РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Силистра, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Добринка С. Стоева
Членове:Ана Аврамова
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско
дело № 20213400500161 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„ИНТЕРВИН - 2012“ ЕООД с ЕИК ********* обжалва Решение №
260010/17.02.2021 г., по гр.д. № 1022/2018г. на Силистренски районен съд, с
което е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска с правно основание
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „ИНТЕРВИН - 2012“ против ИВ. АНГ. К. с
ЕГН ********** за заплащане на сумата от 3 000.00 / три хиляди / евро,
дължима като дадена от ищеца на ответника без основание, както и на
отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението;
отхвърлен като неоснователен и недоказан иска с правно основание 240, ал. 1
от ЗЗД, предявен от „ИНТЕРВИН - 2012“ ЕООД против И. А. К. с ЕГН
**********, гр. Силистра за заплащане на сумата от 2 800.00 / две хиляди и
осемстотин / евро и сумата от 11 268.28 / единадесет хиляди двеста шестдесет
и осем лв. и 28 ст. / лева, дължими по договори за заем, сключени по между
им през периода 25. 09. 2016 г - 03. 02. 2017 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението; отхвърлен като неоснователен и недоказан иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, предявен от „ИНТЕРВИН - 2012“
ЕООД против И. А. К. с ЕГН ********** за заплащане на сумата от 5 800.00 /
пет хиляди и осемстотин / евро и сумата от 11 268.28 / единадесет хиляди
двеста шестдесет и осем лв. и 28 ст. / лева, дължими като дадени от ищеца на
1
ответника без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението;отхвърлен
като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 364 от ЗЗД,
предявен от „ИНТЕРВИН - 2012“ ЕООД против И. А. К. с ЕГН ********** за
заплащане на сумата от 5 800.00 / пет хиляди и осемстотин / евро и сумата от
11 268.28 / единадесет хиляди двеста шестдесет и осем лв. и 28 ст. / лева,
представляващи направени разноски и претърпени вреди във връзка с
воденето на дружествените работи, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението;
отхвърлен като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 72 от
ЗС, предявен от „ИНТЕРВИН - 2012“ ЕООД против И. А. К. с ЕГН
**********за заплащане на сумата от 5 800.00 / пет хиляди и осемстотин /
евро и сумата от 11 268.28 / единадесет хиляди двеста шестдесет и осем лв. и
28 ст. / лева, представляващи подобрения и необходими разноски за
недвижим имот - производствена база за сладкарски и кулинарни изделия Dr.
Sunny, находящ се в с. Брадвари, обл. Силистра, собственост на ответника,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. По
делото са събнани доказателства, които са достатъчни за правилното
решение на спора, но същите не са анализирани задълбочено, а направените
от съда заключения са неправилни. От същите /писмени и гласни
доказателства, заключенията по назначените СЕ/ се установява истинността
на твърдените от ищеца факти, а именно: че между страните има сключен
неформален договор за извършване на съвместна дейност за производство и
пласиране на сладкарски изделия с цел получаване на печалба от дейността;
че имотът на ответника се нуждае от сериозна инвестиция, за да отговаря на
стандартите за производство на сладкарски изделия; че ответникът не е
разполагал със средствата, необходими за ремонт, поради което е сключен
друг договор — договор за заем. Към настоящият момент ответника не е
върнал, в противоречие с поетото задължение от него, вложените от
ищцовото дружество в имота средства, както и получени в брой и по банков
път суми.
По същество моли решението да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Насрещната страна И. А. К. с ЕГН ********** депозира становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за допустима, предвид на това, че е подадена от активно
легитимирано лице имащо правен интерес от въззивното производство, както
и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество ОС намира въззивната жалба за частично
2
основателна.
