Решение по дело №54/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е административно, по реда чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 и 3 и във вр. с чл. 117, ал. 3 и, ал. 1, т. 2, б. "б. " КСО.

Образувано е по жалба на Н. В. С. [ЕГН] гр. Добрич, [улица]срещу Решение № 1 от 20.01.2025 год. на Директора на ТП-НОИ гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №241-00-2039-3 от 04.12.2024г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Добрич.

Жалбоподателят Н. В. С. счита решението на директора на ТП на НОИ - Добрич за незаконосъобразно, като постановено при нарушение на административно-производствените правила, както и при наличие на противоречие с материалноправни разпоредби. Излага се в жалбата, че с решение № 1/20.01.2025г., издадено от Директора на ТП на НОИ гр. Добрич е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 241-00-2039-3 от 04.12.2024г. на Ръководител на осигуряването за безработица" при ТП на НОИ Добрич, с което му е било отпуснато парично обезщетение за безработица, за времето, считано от 01.12.2023г. до 31.05.2024 г., в размер на 85,71 лева дневно. Сочи се, че отпуснато му обезщетение за безработица е за срок, който счита, че не съответства на данните, фигуриращи в представените от него документи за осигурителен и трудов стаж. Твърди, че към подаденото заявлението за отпускане на обезщетение за безработица бил представил необходимите и изискани от ТП на НОИ документи, включително и удостоверение от Германия, където последно полагал труд по трудово правоотношение. Относно положения в България стаж по трудов договор и като самоосигуряващо се лице също бил представил документи. Поддържа и че административният орган чрез регистъра на осигурените лица служебно е следвало да извърши проверка за продължителността на стажа.

Посочва, че в издаденото разпореждане и в обжалваното решение е посочено, че след 31.12.2001 г. има осигурителен стаж 4г. и 8м, като налага твърдения, че този стаж като продължителност не съответства на стажа, който реално имал по трудови правоотношения и като самоосигуряващо се лице през периода от 31.12.2001 г. - 30.11.2023г. Така с решението неправилно не бил зачетен стажа му като самоосигуряващо се лице, т.к. през всичките години, през които се осигурявал е заплащал всички задължителни осигурителни вноски. Поддържа в тази връзка, че и стажа като самоосигуряващо се лице следвало да бъде зачетен.

На следващо място налага доводи, при определяне и изплащане на обезщетението за безработица била допусната неточност. В тази връзка налага твърдения за това, че от датата на отпускане на обезщетението до момента на започване на работа са изтекли общо 152 дни, и при положение, че определеният дневен размер е 85.71лв. то следвало да му бъдат изплатени 13 027,92 лв., но получил много по-малко. Поради това счита, че обезщетението не му било изплатено в пълен размер. Сумата, която получил съответства за около 100 дни дневно парично обезщетение.

С оглед на изложеното, жалбоподателят моли с жалбата съдът да постанови решение, с което да отмени Решение № 1/20.01.2025 г., издадено от директора на Териториално поделение на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 241-00-2039-3 от 04.12.2024 г., издадено от ИД ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Добрич, с което му е отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО.

В съдебно заседание, жалбоподателят Н. В. С., редовно призован, се явява заедно с редовно упълномощения му процесуален представител - адвокат М. Г., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да уважи депозираната жалба, като постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Добрич в частта, с която е определен по-нисък размер на среднодневното обезщетение за безработица на жалбоподателя, както и периодът, за който е отпуснато същото, като незаконосъобразно. Претендира направените разноски по делото, съгласно представения договор за правна защита.

