РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Враца, 21.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, първи състав, в публично заседание на 25.04.2018
г., през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм. дело № 92 по описа на АдмС – Враца за
2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.203 и сл. АПК, вр. чл.284, ал.1
ЗИНЗС.
Производството по
делото е образувано на основание постъпила искова молба от Н.К. ***, с която е
предявил против ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София иск за претърпени неимуществени вреди в периода на престоя си в ***** от
28.04.2017 г. до 22.12.2017 г. в общ размер на 6000 лева вследствие на лошите
санитарно-битови условия. Твърди, че вредите са настъпили вследствие на
описаните в 5 пункта действия и бездействия на затворническата администрация на
Затвора ***, вследствие на които е претърпял болки и страдания, изразяващи се в
дисконфорт, нервно напражение, унижение, неудобство, чувство за безпомощност,
негативно състояние върху съня му, недохранване, безсилие, гняв и др. Счита, че
така са нарушени правата му по ЕКПЧ, както и тези по чл.3 ЗИНЗС. Претендира се присъждането
на законната лихва върху сумата за обезщетение, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане, както и направените по
делото разноски.
Ответникът ГД “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, гр.
СОФИЯ, чрез процесуалния си представител * П.П. в писмено становище оспорва
иска изцяло. Заявя че, че ищецът не е представил доказателства, подкрепящи
твърденията му, поради което същият като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в делото
прокурор дава мотивирано заключение за частична основателност на исковата претенция, като по отношение на лошото качество на водата, липсата на
отопление и непосредствена медицинска помощ, същата се явява недоказана.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства.
Анализирайки събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с доводите и твърденията на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От
представената от Началника на Затвора - *** Справка рег. №1052/29.03.2018 г. е
видно, че ищецът е постъпил в Затвора *** на 29.07.2016 г. за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода в размер на две години, наложено с присъда
№1/14.01.2016г. по НОХД №476/2014 г. по описа на Врачански окръжен съд, като
със същата е приведена в изпълнение и присъда по НОХД №401/2013 г. на Районен
съд – Мездра в размер на 4 месеца лишаване от свобода. По молба на ищеца и със
Заповед №47/06.04.2017 г. на Началника на Затвора Враца, считано от 26.04.2017
г. К. е преместен от корпуса на Затвора в затворническо общежитие от открит тип
„Керамична фабрика“. На 22.12.2017 г. е освободен предсрочно на основание
Определение №832/14.12.2017 по описа на Окръжен съд – Враца. В същата Справка се
сочи, че ищецът е приеман многократно за срещи с администрацията на двете
пенитенциарни заведения, при които той не е изразявал претенции относно
условията в общежитието, нито е депозирал сигнали за лоши или нечовешки битови
условия. В Справка относно условията, при които са настанени лишените от
свобода в ***, изготвена от ИСДВР Н.Н. е отразено, че независимо от остарялата
база, хигиената в кухненския блок и столовата се поддържа на много високо ниво.
Посочено е, че отоплението в помещенията е на твърдо гориво /дърва и въглища/,
като се подсигуряват достатъчни количества за поддържане на нормална
температура. На спалните помещения периодично се извършват освежителни ремонти,
същите разполагат с прозорци, които осигуряват необходимата дневна светлина и
възможност за проветряване, както и че против хлебарки и гризачи периодично се
обезпаразитява от лицензирана фирма. Дава се информация, че спалните помещения
през нощта се заключват и лишените от свобода нямат достъп до санитарен възел и
постоянно течаща вода, а в светлата част от денонощието имат свободен достъп до
такива.
По делото са разпитани свидетелите Я.Я.
и К.Д., които са изтърпявали наказание „лишаване от свобода“ заедно с ищеца в ***,
като св. Я. е бил с него в периода от м. август до м. ноември 2017 г., а св. Д.