Предявени са искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД,
в условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, в условията на
евентуалност иск по чл. 364 от ЗЗД и в условията на евентуалност чл. 72 от
ЗС.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен неформален
договор за съвместна дейност за производство и пласиране на сладкарски
изделия, по силата на който ответникът се е задължил да предостави за
извършване на дейността недвижим имот с оборудването, рецепти за
продукцията, обучение на персонала, както и се е задължил да следи
технологичния процес, а ищецът от своя страна се задължил да осигури
финансиране на производството, вкл.за материали, консумативи, заплащане
на персонала и др. Уговорката била загубите и печалбите да се разделят
наполовина между страните. Поради необходимост от реконструкция и
оборудване на имота за целите на производството, страните сключили втори
договор за заем, като ищцовото дружество поело ангажимент да заплати
всички подобрения в имота на ответника, като сумата щяла да бъде
прихваната от бъдещата печалба. Страните не постигнали съгласие относно
общата дейност и преустановили същата в средата на месец юли 2017 г., като
ответникът обещал да върне на ищеца изразходваните средства в срок до
месец юни 2017 г. Ищецът описва подробно пратените от него суми в
различна валута, като обяснява, че част от сумите са дадени за закупуване на
мазачна машина, която не била купена, за други разходи за производство,
както и лично на бащата на ответника. Отделно били преведени суми по
банков път, както и платени материали за производствена база, за които били
издадени 6 бр.фактури. Общият размер на средствата възлизал на сумата от 5
800.00 евро и 11 268.28 лева. Ищецът счита, че сумите, които е предал и
разходите които извършил за имота са послужили за подобрения в този имот,
които са увеличили стойността му и освен това са дадени на отпаднало
основание.
В хода на първоинстанционното производство ответникът оспорва
изцяло предявените от ищеца искови претенции, като твърди, че фактите са
изложени некоректно от ищеца. Заявява, че помежду им е сключен
единствено договор за наем на производственото помещение с наемна цена в
размер на 1.00 лев месечно, като уговорката била след стартиране на
съвместната дейност да бъде заплащан допълнителен наем, формиран от
половината от печалбата на дружеството. Твърди, че не са сключвали нито
договор за заем, нито договор за гражданско дружество. Заявява, че към
момента на сключване на наемното правоотношение обектът е отговарял на
всички изисквания за ползването му по предназначение, а извършването на
незначителни преустройства било по инициатива и желание на ищеца, който
искал да монтира допълнително собствени машини, което наложило и
унищожаване на скъпоструваща машина на ответника. Набляга на факта, че
удостоверения за регистрация на обекта за производство на храни било
издадено от ОБХД още на 28.10. 2016 г. като обектът е отговарял на всички
технологични изисквания без да е необходимо допълнително преустройство.
3
Оспорва твърденията на ищеца за платени от ищеца суми в брой, както
лично на него, така и на неговия баща, оспорва и твърденията относно
платените суми по банков път, като отбелязва, че тези суми са преведени не
от ищеца, а от трети лица и касаят различни правоотношения. Същите са
твърденията му и по отношение на платените суми по фактури, като счита, че
от същите не може да се установи колко от материалите и къде са
вложени.Счита, че по делото не са представени доказателства, установяващи
обедняване на ищеца. Прави възражение за прихващане за сумите от
240.00лева и 600.00 лева, формирани от дължимия месечен наем за всеки от
товарните автомобили по договори за наем, сключени помежду им през месец
октомври 2016 г. за период от 12 месеца.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 3000 евро,
получени за поръчка на мазачна машина:
В исковата молба е посочено, че е предадена парична сума от 3000 евро
на ответника с цел използването й за закупуване на мазачна машина /машина,
която служи за намазване на еклери/; сумата била предоставена с оглед
реализация на съвместна дейност; ответникът не закупил тази вещ и не дал
отчет за изразходването на сумата. Според представената и неоспорена от
ответника разписка от 25 септември 2016 г., той е получил сумата от 3000
евро за поръчка на мазачна машина. Обстоятелството, че оригиналът на тази
разписка се намира у ищеца и той я представя като доказателство по делото,
не може да намери друго логично обяснение, освен че сумата е била
предадена именно от него. При тези данни въззивният съд приема, че между
страните по спора е било постигнато споразумение, имащо елементите на
договор за поръчка, поради което и претенцията за заплащане на исковата
сума с оглед отпадналата необходимост от изпълнение /свързана с
осъществяваната съвместна дейност /намира своето основание по чл. 55 ЗЗД .
