№ 73
гр. Русе, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20234520105318 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК .
Ищцата Т. В. Т. твърди, че на *** г. е разбрала, че от банковата и сметка
са направени удръжки в полза на ЧСИ Захари Димитров, с район на действие
Окръжен съд – Варна. Направила справка, при която установила, че е
образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ Захари Димитров с район на
действие ОС-Варна, с кредитор БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД.
Същото било образувано въз основа на заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д. № *** г. по описа на РС-Варна. По същото изпълнителният лист бил за
следните суми: 1611,99 лв. – главница по договор за потребителски кредит от
*** г., 385,48 лв. - мораторна лихва от *** г., ведно със законната лихва и
разноските по делото в размер на 139,95 лева. Впоследствие вземането било
цедирано на ответника по настоящото дело. Счита, че погасителната давност
на вземането е изтекла. Освен това в хода на производството по посоченото
изпълнително дело била настъпила и перемпция на същото. В съдебно
заседание пълномощникът й уточнява, че последното законосъобразно
изпълнително действие било на *** г., а след тази дата са извършвани
изпълнителни действия, но същите били незаконосъобразни, тъй като е
настъпила перемпция по изпълнителното производство. Поради това
претендира да бъде установено по отношение на ответника, че ищцата не му
1
дължи горепосочените суми, за принудителното събиране на които е
образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ Захари Димитров с район на
действие ОС-Варна. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ЕАД с ЕИК
********* оспорва иска. Излага правни доводи, като счита, че вземането
продължава да съществува и не е погасено по давност.
За да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа страна:
Няма спор, а това се установява и от приложеното изп. дело № **** на
ЧСИ Захари Димитров с район на действие ОС-Варна, че въз основа на
Заповед за изпълнение, влязла в сила на осн.416 ГПК по ч. гр. д. № *** г. на
РР Варна с разпореждане от *** г. бил издаден изп. лист в полза на БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД срещу ищцата за следните суми: 1611,99 лв.
– главница по договор за потребителски кредит от *** г., 385,48 лв. -
мораторна лихва от *** г., ведно със законната лихва и разноските по делото
в размер на 139,95 лева. Именно въз основа на този изп. лист на *** г. по
молба на кредитора е образувано и горепосоченото изп. дело. В молбата за
образуването му са направени и искания по чл.18 и чл.19 от Закона за
частните съдени изпълнители /ЗЧСИ/. На *** г. ответникът е подал молба по
изпълнителното дело в качеството си на цесионер по договор за цесия с
взискателя, с която поискал да бъде конституиран като взискател. С молбата е
направено и искане по чл.18 от ЗЧСИ. На *** г. е подал молба, с която е
поискал да се насрочи опис на движими вещи на адреса на длъжника, а на ***
г. е подал нова молба, с която е поискал да се направи справка за банкови
сметки на длъжника и при установяване на такива да се наложи запор.
Запорните съобщения са получени в банките /ПИБ и ЦКБ/ на **** г. /видно
от известията за доставяне на л.77 и л.78 от приложеното изп.дело/. По изп.
дело са приложени и два отговора от ЦКБ до ЧСИ като с първия – от *** г.
ЧСИ е уведомен, че запорът е наложен, а с втория – от *** г. ЧСИ е уведомен,
че по сметките на ищцата няма наличност и движение от повече от година и
те ще бъдат закрити служебно. Първият отговор на ЦКБ не е от *** г., която
дата пълномощникът на ищцата сочи като дата на последно извършено
валидно изп. действие, а това е датата на която отговорът е заведен в
деловодството на ЧСИ с негов вх.№***. На *** г. ответникът е подал нова
молба по изпълнителното дело, с която е поискал отново да се направи
2
справка за банкови сметки на длъжника и при установяване на такива да се
наложи запор. Именно след запор върху сметка на ищцата, наложен след
установяване на наличие на банкови сметки по направена нова справка и
изпратени нови запорни съобщения, на *** г. по сметка на ЧСИ е преведена
сума в размер на 89,02 лв., по отношение на която е направено разпределение
с протокол на ЧСИ от *** г.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само
на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая
това е станало в производството по реда на заповедното производство по
ч.гр.дело № *** г. на РС Варна, а защитата на длъжника в заповедното
производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се
осъществява чрез възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. След подаване на
възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за
съществуване на вземането по чл. 422 или чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не бъде
предявен в предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното
решение, с което установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение
влиза в сила според изричната разпоредба на чл. 416 ГПК. Изпълнителният
лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и
следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет.
