му и при правилно установени факти. При проверката
на неговата правилност, въззивния съд е ограничен до наведените във въззивната
жалба оплаквания за нищожност на неустоечната клауза на чл. 8 от договора за
техническа услуга № *** за изготвяне на горскостопанска програма, за прекомерност
на договорената цена и по това, дали реално работата е била приета.
Пред районния съд в Радомир са били предявени субективно (между същите страни)
съединени искове с правно основание в чл. 79 и 92 от Закона за задълженията и
договорите – за реално изпълнение на задълженията по три договора и за обезщетение
за пълното неизпълнение от страна на длъжника под формата на договорена
неустойка. Твърденията на ищеца А. Д. са били , че между него ( в качеството му на
лесовъд на частна практика , със съответен лиценз) и ответника – собственик на гори ,
е имало сключени три договора - договор за маркиране на дървесина с контролна
горска марка в горски имоти с идентификатори № 38724.186.26; 38724.191.23;
38724.191.29; 38724.193.21, намиращи се в землището на **********, договор за
издаване на позволително за сеч от 20.06.2022 г., и договор за техническа услуга №
*** за изготвяне на горскостопанска програма. Твърди се , че Д. изпълнил точно
задълженията си по трите договора , но насрещното задължение на Д. С. да заплати
цената по тези договори останало незаплатено , и се моли да бъде осъден да го
изпълни, ведно с договорено обезщетение за неизпълнение.
С. е възразил по основателността на исковете с мотив , че не е подписвал договорите,
и – алтернативно – че цената по тях е завишена. Оспорва твърденията на ищеца , че е
налице негово точно изпълнение на договореното, като не му било представяно
изпълнение и не бил осведомявана за етапа на това изпълнение, а издадените
позволителни за сеч не са действащи .
След като от заключението на събраната графологична експертиза се установило, че
подписите под договорите са на Д. С. , районния съд приел за доказан факта на
сключването на договорите, не намерил данни за плащане на сумите от страна на
възложителя ( а и такива твърдяния отсъстват в отговора на исковата молба), приел за
неоснователни възраженията за неприемане на работата и уважил исковете изцяло.
Решението е правилно.
І. Сключването на трите договора не е спорен факт, а и копия от тях са представени
по делото, неоспорени от ответника касателно доказателствената им годност.
Твърдения или данни за извършени от Д. С. плащания по договорите няма. Спори се
по това, дали цената по тях е завишена , и дали е налице пълно или точно изпълнение
от страна на А. , както и по това , дали е нищожна клаузата на чл. 8 от договора
за техническа услуга. Всъщност трите договора са взаимосвързани и последователни в
целта си да се постигне законосъобразна сеч в имотите, предмет на договора за
маркиране , при спазване както на заложените в Наредба № 8 от 2011г за сечите в
горите нормативни изисквания , така и на добрите лесовъдски практики. Така , без
изготвяне на горскостопанска програма за имота не е възможно издаване на
2
позволително за сеч, а без последното – не може да се извърши и сеч, като
маркирането е елемент на фактическото й извършване.
ІІ. Програмата , предмет на договора за изготвяне на горскостопанска програма, е
изготвена и копие от нея е представено л. 32 от делото, без да бъде оспорено в
качеството му на документ. Утвърдена е със представената на л. 41 от делото заповед
на директора на регионалната дирекция по горите № РД 05-263/07.07.2022г. и е
съгласувана с регионалната инспекция по околната среда и водите в София. Тя касае
същите имоти, в които се маркира съобразно договора за маркиране и възоснова
програмата са издадени и позволителните за сеч. Изпълнение на задължението за
плащане на цената няма до датата на устните състезания пред въззивната инстанция.
Не е нищожна и клаузата, предвиждаща неустойка при неизпълнение на
задължението на възложителя за заплащане на цената по договора. Тя не противоречи
нито на закона , нито на добрите нрави ,не излиза извън присъщите си функции , а
конкретно основание за такъв порок С. не сочи.
ІІІ. Позволителните за сеч, предмет на следващия договор, са издадени „възоснова
всчки необходими документи съгласно чл. 52 ал. 1 и чл. 54 от Наредба № 8 от 2011г“ (
писмо на л. 66 от първоинстанционното дело), дървесината е маркирана (точно,
според заключението на лесотехническата експертиза ) и сечта е довършена.