Дадените средства за изпълнение на поръчката и липсата на данни за
изпълнението на възложените действия от страна на ответника, водят до
извода за основателност на предявения иск. Предвид това решението в тази
част следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се уважи този
иск.
Останалите оплаквания във въззивната жалба на „ИНТЕРВИН - 2012“
ЕООД са неоснователни, тъй като РС Силистра е постановил решението си,
като правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е
законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на осн. чл. 272 ГПК
въззивната инстанция извършва препращане към изложените от него мотиви
в съответните му части, като се има предвид и следното:
По отношение на сумите от 2 800 евро и 11 267, 28 лв., фактите,
въведени от ищеца в предмета на спора не се потвърждават от събраните по
делото доказателства, тъй като писмените доказателства не сочат на
съществуваща облигационна връзка, почиваща на регламентацията на
договорна връзка, съдържаща характеристиките на договор за заем. Няма
причини да не бъдат споделени доказателстваните изводи на първата
инстанция по доказателствената стойност на обсъдените отделни групи
документи за предавене на сочените от ищеца средства - на сумите, дадени в
4
брой и преведените по банков път на ответника от Т И Ф и Н П, които не са
страни в производството, както и че по отношение на тези суми исковите
претенции са напълно недоказани и следва да се отхвърлят по отношение
както на главния иск, така и по отношение на евентуалните претенции. Не
могат да бъдат възприети показанията на Н П по тези въпроси като
достатъчно убедително за целите на настоящото производство
доказателствено средство, с оглед неговата ангажираност с ответното
дружество и надзора върху реализацията на стопанските му начинания, и
следващото от тук обстоятелството, че не може да се очаква, че именно
показанията на това лице, биха имали годността да установят по
неопровержим начин изгодни за дружеството факти, макар формално
разгледани като свидетелски показания.
Анализирайки в съвкупност доказателствата по делото, съдът е
споделил тезата на ищеца и правилно приел, че между страните е бил
сключен договор за дружество за постигане на една обща стопанска цел , като
ищецът е престирал средства и труд, а ответникът е престирал имущество –
производствена база за сладкарски и кулинарни изделия, ведно с
оборудването, труд и ноу-хау, като целта на дружеството е била производство
на сладкарски изделия и продажбата им. В случая, договорът е прекратен по
правилата на чл. 363, б. "а" ЗЗД, тъй като постигането на целта му е
невъзможна след трайното влошаване на отношенията между страните. Съдът
е разгледал сумите по представените фактури на обща стойност 7 068.28 лева
и обосновано е приел, че при изпълнение на ангажимента си към
дружеството, ищецът е престирал средства за закупуване на материали, видно
от представените фактури / л. 21 - л. 32 по делото/. Влагането на материалите
в имота, в който се е упражнявала дейността се установява от заключенията
на вещите лица, назначени по делото. Изводи в противоположния смисъл не
са изложени от първата инстанция – противно на доводите в жалбата пред
въззивния съд. Всъщност претенцията относно сумите по представените
фактури на обща стойност 7 068.28 лева е отхвърлена с аргументи от чл. чл.
361, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 358, ал. 2 и чл. 359, ал. 1 от ЗЗД, както и
предвид заключението по назначената по делото СИЕ, според което пелетната
горелка по ф-ра от 30.06.2016г. – 2860,15лв. представлява МДА/ за която не е
оспорено и твърдението на ответника за налична до скоро обява в интернет,
че се продава от ищеца/, а останалите разходи са покривани от приходите от
осъществената дейност, поради което не е налице основание на единия
съдружник да иска разходите, които е извършил. Въззивникът не е навел
самостоятелни довод за неправилност на изводите на първата инстанция по
този въпрос, поради което решението на СРС следва да бъде потвърдено в
коментираната част без необходимост да бъдат формирани собствени изводи
по съществото на спора и по правилността на първоинстанционното решение
в тази част. Последното предопределя потвърждаване на решението в частта
по отношение на евентуалния иск по чл.72 ЗЗД, доколкото и жалбата не
съдържа конкретно указание за порочността на първоинстанционното
решение в тази част.
По възражението за прихващане:
5
Ответникът твърди, че ищецът му дължи пари, тъй като помежду им
през месец октомври 2016 г. били подписани два договора за наем на товарни
автомобили, като наемни суми не му били заплащани изобщо. Направил е
възражение за прихващане за сумите от 240.00лева и 600.00 лева, формирани
от дължимия месечен наем за всеки от товарните автомобили по договори за
наем, сключени помежду им за период от 12 месеца всеки.
В първото с.з. щецът възразил, че не дължи заплащане на
претендираната наемна цена, тъй като държанието на тези автомобили не е
предадено на дружеството, липсва съставен приемо-предавателен протокол.
Основателността на предявената от ответника претенция се обуславя от
установяване на факта, че за релевирания период от време е предоставил на
ищеца ползването на наетия имот съобразно договореното между страните.
По делото в тази връзка са събрани единствено свидетелски показания
от лицата Х Р и С К, и двамата свидетели на ответната страна, работили като
сладкари в обекта. Свидетелят Р, заявява, че Н /П/ ежедневно е управлявал и
ползвал автомобил Опел Астра, който автомобил е бил собственост на
ответника. Такива изнесени данни относно т.а. Мерцедес Спринтер не се
констатираха. За посочените обстоятелства свидетелката има лични
впечатления доколкато е осъществявала трудови функции в процесната
производствена база, а по данни от делото ищцовото дружество е извършвало
съвместна производствена дейност с ответника само за периода 01.02.2017г. –
31.07.2017г. Липсват данни, че ползването на наетия автомобил е било
предоставено на ищеца в исковия период. При така направените констатации
предявените от ответника вземания за наемна цена относно автомобил Опел
Астра са основателни само до размер на сумата от 120 лв.
Предвид горното, първата уважена претенция на ищеца се погасява
частично със сумата от 120 лв. и остатъкът от сумата в размер на 2 939 евро
се явява дължима и за същата следва да бъде осъдена ответната страна да я
заплати.
По разноските:
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и съобразно изхода на спора пред
настоящата инстанция, решението следва да се отмени и в частта за
разноските над сумата от 1012лв. В ищеца се определят по компенсация
разноски за въззивна инстанция в размер на 254, 80 лв.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал. ГПК съставът на ОС
Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260010/17.02.2021 г., по гр.д. № 1022/2018г. на
Силистренски районен съд, в частта, в която е отхвърлен като неоснователен
и недоказан иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, предявен от
„ИНТЕРВИН - 2012“ ЕООД с ЕИК ********* против И. А. К. с ЕГН
********** за заплащане на сумата от 3000 евро евро , дължима като дадена
6
от ищеца на ответника без основание, както и на отпаднало основание, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението и в частта, в която „ИНТЕРВИН -
2012“ ЕООД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на И. А. К. с ЕГН
********** сумата над 1012лв. – разноски по делото, като вместо това
ОСЪЖДА И. А. К. с ЕГН ********** да заплати на „ИНТЕРВИН -
2012“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 2 939 евро, представляваща
останалата след извършено прихващане като дължима сума за поръчка на
мазачна машина – на осн.чл.55 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260010/17.02.2021 г., по гр.д. №
1022/2018г. на Силистренски районен съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И. А. К. с ЕГН ********** да заплати на „ИНТЕРВИН -
2012“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от на 254, 80 лв. – разноски за
въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7