№ 3884
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506150 по описа за 2023 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца – КОМИСИЯ за ЗАЩИТА на
КОНКУРЕНЦИЯТА, чрез процесуален представител юрисконсулт М.К., с
надлежно учредена представителна власт, срещу решение №2052 от
12.02.2023г., постановено по гр.дело №44046/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О.,
58-ми състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от КОМИСИЯ за
ЗАЩИТА на КОНКУРЕНЦИЯТА срещу СДРУЖЕНИЕ "ОТЕЧЕСТВЕН
СЪЮЗ" искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за припадаща се част
от общите разходи за поддръжка на общите части на административна сграда,
държавна собственост, с адрес: гр.София, бул. "Витоша" №18-20, сторени в
периода 30.09.2017г. - 02.10.2020г., за разликата над сумата от 10530.78 лв. до
пълния претендиран размер от 16103.23 лв.; както и с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД за законна лихва общо относно отделните платени разходи за
поддръжка на общите части на сградата и за забава в периода 22.02.2018г. -
03.08.2020г. за разликата над 1499.13 лв. до пълния претендиран размер от
2292.41 лв..
Във въззивна жалба са инвокирани доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
1
съдопроизводствените правила. Излага се, че формираните правни изводи на
съда не съответстват на събраните по делото доказателства по подробно
изложени съображения. Допълнителни аргументи са изложени и в писмени
бележки, депозирани в съда на 03.02.2025г.. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови
друго, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани.
Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна - СДРУЖЕНИЕ "ОТЕЧЕСТВЕН СЪЮЗ" не
депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна
жалба.
Предявени са от КОМИСИЯ за ЗАЩИТА на КОНКУРЕНЦИЯТА /КЗК/
срещу СДРУЖЕНИЕ "ОТЕЧЕСТВЕН СЪЮЗ" при условията на обективно
съединяване осъдителни искове /уточнени с молби от 10.11.2020г. и
02.11.2021г./ с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 13433.99 лв., част от
разходи за извършен през 2018г. неотложен ремонт на козирката и част от
фасадата на административна сграда, държавна собственост, с адрес:
гр.София, бул."Витоша" №18-20, с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 03.08.2020г., до окончателното плащане, и
с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2481.56 лв., законна лихва за
забава за периода 09.10.2018г. - 03.08.2020г.; с правно основание чл.59 ЗЗД за
сумата от 16103.23 лв., представляваща разходи за поддръжка на общите
части на сградата (разходи за електрическа енергия, вода, асансьор и охрана),
с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, за
периода последно тримесечие на 2017г. /01.10.2017г./ - 02.01.2020г. и чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата от 2292.41 лв., законна лихва за забава върху отделните
платени разходи за периода 22.02.2018г. - 03.08.2020г..
С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба на
инстанционен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение,
в частта, в която са отхвърлени предявените от КОМИСИЯ за ЗАЩИТА на
КОНКУРЕНЦИЯТА срещу СДРУЖЕНИЕ "ОТЕЧЕСТВЕН СЪЮЗ" искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за припадаща се част от общите
разходи за поддръжка на общите части на административна сграда, държавна
собственост, с адрес: гр.София, бул."Витоша" №18-20, сторени в периода
30.09.2017г. - 02.10.2020г., за разликата над сумата от 10530.78 лв. до пълния
претендиран размер от 16103.23 лв.; както и с правно основание чл.86, ал.1
ЗЗД за законна лихва общо относно отделните платени разходи за поддръжка
на общите части на сградата и за забава в периода 22.02.2018г. - 03.08.2020г. за
разликата над сумата от 1499.13 лв. до пълния претендиран размер от 2292.41
лв.. Постановеното първоинстанционно решение в останалите части, в които
предявените искове са уважени, е влязло в сила като необжалвано и в тези
части съдебният акт не подлежи на инстанционен контрол.
2
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно
разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК, ако е разгледан непредявен иск,
решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск. Предметът на спора, по който следва да се
произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения
фактически състав и заявения петитум субективно право или
правоотношение.
Първоинстанционно решение в обжалваните части е валидно, но
недопустимо, поради следните съображения:
В настоящия случай при постановяването на обжалваното съдебно
решение, първоинстанционният съд не се е произнесъл по предмета на делото,
очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. С
първоинстанционното решение в обжалваната част СРС се е произнесъл по
иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за припадаща се част от общите
разходи за поддръжка на общите части на административна сграда, държавна
собственост, с адрес: гр.София, бул. "Витоша" №18-20, сторени в периода
30.09.2017г. - 02.10.2020г., с какъвто не е бил сезиран, т.е. СРС не се е
произнесъл по предявен иск. В случая ищецът - КОМИСИЯ за ЗАЩИТА на
КОНКУРЕНЦИЯТА ясно и точно е формулирал петитум на исковата молба
да бъде осъден ответника - СДРУЖЕНИЕ "ОТЕЧЕСТВЕН СЪЮЗ" да заплати
претендирани разходи за поддръжка на общите части на процесната
административна сграда, които са конкретизирани като разходи за
електрическа енергия, вода, асансьор и охрана, с които суми ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, за конкретно посочен исков
период - последно тримесечие на 2017г. /01.10.2017г./ - 02.01.2020г..
Заявеният петитум на исковата молба определят пределите на търсената
съдебна защита от ищеца срещу ответника. В конкретния случай с оглед
наведените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства
и заявения петитум на предявения иск се налага категоричен извод, че ищецът
е предявил срещу ответника осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1
ЗЗД. В случая с диспозитива на обжалваното решение СРС се произнася по
иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, какъвто не е предявен. Искът, по
който съдът се е произнесъл, предполага наведени от ищеца твърдения за
съществуващо валидно облигационно правоотношение между страните,
3
каквито обстоятелства в случая няма заявени от ищеца нито в
обстоятелствената част на исковата молба, нито в подадените допълнителни
молби-уточнения. Напротив – в исковата молба ясно и недвусмислено ищецът
е заявил, че основава предявената от него искова претенция спрямо ответника
на твърдения за неоснователно обогатяване на ответника с претендираната
искова сума, т.е. исковата сума се претендира на извъндоговорно основание.
Ето защо въззивният съд приема, че СРС се е произнесъл по предмет, за който
не е бил сезиран, поради което обжалваното решение е недопустимо, тъй като
не е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита, разгледан е иск на непредявено основание. Съгласно
задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т.9 от ППВС №
1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на
заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е
недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да
се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на
право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил
десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална
предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание
и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция
постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна
процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за
която съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно ТР №1/17.07.2001г. на
ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване
на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на делото,
който предмет се въвежда с исковата молба. Предмет на делото е спорното
материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на
иска. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спорното право
съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното искане. Когато в
нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по
предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз
основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е
недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В случаите,
когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск,
който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и
въззивната инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на
първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.
В процесния случай настоящият въззивен състав, приема, че
първоинстанционният съд не е разгледал предявения иск, така както е заявен
по петитума на исковата молба, поради което е постановил недопустимо
решение. Обжалваното решение е недопустимо, тъй като не е постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Отделно от изложеното въззивната инстанция намира да посочи, че
първостепенният съд се е произнесъл и за част от период, за който не е
предявен иска. В петитума на исковата молба ищецът ясно е посочил, че
4
претендираните разходи за поддръжка на общите части на сградата (разходи за
електрическа енергия, вода, асансьор и охрана), се претендират за периода
последно тримесечие на 2017г. /01.10.2017г./ - 02.01.2020г., докато с
постановеното решение в обжалваната част първоинстанционния съд се е
произнесъл за период 30.09.2017г. - 02.10.2020г.. Налице е частично
произнасяне по свръхпетитум, което е недопустимо.
С оглед на изложените аргументи и без да се обсъждат доводите по
същество във въззивната жалба на основание чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК
решението на СРС в обжалваните части следва да бъде обезсилено като
недопустимо, поради неправилна правна квалификация на иска и необсъждане
от първоинстанционния съд на правнорелевантните факти и частично
произнасяне по свръхпетитум. Делото следва да се върне на СРС за ново
разглеждане от друг състав, който да се произнесе по действително
предявените осъдителни искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД. Новото разглеждане следва да започне от стадия на изготвяне
на доклад по делото по чл.146 от ГПК.
Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на
спора разноски в настоящото производство при спазване на чл.78 ГПК не
следва да бъдат присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото
разглеждане на делото.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270, ал.3, изр.3-то ГПК решение
№2052 от 12.02.2023г., постановено по гр.дело №44046/2020г. по описа на
СРС, ІІ Г.О., 58-ми състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от
КОМИСИЯ за ЗАЩИТА на КОНКУРЕНЦИЯТА срещу СДРУЖЕНИЕ
"ОТЕЧЕСТВЕН СЪЮЗ" искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за
припадаща се част от общите разходи за поддръжка на общите части на
административна сграда, държавна собственост, с адрес: гр.София, бул.
"Витоша" №18-20, сторени в периода 30.09.2017г. - 02.10.2020г., за разликата
над сумата от 10530.78 лв. до пълния претендиран размер от 16103.23 лв.;
както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за законна лихва общо относно
отделните платени разходи за поддръжка на общите части на сградата и за
забава в периода 22.02.2018г. - 03.08.2020г. за разликата над уважения размер
от 1499.13 лв. до пълния претендиран размер от 2292.41 лв..
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав, който да се
произнесе по действително предявените от КОМИСИЯ за ЗАЩИТА на
КОНКУРЕНЦИЯТА срещу СДРУЖЕНИЕ "ОТЕЧЕСТВЕН СЪЮЗ" искове с
правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 10530.78 лв. до
пълния претендиран размер от 16103.23 лв., представляваща разходи за
поддръжка на общите части /конкретизирани като разходи за електрическа
5
енергия, вода, асансьор и охрана/ на административна сграда, държавна
собственост, с адрес: гр.София, бул. "Витоша" №18-20, сторени през периода
последно тримесечие на 2017г. /01.10.2017г./ - 02.01.2020г.; с които суми
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца; както и с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 1499.13 лв. до пълния
претендиран размер от 2292.41 лв., обезщетение за забава върху отделните
платени разходи за поддръжка на общите части на сградата за периода от
22.02.2018г. - 03.08.2020г..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщението до
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6