от м. май до средата на м. декември 2017
г. В показанията си свидетелите установяват, че условията в общежитието са
много лоши, в спалните помещения няма санитарни възли и течаща вода, тоалетните
са външни само с ниски прегради, без врати и много мръсни, като през нощта не
са имали достъп до тях. Предоставяните им дърва за отопление били крайно
недостатъчни. През този период в затворническото общежитие били около 120 – 130
човека, които трябвало да ползват само три работещи душа за къпане и не винаги
имало топла вода. Двамата свидетели установяват, че в спалното помещение се
пушело, тъй като не било забранено, а ищецът не пушел и многократно се
оплаквал.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че предявеният иск е допустим, тъй
като е предявен от лице,
което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни
бездействия на администрацията на Затвора ***. Отговорността на държавата и
общините за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия
и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност е уредена в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Считано от 07.02.2017 год. (т.е. преди
подаване на исковата молба) е в сила разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС,
съгласно която държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3.
Предвид това и с оглед заявената искова претенция, в случая приложими са
нормите на ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение общите правила,
регламентирани в ЗОДОВ.
Съдът намира, че ответникът е пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като макар и второстепенен
разпоредител с бюджетни средства, той е самостоятелно юридическо лице, което
осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване
от свобода, т.е. той е ЮЛ, представлявано от органа, от чиито бездействия се твърди, че са произлезли вредите.
По силата на разпоредбата на чл.284 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани
под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона. В ал.1 на
тази норма е посочено, че лишените от свобода и задържаните под стража не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в ал.2 е
доразвито понятието за нарушение по смисъла на първата алинея с посочване на
конкретни хипотези, част от които са недостатъчна жилищна площ, отопление,
проветряване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност. С разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил,
че в случаите на нарушение на чл.3 ал.1 от закона настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното, поради което е необходимо само
да се докаже незаконосъобразно бездействие, произтичащо от предвидено в
нормативен акт задължение и това бездействие да е осъществено от
административен орган в това му качество.
Анализът на цитираните
разпоредби налага извода, че основателността на иска за вреди с правно основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона; настъпила
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се предполага до
доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или
бездействие и настъпилата вреда.
Задължението на администрацията на
лишения от свобода да се осигурят при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода подходящи битови условия произтича от разпоредбите на чл.20 и чл.21 от
ППЗИНЗС, публ. ДВ бр.9 от 02.02.2010 г., в сила от 01.02.2010 г.,изм.
бр.14/10.02.2017 г., т.е. действащи в периода, в който се твърди, че са
претърпени неимуществените вреди от ищеца. При така установените факти, въз
основа на обсъдените писмени и гласни доказателства се налага извода, че е
налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, да
изпълнят предписаните им в нормативен акт задължения, а именно да осигурят на
ищеца условия на живот, съобразени с човешкото му достойнство.