Когато срещу заповедта за изпълнение не е подадено възражение от
длъжника, заповедта се стабилизира и възможността за оспорване на фактите
и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането
се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК
или чл. 439 ГПК.
Оспорването на вземането след влизане в сила на заповедта за
изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по чл. 424 ГПК, а именно:
при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на
длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК
или с които не могъл да се снабди в същия срок.
3
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на
действащия ГПК, в сила от *** г., заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.);. По тези съображения, разпоредбата на чл.
439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила
на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило,
независимо че съдебно дирене не се провежда.
В конкретния случай страните не спорят, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила на основание чл. 416 ГПК, а това е отразено и в издадения изп.
лист, въз основа на който е образувано изп. дело № **** на ЧСИ Захари
Димитров с район на действие ОС-Варна.
По отношение на срока на погасителната давност за оспореното вземане
съдът съобрази следното:
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. В случая
ищцата поддържа, че считано от *** г. този срок е изтекъл като смята
извършените след тази дата изпълнителни действия за
невалидни/незаконосъобразни/ поради настъпила перемпция по чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК. Съгласно тази разпоредба изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата
за издръжка като това настъпва по силата на закона, независимо дали
съдебният изпълнител има нарочен акт за това или не. Видно от приложеното
изпълнително дело в периода преди подаването на *** г. на молбата на
ответника за конституирането му като взискател въз основа на цесия са
минали повече от две години, през които предходният взискател не е поискал
извършване на изпълнителни действия. В този случай, съгласно приетото в
т.10 от ТР 2/13 от 26.06.2015г по т.д.№ 2/13 ОСГТК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
4
предприето последното валидно изпълнително действие. В ТР № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, се посочва още, че
прилагането на даден изпълнителен способ може да бъде поискано от
взискателя и/или да е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. При
втората възможност обаче е налице едно упълномощаване от страна на
взискателя спрямо съдебния изпълнител, който да взема решенията кога и
какви изпълнителни действия следва да бъдат извършвани, т. е. отново е
налице искане на взискателя, което е бланкетно, но волята му е повече от
ясна. С възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ взискателят може да поиска за в
бъдеще съдебният изпълнител да извършва всички необходими изпълнителни
действия, които да доведат до удовлетворяване на неговото (на взискателя)
притезание. Т. е. , за да е налице поискано изпълнително действие, то
съдебният изпълнител трябва да е сезиран с писмена молба от взискателя, в
която се посочва конкретно изпълнително действие, както и предпоставките,
необходими за извършването му, или да е овластен (ЧСИ) от взискателя с
писмена молба на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. В случая с молбата от *** г. е
направено и искане по чл.18 от ЗЧСИ, което дава начало на нова погасителна
давност. От хронологията на поисканите от взискателя и осъществени от ЧСИ
изп. действия, посочени по-горе с болдиран щрифт е видно, че до момента на
е настъпили погасяване на вземането по давност, т.к. всички молби и
действия са направени преди изтичането на петгодишния давностен срок.
Доводите на пълномощника на ищцата, че същите не следва да бъдат
зачетени като осъществени след настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК са неоснователни. Това е така, защото когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело /в случая и с нов взискател въз основа на
молбата от *** г./, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител
го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди
5
на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата
авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. В този смисъл е
и съдебната практика - Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№1747/2020 г., IV г. о., ГК и Решение № 352 от 24.10.2022 г. на Окръжен
съд Русе по в. гр. д. №462/2022 г., докладчик – съдия Магардичиян ,
постановено по аналогичен казус. С оглед изложеното съдът намира, че
вземането на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ЕАД срещу ищцата за
събиране на което е образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ Захари
Димитров с район на действие ОС-Варна не е погасено по давност, поради
което и предявеният отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. В. Т., ЕГН:********** срещу „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ЕАД с ЕИК ********* иск – да се признае за
установено, че тя не им дължи следните суми: 1611,99 лв. – главница по
договор за потребителски кредит от *** г., 385,48 лв. - мораторна лихва от
*** г., ведно със законната лихва и разноските по делото в размер на 139,95
лева, дължими по изпълнителен лист по ч.гр.дело № *** г. на РС Варна като
погасена по давност.
ОСЪЖДА Т. В. Т., ЕГН:********** да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТ БГ“ЕАД с ЕИК ********* сумата в размер на 100 лв. –
разноски за юриск. възнаграждение по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6