РЕШЕНИЕ
№
52
20.01.2023г.
гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Хасково, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди двадесет
и трета година, в състав
Съдия: Цветомира Димитрова
при
секретаря Йорданка Попова……………………………………….и в присъствието на
прокурор…………………………………………………………………………като
разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. д. № 724 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Б.П.Р. ***,
депозирана чрез пълномощник – адв. Г., против Заповед № 272з-1765/13.07.2022г. издадена
от Директор на ОДМВР-Хасково.
В жалбата се навеждат твърдения за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването й при неспазване
на установената форма, провеждане на дисциплинарното производство при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материална
незаконосъобразност и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че описаната
в заповедта фактическа обстановка е неясна и объркана. Създавало се пълно
объркване относно това какво точно поведение е имал Р. и какви точно нарушения
е извършил. Никъде в заповедта не било посочено мястото на извършване на
нарушенията и за същото дори не можело да се гадае на база описаните факти. Не
личало дали различните по време действия или бездействия от страна на служителя
били осъществени на едно и също място. Неясна и объркана била и дадената правна
квалификация на твърдените нарушения и същата не се свързвала с конкретните
обстоятелства, описани в заповедта. Сочи се, че при издаване на заповедта не са
спазени предвидените в разпоредбата на чл. 195, ал.1 от ЗМВР срокове, на
жалбоподателя не била връчена нарочна заповед, от която той да разбере за
воденото срещу него дисциплинарно производство, за вменените в негова вина
нарушения и доказателствата, които го уличават, като цитираната в ИАА заповед
не касаела конкретните деяния на жалбоподателя. Твърди се също, че не са налице
фактическите и правни основания за издаване на заповедта, тъй като твърдените в
нея нарушения не били извършени от жалбоподателя, а обжалваната заповед била
несправедлива и не съответства на целта на закона.
По изложените в жалбата съображения се
моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна - Директор на ОДМВР -
Хасково, редовно призован не се явява, не изпраща процесуален представител и не
ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното
За времето от 20.30ч. на 08.10.2021г. до
08.30ч. на 09.10.2021г. младши инспектори Б.П.Р. - младши автоконтрольор звено“Пътен контрол“
, група „Охранителна полиция“ при РУ - Свиленград и С.Г.С. – старши полицай в
група“Охранителна полиция“ при РУ – Свиленград са били назначени в наряд за
контрол на пътното движение с район на действие – територията обслужвана от РУ
- Свиленград, като са ползвали служебен автомобил“Киа“ модел“Сийд“ с рег. № ********.
С Писмо рег. № 7855р-9802 от 01.11.2021г.
на Директор на Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР(л.39), Директорът на ОДМВР - Хасково бил уведомен за
установени действия на полицейски служители в наряд за времето от 20.30ч. на
08.10.2021г. до 08.30ч. на 09.10.2021г. със служебен автомобил Киа Сийд, с рег.
№ *********, които се явявали в нарушение на т.10 и т.13 от Раздел II на
Указанията за работа на полицейските служители със система за АИС ВОДПК,
монтирана в служебните автомобили на“Пътна полиция“, утвърдени със МЗ 8121з-731
от 15.07.2020г.
На 15.11.2021г. била издадена Заповед № 1253з-385 от Директора
на ОДМВР- Хасково. Със заповедта срещу подпис бил запознат и жалбоподателят Б.П.Р..
С рег. № 1253р-5594 от 17.05.2022г. била
изготвена справка от комисия в състав: Председател инсп. Ж. Г. Ж., и членове:
инспектор Н. К.и инспектор Х. В. Х..
В справката е посочено, че при прегледа
на записите, направени от видеокамерите монтирани в служебен автомобил марка “Киа“
модел “Сийд“, с рег. № ******** комисията е установила, че на 08.10.2021г. в
21:17:27ч. се вижда лицето на мл. автоконтрольор Б.Р. назначен като водач на
наряда изпълняващ дейност по контрол на пътното движение, който наднича през
предна дясна врата на служебния автомобил, след което в 21:17:30ч. се поставя
неустановен предмет върху камера 02,
монтирана върху таблото на служебния автомобил марка“Киа“ модел „Сийд“ с рег. №
********, с което е ограничена изцяло видимостта в купето на автомобила. За
установено при прегледа на камерите е прието и че на същата дата във времевия
интервал от 22:50ч. до 23:22ч. служителите спират 14 бр. моторни превозни
средства(които са леки автомобили и не могат да се
идентифицират), като проверките
не са отразени в АИС“Пътна полиция“, но проверяваните моторни превозни
средства не са спрени на места, позволяващи да се види модела и регистрационния
номер. Въз основа на така установеното е прието по отношение мл. инспектор Б.П.Р.,
че:
1. На 08.10.2021г. в периода от 22:50ч. до
23:31ч., че при неработещ РСОД, умишлено, при форма на вина пряк умисъл е извършил проверка на 14 бр. м.п.с., като не е докладвал на ОДЧ на РУ – Свиленград
за извършване на проверките на м.п.с. и на лица и за взетото отношение, по който
начин е нарушил чл.53, ал.1, т.2 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. за
реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение представляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което и на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР е
предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6м. до 1г.
2. За периода от 22:50ч. до 23:31ч. е
извършил проверка на 14 бр. м.п.с., като проверяваните м.п.с. не са били в
обхвата на средствата за видеозаснемане, с които е оборудван служебният
автомобил (марка „Киа“ „Сийд“, с рег. № *********) за контрол по начин, позволяващ да се извърши
наблюдение, аудиозапис и видеозаснемане на проверяваните лица и ППС, вкл.
регистрационните им номера, като с действията си е нарушил разпоредбата на
чл.62, ал.1, т .1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение,
представляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2,
т.1 от ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР – неизпълнение на
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, е предвидено налагане на
дисциплинарно наказание“Порицание“ за срок от 6м. до 1г. Предложено е на лицето
да се наложи наказание „Порицание“ за срок от 6м. и на основание чл.197, ал.3,
т.2 от ЗМВР едно общо наказание за всички описани в справката нарушения за
максимално предвиденият от закона срок.
В справката са описани всички събрани от
комисията доказателства въз основа на която е обосновала изводите си.
Жалбоподателят се е запознал със справката
на 17.05.2022г., което е удостоверено с подписа му.
С покана рег. № 1253р-5677 от 19.05.2022г.
жалбоподателят е поканен да се запознае със справката и материалите по
дисциплинарното производство и му е указана възможността в 24 часов срок след запознаването да
депозира писмени обяснения или възражения. Поканата е връчена на 01.06.2022г.
Липсата на депозирани в деловодната
система на ОДМВР-Хасково обяснения или възражения от Б.Р. в периода
02.06.2022г. до 13.06.2022г.е удостоверена в
Докладна записка рег. № 1253р-6837 от 14.06.2022г.
Със Заповед рег. № 272з-1765/13.07.2022г.
на Директора на ОДМВР- Хасково, за осъществено от Б.П.Р. нарушение по чл. 62,
ал.1, т.1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г., представляващо нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2, т.1, от ЗМВР и на
основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР му е определено дисциплинарно наказание“
„Порицание“ за срок от 6 месеца. Със същата заповед за осъществено от Б.П.Р.
нарушение по чл.53, ал.1, т.2 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г.,
представляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2,
т.1, от ЗМВР и на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР му е определено и дисциплинарно
наказание „Порицание“ за срок от 6м. На основание чл. 197, ал.3, т.2 от ЗМВР с
административният акт на жалбоподателя е наложено едно общо наказание
„Порицание“ за описаните две нарушения, за максимално предвидения в закона срок
от 1 година.
Жалбоподателят е запознат със заповедта
на 14.07.2022г., като жалбата срещу нея е била подадена 21.07.2022г.и заведена
с вх. № 5110 от същата дата при АдмС-Хасково.
Горната непротиворечива фактическа обстановка
се установява по безспорен начин от
приобщените като писмени доказателства по делото.
За изясняване делото от фактическа
страна на основание чл. 171, ал.2, изр.2-ро от АПК съдът е допуснал изготвяне
на съдебно-техническа експертиза, която да огледа и установи съдържанието
записано на приложения по делото оптичен носител-диск.
Заключението е изслушано и прието без
оспорване от страните по делото. Тук е мястото да се посочи, че вещото лице,
което разполага с необходимите знания и умения
е дало точен и ясен отговор на поставените му въпроси и е обосновало
отговорите си, поради което съдът възприема изцяло заключението.
За изясняване делото от фактическа
страна са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на С.Г.С.,
който е бил в наряд с жалбоподателя в периода от 21.17ч. на 08.10.2021г. до
06.58 ч. на 09.10.2021г. Свидетелят
посочи, че познава жалбоподателя, с
когото понякога работят съвместно. Въпросната вечер съвместно с мл.
автоконтрольор Б.Р. са били нощна смяна със служебен автомобил Киа № 5869, като
старши на наряда е бил Р.. Автомобилът е оборудван с 3 камери, като служителите не знаят кога са включени, не знаят къде точно се
снима, и какъв е обсегът им. Процесната вечер изпълнявали служебните си задължения съгласно плана.
Свидетелят спирал колите, колегата му стоял в автомобила и чакал - ако
свидетелят констатирал нарушение да му даде да състави фиш или акт, тъй като
св. С. нямал право да пише такива – единствено мл. автоконтрольор и някой други
звена от районното или дирекцията разполагали с такива. Когато спирал колите
въпросната вечер, свидетелят не констатирал нарушения, за да е необходимо да
уведоми колегата си да състави акт или фиш, и да се уведоми дежурния. Според
свидетеля колегата му трябвало да уведоми дежурния при констатиране на
нарушение, ако не констатирали нарушение не било нужно. Спирането на всяко
м.п.с. трябвало да се отразява на служебния таблет, но същата вечер той не
работел - колегата му го бил отразил, оперативният дежурен също бил уведомен.
Нямо случай, в който Б.Р. да спирал автомобилите, същите спирал само
свидетелят.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
При
извършената служебна проверка по реда на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 т. 1 от АПК, и съобразно представената по делото заповед за оправомощаване с № 8121К-195 от 13.01.2022г. на Министъра на
вътрешните работи и заповед за заместване № 272з-1696 от 08.07.2022г. на ВПД
Директора на ОДМВР-Хасково, съдът намира проверяваният административен акт за
изхождащ от компетентен орган по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР.
При издаването на оспорената заповед са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на твърдяното нарушение и в едногодишния срок от извършването му. Извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващият, би могло да стане известно едва след изготвянето и получаване на Справка рег. № 1253р-5594 от 17.05.2022г. на комисията изяснявала случая. Т.е. при издаване на процесната заповед на 13.07.2022г.този срок не е бил изтекъл. Наред с това в случая не е изминал период по-голям от една година измежду периода на извършване на нарушенията и датата на налагане на дисциплинарното наказание. Ето защо изложените в жалбата възражения в тази насока са неоснователни.
Жалбоподателят е запознат, както със заповедта
с която се твърди, че е възложена
проверка, така и с изготвената справка на комисията по случая. Дадена му е
възможност да депозира обяснения по случая преди изготвяне на справката от
комисията извършила проверката. След изготвяне на справката на
оспорващия е указана възможността в 24 часов срок след запознаване с последната
и получаване на покана да депозира обяснения и възражения по случая, но по
зависещи от държавния служител причини същия не е дал такива. От изложените в
заповедта фактически съображения става ясно, че на жалбоподателя са определени
две дисциплинарни наказания за осъществяване на две дисциплинарни нарушения,
след което и на основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР му е наложено едно общо
наказание в размер на максимално предвидения от закона срок за съответния вид
наказание. Следователно не е допуснато нарушение на чл. 197, ал.3 от ЗМВР. Доказателствата,
потвърждаващи нарушението, освен че са изброени в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, се съдържат и в приобщените по дисциплинарната преписка
материали, с които на жалбоподателя е предоставена възможност да се запознае.
Не е допуснато и нарушение на чл. 206 ал. 2 от ЗМВР, тъй като наказващият орган е изложил съображения относно обстоятелствата, които следва да бъдат преценени при налагане на наказание, освен това наказанията са определени в минималния предвиден в закона размер, респ. наложеното едно общо наказание е в законовоопределеният.
