Р Е Ш
Е Н И
Е № 92
Гр. Стара
Загора, 08.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно
заседание на девети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА
ЧЕНАЛОВА
при секретаря Албена
Ангелова
и с участието на прокурора Петя
Драганова
като разгледа докладваното от
съдия Яница Ченалова к.а.н. дело
№ 42 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба от ЦУ на НАП Пловдив против
Решение № 156 от 08.11.2021г., постановено по АНД № 697/2021 г. по описа
на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление
№546641-F562957/09.11.2020г., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности" Пловдив в Централно управление на Национална агенция пo приходите,
с което на „Ван Дайк“ ООД гр. Казанлък за нарушение по чл.7а, ал.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева. В жалбата се съдържат
оплаквания за незаконосъобразност на решението, като твърденията са за
постановяването му при неправилно приложение на материалния закон - касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Изразено е несъгласие с мотивите на съда за допуснати
нарушения по чл. 42 т.4 от ЗАНН при съставяне на АУАН и нарушение на чл.57,
ал.1 т.5 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление. Оспорва се и изводът
на съда за приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е
налице хипотеза на маловажен случай. Направено е искане за отмяна на решението
и постановяване на друго, с което да се потвърди
наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение пред двете съдебни инстанции, като прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В
подадено по делото
писмено становище процесуалният представител на касатора юриск. Лимберова
поддържа депозираната пред съда касационна жалба.
Ответникът по касация „Ван Дайк“ ООД гр. Казанлък, редовно и своевременно
призован за съдебно заседание, не изпраща представител. В подадено по делото писмено възражение оспорва
касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че
касационната жалба е основателна и предлага решението на първоинстанционния съд
да бъде отменено, като бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното
решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното
решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП №546641-F562957/09.11.2020г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно
управление на Национална агенция пo приходите въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение №F562957/05.08.2020г.,
с което на „Ван Дайк“ ООД гр. Казанлък е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, за нарушение на
чл.7а, ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
От фактическа страна е описана извършена на 28.07.2020г. проверка на търговски
обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на
ЗДДС – бистро „Гнездото Ван Дайк“, находящ се в гр.Казанлък, ул. „Възраждане“
№5, стопанисван от „Ван Дайк“ ООД, като в 22:38ч. е констатирано, че
дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин (загл. Изм.- ДВ, бр.80 от 2018г.) е
нарушило разпоредбите на чл. 7а, ал.2 от Наредба Н-18/2006г., а именно „Не се
допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки“. При проверката на
28.07.2020г., преди легитимацията на контролните органи, в интервала от 20:30ч.
до 22:38ч., е извършено скрито
наблюдение, при което е установено, че не се издават фискални касови
бележки при плащания на финална сметка за консумация от клиенти на бистрото. Според наказателното постановление,
нарушението се доказва и от генериран КЛЕН /контролна лента на електронен
носител/ в 22:37ч. на 28.07.2020г., в който са отразени общо 5 бр. служебни
бонове - №0016689/28.07.2020г. /за 42,60лв./, №0016690/28.07.2020г. /за
9,00лв./, №0016692/28.07.2020г. /за 161,60 лв./, №0016693/28.07.2020г. /за
96,50лв./ и №0016694/28.07.2020г. /за 316,00лв/, на обща стойност 625,70 лв.,
съдържащи името на дружеството, адрес на управление, наименование и адресна
обекта, вид, количество и цена на артикулите, № на маса, дата, час, реквизит
„служебен бон“, ИН на ФУ и ИН на ФП, за които няма данни да са издавани фискални касови бележки от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта ФУ с модел „DATECS DP-55KL с ИН на ФУ №DT387477 и ИН на ФП №02636902. Описаното
деяние е преценено като нарушение по чл.7а, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ, като същото води до неотчитане на приходи и е извършено за първи път.