Ответникът по жалбата - директорът на ТП на НОИ - град Добрич, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуален представител - ст. юрк. Л. Ц., която заявява, че оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, като моли съдът да я отхвърли.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, видно от приложената на л. 52 от делото обратна разписка, Решението с № 1/20.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич е получено лично от жалбоподателя Н. В. С., срещу подпис, на датата 23.01.2025 г. Жалбата е подадена в деловодството на адм.орган на датата 05.02.2025 г., видно от положения вх. Номер със същата дата (л. 3), чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд - Добрич. От това следва, че жалбата е подадена по установения ред, в предвидения 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 КСО за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма и изискуемото се съдържание, по установения в закона ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

От представената и приета по делото административната преписка по издаване на оспореното решение е видно, че жалбоподателят Н. В. С., със заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с Вх. № 241-00-2039/04.12.2023 г. на ТП на НОИ - Добрич, е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54а КСО.

След като се е установило, че жалбоподателят има положен стаж в държава, член на ЕС, длъжностното лице при ТП на НОИ-Добрич, с разпореждане №241-00-2039- 1/08.12.2023г., е спряло производството по отпускане на обезщетението, на основание чл. 54г ал. 4 КСО. Като мотив е посочено - изпратено запитване до компетентната институция на Германия за удостоверяване на осигурителни периоди.

От ФР Германия са получени СЕД U017 и СЕД U004 и с разпореждане №241-00-2039- 2/02.12.2024г. производството по отпускане на обезщетение за безработица е възобновено.

Издадено е разпореждане № 241-00-2039-3 от 04.12.2024г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Добрич, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица на жалбоподателя, считано от 01.12.2023г. до 31.05.2024г. в размер на 85,71лв., дневно, при зачетен осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31.12.2001 г. - 4 години и 8 месеца.

Това Разпореждане № 241-00-2039-3 от 04.12.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Добрич е получено лично от жалбоподателя Н. В. С., по пощата с обратна разписка, на датата 09.12.2024 г. (л. 56).

Против разпореждането е била подадена в срок жалба от Н. В. С., до директора на ТП на НОИ - Добрич, с Вх. № 1012-24-101 от 20.12.2024 г. на ТП на НОИ – Добрич (л.53), в която са изложени доводи и аргументи, касаещи размера и периода на отпуснатото парично обезщетение за безработица, като според жалбоподателя, неправилно с обжалваното разпореждане е определен по-нисък дневен размер на парично обезщетение, както и по-кратък период за неговото изплащане. В жалбата са изложени доводи и аргументи в тази насока, като е поискано обжалваното Разпореждане № 241-00-2039-3 от 04.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Добрич, да бъде отменено като незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон и вместо него да бъде постановено решение, с което да му отпусне обезщетение за безработица в реално полагащия му се размер съобразно осигурителния доход и общ период на осигуряване.

По повод жалбата е издадено и оспореното Решение № 1/20.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ - град Добрич (л.54), с което, жалбата на Н. В. С. против Разпореждане № 241-00-2039-3 от 04.12.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Добрич, е отхвърлена, като неоснователна.

За изясняване фактите по делото и относно правилното изчисляване размера на отпуснатото обезщетение за безработица по делото бе допусната ССЕ, по която заключението на вещото лице Д. Д. бе прието като неоспорено от страните.

Съгласно приетото заключение на вещото лице, определения срок за изплащане на обезщетението на жалбоподателя е 6 месеца за периода от 01.12.2023год. до 31.05.2024год. С разпореждане №241 -00-2039-3/04.12.2024год. на Н. В. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.12.2023год. до 31.05.2024год. в размер на 85.71лв. дневно при зачетен осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31.12.2001год. - 4 години и 8 месеца. Паричното обезщетение е изчислено правилно, а по делото са приложени доказателства за изчисляването му на стр. 49 и 50. На 07.02.2025год., поради промяна на максималния размер на паричното обезщетение за безработица е издадено разпореждане №241-00-2039-7, с което след 01.01.2024год. дневния размер на паричното обезщетение за безработица става 96.39лв., т.е. увеличено е с 10.67лв.

С разпореждане №241-00-2039-4/04.12.2024г. на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54д ал.1, т.1 от КСО изплащането на паричното обезщетение е прекратено, считано от 22.04.2024год., като мотива за прекратяването му е - започване на трудова дейност на жалбоподателя. За периода от 01.12.2023год. до 22.04.2024год. изплатеното обезщетение за безработица на Н. В. С. е 9060.42лв., изчислено на база на брой работни дни в общ размер от 9060,42 лева.

Изготвени са от вещото лице изчисления във втори вариант. При същия, обезщетението за безработица на Н. В. С. е изчислено на база на брой календарни дни и е в размер на 14318.99лв.

В заключение вещото лице посочва, че броят на дните, за които е отпуснато и изчислено всяко месечно обезщетение на основание чл. 54б, ал. 5, т.е. на база на брой работни дни в месеца са изчислени математически правилно в размер на 85.71лв. за периода 01.12-31.12.2023год. на основание Разпореждане №241-00-2039-3/04.12.2024год. и в размер на 96.38лв. за периода 01.01.2024год. - 22.04.2024год. на основание Разпореждане №241-00-2039-7/07.02.2025год.

На 22.04.2024год. жалбоподателят е започнал дейност, за което е издадено разпореждане №241-00-2039-4/04.12.2024г. на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54д ал.1, т.1 от КСО за прекратяване изплащането на паричното обезщетение.

Дължимото парично обезщетение е изчислено в два варианта за периода от 01.12.2023год. до 22.04.2024год.:

- В първи вариант - на база на брой работни дни в месеца - парично обезщетение в размер на 9060.42лв.

- Във втори вариант - на база на календарни работни дни - парично обезщетение в размер на 14318.99лв.

При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд - Добрич направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК, във връзка с чл. 146 АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Разпореждане № 241-00-2039-3 от 04.12.2024 г. е издадено лице, на което, със Заповед № 1015-24-144 от 28.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, на основание чл. 29, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е възложено да издава и подписва разпорежданията по чл. 54ж, ал. 1 и 2 КСО, т.е. разпореждането е издадено от компетентен орган, съобразно хипотезата на чл. 54ж, ал. 1, предл. второ КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл. 117, ал. 3 КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният административният акт е издаден от компетентен орган - директора на ТП на НОИ - Добрич, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност.

Решението е издадено в посочения едномесечен срок - жалбата против разпореждането е подадена на 20.12.2024 г., а решението е постановено на 20.01.2025 г., при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" КСО. От изложеното по-горе следва, че по отношение на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Добрич не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК.

По отношение материалната законосъобразност, т.е. съответствието на оспорения административен акт с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира следното:

По силата на чл. 54а, ал. 1 КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

По делото между страните няма спор относно установените факти, вкл. и че през посочения по-горе период на заетост, който е доказан и чрез събрани по реда на електронния обмен на социално-осигурителна информация между България и ЕС документи, жалбоподателят Н. В. С., от 01.12.2021 г. до датата 30.11.2023 г., е работил по трудово правоотношение с работодател в Германия. По делото няма спор и относно обстоятелството, че в периода 31.12.2001год. до 30.11.2023год. се включват периоди, в които жалбоподателят е бил самоосигуряващо се лице.

Ясно е, че спорът в случая не касае дали Н. В. С. има право на парично обезщетение за безработица във връзка с периода, през който е установено и удостоверено, че същия е работил в Германия, като спорния въпрос се свежда до определения дневен размер на паричното обезщетение за безработица, периодът, за който същото е разпоредено да се изплаща в полза на жалбоподателя и начина на изплащане на обезщетението.

Във връзка с горното следва да се посочи, че общите правила за определянето на размера и срока за получаването на паричните обезщетения за безработица са разписани в чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 КСО. Съгласно посочените норми, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, като срокът, за който се отпускат обезщетенията варира, в зависимост от притежавания от лицата осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31.12.2001 г. (таблично представен в разпоредбата на чл. 54в, ал. 1 КСО).

Следва също така да се отбележи, че в случая, предвид установените данни за наличен осигурителен период на оспорващия С. в държава - членка, различна от Република България, който е от значение за определяне правото и размера на ПОБ, е приложим Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координиране на системите за социална сигурност (Регламента), както и Регламент № 987/2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност (Регламента по прилагането). Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е. съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави-членки и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националното законодателство.

В чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. се сочи, че компетентната институция на държавата - членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото законодателство, като според § 2 на същия член от Регламента, § 1 се прилага също когато законодателството прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава - членка.

Казано с други думи, при прилагане на българското законодателство, според което размерът на ПОБ зависи от среднодневния осигурителен доход или среднодневното възнаграждение за определен специален осигурителен период, то тези величини трябва да се определят изключително на база завършен съгласно българското законодателство осигурителен период, преди прекратяване на осигуряването, независимо от продължителността на този период, включително и когато периодът е под 24 месеца, като по този начин законово се дерогира общото правило на чл. 54б, ал. 1 КСО, да се вземат предвид доходи за последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Във връзка с последното отново следва да се посочи, че в представените и приложени по преписката, респ. приети като доказателство по делото, структурирани електронни документи /СЕД/ U017 и U004, съдържащи осигурителната история на жалбоподателя С. по отношение на същия осигурителни периоди по нейното законодателство, времето от 01.12.2021 г. до 30.11.2023 г. следва да се счита за осигурителен стаж. В разпоредбата на чл. 5, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. е разписано, че документи, които са издадени от институция на държава - членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени.

С оглед коментираните по-горе писмени доказателства, съдът намира, че административният орган правилно е определил размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица на Н. В. С., прилагайки правилата на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., във връзка с чл. 54б, ал. 1 КСО. В случая, при отпускане на ПОБ на С. е безспорно установено, че периодът в който същият е работил в Германия се явява последен завършен осигурителен период по смисъла на чл. 62 от Регламент № 883/2004, поради което и размерът на отпуснатото парично обезщетение за безработица е изчислен съобразно описания по-горе нормативен ред, като са взети предвид единствено и само осигурителните доходи на лицето от тази последна трудова заетост, осъществявана съгласно законодателството на ФРГ. От заключението на вещото лице се установява, че среднодневното възнаграждение, от което се изчислява ПОБ правилно е определено от този период, като е от административния орган е взет предвид размера на осигурителния доход на жалбоподателя, за който период в издадените от компетентната институция на ФРГ СЕД U004 и ПД U1. Така, на основание на осигурителния доход за периода 01.12.2021 г. до 30.11.2023, осигурителният орган при ТП на НОИ - Добрич е изчислил среднодневен осигурителен доход за периода, в размер на 85,71 лева, от където, прилагайки, процента по чл. 54б, ал. 1 от КСО от 60% е формирал и размера на дължимото дневно парично обезщетение за безработица, в размер на 85,71 лева увеличен по-късно в размер на 96.38лв. за периода 01.01.2024год. - 22.04.2024год. на основание Разпореждане №241-00-2039-7/07.02.2025год.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че изплатеното обезщетение следва да се извърши не съобразно работните дни в периода на обезщетението, а на база календарни дни. Съгласно чл. 54б, ал. 5 КСО месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият по реда на чл. 54б, ал. 1 КСО дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася. В случая от заключението по ССЕ се установи, че съобразно броя на работните дни за м. декември 2023 г. - 18, за м. януари 2024 г. – 22, за м. февруари 2024 г. – 21, за м. март 2024 г. – 20 и за м. април 2024 г. – 15 математически правилно, съобразно размера на определения с разпореждане №241-00-2039-4/04.12.2024г. дневен размер на паричното обезщетение за безработица правилно е бил изплатен в общ размер на обезщетението от 9060,42 лв.

Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че административният орган неправилно е определил и периода на трудовия стаж въз основа на който следва да бъде определено паричното му обезщетение за безработица. Според нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудова, служебни и осигурителни книжки и с документ по образец, утвърден от управителя на НОИ. Осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, се удостоверява с документ, предвиден в съответния договор или регламент. Съдът в настоящия случай, позовавайки се на събрания по делото доказателствен материал, в т.ч. и на заключението на вещото лице намира, че общият осигурителен стаж с осигуряване за риска "Безработица" на жалбоподателя, за периода от 31.12.2001год. до 30.11.2023 г. (датата на прекратяване на трудовото правоотношение, по което е заявеното процесното обезщетение за безработица), е в размер на 4 години и 8 месеца, като следва да се посочи, че в този общ осигурителен стаж са включени осигурителните периоди на лицето, придобити от трудова заетост в България и ФРГ. Видно от приложените към административната преписка доказателства и от заключението по ССЕ, осигурителният стаж с осигуряване за безработица на Н. В. С. е в размер на 4 години и 8 месеца, т.е. за посочения период от време жалбоподателят е бил осигурено лице за осигурителния риск „безработица“.

В тази връзка следва изрично да се отбележи, че за времето от 31.12.2001год. до 30.11.2023год. за периодите в които жалбоподателят е бил самоосигуряващо се лице по чл. 5, ал. 4 КСО, по аргумент от чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, той не е бил осигурено лице за осигурителния риск „безработица“, както правилно е посочил и решаващият орган в оспореното решение. При това положение, доколкото С. не е подлежал на осигуряване за безработица като лице, упражняващо трудова дейност като съдружник в търговско дружество, то този период основателно е бил изключен от обхвата на преценката на периода, за който следва да се отпусне ПОБ, като този извод неизменно следва и от текста на чл. 13б КСО, според който, право на парично обезщетение за безработица имат осигурените във фонд "Безработица".

Така зачетеният от административния орган размер на осигурителния стаж за безработица, отнесен към разпоредбата на чл. 54в, ал. 1 КСО, е основание за отпускане на заявеното ПОБ за периода 01.12-31.12.2023год. на основание Разпореждане №241-00-2039-3/04.12.2024год. и в размер на 96.38лв. за периода 01.01.2024год. - 22.04.2024год. на основание Разпореждане №241-00-2039-7/07.02.2025год. толкова, колкото е отпуснато и с първото от горецитираните разпореждания.

Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че Разпореждане № 241-00-2039-3 от 04.12.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Добрич е издадено при изяснена фактическа обстановка, в съответствие с наличните доказателства и при правилно приложение на материалния закон и спазване на административнопроизводствените правила, а при постановяване на оспореното пред съда решение, горестоящият административен орган - директорът на ТП на НОИ - Добрич, е обсъдил всички доказателства, събрани в хода на административното производство в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от тези доказателства, а и от доказателствата, събрани в хода и на настоящото производство. Изводът е, че спрямо релевантните и установени факти, административният орган е приложил правилно материалния закон и по тези съображения съдът намира, че оспореният административен акт е постановен и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби на закона и съответно, не е налице и основанието за отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

С оглед всички изложени по-горе съображения, съдът намира, че оспореният в настоящото производство административен акт е постановен от материално и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с изискуемото се съдържание, при спазване на установените административно-производствени правила, при правилно приложение на материалния закон, а като такъв се явява и издаден в съответствие с целите на закона.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита подадената жалба от Н. В. С., против Решение № 1/20.01.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане № 241-00-2039-3 от 04.12.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Добрич, в частта му относно определения размер на дневното парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО съобразно периода на зачетения трудов стаж, за който е отпуснато паричното обезщетение за безработица и относно начина на изплащане на самото обезщетение, за неоснователна и недоказана, поради което и жалбата срещу това решение следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто, във връзка с чл. 172, ал. 1 АПК, Административният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. В. С. [ЕГН] гр. Добрич, [улица]срещу Решение № 1 от 20.01.2025 год. на Директора на ТП-НОИ гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 241-00-2039-3 от 04.12.2024г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Добрич.

Решението, съгласно чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" КСО, е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението, на основание чл. 138, ал. 3, във вр. с чл. 137, ал. 1 АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.