Изпълнението е точно. При инициираната по жалба на ответника проверка по
случая, С. е уведомен , че издадените позволителни не са действащи, което обаче се
дължи не на неточно изпълнение от страна на въззиваемия, а на това, че „са издадени
протоколи за освидетелстване на сечищата“ (друго писмо на л. 70 от дело № 606/23,
РС Радомир), тоест , сечта е довършена и целта на позволителните е постигната . Или
ответника дължи и цената по този договор.
ІV. Предмет на договора за маркиране на дървесина за сеч в имотите е полагането с
оранжева боя на контролна горска марка върху годните за сеч дървета, при спазване на
правилата на лесовъдската наука и нормативната база за горите и горските територии,
като след маркирането ищецът е поел и задължение да изготви и съответната
документация – карнет опис на имоти технологичен план и сортиментна ведомост.
Фактическото извършване на маркирането чрез полагането на контролна горска марка
върху отделни дървета в имота личи от заключението на вещото лице по
лесотехническата експертиза, което и въззивния съд кредитира при липса на
противоречащи му данни. Възможно е в хода на маркирането да се появи нужда от
техническа просека, която да бъде изпълнена на терен. Такава просека обаче не е
предмет на договора, и това , дали е изпълнена от Д. с друга – светлозелена - боя или
е изпълнена от друго лице, не съставлява затова неточно изпълнение по същия.
Задължението за съставяне на документация е също изпълнено- документите са
съставени, те са налични по делото, без да бъдат оспорени от С. в качеството им на
писмени доказателства. Има представен технологичен план , и карнет опис на
извършеното маркиране, на л. 15 е представена и сортиментна ведомост.
На следващо място, не е неточно изпълнение и това , че в карнетите са липсвали
трайно обозначените граници на имота на терена, след като това обстоятелство не е
довело до невъзможност да се индивидуализират годните за сеч дървета или до това ,
да са негодни за целта си съставените за сечта документи; обозначаването на
теренните граници е задължение на С. , записано в т. 1.1.1 от договора за издаване на
позволително за сеч и той не може да черпи права от неизпълненито му . Вярно е , че
в позволителното за сеч в имот 38724.186.26 е посочен дървесен вид ( бял бор ) ,
различен от наличния в имота черен бор ( бял бор ), но в сортиментната ведомост за
същия имот бял бор не фигурира и не може да се изключи възможността за
техническа грешка, след като в имота не е бил наличен такъв дървесен вид. Няма
3
данни С. да е правил възражения против качеството или количеството на работата по
реда на чл. 264 от Закона за задълженията и договорите, като в тази връзка, районният
съд в Радомир правилно е разпределил в доклада по делото тежестта на доказване на
него. Затова твърденията на въззиваемия за точно изпълнение по договора не могат да
бъдат отречени , при което С. дължи цената.
Насрещното задължение на ответника е било да заплати цената от 45 лева на плътен
кубичен метър добита дървесина; общо се отчитат маркирани 102.30 м3 , или 4603.50
лева, колкото са претендирани от ищеца . Цената по договор се определя от страните,
за които тя е приемлива, съдейки по сключването му. Сам по себе си, явно неизгодния
договор не страда от порок. Необходимо е такъв договор да бъде сключен не само при
явно неизгодни условия, но и при крайна необходимост, тъй щото договореното да е
единствения актив, с който договарящият да може да задоволи основни свои жизнени
потребности. Такива данни по делото няма, липсват и съответните им твърдения в
отговора на исковата молба или въззивната жалба. Това възражение на С. във
въззивната жалба е относимо към всичките договори, но не може да бъде споделено,
по изложените съображения.
С оглед казаното, исковете са основателни ; първоинстанционното решение в този
смисъл е съответно правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на производството по жалбата, право на разноски има въззиваемия
А..
Воден от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 124/28.06.2024 г., постановено по гр. дело № 606 по
описа на РС Радомир за 2023г.
ОСЪЖДА Д. Г. С., с ЕГН: **********, с адрес: **********, да заплати на А. А.
Д., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1000 лева разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно, то не подлежи на касационно обжалване. На основание
чл. 7 ал. 2 от ГПК, да се връчи на страните препис от решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4