При осъществения съдебен контрол върху обжалваното наказателно
постановление, Районен съд Казанлък е приел, че при съставянето на АУАН и при
издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочено е
несъответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
съобразно които разпоредби АУАН и НП следва да съдържат пълно описание на
нарушението, дата и място на извършването, обстоятелствата, при които е
осъществено, както и доказателства, които го потвърждават. Според мотивите в
обжалваното решение, в настоящия случай тези реквизити са твърде абстрактно
посочени, т.е. в такава степен, която да дава основание да се приеме, че същите
липсват. Описаните фактически обстоятелства в НП са съответни на нарушение по
чл.3, ал.1 от Наредба № H-18/13.12.2006 година на MФ за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, а не на посоченото в НП нарушение по чл.7а,
ал.2 от същата наредба. С оглед на тези доводи въззивният съд е приел за
нарушено правото на защита на санкционираното лице, тъй като вече е било
наказано с друго наказателно постановление за нарушение по чл.3, ал.1 от
наредбата. Съдът е изложил и съображения за наличието на маловажен случай по
смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като определената от АНО имуществена санкция в
размер на 3000 лв. не съответства на извършеното нарушение и се явява
несъразмерно тежка. По тези съображения районният съд е отменил издаденото НП
като незаконосъобразно.
Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.
Касационната инстанция споделя първата група доводи на въззивния съд,
касателно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване
на АУАН и НП. Налице е противоречие между посоченото в обстоятелствената част
на НП фактическо обвинение и дадената правна квалификация на нарушението.
Смисълът на регламентираните в чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН императивни
изисквания е в наказателното постановление да бъдат посочени всички
съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата при които е извършено и
законовата разпоредба, която е нарушена, по начин, даващ възможност да се
направи индивидуализация на административното нарушение. Това е от значение за
съдебния контрол за материална законосъобразност на наказателното
постановление, а същевременно – чрез конкретизацията на нарушението от
фактическа и правна страна, се обезпечава правото на защита на лицето,
привлечено към административнонаказателна отговорност, в съдържанието на което
се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се
твърди, че е извършило, за да организира защитата си в пълен обем.
В конкретния случай с АУАН словесно е повдигнато административнонаказателно
обвинение за това, че на 28.07.2020 г. преди легитимацията на контролните
органи, в интервала от 20:30 ч. до 22:38 ч. е извършено скрито наблюдение, при
което е установено, че не се издават
фискални касови бележки при плащания на финална сметка за консумация на
клиенти на бистрото. Прието е нарушение по чл.7а ал.2 от Наредба №
H-18/13.12.2006 година на MФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /Наредбата/, съгласно която разпоредба не се допуска
издаване на служебен бон при извършване на продажби и за направени клиентски
поръчки. Нарушението е квалифицирано във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС,
съгласно която разпоредба всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. По идентичен начин нарушението е описано словесно
и с правно основание в издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление.
Касационният състав споделя доводите на въззивния съд, че словесното
описание на деянието съответства с нарушение по чл.3, ал.1 от Наредбата, от
която разпоредба произтича задължение за всяко лице, в т.ч. санкционираното
дружество, да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен в предвидените изключения. Същото
задължение /за издаване на фискални касови бележки при продажби/ е регулирано и
с посочената в обвинението като нарушена разпоредба на чл.118, ал.1 от ЗДДС. В
конкретния случай в АУАН и НП е описана констатация за неиздаване на фискални
касови бележки при плащане на финална сметка при консумация, което съответства
с нарушение по чл.3, ал.1 от Наредбата вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. Последното се
извършва чрез бездействие – не се издава дължим документ за извършена продажба
или услуга. Разпоредбата на чл.7а, ал.2 от Наредбата не допуска определено действие
– издаване на служебен бон при извършване на продажби и за направени клиентски
поръчки, т.е. за да е нарушена тази разпоредба следва да е установено
издаването на служебен бон, каквито лични възприятия на проверяващите лица не
са описани при проведеното скрито наблюдение в АУАН и НП. В този смисъл е
налице издаване на АУАН и НП в нарушение на императивните изисквания на чл.42,
т.4 и 5 от ЗАНН, съответно на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН. Фактите, които са
съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към извършеното
нарушение следва да са описани в акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление по недвусмислен и достатъчно ясен
начин, за да се даде възможност на привлечения към административно-наказателна
отговорност да разбере точните фактически и правни рамки на обвинението. В тази
връзка правилни са констатациите на въззивния съд за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП чрез непосочване
на фактически обстоятелства за вмененото нарушение по чл.7а, ал.2 от Наредбата
и несъответствие между фактическото и правното основание за ангажиране на
отговорност. Констатираните противоречия съставляват основание за отмяна на НП
поради издаването му при съществено нарушение на процесуалните правила.
До този правилен извод като краен резултат е достигнал въззивния съд,
поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 156 от 08.11.2021г., постановено по АНД № 20215510200697/2021г. по описа на Районен съд Казанлък.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.