В
настоящия случай, от страна на ответника не са ангажирани доказателства, които
да оборят посочената по-горе законова презумпция за настъпилите за ищеца
неимуществени вреди. Нещо повече, изнесената информация в Справката, изготвена
от ИСДВР, относно условията в ***, потвърждава заявените от ищеца твърдения и
кореспондира със свидетелските показания за липсата на постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода, неосигурени адекватни условия за осъществяване на
хигиенните потребности на ищеца, липсвало е и пълноценно проветряване предвид
факта, че нощем лишените от свобода облекчавали физиологичните си нужди в кофи
в спалните помещения, както и че се пушело вътре. Правата на ищеца са нарушени
не само съобразно българското законодателство, но и според ЕКЗПЧОС, според която конвенция никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко и унизително отношение повече, отколкото е
необходимо за ограничаване на правата му при изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода. Страданията и трудностите, които е търпял ищецът, надвишават
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и излизат извън прага на
строгост по чл.3 от Конвенцията. Неоснователното неизпълнение на задължението
на администрацията на Затвора ***, част от
структурата на който е и ***, да осигури адекватни битови условия за лишените от свобода по време на
изтърпяване на наказанието им, представлява
бездействие на административните органи и последица от него са
породените неприятни асоциации у ищеца, надхвърлящи по интензивност неизбежното
ниво на страдание при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. В
изложения смисъл съдът намира за доказана и третата предпоставка - пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и
настъпилата вреда. Изтъкнатите аргументи налагат извода, че искът
с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС се явява доказан на част от посочените в
исковата молба основания. За
да приеме за доказани посочените по-горе факти, съдът се основава не само
на показанията на разпитаните свидетели,
които кредитира, тъй като са в съответствие с писмените доказателства, но и на установеното
в публикувания
Доклад на Националния
превантивен механизъм към Омбудсмана на РБ за проверките в Общежитие от открит
тип „Керамична фабрика“ към Затвора ***
за 2017 г. В Доклада се подчертава, че „това общежитие от открит
тип е с най-лоши условия в Република България, въпреки изразените добри
намерения от 2009 г. насам за подобряването им. Те може да бъдат оценени само
като нечовешки и унизителни, независимо, че общежитието е от открит тип,
същото не подлежи на реконструкция, поради което
се поддържа неизпълнената препоръка от
2012 г. за преместване или закриването му“. Не
се доказа лошото качество на водата, липсата на непосредствена медицинска помощ
и съществуването на паразити в спалното помещение, а времето, през което същото
се е отоплявало, е около два месеца. Що се отнася до тютюнопушенето, не е
отговорност на администрацията да го ограничава. Това е така, тъй като спалните
помещения в местата за лишаване от свобода нямат характер на обществени сгради
по смисъла на Закона за здравето.
Относно размера на
дължимото обезщетение във връзка с доказаните неимуществени вреди съдът, в
съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, преценявайки критерия за
справедливост, приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с
продължителността на увреждането, съответстващ на периода, в който ищецът е
търпял негативни последици – около 8 месеца, предвид обстоятелството, че не е
настъпило трайно увреждане на физическото и психическото му състояние,
настоящият съдебен състав намира, че обезщетението следва да се присъди в
размер на 800 лв., в какъвто искът се явява основателен и доказан. Върху
присъдената сума се дължи законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 08.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. В
останалата част до претендираната сума от 6000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По делото е направено искане за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ищеца.
Съгласно чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска. С
оглед така цитираната норма, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 10
лева, представляваща заплатената от него държавна такса и 30 лева внесен
депозит за свидетел. По отношение на договореното и заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение по делото е представен Договор за правна защита и
съдействие, по силата на който ищецът Н.К.К. е упълномощил * Г.Н.П. за оказване
на правна защита и съдействие в производството пред Административен съд –
Враца. Договореното възнаграждение е в размер на 600 лева, като е посочено, че
сумата е платена в брой. Съгласно нормата на чл.286, ал.3, изр.2 от ЗИНЗС, ответникът следва да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. В
настоящия случай, общия размер на предявения от К. иск възлиза на сумата от
6000 лева, от
които уваженото обезщетение е в размер на 800 лева. С оглед така претендираната
обща сума, респ. уважена такава и предвид текста на чл.286, ал.3, изр.2 от ЗИНЗС, в полза на ищеца следва да се присъди като съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение сумата от 80 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. АПК, вр. чл.284 ЗИНЗС съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Н.К. ***
сумата от 800 /осемстотин/ лева , представляващи обезщетение
за претърпени от него неимуществени вреди в периода на престоя му в ***
към Затвора *** от 28.04.2017 г. до 22.12.2017 г., настъпили вследствие
лошите санитарно-битови условия, заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска - 08.02.2018 г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата
част до пълния размер от 6000 лева.
ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”,
гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Н.К. *** сумата от 120 / сто и двадесет/
лв. деловодни разноски, от които 80.00 лв. адвокатско възнаграждение, 10 лв. държавна
такса и 30.00 лв. депозит за свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК
да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: