ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 470

 

гр. Троян, 11.09.2019 год.

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд,  четвърти състав,  в закрито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря ……………….. и в присъствието на прокурора…………. ..……………................. като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова  гражданско дело № 79 по описа  на ТРС за 2019 год., за да се произнесе - съобрази:     

        Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

        Настоящето дело е образувано по искова молба на Х.П.Н. *** против Ц.И.Ц. и Х.М.К.,*** посочено правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС.

        С определение № 341 от 18.07.2019 г. съда е прекратил производството по настоящето дело поради недопустимост на исковата претенция по изложен в определението мотиви. 

        С молба по реда на чл. 248 от ГПК ответниците Ц.Ц. и Х.К., чрез своя пълномощник адв. Венелин Ангелов от ЛАК са сезирали съда да допълни постановения съдебен акт относно направеното искане за присъждане на сторените от тях съдебно-деловодни разноски.

        Молбата по реда на чл. 248 от ГПК е допустима, подадена е в законовия срок.    

Съдът е указал на ищцата Х.Н., правото й да представи писмен отговор в едноседмичен срок. С молба от 04.09.2019 г. ищцата е направила възражение против искането на ответниците, като е счела същото за неоснователно. Алтернативно е направила възражение за прекомерност на заплатения адв. хонорар.

Предвид на изложените факти по делото, настоящата инстанция намира направеното искане по реда на чл. 248 от ГПК за основателно. В конкретния случай спора не е развит по същество, тъй като съда е счел исковата претенция за недопустима и е прекратил производството. При всички положения с крайния си акт съда следва да се произнесе в тежест на кого се възлагат разноските /чл. 236 ал. 1 т. 6 от ГПК/ и в случая такова искане е направено от ответниците в отговора. Представен е и списък  за сторените разноски, съответно за адв. хонорар в размер на 800 лева, който е заплатен от ответника К. и 600 лева, който също е заплатен от ответницата Ц..

Съда намира направеното възражение за прекомерност на адв. хонорар за неоснователно. С исковата молба за предявени два иска с правно основание чл. 124 от ГПК и чл. 108 от ЗС. Съобразявайки се и с дан. оценка на процесния имот, настоящата инстанция намира, че заплатения от ответниците адв. хонорар е към минимума съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения.

При тези съображения ще следва постановеното определение от 18.07.2019 г. да бъде допълнено, като ищцата бъде осъдена да заплати съответно на ответника Х.К. сторените разноски в размер 800 лева, а на Ц.Ц. – 600 лева, адв. хонорар.

        Водим от горното и на основание чл. 250 от ГПК съда

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПЪЛВА определение № 341 от 18.07.2019 г., постановено по гр. дело № 79 от 2019 г. на ТРС, както следва: ОСЪЖДА Х.П.Н., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Ц.И.Ц., адрес: *** сумата 600 – шестстотин лева, сторени съдебно-деловодни разноски и на Х.М.К., адрес: *** сумата 800 – осемстотин лева, сторени съдебно-деловодни разноски

        Определението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението на страните.

 

                                                                             Районен съдия: