Р Е
Ш Е Н
И Е
№
68
гр.
Перник, 17.05.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд – Перник, в публично заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и
втора година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Слава Георгиева
ЧЛЕНОВЕ:
Мария Христова
Кирил Чакъров
при
съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на представител на Окръжна
прокуратура – Перник – прокурор Бисер Ковачки, като разгледа докладваното от
съдия Мария Христова КАНД № 65/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на М.С.Г. с ЕГН: **********,*** против Решение № 55 от
14.01.2022 г. на Районен съд - Перник,
постановено по АНД № 20211720200977 по описа на съда за 2021
г.
С
атакуваното решение е изменено наказателно постановление № 1920а-559 от
19.05.2021 г., издадено от Началника на Първо РУ – Перник при ОД на МВР гр.
Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112 (Закон за националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112) на М.С.Г. с
ЕГН: **********,***, е наложено административно нарушение наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева, като е намален размера на глобата на 400 лева.
В
касационната жалба се твърди, че постановеното решение на Районен съд – Перник, следва да бъде отменено
изцяло, поради процесуални нарушения, тъй като същото е издадено в противоречие
с разпоредбите на КЗПЧОС и Конституцията на Република България, както и в
нарушение на чл. 209, т. 1 и 3 от АПК.
В
съдебно заседание касационния жалбоподател, редовно призован се явява, като
поддържа жалбата.
В
съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Първо РУ – Перник при ОД
на МВР гр. Перник, редовно призован, за представител изпраща главен юрисконсулт
З.В., която оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила
първоинстанционното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Перник, дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационният
съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.
Настоящият
касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, намери за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна по делото, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
По
същество съдът намира касационната жалба за основателна, по следните съображения:
Предмет на
касационно оспорване е решението на районния съд, с което е изменено НП №
1920а-559 от 19.05.2021 г. на началника на Първо РУ - Перник при ОД на МВР-гр.
Перник, като наложената глоба от 1000 лева на М.С.Г. на основание чл. 37 от
ЗНССПЕЕН, е намалена на 400 лева, за това, че на 23.03.2020 г. в 18:18 часа, в
град Перник, от телефон с номер **** жалбоподателят е извършил обаждане съдържащо
нецензурни изрази към единен европейски номер (ЕЕН) 112, не по предназначение,
без да е налице необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота,
сигурността и имуществото на гражданите. За нарушението е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 1920а-533 от 13.05.2021 г. Като
доказателство за осъществяването му към преписката е приложено писмо № 10530р-991/16.04.2021
г. от Директора на Национална система 112, съгласно което за периода от
25.02.2021 г. до 25.03.2021 г. от телефонен номер ****, съгласно направена
справка на ЕЕН 112, (звукозапис съдържащ се на магнитен носител СД-диск), която
е приложена като веществено доказателство по реда на чл. 17 от ЗНССПЕЕН, са
генерирани 311 броя повиквания към спешния номер, като нито едно от тях не е по
предназначение. В писмото се съдържа информация, че след справка от мобилния
оператор ****ЕАД е установено, че телефонен номер **** е регистриран на
касатора М.С.Г..
При
предявяването на акта соченият като нарушител е вписал бланкетно, че има
възражения, но не е изложил такива и съответно в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
не е упражнил това си право. Административнонаказващия орган (АНО) е приел, че
са налице основанията на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и е издал наказателно
постановление, с което на основание чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112 е ангажирал
администратинонаказателна отговорност на М.С.Г..
За да измени
оспореното пред него наказателно постановление районният съд е приел, че последното,
както и АУАН, въз основа на който е издадено, са постановени от оправомощени за
това лица, но не отговорят на всички законови изисквания, визирайки нормата на
чл. 42, ал. 1 т. 4 от ЗАНН, по отношение на АУАН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
касаещ НП. Въпреки посоченият порок въззивният съд приема, че не са налице
съществени процесуални нарушения в производството по установяване на
административните нарушения и налагане на административните наказания по ЗАНН. От
фактическа страна, след анализ на събраните в хода на въззивното производство
доказателства, съдът е счел административното нарушение за правилно установено
и безспорно доказано, като е установено, че актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя, съдържанието му е предявено, същият го е подписал и приел връчения
препис. С тези действия правото му да разбере за какво нарушение е привлечен
към административно наказателна отговорност и въз основа на какви факти, е било
гарантирано.
По отношение на
наказанието „глоба“ в размер на 1000 лв. наложено на основание чл. 37 от
ЗНССПЕЕН, съдът е възприел, че съвкупният анализ на доказателствените материали
по делото мотивира убедителен извод, че нарушението за което М.С.Г. е привлечен
към отговорност е действително извършено, както от обективна, така и от
субективна страна. Конкретните фактически обстоятелства, на които се основава
административното наказателно обвинение (позвъняване от ползвания от м.С.Г.
телефонен номер на ЕЕН 112 и отправяне на обидни и нецензурни изрази към
оператора, цитирани в АУАН), се доказват по несъмнен начин от събраните и
проверени съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и
писмени доказателствени средства. Кредитирани са с пълно доверие показанията на
свидетеля А.С.А.в качеството му на актосъставител, същият последователно,
логично и правдиво установява, че след получаване на данните от Дирекция „НС 112“
лично е позвънил на посочения в писмото номер, от който са регистрирани
нерагламентираните обаждания към ЕЕН 112, и за който е имало информация, че се
ползва от М.С.Г., като е призовал това лица да се яви в полицейското управление
и в присъствието на свидетел по установяването М. А.П.– служител в Първо
РУ-Перник, го е запознал с материалите по преписката, като му е предявил и
процесния запис. Актосъставителят е категоричен, че при съставянето на АУАН М.С.Г.
не е оспорил нито авторството, нито автентичността на записа. С оглед на
изложеното въззивният състав цени показанията на А.С.А., като намира, че същият
излага възприятията си обективно и правдиво, с необходимата изчерпателност и
последователност, без данни за заинтересованост и проявена тенденциозност.
Изпълнявал е рутинните си служебни задължения и доколкото изявленията му са
логични, последователни и кореспондират
с писмените и веществените доказателствени средства, приобщени по делото, съдът
е приел, че напълно достоверно е възпроизвел случилото се.
С оглед
изложените съображения въззивният състав е приел, че с поведението си
жалбоподателят е осъществил виновно състава на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112,
поради което правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността му по
административно наказателен ред.
Също така в
решението си е изложил мотиви, че нарушението не е маловажно и съответно не
попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН, като аргумент в тази насока е извел
обстоятелството, че М.С.Г. вече е бил наказван за аналогично нарушение. Решението си по повод
изменението на размера на наказанието от 1000 лв. на 400 лв. е обосновал
с липсата на доказателства (влезли в сила актове) за извършени други нарушения
от жалбоподателя. Приел е, че размерът е неоснователно завишен, като е отчел и
пропуск в поведението на АНО, тъй като същият не е събрал данни за финансовото
състояние на жалбоподателя, което е следвало да вземе предвид при определяне
размера на процесното наказателно постановление.
От правна
страна, настоящият касационен състав при Административен съд Перник, намира, че
Решението е неправилно.
При извършената
касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите
наведени в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК, за
правилно приложение на материалния закон, се установи наличие на основанията за
отмяна на съдебния акт на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр.
с чл. 63в от ЗАНН. Съображенията са следните: За да бъде законосъобразно
съдебното решение следва да бъде мотивирано и обосновано, изградено на база
приобщените към делото писмени и гласни доказателства, които да формират
вътрешното убеждение на съда, изразено в съдебно решение. В конкретния случай
настоящата инстанция констатира допуснато от районния съд нарушение на
процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на обжалвания акт, а
именно:
При издаването
на Наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения,
които са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. АНО
след преценка на обстоятелствата по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН е издал наказателното
постановление, с което на основание чл. 37 от ЗНССППЕН 112 е наложил на М.С.Г.
административно наказание глоба в размер на 1000 лева, като е приел, че на
23.03.2020 г. в 18:18 часа от телефонен номер **** е
извършил обаждане към ЕЕН 112, не по предназначение, като не е подвел тази
деятелност под съответната правна разпоредба, която деецът е нарушил. Непосочването на правната норма, която
жалбоподателят е нарушил, води до съществено процесуално нарушение, тъй като не
е спазено императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Неподвеждането на извършеното деяние като административно нарушение под
съответната нарушена законова разпоредба ограничава правото на защита на
нарушителя, като липсата на посочена нарушена норма не позволява да се формират
еднозначни изводи за волята на наказващия орган по отношение на фактите и
приложимия закон. Не се споделя и извода на районния съд, че независимо от констатирания порок в НП, а именно липсата на
основанията посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, същият е преодолян предвид факта, че АУАН е съставен в
присъствието на жалбоподателят като съдържанието му е било предявено и съответно
с подписването му същият следва да се счита за запознат с това за какво
нарушение е привлечен по административно наказателна отговорност. Това е
съществен порок, който води до незаконосъобразност на наказателното
постановление и е достатъчно основание за отмяна на същото.
На следващо
място въззивният съд не е съобразил и наличието на разминаване на посочената
дата в НП, спрямо тази посочена в АУАН. В АУАН е описано, че жалбоподателят е
осъществил деянието на 23.03.2021 г., а в НП се сочи дата 23.03.2020г. Доколкото
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, указват задължително съдържание на този реквизит от
посочените правните норми, то спазването му е от съществено значение за
установяване на фактологията, а оттам и за
извеждане на правните изводи. Датата на извършване на нарушението не е
самоцелна, свързана е със сроковете по чл. 34 от ЗАНН, което е и условие за
валидност на производството, същата следва да еднаква, както в АУАН, така и в
НП.
Изложеното
обосновава заключение за допуснато от районния съд нарушение на закона.
Изводите в решението, че производството по издаване на процесното наказателно
постановление е протекло при спазване на процесуалните правила и без допуснати
съществени процесуални нарушения е неправилен. В процесното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи императивните изисквания
на разпоредбите на чл. 42, т. 5 от ЗАНН – към съдържанието на АУАН, и чл. 57,
ал. 1, т. 6 от ЗАНН – към съдържанието на НП. Както АУАН, така и НП, не
отговарят на изискванията за посочване на дата на нарушението, а също и за
законните разпоредби, които са нарушени. Прецизното формулиране на
административнонаказателното обвинение е гаранция за реализиране правото на
защита на лицето, срещу което производството се води, както и предпоставя
извършването на съдебната проверка за валидност, респективно законосъобразност
на проведеното производство – процесуална и материална.
Решението следва
да бъде отменено.
Характерът на
допуснатите нарушения не позволява връщането на делото за ново разглеждане от
друг състав на районния съд, тъй като изменение и допълване на
обстоятелствените части на АУАН, респективно НП, на фактите, срещу които е
гарантирана защитата на наказаното лице, е недопустимо във фаза след
предявяване и връчване на АУАН. Поради това съдът ще реши делото по същество,
като отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 55 от 14.01.2022 г. на Районен съд - Перник,
постановено по АНД № 20211720200977 по описа на съда за 2021
г. КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 1920а-559 от 19.05.2021 г., издадено от Началника
на Първо РУ – Перник при ОД на МВР гр. Перник,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112 на М.С.Г. с
ЕГН: **********,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 /хиляда/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/