Реквизитите, които следва да се съдържат
в индивидуален административен акт от този вид са изрично указани в чл.210,
ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се
налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят;
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е
установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на
наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и е подписана от издателя си, но не съдържа
всички законови реквизити, посочени в горната норма. Посочени са правните норми,
които са били нарушени, времето и обстоятелствата, при които е извършена
описаната в акта деятелност. Обосновано се сочи от жалбоподателя обаче, че в
заповедта не е посочено мястото на извършване на нарушенията. Посочено е
единствено, че за процесния период от време жалбоподателят е назначен наряд за
контрол на движение, с район на действие на територия обслужвана от РУ Свиленград, но и на кое място са
осъществени според органа нарушенията на служебната дисциплина. Мястото на
нарушението е съставомерен елемент от обективната страна на всяко дисциплинарно
нарушение. Извеждането на задължителен реквизит на заповедта, като място на
нарушението, по тълкувателен път, с оглед санкционният характер на дисциплинарното
производство е недопустимо.
Отделно от това в заповедта е налице противоречие между фактическото описание на нарушенията и дадената им правна квалификация. Това е така защото: В обжалваният акт е възприето, че с поведението си служителят е нарушил разпоредбите на чл.53, ал.1, т.2 и чл. 62, ал.1, т.1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Прието е, че това поведение представлява дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, като същото е квалифицирано като неизпълнение на разпорежданията на министъра на вътрешните работи по смисъла на чл. 200, ал.1, т.11 от ЗМВР. Правилно административният орган е приел, че така описано поведението на жалбоподателя следва да бъде правно квалифицирано като дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Неправилно обаче според съда е възприето, че това поведение следва да се квалифицира като неизпълнение разпорежданията на министъра на вътрешните работи. Това е така, защото по силата на чл. 7, ал.3 от Закона за нормативните актове инструкцията е подзаконов нормативен акт. В случая процесната е издадена на основание чл. 30, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Следователно нарушенията на жалбоподателя е свързано с неизпълнение на служебни задължения, но произтичащи от подзаконов нормативен акт по прилагане на ЗМВР. Т. е. същите попадат в хипотеза 1-ва на чл.194, ал.2, т.1 на ЗМВР, а не хипотеза 2-ра от същата разпоредба. Съответно поведението му следва да се квалифицира като такова по чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР, а не като такова по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. Установените факти, съдържащи се в описанието на нарушението, законните разпоредби, които са били нарушени виновно и правното основание са сред задължителните реквизити на заповедите за налагане на дисциплинарно наказание по ЗМВР. Между тях съществува взаимна връзка и зависимост и следователно винаги следва да съществува конекситет по такъв начин, че описанието на нарушението следва да съответства точно на нарушените правни норми и на правната квалификация на нарушението и обратно. Противоречието между тях винаги представлява съществено процесуално нарушение нарушаващо правото на защита на наказаното лице и представлява основание за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание дори само на това основание.
В хода на дисциплинарното производство е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила. Чл.206, ал.4 от ЗМВР сочи, че наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Нормата на чл. 205, ал.2 от ЗМВР предвижда, че за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. Чл.215а от ЗМВР от своя страна сочи, че организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР се уреждат с инструкция на министъра на вътрешните работи. По силата на посочената норма Министърът на вътрешните работи е издал Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи(Инструкцията)обн. ДВ бр. 59 от 16.07.2021 г. и в сила към датата на извършване на описаните в заповедта нарушения, респ. и към датата на извършване на проверката и издаване на заповедта. В чл.13, ал.1 от Инструкцията изрично е посочено, че процесуалните действия за събиране на доказателства в проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и дисциплинарното производство се извършват от определени от дисциплинарно наказващия орган: 1.комисия за извършване на проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, наричана по-нататък "проверяваща комисия" или 2. дисциплинарно разследващ орган.
Т.е. дисциплинарно наказващият орган може да извърши проверката сам или в случай, че прецени за необходимо поради наличието на обстоятелствата визирани в чл. 29, ал.1, т.1-т.3 от Инструкцията да назначи проверка, която да бъде осъществена или от назначена от него комисия или от дисциплинарно разследващ орган.
По аргумент от чл. 207, ал.1, вр. с ал.2 от ЗМВР дисциплинарно разследващ орган се назначава само в случаите на наличие на данни за извършено нарушение по чл. 207, ал.1, т.2-т.15 от ЗМВР. В останалите случаи и ако назначи проверка, органът е длъжен и поименно да определи състав на комисия състояща се от председател и членове, която да извърши проверката - чл. 30, ал.1 от Инструкцията, която следва да включва като реквизити в себе си и налични първоначални данни и квалификацията на дисциплинарното нарушение, предвиденото наказание, срока за извършване на проверката по ал. 1, правата по чл. 205, ал. 3 и 5 и чл. 207, ал. 8 от ЗМВР и задължението по чл. 21, ал. 1 на служителя, срещу когото е разпоредена проверката – чл.30, ал.2 от Инструкцията. Съгласно ал.3 на същата норма, заповедта по представлява първото действие по чл. 208 от ЗМВР за установяване на дисциплинарното нарушение. В случая такова надлежно действие не е налице. В справката и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се сочи, че проверка е била назначена със Заповед № 1253з-385 от 15.11.2021г. на Директора на ОДМВР-Хасково. Тази заповед е представена по делото, като част от административната преписка. Видно от съдържанието й се състои от общо 3 листа , като на първия лист не е посочена номерация, а на втория и третия са посочени съответно номера на страници „3“ и „4“. В така представения по делото екземпляр на заповедта липсва диспозитив разпореждащ извършване на проверка, определяне състав на комисия, която да я извърши и срока за осъществяването й. В проведеното по делото о.с.з. на 18.10.2022г. съдът е дал изрични указания до дисциплинарно разследващият орган да представи Заповед № 1253з-385 от 15.11.2021г. на Директора на ОДМВР-Хасково в нейната цялост, като е определил и срок за осъществяване на това действие. Указанията на съда са надлежно съобщени на ответника на 25.10.2022г., но в указания срок, а и до приключване на последното по делото о.с.з. същите не са изпълнени. Съответно по делото не се установява проверката да е започнала с надлежно първо действие, а оттук и че е била осъществена в определен от ДНО срок и от компетентен да извърши действията по събиране на доказателства и оценка на същите, колективен орган. Респ. не може да се установи и че изготвената по случая справка да е изготвена от надлежен орган. Т.е. предвид процесуалното бездействие на ответника, съдът е в невъзможност да установи, че действията по чл.31 – 34 от Инструкцията са осъществени от разполагащи с необходимите правомощия за това лица. Недоказаният факт е неосъществил се факт, поради което съдът няма друг избор освен да приеме, че проверката не е надлежно назначена, както и че е осъществена от лица, които не са надлежно определени и не разполагат с необходимите правомощия. Безспорно това представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, водещи до отмяна на заповедта на самостоятелно основание.
Независимо от изложеното съдът намира, че няма пречки да изложи съображения и по материалната законосъобразност на заповедта, проверката за която осъществи на база фактическите описания на нарушенията в оспорената заповед.
Както вече се посочи, на жалбоподателя са вменени две нарушения. С първото е прието, че в периода от 22:50 ч. до 23:31ч. на 08.10.2021г. е извършил проверка на 14 бр. м.п.с., при неработещ РСОД – удостоверено в ежедневна справка за отчет с рег. № 351р-26581 от 12.10.2021г., като не е докладвал на ОДЧ-РУ Свиленград за извършване на проверките на м.п.с. и лица и за взетото отношение. С второто е възприето, че за същия времеви период и на същата дата е извършил проверка на 14 бр. м.п.с., които не са били в обхвата на средствата за видеозаснемане, с които е оборудван служебният автомобил за контрол, по начин по който да се извършва видеонаблюдение, аудиозапис и видеозаснемане на проверяваните лица, вкл. регистрационните им номера.
В чл. 53, ал.1, т.2 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. е предвидено задължение за полицейските наряди по контрол на пътното движение своевременно да докладват в ОДЦ/ОДЧ: за извършване на проверка на МПС и на лица и за взетото отношение, когато РСОД е повредена или нарядът не разполага с такава.
В чл. 62,
ал.1, т.1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г.(в приложимата й към датата на извършване на
нарушението редакция) е
предвидено, че проверката на водач и
ППС се извършва задължително при неработещ двигател най-малко от двама
полицейски органи при следните тактически действия: 1. проверяваното ППС да бъде в обхвата на
средствата за видеозаснемане, с които са оборудвани автомобилите за контрол, по
начин, позволяващ да се извършва наблюдение, аудиозапис и видеозаснемане на
проверяваните лица и ППС, включително регистрационните им номера.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят за времето от 20.30ч. на 08.10.2021г. до 08.30ч. на 09.10.2021г. е бил наряд заедно със свидетеля С., както и че по време на същия наряд е използван служебен лек автомобил “Киа Сийд“ с рег. № ********. Безспорно същото така от ежедневна форма за отчет рег.№351р-26581 от 12.10.2021г. изготвена от жалбоподателя, е видно, че последният е удостоверил наличието на неработещ РСОД за времето от 21:00ч. до 06.00ч. от периода на наряд за дата 08.10.2021г., както и осъществени проверки 8 бр. на м.п.с. и 10 бр. на лица. От изготвената по делото съдебна експертиза се установява по несъмнен начин, че са извършвани проверки на м.п.с., които са осъществявани само от един от служителите в наряд, като проверяваните автомобили безспорно не са били спрени по начин, за да бъдат в обхвата на средствата за видеозаснемане, с които е оборудван служебният автомобил за контрол, по изискуемия в чл. 62, ал.1, т.1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г., в приложимата й към датата на извършване на нарушението редакция, начин позволяващ да се извършва видеонаблюдение, аудиозапис и видеозаснемане на проверяваните лица, вкл. регистрационните им номера. Несъмнено задължението по чл.62, ал.1, т.1от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. предвижда задължение проверката да се осъществява от двама полицейски органи, но от разпита на св. С. се установява, че жалбоподателят не е извършвал проверки на спрените м.п.с., нито е осъществявал дейност по спирането им. Следователно няма как да се приеме че наказаното лице е осъществило това вменено му нарушение. На практика се установява, че е нарушението, което е извършено се състои в неизпълнение на същата разпоредба да участва при извършване на проверката, но такова с оспорената заповед не му е вменено, а съда не разполага с правомощия да преквалифицира нарушението.
По второто вменено нарушение. Твърденията за осъществени 14 бр. проверки на м.п.с. за посоченото в заповедта време не се доказват. От експертизата е видно, че м.п.с. са спирани, но не и какъв е техният брой. Такъв се установява от ежедневната форма на отчет на жалбоподателя, в която са вписани 8 бр. проверки на м.п.с. По делото са събрани доказателства, че действително жалбоподателят не е изпълнил задълженията си при неработещ РСОД да уведоми за проверките и взетото отношение оперативният дежурен – това е видно от писмо рег. № 351р-5396 от 09.03.2022г. на Началник РУ Свиленград. Косвено това се потвърждава и от разпита на св. С. – които сочи, че уведомяване на оперативният дежурен следва да се извършва само при установени нарушения, а свидетеля такива не бил констатирал. Ето защо съдът намира това нарушение за доказано, независимо че точната бройка на проверените м.п.с. не се установява по делото. Дори същите да са 8 бр. както е посочил жалбоподателя в ежедневната форма за отчет, нарушението би било доказано.
Независимо от това, като краен резултат съдът приема,
че обжалваната заповед макар и издадена от компетентен орган, но поради наличие
на основания за отмяна изложени по-горе следва да бъда отменена, като
незаконосъобразна.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени поисканите и действително направени по делото
разноски в размер общо на 1050.00 лева, от които: 10 лева държавна такса, 1000
лева действително заплатено възнаграждение за един адвокат съобразно договор за
правна защита и съдействие от 14.07.2022г. и 40 лв. внесен депозит за свидетел.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
272з-1765 издадена на 13.07.2022г.от Директора на ОДМВР-Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на Б.П.Р.
разноски по адм.дело № 724/2022г. по описа на Административен съд, гр.Хасково в
размер на 1050.00 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: