Решение по дело №479/2012 на Районен съд - Чирпан

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер: 11                                       31.10.2012 г.                                     Град Чирпан

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

районен съд ЧИРПАН                                         IV граждански състав

на тридесет и първи октомври                             две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: М.Х.

като разгледа докладваното от съдията Женя Иванова

гр. дело № 479 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба, ведно с уточнение към нея, подадена от Д.Х., с която се иска в полза на майка й Н.М.М. да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие срещу Х.Ю.М..

В молбата се твърди, че Х.Ю.М. е син на Н.М.М. и брат на Д.Х.. Майката и синът живеели заедно в къща, находяща се в гр. Чирпан, на ул. С. И. - М. № 27А, а сестрата живеела в Турция, като често им идвала на гости и отсядала при тях.

В молбата се твърди още, че ответникът Х.Ю.М. постоянно малтретирал майка си Н.М.М., като това давало повод на съседи да се обаждат по телефона на Д.Х. и да я молят да си дойде в България, за да окаже помощ на майка си. Въпреки предупрежденията на полицията, синът продължавал да тормози както майка си, така и сестра си, при посещенията на последната в България.

Описани са следните два инцидента:

На 28.09.2012 г. по повод на това, че молителката правила ремонт на къщата в гр. Чирпан, ответникът започнал да се заяжда с нея, като я попитал: "Защо правиш тези ремонти след като не живееш в тази къща и тя не е твоя. Аз съм син на тези хора и всичко се полага на мен. Ти нямаш никакви права, нито да правиш ремонти". След като молителката му казала, че го прави за удобство на майка им, той скочил срещу нея и срещу майка им, започнал да ги удря и двете с юмруци по главата. В същото време братовчедка им Ш. С. Х., която присъствала по време на скандала, се опитала да преустанови конфликта, при което ответникът нанесъл силен удар и на нея. Братовчедката веднага се обадила на тел. 112 и извикала полицията.

На 02.10.2012 г. около 22.00 часа, ответникът солидно подпийнал хванал за гърлото молителката, нанесъл й удари по тялото и започнал да я изблъсква по стълбите. Тя се обадила на тел. 112. Дошлите полицейски служители устно предупредили ответника да не докосва майка си и сестра си. Само половин час след като полицаите си заминали, Х.Ю.М. слезнал на първия етаж при майка си и сестра си и започнал отново да ги обижда и заплашва. Заканил се на майка си, че ще я убие, като я задуши със собствената й възглавница и тъй като тя страдала от недостиг на белия дроб щяла много лесно и бързо да умре така, че никой нямал да разбере, че е убита от него.

Молителката заявява, че й предстои отпътуване от България и че се страхува сериозно за живота на майка си Н.М.М., която оставала да живее заедно с ответника, който непрекъснато й оказвал психически и физически тормоз.

Моли съда да издаде в полза на майка й Н.М.М. заповед за защита от домашно насилие срещу Х.Ю.М., като последният бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище, за срок определен от съда.

По делото е постъпил отговор от ответника Х.Ю.М., с който оспорва изложеното в молбата, подадена от сестра му. Твърди, че действително на посочените в молбата дати възникнали спорове между него и сестра му по повод ремонта на къщата. Оспорва обаче обстоятелствата, че е нанасял удари на сестра си, на майка си и на гостенката Ш. С.. Твърди още, че майка му е с диагноза мозъчна атеросклероза, съдова деменция, като от година била с дезориентация и налудни мисли на моменти. Той се грижил за нея, а сестра му за 10 години била дошла само три пъти. Твърди, че целта на сестра му е да го изгони от къщата, от която притежава идеални части по наследство. Затова моли молбата й да бъде отхвърлена.

 

В съдебно заседание молителката и пострадалата поддържат молбата.

В съдебно заседание ответникът оспорва молбата.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, а и от представените удостоверение за раждане /дубликат/ и удостоверение за наследници от 08.10.2012 г., издадени от Община Чирпан, се установява, че ответникът Х.Ю.М. е син на Н.М.М. и брат на Д.Х..

 

Ответникът Х.Ю.М. не се води на диспансерен учет и няма данни да е лекува в психиатрично заведение, видно от удостоверение с изх. № 713/16.10.2012 г. на „Център за психично здраве – Стара Загора” ЕООД. Същият има сърдечно заболяване, което се установява от представена епикриза от 01.08.2006 г., издадена от МБАЛ „Проф.Д-р Ст. Киркович” и болничен лист № 2540 от 22.10.2012 г. Х.Ю.М. е осъждан за извършено от него на 16.03.2007 г. престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, видно от справка за съдимост от 26.10.2012 г., издадена от Бюро Съдимост при РС – Чирпан.

Лицето, сочено като пострадало - Н.М.М. е с диагноза с диагноза мозъчна атеросклероза, съдова деменция, видно от амбулаторен лист № 001661 от 28.09.2012г.

 

По делото е представена декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от Н.М.М., според която на 28.09.2012 г. синът й я ударил веднъж с юмрук по главата, а на 02.10.2012 г. й се заканил, че ще я убие, като я задуши със собствената й възглавница и тъй като тя страдала от „недостиг на белия дроб” щяла много лесно и бързо да умре така, че никой нямал да разбере, че е убита от него.

 

Страните не спорят, че на датите 28.09.2012 г. и 02.10.2012 г. между Х.Ю.М. и Д.Х. възникнали спречквания по повод правения от сестрата ремонт на къщата. За това свидетелстват и представените по делото от РУП – Чирпан Докладна записка на Стилиян Тодоров, рег. № 11899 от 29.09.2012г., Докладна записка за резултатите от работата на наряда по ООР при РУП Чирпан от рег. № 12100 от 03.10.2012г. и  Протокол за предупреждение рег.№ 11900 от 28.09.2012г..

 

От показанията на свидетелката Ш. С. Х. се установява, че на 28.09.2012 г. тя лично е присъствала на конфликта в къщата, като разказва, че Х. казал на нея, на майка си и на сестра си, че отива да си ляга и иска тишина. След около 15 мин. се върнал и викнал на майка си, че този цвят не го иска и че тя и сестра му нищо не разбирали, след което посегнал и ударил майка си веднъж с юмрук в теменната част на главата, след това ударил и сестра си. Свидетелката станала да ги защити, при което той ударил по същия начин и нея в главата. Тя извикала полиция. Свидетелката разказва и за още един случай на тринадесети септември, когато ответникът пак ударил майка си пред нея по повод възникнало пререкание на кого да бъде преписана къщата. Казва още, че и друг път е виждала Н. синя, но тя й била казала, че е паднала по стълбите. Лично тя била звъняла на Д.Х. до Турция, за да се прибере, ако иска да види майка си жива.

Свидетелката Г. Г. Д. разказва, че е комшийка на страните и че тази година лятото няколко пъти Н. (която я знае с българското й име З.) е идвала у тях да спи, защото синът й я изгонил. Свидетелката казва, че иначе не е чувала викове и крясъци от къщата, че не е виждала синини по Н. и че тя не й е казвала, че синът й я бие. За случай през лятото тази година, при който Н. е била изгонена от сина си свидетелства и Д. Н. Г., която разказва, че Н. останала да спи при нея, като й споделила, че синът й я ударил. Знаела, че Х. се кара с майка си и със сестра си, но това го знаела от тях, не е присъствала на скандали. Казва още, че е виждала синини по Н. и че тя й е казвала, че те са нанесени от сина й.

От свидетелските показания на Г. Н. Г. се установява, че той е присъствал на скандали между брата и сестра, като подробно разказва за два такива случаи, но казва, че майката не е била намесена в конфликта и че до физическа саморазправа не се е стигнало. За двата случая, за които се води делото казва, че е разбрал от документите, които Х. получил от съда, дотогава не знаел за тях, а Х. му казал, че всичко написано било лъжа, за да може сестра му да му вземе къщата. Свидетелят казва още, че Х. е много болен, че гледа майка си и че той не е присъствал на конфликти помежду им. П. М. Д. също казва, че макар да е комшия на страните не е чувал за конфликти между майката и сина, но знаел, че брата и сестрата се карат. Преди около месец минавал покрай тях и чул разправия межди Х. и Х.. Свидетелката А. П. Н., също съсед, описва Х. като добър и неконфликтен човек. Казва, че не знае синът да бие майка си, че не я е виждала посинена, че не знае за „кавга” между брата и сестрата и че не е запозната по темата. Изразява мнение, че синът се грижи за майката, тъй като го виждала, че купува продукти от магазина за семейството.

Съдът кредитира показанията на всички свидетели като пълни, вътрешно непротиворечиви и пресъздаващи техни преки впечатления. Макар показанията на първите трима свидетели да са в насока за упражнявано насилие от сина върху майката, а останалите трима свидетели да казват, че не са присъствали на конфликти между майката и сина, съдът намира, че тези две групи свидетелски показания не си противоречат и не се взаимоизключват, защото всеки един от свидетелите разказва за различни случаи, на които е бил очевидец.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

 

Молбата е процесуално допустима - подадена е в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН от лице по чл. 8, т. 2 ЗЗДН (дъщеря на пострадалата) и отговаря на изискванията на чл. 9 ЗЗДН. Лицето, сочено като пострадало Н.М.М. е майка на ответника, поради което и същата попада сред лицата, имащи право да търсят защита по реда на ЗЗДН (чл. 3 т. 5 ЗЗДН).

 

Разгледана по същество, молбата е основателна.

Съгласно чл.2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Съдът прима, че нанесеният от сина удар на майка му на 28.09.2012 г. представлява физическо насилие, а заканата с убийство, изречена на 02.10.2012 г. отново от сина към майката – за психическо такова по смисъла на закона.

Съдът приема за доказан извършения акт на домашно насилие на 28.09.2012 г. от свидетелските показания на Ш. С. Х., които изцяло се подкрепят от изложеното в декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, на която законът придава доказателствена сила – арг. чл. 13, ал.3 ЗЗДН. Единствено тази свидетелка от всички разпитани свидетели е свидетел – очевидец на конфликта на тази дата и с нужната конкретика и пълнота разказа за случая. Нейните показания кореспондират на представените по делото Докладна записка на Стилиян Тодоров, рег. № 11899 от 29.09.2012г и Протокол за предупреждение рег.№ 11900 от 28.09.2012г. Същите не се оборват от свидетелските показания на другите свидетели, които не твърдят да са присъствали на въпросната дата в къщата на семейството.

Съдът приема за доказан извършения акт на домашно насилие на 02.10.2012 г. въз основа на декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН. Доказателства, оборващи изложеното в нея за случилото се на 02.10.2012 г. не се събраха по делото. Нито един от свидетелите не е присъствал на инцидента, а наличието на такъв се установява и от Докладна записка за резултатите от работата на наряда по ООР при РУП Чирпан от рег. № 12100 от 03.10.2012г.

 

За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи, че от съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства може да се направи извод за спорадичност на извършваните от сина спрямо майката актове на домашно насилие и за това, че през по – голямата част от съвместното им съжителство те са били в добри отношения. Съдът обаче не обсъжда всяко едно от изнесените в тази насока обстоятелства от свидетелите, доколкото предмет на делото са два конкретни акта на насилие – на 28.09.2012 г. и на 02.10.2012 г.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че срещу ответника следва да бъде издадена заповед за защита на неговата майка чрез налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3 ЗЗДН.

 

С оглед тежестта на извършеното от ответника (брой на ударите, интензитет, вида на заплахата, времетраенето и т.н., които характеризират извършените актове на домашно насилие с по – ниска степен на обществена опасност), желанието на насилника за помирение и здравословното му състояние, съдът намира, че следва да бъде определен минимален срок за действието на мерките по т. 2 и 3 на чл. 5, ал. 1 ЗЗДН – 2 месеца, в който страните ще могат да преосмислят отношенията си и извършителят да се поправи. Що касае глобата, предвидена от законодателя в чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, съдът счита, че същата следва да бъде определена също в минималния размер, а именно 200 лева.

На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 30 лева в полза на съда, а в полза на молителката - направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Водим от горното, съдът      

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗДАВА заповед за защита на Н.М.М., ЕГН: ********** *** И. - М. № 27А , КАТО:

 

ЗАДЪЛЖАВА извършителя Х.Ю.М., ЕГН ********** *** И. - М. № 27А, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.М.М., ЕГН: ********** *** И. - М. № 27А .

 

ОТСТРАНЯВА извършителя Х.Ю.М., ЕГН ********** *** И. - М. № 27А от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. Чирпан, ул. С. И. - М. № 27А за срок от три месеца, считано от днес.

 

ЗАБРАНЯВА на извършителя Х.Ю.М., ЕГН ********** *** И. - М. № 27А да приближава жилището на пострадалата Н.М.М., ЕГН: **********, находящо се в гр. Чирпан, ул. С. И. - М. № 27А, за срок от три месеца, считано от днес.

 

ПРЕДУПРЕЖДАВА извършителя Х.Ю.М., ЕГН ********** *** И. - М. № 27А , че съгласно чл. 21, ал. 2 ЗЗДН при неизпълнение на заповедта за защита ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението, като незабавно ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.

 

НАЛАГА на Х.Ю.М., ЕГН ********** *** И. - М. № 27А глоба в размер на 200 лева.

 

ОСЪЖДА Х.Ю.М., ЕГН ********** *** И. - М. № 27А да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по сметка на Районен съд – Чирпан, сумата 30 лева, представляваща държавна такса.

 

ОСЪЖДА Х.Ю.М., ЕГН ********** *** И. - М. № 27А да заплати на Д.Х., ЕГН: ********** *** И. - М. № 27А, сумата в размер на 200 лева, представляваща направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение.

 

ПРЕПИСИ от решението и от заповедта за защита да се връчат на страните и на РУП - ЧИРПАН за сведение и изпълнение.

 

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд – Стара Загора, като обжалването не спира изпълнението.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: