№ 7387
гр. София, 12.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110156544 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от Т. Д. П.
срещу Л. Л. А. и Е. В.. Предявен е иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за установяване
наличието на проявена от страна на ответниците спрямо ищеца дискриминация по
признаците обществено и лично положение в периода от 20.10.2022 г. до
подаването на исковата молба в съда.
С Разпореждане № 154163 от 23.10.2024 г. производството по делото е
оставено без движение, като на ищеца са дадени указания по реда на чл. 129 ГПК
за отстраняване на допуснати в исковата молба нередовности. В предоставения от
съда едноседмичен срок е постъпила уточнителна молба от ищеца с вх. №
22082/22.01.2025 г.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като прецени така
изложените факти по делото и на основание чл. 130 ГПК, намира следното:
Правният интерес от търсена с иск съдебна защита представлява
положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за
наличието на която съдът е задължен да следи служебно. При липса на правен
интерес образуваното съдебно производство се явява недопустимо. Преценката за
наличие на правен интерес съдът следва да извърши въз основа на изложените от
ищеца в исковата молба фактически твърдения. Настоящият съдебен състав
намира, че ищецът по делото не е релевирал фактически твърдения, въз основа на
които да се приеме, че за него съществува правно защитим по реда на чл. 71
1
ЗЗДискр. интерес.
Законът за защита от дискриминация урежда защитата срещу всички форми
на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване. В разпоредбата на чл.
4 ЗЗДискр. е дадено определение за пряка и непряка дискриминация, като е
постановена и тяхната забрана. Съгласно посочената законова разпоредба
забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Соченото от ищеца по делото като проявено спрямо него от ответниците
дискриминационно отношение, изразяващо се в непризоваването му за даване на
обяснения по преписка, укриване на данни за висящи дела между него и единия
ответник и съобщаване на невярна информация, не съдържа описание на
конкретни действия, основани на неравноправно третиране по смисъла на чл. 4
ЗЗДискр. В исковата молба е изложено становището, че процесното
дискриминационно отношение се изразявало в умишленото създаване от
ответниците на пречки, които да възпрепятстват ищеца да даде сведения по
преписка. Съгласно чл. 14, ал. 1 НПК съдът, прокурорът и разследващите органи
вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно
и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от
закона, а съгласно чл. 52, ал. 3 НПК разследващите органи действат под
ръководството и надзора на прокурор. Действията на органите на разследването
следва да са съобразени с посочените разпоредби, като преценката на
разследващите органи и предприетите действия по съответна преписка винаги е
конкретна. Поради тази причина изложеното от ищеца в исковата молба и
уточнителната такава не съдържа фактически твърдения за осъществено
дискриминационно отношение, които да обосноват правен интерес от търсената по
съдебен ред защита.
Липсват конкретно заявени от ищеца твърдения и относно обстоятелствата
по какъв начин твърдяното по-неблагоприятното третиране е основано на
принадлежността му към определена група и въз основа на какви белези е
обособена тази група. Посоченото в уточнителната молба, че се касае за „групата
на лицата, които трябва да се призоват“ не описва конкретна обществена група
по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр.
2
На следващо място следва да се съобрази, че съгласно Решение № 546 от
19.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 828/2012 г., IV г. о., в случай че правото на равно
третиране е засегнато от действие на физическо лице, извършено при изпълнение
на функциите на държавен или обществен орган (както се твърди от ищеца в
разглеждания казус), орган на местно самоуправление или юридическо лице, искът
не може да бъде предявен срещу прекия нарушител. Горното е обусловено от
факта, че преустановяването на нарушението и бъдещото му невъзпроизвеждане
не може да бъде искано от прекия нарушител, чието участие в структурата на
съответния орган или лице е временно. Пострадалият има интерес по този иск да
обвърже със сила на пресъдено нещо не лицето, пряко нарушило правата му, а
организацията, при чиято дейност е извършено това нарушение.
Като съобрази изложеното, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца
липсва правен интерес от така предявения иск, тъй като твърденията му не
обуславят защита по реда на ЗЗДискр. (в този смисъл вж. Определение № 442 от
13.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3427/2020 г., III г. о. и Определение № 396 от
9.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2958/2020 г., III г. о.).
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА подадената от Т. Д. П. срещу Л. Л. А. и Е. В. искова молба с вх. №
298922/24.09.2024 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 56544/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
недопустимо.
Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3